Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 18.09.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 8694
по описа за 2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 463 , ал. 1, вр.
чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1746/16.07.2018г.,
подадена по пощата на 1307.2020г., на „В.Т.А.“ АД, длъжник по изпълнително дело № 20189230400202 на ЧСИ Г.Ц.Н.,
рег. № 923 на КЧСИ, срещу разпределение от 10.0.2017г. по делото, предявено на същата
дата.
Оплакванията на
жалбоподателя са единствено, че формираните задължения на Столична община,
район „Струдентски град“ са неоснователни и не е
следвало да бъдат включвани в размера на вземанията с привилегия по чл. 136, т.
2 от ЗЗД, тъй като са погасени по
давност. Бездействието на кредитора в лицето на общината да потърси
задълженията си за процесния период, обосновава
доводи, че те не следва да се включват изобщо в реда на кредиторите в
разпределението. Погасителната давност се определя като период от време, след
изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително
осъществяване на вземането си спрямо длъжника.
Жалбоподателят иска
разпределението да бъде отменено и да се
постанови ново, с което да се отстрани по реда на привилегии по чл. 136, т. 2
от ЗЗД вземането за местни данъци и такси на Столична община, район „Студентски
град“.
Първоначалният
взискател „Б.“ ООД, италианско търговско дружество,
присъединените в изпълнителното производство взискатели
„И. Б.“ ЕООД и „В. Т. А.“ ЕООД, както и
НАП и Столична община не са дали становище по жалбата.
В подробни мотиви ЧСИ Г.Ц.Н. оспорва жалбата като неоснователна по
същество, като възразява, че в изпълнителното производство не може да бъде
съобразявана давност, а това обстоятелство следва да се установи по исков път
по чл. 439 от ГПК, като в конкретния случай - с акт на администрацията или
решение на административния съд. В изпълнителния процес не могат да се
разглеждат спорове за съществуване на изпълняемото
право и при твърдения, че липсват материалноправните условия за законност на принудителното
изпълнение, възниква спор да гражданско право, който може да се реши само по
реда на исковия процес.
В хода на делото е
постъпило писмо за задължения на длъжника към Дирекция „Общински приходи“, Отдел
„Общински приходи – Студентски“, с отбелязване, че вземанията са с 5-годишна
давност, но длъжникът не е подал заявление за погасяване на задълженията по
давност; тези задълженията не могат да бъдат погасявани служебно, а само след
подадено заявление от длъжника.
По постъпилата жалба
Жалбата
е допустима. Тя е подадена по пощата в срока по чл. 462, ал. 2 от ГПК от
длъжник в изпълнителното производство, който има интерес от приетия ред на
погашенията, съответно неговата законосъобразност при изпълнението.
По
същество жалбата, при направеното в нея оплакване, е неоснователна.
Изпълнителното
производство е било образувано по молба
вх. № 02508/31.10.2018г. на „Б.“ ООД, търговско дружество, регистрирано съгласно
законодателството на Република Италия, въз основа на изпълнителен лист от
31.05.2018г., издаден от Апелативен съд – гр. София и изпълнителен лист от 09.07.2018г., издаден
от Софийски градски съд, във връзка с
т.д. № 668/2017г. по описа на градски съд, ТО, VІ-14 състав.
В хода
на делото като присъединени взискатели са били
конституирани дружествата „И.Б.“ ЕООД
и „В.Т.А.“ ЕООД, а след постъпила справка по чл. 458 от от ГПК, вр. чл. 191, ал. 2 от ДОПК от Национална агенция за приходи за
публични държавни вземания към дружеството – длъжник, присъединен взискател е била и държавата за дължимите й публични
задължения.
По
делото са били наложени запори и възбрани, както и извършена продан на
недвижими имоти, включително апартамент на две нива № 17 в жилищна сграда в УПИ
І-532, кв. 11“а“, в гр. София, област
София, местност „Витоша-ВЕЦ-Симеоново“, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1600.532.1.17, за когото е бил обявен продавач на
11.02.2020г. (взискателят „В.Т.А.“ ЕООД)
за сума от 387 000 лева.
