№ 236
гр. гр.Несебър, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100066 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „В.и К.“ ЕАД, ЕИК
***, представлявано от Ц.М., против С. М. В. /погрешно посочен в исковата молба с
фамилия Вълков/, ЕГН **********. Твърди се, че В., като собственик на обект, бил
абонат на ищцовото дружество и в качеството си на потребител използвал услугата,
предоставяна от ищеца, а именно доставка, отвеждане и пречистване на вода за обект-
гр. Несебър, бл. Нарцис, ет. 3, ап. среден, със заведена партида в базата данни с аб. №
***. Излага се, че съобразно разпоредбата на чл. 8 от Наредбата, предоставянето на
ВиК услугите се извършвало по силата на публично известни Общи условия, одобрени
от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал.
4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от
Наредбата, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство,
чрез сканиране на баркода, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че
съС.ието на отчитането на водомера се извършвало нормално и същият бил „видян“.
Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на самото устройство режим
„служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам
предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се
записва като „от клиента“. Когато имало записване „без водомер“ количеството
консумирана вода е начислено по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл.
25 от Общите условия на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато
към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител. След
1
всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за
процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от оператора услуги- вода, канал и пречистване. В
случая били издадени фактури от 27.09.2021 г. до 25.09.2023 г., с отчетен период по
фактури от 06.08.2021 г. до 08.09.2023 г., в общ размер на 364.32 лв. Падежът на
плащане на всяка от фактурите бил 30 дни от издаването им, съгласно изискванията на
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като неплащането в този срок поставяло автоматично
ответника в забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата
на тяхното издаване. Върху тези суми по всяка фактура ответникът дължи и
обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер на 45.74 лв. за периода от
27.10.2021 г. до 27.10.2023 г., както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. За тези суми била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1167/2023 г. по описа на Районен съд- Несебър, поради което се моли да бъде
прието за установено съществуването на вземанията.
В месечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че от
данните по делото не се установявало, че в качеството си на потребител, дължал на
ищеца претендираните суми. Изтъква се, че приложената справка- извлечение не
удостоверява отчитането на водомера. Счита се, че искът за претендираната главница е
неоснователен, с оглед на което, недължима била и претендираната лихва. С оглед
изложеното се моли от съда да прекрати производството по делото като недопустимо, а
евентуално да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
По повод наведените от ответника твърдения за недопустимост на иска, поради
недоказаност на претенциите, съдът намира, че релевираните възражения касаят
същността на спора, а не рефлектират върху неговата допустимост.Безспорно е
обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв
предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния обект, и в този
смисъл се явява потребител. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
2
източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо
сключването на индивидуален договор между страните. По силата на договора,
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в
собствения на ответника имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 4/2004 г., услугите на ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. допуска електронно отчитане и
предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Налага се извод, че отразеното в справката и фактурите се
потвърждава от събраните по делото доказателства и следва да се кредитира от съда.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор- „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл. 11, ал. 7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно от
интернет страницата на „В.и К.“ ЕАД, Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас,
са приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са във
в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл. 2 от Общите условия е ответникът в настоящото производство.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № ***, с титуляр С. М. В.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (493/347) са правени
отчитания за периода от 06.08.2021 г. до 05.11.2021 г., от 04.02.2022 г. до 05.08.2022 г.,
от 09.09.2022 г. до 05.12.2022 г., от 10.01.2023 г. до 05.05.2023 г. и от 07.07.2023 г. до
08.09.2023 г., когато водомерът бил „видян“ от служители на ищцовото дружество,
3
както и за периода от 08.01.2022 г. до 03.02.2022 г., от 06.08.2022 г. до 08.09.2022 г., от
06.12.2022 г. до 09.01.2023 г., от 06.05.2023 г. до 06.07.2023 г., когато данните били
предоставени „от клиента“.
