Определение по дело №58/2023 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 59/13.02.2023г. по ЧНД № 58/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството по делото е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се
развива по реда на чл.437 ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Ж.М.С., чрез упълномощения й
защитник адв.И.Я., АК – София, в която твърди, че изтърпява наказание в
Затвора - Сливен от 22.03.2017г. в размер на 10 години Лишаване от свобода,
работила, участвала в програми, показвала добро поведение, полага усилия за
довършване на образованието си, награждавана е двукратно, липсват данни за
наказания. Посочва, че има положителна промяна в оценката на риска от
рецидив, който е намалял от 76т. на 62т. към м.октомври 2022г. Твърди
необходимост от полагане на грижи за болен родител – майка й. Прави се
извод за положителни тенденции в поведението на осъдената и нейното
поправяне, липса на рискове от рецидив и трайна нагласа за ресоциализация.
Моли да бъде освободена условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното й наказание.
Процесуалният представител на Началника на Затвора - Сливен в
съдебно заседание изрази становище за неоснователност на молбата на
осъдената С., тъй като не са изпълнени кумулативните изисквания на закона в
частта за поправяне на осъденото лице. В условията на затвора осъдената
нямала наложени дисциплинарни наказания, с пасивно поведение.
Награждавана била двукратно по конкретни поводи. Наблюдавало се ниско
ниво на самоинициатива за участия в организираните затворнически
дейности и ниска мотивация за развитие и промяна в ценностите. С
неустойчиво отношение към труда, въпреки възможностите за полагане на
определен вид труд, като не изразява желание за полагане и на доброволен
труд. В условията на затвора осъдената е завършила 12 клас, но не успява да
се дипломира и не полага усилия за това. Първоначалният риск от рецидив
бил в границите на среден, а актуалният бил задържане в границите на
средния. Наблюдавали се проблемни зони в 4 раздела, а именно
„Образование, обучение и трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение”,
„Употреба на алкохол“ и „Мисловни умения и поведение“. Необходимо било
да продължи поправителното въздействие, с оглед на което моли да бъде
оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване.
Прокурорът също счита молбата на осъдената С. за неоснователна, тъй
като не били изпълнени всички изисквания на разпоредбата на чл.70 от НК -
осъдената изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание
Лишаване от свобода, но не били налице категорични доказателства за
поправянето й по време на престоя в затвора. От становището на Началника
на Затвора Сливен и от писмените доказателства по делото се установявало,
1

че все още са налице проблемни зони в работата с лишената от свобода.
Констатирано е снижаване на риска от рецидив от 76т. на 62т., но все още в
границите на среден риск от рецидив. Установено е, че все още не са
изпълнени залегналите цели в индивидуалния план за работа с лишената от
свобода по отношение на промяната в личността й и бъдещата й успешна
ресоциализация. Пледира за оставяне без уважение на молбата на осъдената
за условното й предсрочно освобождаване.
В съдебно заседание осъдената С., чрез пълномощника си адв.Янев,
поддържа молбата и моли съда да постанови предсрочното й освобождаване.
Защитникът на осъдената оспорва извода на затворническата
администрация за пасивното й поведение, инертност и неполагане на труд.
Посочва, че неполагането на труд е поради възникнал здравословен проблем у
осъдената, а преди това е работила 4 месеца и 17 дни. Твърди, че са налични
доказателства за поправянето на осъденото лице, като липсват нарушения на
реда в затвора, няма наложени дисциплинарни наказания, показва добро
поведение, участва в програми за ресоциализация, има награди, положила е
усилия в учебния процес. Прави се извод, че освен наличието на формалната
предпоставка е налице и материалната такава за добро поведение и
достатъчно доказателства за поправяне и превъзпитание, формирани са
трайни нагласи за водене на законосъобразен живот у осъдената, поради
което по-нататъшния й престой в затвора е неоправдан от гледна точка на
легитимната потребност от постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Пледира за условно предсрочно освобождаване на осъдената С..
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, анализира
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката - осъдената Ж.М.С. е на 49 години, българска гражданка, с
основно образование, неомъжена. Ж.С. е осъдена с Присъда №
125/12.05.2016г. по НОХД № 616/2016г. на СГС за извършено деяние по
чл.115 от НК на десет години лишаване от свобода, което да търпи при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 13.03.2017г.
Лишената от свобода С. е постъпила в Затвора Сливен на 24.03.2017г.
за първи път за изтърпяване на Присъда № 125/12.05.2016г. по НОХД №
616/2016г. на Софийски градски съд, с която й е наложено наказание в размер
на 10 години Лишаване от свобода за престъпление по чл.115 от НК,
извършено на 09.02.2015г., при първоначален строг режим.
Към 13.02.2023г. лишената от свобода Ж.М.С. фактически е изтърпяла
5 години 10 месеца и 22 дни, арест - 4 месеца и 1 ден, от работа - 4 месеца и
17 дни, или всичко изтърпяно – 6 години 7 месеца и 10 дни, поради което е
налице остатък в размер на 3 години 4 месеца и 20 дни.
При постъпването си в Затвора първоначално л.св.С. е търпяла
наложеното наказание при строг режим, след това правния й статус е
2

