Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2021 г.
Административен съд – Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА и на
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА
к.н.а.х.д. № 2152 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 436/30.07.2021 г. по н.а.х.д.
№ 2340/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно
постановление № 03-013445/24.03.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 128, т. 2 и
чл. 228, ал. 3 КТ на „Стела турс 2001“ ЕООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 300 лева, на основание чл. 415в, ал. 1 КТ. По
съображения за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се иска отмяна на
въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по
съществото на спора, с което оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно
постановление да се потвърди.
В проведеното открито съдебно заседание на 25.11.2021
г. касаторът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, не се
представлява. В подадена чрез процесуален представител по пълномощие писмена
молба с. д. № 15791/27.10.2021 г. касационният жалбоподател поддържа жалбата и
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен
изход от нея.
Ответната страна – „Стела турс 2001“ ЕООД, редовно
призована, също не се представлява в съдебно заседание. В подаден чрез
процесуален представител отговор на касационната жалба, както и в писмена молба
с. д. № 15810/27.10.2021 г. оспорва касационната жалба и моли решението на
районния съд да се остави в сила като на дружеството се присъдят сторените в
касационното производство съдебни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентния съд срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. второ ЗАНН; от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 06.08.2021 г.
/л. 29 от н.а.х.д. № 2340/2021 г. на ВРС/, а касационната жалба е подадена чрез
въззивния съд в рамките на срока за обжалване на решението на 19.08.2021 г.,
видно от поставения върху нея печат на ВРС /л. 3 от делото/. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК,
касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението
си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона.
В издаденото наказателно постановление е посочено, че при
прекратяването на 17.12.2020 г. на трудовото правоотношение с лицето Светослав
Валентинов Янчев за длъжността „рецепционист хотел“ работодателят „Стела турс
2001“ ЕООД не му е изплатил в пълен размер парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г., пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж.
Правилни са мотивите на въззивния съд, че от така
даденото в наказателното постановление фактическо описание на нарушението не
става ясно право на колко точно дни платен годишен отпуск е имал служителят за всяка
от двете календарни години, пропорционално на времето, което му се признава за
трудов стаж, както и какъв точно е размерът на дължимото от работодателя обезщетение
за неизползваната от служителя част от платения му годишен отпуск. Посоченото в
НП, че в разчетно-платежната ведомост за м. декември 2020 г. е начислено обезщетение
само за 3 дни по никакъв начин не внася по въпроса какъв точно е неизползваният
размер от отпуска и какъв конкретно размер на дължимото за него обезщетение
остава неначислен и неизплатен.
От приложения по преписката трудов договор №
1247/08.03.2019 г. се установява, че Янчев е започнал работа на 09.03.2019 г.,
поради което при липсата на пълна отработена година служителят няма право и на целия
договорен размер от 20 дни работни дни на платения годишен отпуск за 2019 г. Посочено
е също, че трудовото правоотношение с Янчев е прекратено, считано от 17.12.2020
г., поради което при отсъствието на изцяло отработена година, служителят отново
няма право на пълния размер на платения годишен отпуск и за 2020 г. Административно-наказващият
орган е следвало да конкретизира в наказателното постановление точния размер на
полагаемия се на лицето платен годишен отпуск за всяка от двете отработени
години и стъпвайки на тази база, да изчисли и размера на полагаемото му се обезщетение
за неизползваната част от отпуска. Като не е сторил това, АНО е допуснал
съществено процесуално нарушение при издаването на НП като констатираната неяснота
и непълнота в описанието на нарушението е довела до ограничаване на правото на
защита на наказаното ЮЛ, защото не е било запознато изцяло с фактите, срещу
които следва да се защитава и по този начин не е могло да организира ефективно защитата
си.
Достигайки до идентични правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което не страда от визираните в жалбата пороци –
постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон
и поради това следва да се остави в сила от касационната инстанция, съгласно
правомощието й по чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК вр. чл. 63, ал.
1, изр. второ ЗАНН.
Предвид крайния изход на делото и направеното от пълномощника
на ответната по касация страна искане за присъждане на сторените от довереното му
дружество разноски за касационната инстанция, Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна следва да бъде осъдена, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, да заплати на „Стела
турс 2001“ ЕООД направените разноски за адвокатска защита в касационното
производство в размер на 300 лв., съгласно представения на л. 28 от делото
списък и приложените на л. 10 от делото договор за правна защита и съдействие и
на л. 29 банково извлечение за изплатената по договора сума. Неоснователно е направеното
с молба с. д. № 15791/27.10.2021 г. възражение на пълномощника на касатора за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната по касация страна като се има
предвид, че договореното възнаграждение между нея и представляващия я по делото
адвокат е в минимално предвидения размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436/30.07.2021 г. по н.а.х.д.
№ 2340/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, І състав.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да
заплати на „Стела турс 2001“ ЕООД, ЕИК *********, направените в касационното
производство съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/