Решение по дело №101/2019 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юни 2019 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20191300500101
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №45

                       

                                             Гр . Видин 05.06.2019г.

                                        В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  петнадесети май

ПРЕЗ две хиляди и деветнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.             

                                                                                                            2.  Г. Й.

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ           В.К.                          И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.  в.   ГР.Д. №   101         ПО ОПИСА

ЗА   2019 ГОД., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

 

Делото е образувано по въззивна жалба на „В……“ ЕООД  против Решение №675   от 17.01.19г. по гр.д. №1009/18г. на ВРС ,с което искът по чл.124,ал.1 ГПК е уважен.

Счита предявеният иск за недопустим,тъй като ищцата не е титуляр на партидата,по която е начислена исковата сума от 1650,13лв.Независимо,че като титуляр на въпросната партида се води наследодателят на ищцата,то не са налице наследствени права,тъй като имотът е прехвърлен на друг собственик много преди възникване на настоящия спор и задължено лице е именно новият собственик.Поради изложеното жалбоподателят счита,че ищцата няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск и неправилно ВРС е приел,че такъв е налице.

 Иска  от съда да отмени решението и постанови ново,с което да отхвърли предявения иск като недопустим ,респ. неоснователен като им присъди направените разноски-юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции .

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Б.И.Л.  е   подала писмен отговор,с който оспорва  жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като й присъди направените по делото разноски.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното: 

Пред първоинстанционният съд е предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК  като ищецът Б.И.Л.   е поискала от съда да признае за установено по отношение на „В….“ЕООД-В  ,че по партидата с титуляр Иван Кирилов Лазаров не се дължи сумата от 1650,13лв.,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна вода.

Пред ВРС е установено , че ищцата е абонат на „В…“ ЕООД-В… и между тях съществуват облигационни отношения,които се регулират от Общи условия на договорите за предоставяне на В … услуги на потребителите на„В….“ ЕООД.Ищцата е титуляр на партида с абонатен №018751 и адрес на потребление:гр.В…,ул.“М…“№…,ет…..Установено е от назначената техническа експертиза и не е спорно между страните,че на този водомер показанията са засичани редовно и са заплащани от собственика- Б.И.Л.   и ответникът няма претенции към нея.Начислената сума от 1650,13лв.у на абонат№051564,който е с адрес на потребление: гр.В…,ул.“М…“№..,ет..Като собственик на този абонат се води И. К. Л…,който е починал на 11.11.2017г.Много преди да почине още през 2003г.И. К. Л. е прехвърлил собствеността на първия етаж на синът си В…И.. Л..

Иван Кирилов Лазаров е баща на ищцата и собственика на първия етаж,поради което ВРС е обосновал наличие на правен интерес за ищцата  предвид нейните наследствени права и задължения.

Установено е ,че на първи етаж няма отделен водомер,а в двора на имота има шахта с общ водомер за двата етажа и от показанията на общия водомер се изваждат показанията на водомера на втори етаж /собственост на ищцата/ и остатъка  се начислява като потребена вода на собственика на първи етаж.Поради обстоятелството,че общият водомер е бил затрупан с дърва в продължение на повече от две години и на първия етаж не е живял никой дълго време-този водомер не е засичан.На 06.02.18г. е демонтиран и заменен общия водомер,а на 06.03. е демонтирани заменен водомера на втори етаж.На 19.03.18г. „В …“ ЕООД-В. са изпратили покана за доброволно плащане до И. К. Л. за заплащане на сумата 1650,13лв.,дължими към 19.03.18г. за доставена питейна вода.В поканата се посочва,че при неплащане на посочената сума водоснабдяването до абоната ще бъде преустановено.

   ВРС е приел иска за доказан  и го е уважил изцяло като са присъдени разноски съобразно  чл.78 ГПК .

 Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената  въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

Относно допустимостта на иска настоящият състав на ВОС изразява следното становище.

Жалбоподателят е прав като твърди,че ищцата няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск на база наследствените и права след смърта на титуляра на партидата  И. К.Л.,който е баща на В. И.Л. -собственик на първия етаж и на ищцата  Б.И.Л. –собственик на втория етаж.Това е така,защото през 2003г. той е прехвърлил собствеността на първи етаж на синът си  В. И. Л. и от този момент той отговаря за задълженията към “В…“ЕООД.Задължение на новия собственик е да промени името на абоната по съответната партида,тъй като дружеството няма как да знае и нама задължение да следи промяната в собствеността по партиди.След като не е променено името на собственика,то задълженията се водят на стария собственик,което при евентуален спор ще доведе до изясняване на въпроса  кой е задължен по съответната партида и от кой момент.

В случая задължението за сумата от 1650,13лв. е за новия собственик В… И.. Л.. и не се търси от ищцата Б.И.Л. като наследник на И… К… Л...

Правният интерес на ищцата се обуславя от обстоятелството,че при неизплащане на задължението от общия водомер,който е и индивидуален за собственика на първия етаж,то “В…“ЕООД ще преустанови водоподаването към този абонат,а това означава автоматично и към абоната на втори етаж,т.е. към ищцата.За тези последици дружеството изрично е предупредило в изпратената от него покана за доброволно изпълнение .

Предвид изложеното въззивната инстанция намира,че за ищцата е налице правен интерес от предявяяване на отрицателния установителен иск по чл.124 ГПК за установяване по отношение на “В…“ЕООД, че по партидата с титуляр И… К… Л… не се дължи сумата от 1650,13лв.,съставляваща изразходвана и незаплатена питейна вода.

По основателността на иска:

В исковото производство ответникът се е позовал на условия,произтичащи от  Общите условия  на договорите за предоставяне на В…услуги на потребителите на „В …“ ЕООД. Не е спорно между страните качеството,което имат помежду си,а именно че  задължено лице за доставената питейна вода е собственикът или ползувателят на имота,до който тя е доставена. От доказателствата по делото е установено,че  на абоната на първия етаж е начислявано служебно потребление на питейна вода поради липса на достъп до водомера.В случая „В …“ ЕООД не е изпълнило разпоредбите на чл.24,ал.4 във вр. с чл.23,ал.6 и чл.24,ал.3 ОУ ,според които длъжностното лице е следвало да състави протокол,подписан от него и един свидетел,след което се начислява служебно потребление по правилата на чл.49 от ОУ.По назначената пред първата инстанция ВЛ е направило нови изчисления,но правилно ВРС не ги е взел под внимание,тъй като процедурата е изначално нарушена и неспазена поради липса на протокол за неусигурен достъп,което е основание за приложение на чл.49.

Следва да се отбележи,че в поканата за доброволно изпълнение,изпратена дзо абоната и в писмото до ищцата „В …“ ЕООД не са посочили от кой момент се дължи посочената сума,т.е. липсва период ,през който е начислена служебно претендираната сума,а е посочено само до коя дата е отчетено задължението.Това е още едно основание начисленото задължение да се приеме занедоказано.

Като съобрази изложеното съдът приема,че правилно ВРС е признал за установено по отношение на ответника,че по партида с титуляр И… К… Л… не се дължи сума в размер на 1650,13лв. за доставена  питейна вода и отведени отпадни води.

Разноски   са претендирани от ответника по жалба и такива следва да се присъдят в размер от 400лв.-адв. възнаграждение-съгласно представен договор за правна помощ и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение  №675 от 17.01.19г. по гр.д. №1009/18г. на Районен съд – гр. Видин . 

ОСЪЖДА  „В…“ ЕООД с ЕИК…, със седалище и дрес на управление гр.В….,ул.“Ш…“… да заплати на Б.И.Л. с ЕГН ********** *** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.                  

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                          2.