Съгласно
писмо на Столична община“, Отдел „Общински приходи – Студентски“, изх. №
ДСТ20-ДИ11-36-1/24.06.2020г. за жилищния имот е имало неплатени данък недвижим
имот и лихви за забава от общо 4 150. 34 лева, дължими за времето от
2013г. до 2019г., както и 3 551. 72 лева такса битови отпадъци и лихви за
забава, дължими за същия период. Данните са постъпили по искане изх. №
2305/19.06.2020г. на частния съдебен изпълнител.
При
изготвеното от частния съдебен изпълнител разпределение за сумата от 387 000
лева, получена от продажбата на жилищния имот, сумите за местния данък върху
недвижимия имот и таксата битови отпадъци са били определени за плащане като
привилегировани по чл. 136, т. 2 от ЗЗД.
Разпределението
е било изготвено и предявено на 10.07.2020г., при което е постъпила и жалбата
по делото с възражения от длъжника, че публичните общински вземания са погасени
по давност и сума за тях не следва да бъде разпределяна.
При тези
установени обстоятелства съдът намира от правна страна следното:
Възражението на жалбоподателя за погасяване на
задълженията за данък недвижим имот и такса битови отпадъци по чл. 1, т. 1 и
чл. 6, ал. 1 т. 6 от ЗМДТ, публични общински вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и
т. 3 от ДОПК, погасими с изтичане на петгодишна давност, съгласно чл. 171, ал.
1 от ДОПК, е неотносимо
при преценка на законосъобразността на извършеното на 10.07.2020г. разпределение.
Съдебният
изпълнител не може да се произнася по погасяването по давност на предявени за
събиране по реда на ГПК вземания, включително в случаите по чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ. Длъжникът следва да
оспори чрез иск изпълнението (чл. 439, ал. 1 от ГПК), уважаването на който иск е
основание за прекратяване на изпълнителното производство (чл. 433, ал. 1, т. 7
от ГПК), а обезпечаването на такъв иск по чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК е
основание за спиране на изпълнението по чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК. Искът по
чл. 439, ал. 1 от ГПК е приложим и по отношение на публично задължение, когато
събирането му е възложено на съдебен изпълнител, тъй като той действа по реда
на ГПК и защитата срещу неговите действия се осъществява по предвидения в този
кодекс ред (така Определение № 45 от
08.07.2016г. по адм. дело № 21/2016г., Определение № 48
от 22.05.2018г. по адм. дело № 34/2018г. и Определение № 81 от 21.09.2018г. по адм. дело № 31/2018г. на смесени петчленни състави на ВАС и
ВКС).
С оглед
изложеното способ за защита на длъжник, възразяващ за изтекла погасителна
давност относно публично общинско вземане, е иск за установяване спрямо
общината, че не дължи задължението, за
събирането на което е образувано изпълнителното дело пред съдебен изпълнител,
поради погасяването по давност. Ако изпълнителното производство е приключило, длъжникът
разполага с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД, при съобразяване на ППВС № 1 от 28.05.1979г., тъй като принудителното
събиране на суми след изтичането на погасителна давност не съставлява
изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл е Определение № 130 от
24.07.2017г. по ч.гр.д. № 756/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.
В случая
липсва уважен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК на длъжника, обосноваващ
прекратяване на изпълнението по отношение на дължимите суми за местен данък
недвижим имот и такса битови отпадъци, нито е налице спиране на изпълнението,
при което за установените по реда на чл. 458 от ГПК дължими от длъжника суми за
публични общински задължения е било извършено и разпределение след извършено
изпълнително действие – продажба на недвижим имот, при прилагане на привилегия
по чл. 136, т. 2 от ЗЗД.
Единственото
възражение на длъжника срещу извършеното разпределение - за погасяване на
публичните общински вземания по давност, както се посочи, е неотносимо
и неоснователно. Подадената по делото
жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Воден от
горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. №
1746/16.07.2018г., подадена по пощата на 1307.2020г., на „В.Т.А.“ АД, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление ***, длъжник по изпълнително дело № 20189230400202 на ЧСИ Г.Ц.Н.,
рег. № 923 на КЧСИ, срещу разпределение от 10.0.2017г. по делото, предявено на
същата дата.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр. София в едноседмичен срок от съобщаването
му на жалбоподателя.
Председател:
Членове:1.
2.