променен, като е заменен режима на изтърпяване на л.св.С. от строг в общ,
със Заповед № РД-27/22.12.2022г.
В условията на контролирана среда осъдената С. показва пасивно и
неангажиращо поведение, с неустойчивост във взаимоотношенията,
групиране със слабо изявени лица, като съхранява комфорта си. Съществува
периодичност на възникващите проблеми, което обуславя извод, че осъдената
не умее да извлича поука от собствения си опит, не умее да се учи от
преживяванията си и да хармонизира поведението си, съобразно изискванията
на средата. Това обуславя поведенческа регидност и непластичност в
междуличностните отношения. Осъденото лице в поведението си се ръководи
от собствени оценъчни стандарти и стереотипно мислене, които в някои
случаи са субективно изкривени, като проявява и мнителност. Осъдената
предпочита да прави това, което е решила, въпреки че изразява съгласие и
приема чуждо мнение.
Осъдената С. от 2021г. ръководи клуб „Тихи игри“, но след
многократно провеждани мотивационни разговори за промяна на нагласите за
включване в предлаганите дейност по осмисляне на свободното време, като
тази дейност не се отличава с особена натовареност и извънредни мисловни
процеси. През 2022г. осъдената е включена в клуб „Арт работилница“, но по
нейно желание се отказва от дейността, тъй като бързо губи интерес. През
м.декември 2022г. участва в междузатворнически конкурс „И аз мога“. Като
цяло поведението на осъденото лице С. се характеризира с инертност,
пасивност, вялост по отношение на пенитенциарното въздействие.
Епизодично участва в позитивни дейности (през последната година има едно
участие в летни активности, свързани с мода и красота), които не изискват по-
високо натоварване или поемане на персонална отговорност, като не влага
необходимото старание.
Лишената от свобода С. се стреми да се съобразява с реда в
институцията, не са отчетени импулсивни изблици или неконтролирана
агресия. Няма наложени дисциплинарни наказания. Награждавана е два пъти
по чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, във връзка с проявено старание в образователния
процес и участие в летни проекти.
Осъдената С. е учила вечерно 9-ти и 10-ти клас, но не ги е завършила.
При постъпване в затвора е включена в учебния процес, като завършва 12-ти
клас през учебната 2018г./2019г., но не успява да вземе държавните зрелостни
изпити и до този момент не ги е взела. Отказва да полага усилия в тази
посока, въпреки мотивирането й. През м.декември 2018г. осъдената завършва
успешно специализирана програма „Умения за мислене“, а по-късно и
програма „Овладяване на гнева“, като се стреми да прилага наученото от
програмите в ежедневието и основно да се предпази и дистанцира, а не да се
изявява и развива.
Устройвана на работа на външен обект „Калина пепърс“ през м.август-
м.октомври 2017г., но с неустойчиво отношение към полагания труд в
3

