№ 34
гр. Русе, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ирена И.
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20234500500790 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Р. И. П. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. №
5787/2022 г., в частта с която е признато за установено, че дължи на Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Русе, ул. „Околчица“ № 7,
бл. 82, вх. В, сумата от 14,73 лв., представляваща обезщетение за забава
върху платената главница за периода от 30.08.2022 г. до 26.01.2023 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 4733/2022 г. по описа на РС – Русе.
Твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила и претендира отмяна на съдебния акт в
обжалваната част.
Ответникът по жалбата я оспорва и моли съда да не я уважава и да
потвърди атакуваното решение.
С частна жалба Р. И. П. е обжалвала и Определение № 3987/09.10.2023 г.
по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена
без уважение молбата й за изменение на решението в частта за разноските.
Твърди се, че неправилно е осъдена да заплати направените от ищеца
разноски, тъй като не е дала повод за образуване на производството срещу
нея.
В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна, с който се изразява становище за неоснователност на
същата.
1
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е от страна по спора в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
Решението в частта, с която искът е уважен, е валидно, допустимо и
правилно. При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си
при спазване на процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на
районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК, предявен от Етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. Русе, ул. „Околчица“ № 7,
бл. 82, вх. В, след възражение от страна на Р. П. срещу издадената по ч.гр.д.
4733/2022 г. на РРС Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично
задължение, съгласно която П. следва да заплати на ищеца сумата от 351.10
лв. – главница, 1.56 лв. –лихва за периода от 30.08.2022 г. до 14.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. - разноски за
държавна такса и 400 лева за юрисконсултско възнаграждение.
От доказателствата по делото се установява, че на 24.08.2022 г. било
проведено Общо събрание на етажните собственици в ЕС на жилищна сграда
в гр. Русе, вх. В на бл. 82, по ул. „Околчица“ № 7, кв. „Здравец“, в която
сграда ответницата е собственик и ползвател на самостоятелен обект. Видно
от протокол от същата дата, на събранието било взето решение по т. 1 от
дневния ред да се подмени старото остъкление на общите части на
стълбището от втори до шести етажи включително, одобрена и приета била
оферта от дружество – изпълнител за изработка, доставка и монтаж на
дограма, а по т. 2 от дневния ред били одобР. дължимите от етажните
собствениците суми, изчислени по процента на собственост в общите части,
съгласно приложен списък. В т. 2 бил определен и краен срок за внасянето им
– 30.08.2022 г.
В посочения срок сумата, дължима от жалбоподателката Р. П., в размер
на 351.10 лв., не била внесена. Същата е платена едва на 26.01.2023г. – след
образуване на производството по делото пред първоинстанционния съд, с
което се счита за погасена дължимата главница по издадената Заповед за
изпълнение. Доводите, че не е пропуснат крайният срок за плащане, тъй като
бащата на жалбоподателката опитал да плати на касиера дължимата сума, но
му било отказано, защото е изтекъл определеният срок / 30.08.2022г./, са
неоснователни. При липса на извършено плащане - до 26.01.2023г.,
ответницата се счита изпаднала в забава и дължи обезщетение за периода на
забава, в размер на законната лихва.
Правилно районният съд е определил общо дължимото и неплатено от
ответницата задължение по издадената Заповед за изпълнение на 14,73 лв.,
2
представляваща обезщетение за забава върху платената главница за периода
от 30.08.2022г. до 26.01.2023 г. Още повече, че и в самата жалба въззивницата
заявява, че с възражението си в заповедното производство не е оспорвала
наличието на вземане към ЕС, а е изложила единствено оплаквания за
нарушения на чл. 16 от ЗУЕС. Тези оплаквания не следва да бъдат обсъждани
от настоящия съд, доколкото относно въпросните нарушения има
постановено влязло в сила Определение № 1970/09.05.2023 г. по гр.д. №
5465/2022 г. по описа на РРС, с което исковата молба на Р. П. е върната като
недопустима.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Частната жалба против Определението на съда, с което е оставено без
уважение искането на Р. И. П. за изменение на решението в частта за
разноските, настоящата инстанция намира за неоснователна. Правилно
районният съд е приел, че с поведението си ответницата е станала повод за
образуване на производството срещу нея. След като плащането на
претендирано вземане не е извършено до образуване на производството по
делото, ответницата следва да заплати изцяло направените от ищеца
разноски.
При този изход на спора, на жалбоподателката следва да се възложат
направените от ответната страна разноски, за които е представен списък по
чл. 80 от ГПК. Предвид направеното възражение за прекомерност на
заплатено адвокатското възнаграждение, същото следва да бъде намалено от
претендираните 600 лв. до визирания в нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а
именно 400 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по
въззивната жалба. За представителство по частната жалба размерът на
адв.възнаграждение следва да бъде намален от 400 лв. на 100 лв., с оглед
действително извършените фактически и правни действия.
Така мотивиран и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1013/29.06.2023 г., постановено по гр. д. №
5787/2022 г. на Русенския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3987/09.10.2023 г., постановено по гр.
д. № 5787/2022 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ул. „Околчица“ №
7, бл. 82, вх. В ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. Русе, ул. „Околчица“ № 7, бл. 82, вх. В, представлявана от
Виолета Николова Райчева направените във въззивното производство
3
разноски в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4