От приетото заключение на изготвената по делото съдебно- техническа
експертиза се установява, че вещото лице е посетило обекта, като е констатирало, че
водомера е монтиран в санитарния възел на апартамента, посочвайки данни за
съС.ието му. Става ясно, че за процесният апартамент при ищцовото дружество е
открита партида с абонатен № ***. Регистрирано е едно измервателно устройство,
което се отчита електронно от служителите на водния оператор с ползване на мобилен
промишлен компютър. Експертът сочи, че справката- извлечение от водния оператор е
достоверна, защото представлява извлечение от електронния карнет на абоната за
определения период. Електронният карнет е изготвен от програмата на водния
оператор и се зарежда автоматично от трансфера на данните от промишления мобилен
компютър, с който е отчетено измервателното устройство. Вещото лице установява, че
е воден електронен карнет, според който отчетите за процесния период са с осигурен
достъп (18) и „от клиента“ (5). По данни от програмата на дружеството вещото лице
заявява, че водомера има изискуемите пломби и баркод, необходими за отчитане с
електронно устройство. По време на огледа експертът е констатирал, че водомерът е
разглобен на части и не е в съС.ие да измерва консумираното количество вода. Вещото
лице е посочило, че данните от отчитането на доставеното и консумирано количество
вода са нанесени в електронен карнет в откритата партида с абонатен № *** в
програмата на ищеца, като тези данни са възпроизведени в приложената справка-
извлечение. Експертът установява, че изразходваното количество вода, преминало през
измервателното устройство за отчетния период е 95 куб.м., като от разпределение е
9,98 куб.м. Вещото лице сочи, че е спазено изискването на разпоредбата на чл. 39, ал. 2
от Наредба № 4/2004 г. Според вещото лице всички цени в издадените фактури
отговарят на одобрените цени за съответния период с Решение на КЕВР № Ц-
32/30.12.2022 г., Решение на КЕВР № БП Ц-17/29.07.2022 г. и Решение на КЕВР № Ц-
46/31.12.2020 г.
Видно от Решение № Ц-46/30.12.2020 г. на КЕВР цената на услугата за
доставяне на вода за потребителите към 2021 г. била без ДДС: 1.248 лв. на куб.м. за
доставяване на вода, 0.467 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.586 лв. на куб.м. за
пречистване на вода. Видно от Решение № БП-Ц-17/29.07.2022 г. на КЕВР цената на
услугата за доставяне на вода за потребителите към 2022 г. била без ДДС: 2.140 лв. на
куб.м. за доставяне на вода, 0.542 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.952 лв. на
куб.м. за пречистване на вода. Видно от Решение № Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР цената
на услугата за доставяне на вода за потребителите към 2023г. била без ДДС: 2.004 лв.
на куб.м. за доставяне на вода, 0.573 лв. на куб.м. за отвеждане на вода и 0.921 лв. на
куб.м. за пречистване на вода. По делото са представени фактури от 27.09.2021 г. до
4
25.09.2023 г., с отчетен период по фактури от 06.08.2021 г. до 08.09.2023 г., издадени
от ищцовото дружество.
Гореизложеното налага извод, че посочените количества правилно са били
остойностени за посочените периоди.
След като се установява, че соченото от ищеца количество вода е доставено до
имота, задължение на ответника е да заплати стойността му, което не е било сторено.
Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в размер на 364.32 лв.,
ведно със законната лихва върху тази част, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 06.11.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал. 2 от ОУ/, за периода от 27.10.2021
г. до 27.10.2023 г., възлизащо в размер на 45.74 лв.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по настоящото
производство общо в размер на 560 лв., от които: държавна такса- 75 лв., държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение- 5 лв., възнаграждение за вещо лице- 400
лв. и юрисконсултско възнаграждение- 80 лв., съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за
заплащането на правната помощ, както и разноските в заповедното производство в общ
размер на 75 лв., от които: 25 лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
дължи на „В.и К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, сумата
в размер на 364.32 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода от 06.08.2021 г. до 08.09.2023 г., по издадени фактури за
периода от 27.09.2021 г. до 25.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда- 06.11.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 45.74 лв. ,
представляваща лихва за периода от 27.10.2021 г. до 27.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед № 531/06.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1167/2023 г. по описа на РС-
Несебър.
5
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „В.и К.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление- гр. ***, сумата общо в размер на
560 лв., представляваща заплатени разноски в настоящото производство, както и
сумата общо в размер на 75 лв., представляващи направените в хода на заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6