условията на затвора. От 2017г. до сега не работи, по медицински индикации,
като през 2022г. осъдената е представена на ТЕЛК, до този момент няма
издадено решение. По препоръка на медицинския център към затвора,
осъдената може да полага определен вид трудова дейност, но не изразява
желание за полагане на доброволен труд, въпреки наличните възможности за
това и факта, че през минали периоди е полагала такъв.
Изготвени са седем последващи оценки на риска, като първоначалната
оценка е 76 точки и последна такава от 26.10.2022г. - 62 точки. Редуцирани са
стойностите на оценката в резултат на различни професионални намеси, но
има задържане в границите на средния риск. Идентифицирани са проблемни
зони при осъдената, а именно Раздел 4 „Образование, обучение и трудова
заетост“, Раздел 7 „Начин на живот и обкръжение“, Раздел 8 „Употреба на
алкохол“ и Раздел 11 „Мисловни умения и поведение“.
Осъдената не проявява необходимата активност и сътрудничество, и по
този начин целите остават текущи, частично изпълнени или неизпълнени.
При срещите, основно инициирани от ИСДВР, осъдената не изпитва интерес
към дискутираните теми, проявява вяло и апатично отношение към
придобиване на нови мисловни умения и стратегии за справяне. Въпреки
отчетеното снижение в оценката на правонарушителя, има все още високи
стойности в значителна част от параметрите и задържане в други раздели,
което формира извод, че поправителното въздействие спрямо осъдената
следва да продължи с необходимия корекционен ефект.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на осъдената Ж.М.С. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
лишаване от свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без
уважение. В момента тя търпи наложеното й с Присъда № 125/12.05.2016г. по
НОХД № 616/2016г. на СГС, влязла в сила на 13.03.2017г., наказание десет
години лишаване от свобода. Остатъкът от това наказание към 13.02.2023г. е
3 години 4 месеца и 20 дни.
Налице е първата от кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 т.1 от НК
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на
осъдената С. от изтърпяване на останалата част от наложеното й наказание
лишаване от свобода, а именно към настоящия момент осъдената е изтърпяла
фактически повече от половината от наложеното наказание десет години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
Не е налице обаче втората предпоставка, изискуема от чл.70 ал.1 от НК,
а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за
своето поправяне. Съобразявайки разпоредбата на чл.439а от НПК,
законодателят е определил като доказателства за поправянето всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
4

образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, основаващи се на цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Самата промяна е сложен и динамичен силно индивидуален процес, в чиято
основа стои изграждане на разбиране у личността, че тази промяна, към които
се стреми е в резултат на собствената активност и инициатива, подкрепени от
наличния вътрешен потенциал. По този причини и имайки предвид, че
затворническата администрация е тази, която има непосредствен и пряк
контакт с лишените от свобода и формира извод, относно резултатите от
пенитенциарното третиране и настъпването на положителни нагласи в
осъдените лица.
В конкретния случай, становището на затворническата администрация
е, че цялостният анализ и наблюдение над поведението на осъдената С. не
предоставя достатъчно убедителни доказателства за настъпила цялостна
положителна промяна, което е свързано с минималните и недостатъчни
усилия, които осъдената показва. Необходимо е активно отношение и
съдействие от страна на осъдената по отношение на постигане целите в
индивидуалния план, което ще доведе до търсена, съзнателна и желана
промяна в личността й. В хода на поправителния процес, към момента, не се
отчита съдействие от страна на лишената от свобода по отношение
реализираните намеси. Пенитенциарното въздействие, осъществявано спрямо
л.св.С. е постигнало известен напредък, който се явява недостатъчен за
формиране на убеждения и констатациии за настъпила промяна. Относно
отношението към труда като част от предпоставките, удостоверяващи
поправителния процес, е направен извод, че при осъдената липсва вътрешна
убеденост и стабилна мотивация в посока изграждане на трудови навици и
постигане на личностна рехабилитация. Неоснователно е наведеното от
защитата на осъдената, че С. изявява желание за полагане на труд, но поради
здравословни причини не може да полага такъв. Осъдената действително е
полагала труд в размер на 4 месеца и 17 дни, но това е било през 2017г. След
това, до 2022г., когато се появява заболяването на осъдената (за което и
самата съобщава), е можела да извършва трудова дейност в пенитенциарното
заведение, но не е полагала труд. Осъдената до сегашния момент не работи, не
по здравословни причини, а предвид показаното пасивно и неангажиращо
поведение в затвора, тъй като медицинският център към затвора е дал
становище,че осъдената може да полага определен вид трудова дейност.
Поради това прекъсването на трудовата дейност на осъдената в затвора не се
дължи на обективен здравословен проблем, а на причини, свързани с
поведението и нежеланието на осъдената да работи. Съдът намира, че
5

лишената от свобода не е изразява желание за възстановяването на личността
й чрез интегриране на труда като ценностно убеждение на личността й и
нейна вътрешна водеща потребност. Неоснователно е и твърдяното от
защитата, че на осъдената не е обърнато достатъчно внимание относно
заболяването й. Осъдената, по преценка на медицинските специалисти, през
2022г. е представена на ТЕЛК , но към момента не е издадено решението. В
условията на затвора се полагат необходимите медицински грижи, а при
необходимост това може да се извърши и в определените медицински
заведения, съгласно нормите на ЗИНЗС. Наличието на медицински проблем
или заболяване на осъдената не може да аргументира извод за условното й
предсрочно освобождаване.
Осъдената не е наказвана. Награждавана е два пъти, като по този начин
е премирана за показано от нейна страна старание в учебния процес и участие
в летни проекти. Но в общ план поведението й се характеризира с инертност,
пасивност, вялост, не влага старание, участва епизодично в позитивни
дейност, не поема персонална отговорност, участва в дейности, които не
изискват по-високо натоварване. Така се постига известен напредък на
общопенитенциарното въздействие, който обаче не е достатъчен за
формиране на убеждения и констатации за настъпила промяна у осъдената.
Тази промяна трябва да е трайна и необратима, което по отношение на
осъдената Ж.С., според съда, не е налице.
При съпоставката на първоначалната и последната оценка на
правонарушителя е установено задържане в границите на средния риск.
Идентифицирани са четири проблемни зони при осъдената – „Образование,
обучение и трудова заетост“, „ Начин на живот и обкръжение“, „Употреба на
алкохол“ и „Мисловни умения и поведение“. Налични са високи стойности на
раздели, идентифициращи проблемни зони и предпоставящи криминогенно
поведение, а именно неполагането на труд, завършването на 12 клас, но без
дипломиране, има необходимост от периодична и систематична корекционна
намеса от служители относно взаимоотношенията на осъдената, умения за
мислене, а в раздел „Нагласи“ задържа едни и същи стойности. Всички това
възпрепятства настъпването на личностна промяна и още повече, че
осъдената трайно поддържа устойчива себезащитна позиция по отношение на
извършеното деяние и не изпитва потребност от промяна на оценъчните
стандарти, развиване на вижданията и убежденията й. Всичко това налага
извода, че отчетената промяна е частична и недостатъчна, за да гарантира
водене на законосъобразен начин на живот.
Съдът е длъжен да отбележи, че необходимостта от полагане на грижи
за болен родител – майката на осъдената, за което не се представиха
доказателства и е твърдяно голословно от защитата, не е основание за
условното предсрочно освобождаване на лишената от свобода С..
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
6

за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената С. по време на изтърпяване на наказанието
й, предвид което не се уважи молбата й за допускане на условното й
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с
Присъда № 125/12.05.2016г. по НОХД № 616/2016г. на СГС, наказание десет
години лишаване от свобода.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд - Сливен:
7

Номер на акта:	59
Дата:	13 февруари 2023 г.
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20232200200058
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	31 януари 2023 г.

Определение по дело №58/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите