ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260460
08.04.2021
година гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ граждански състав, в закрито заседание на осми април 2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
при секретаря …………………………………………………. и с участието
на прокурор ………………………………………………………като разгледа
докладваното……. от съдията МИШОВА……………ч. в. гр. дело № 1205 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 419, ал. 1
ГПК.
Постъпила е частна жалба от С.Е.Е.
против разпореждане за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК.
Частният жалбоподател
твърди, че вземането е погасено по давност, защото от 15.08.2015 г. до м.
октомври 2020 г. бил изминал по-голям срок от 5 години. Твърди, че с
поведението си не е дал повод за предявяване на това вземане, тъй като ходил до
банката няколко пъти, но служителите не можели да намерят досието за кредита.
Твърди, че не била обявена предсрочна изискуемост на кредита. Вземането се
основавало на неравноправна клауза, сключена с потребител, касаеща всички
видове лихви и обезщетения, за които бил предвиден 3-годишен срок на
погасителна давност, на която се позовава. Твърди, че размерът на задължението
бил неправилно изчислен, отчитайки възражението за погасителна давност. Не била
конкретизирана претенцията на НАП, посочена в съобщението от ЧСИ. Иска се съдът
да отмени обжалваната заповед за незабавно изпълнение, разпореждането и
издадения изпълнителен лист. В частната жалба са формулирани и искания до ЧСИ
във връзка с образуваното изпълнително дело, на които съдът не е адресат.
Ответникът по частната жалба „П.и Б.“ АД не
взема становище.
Частната жалба е подадена в срок от
легитимирано да обжалва лице, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче е неоснователна:
Производството пред първоинстанционния съд е
било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банкат
относно задълженията на длъжника С.Е.Е. по договор за кредит от 29.07.2015 г. с
краен падеж 15.07.2020 г., когато целият кредит е станал изискуем, но не поради
предсрочната му изискуемост, както неправилно счита частният жалбоподател, а
поради настъпване на крайния срок за погасяването му. Издадена е заповед за
изпълнение № 260535 от 02.11.2020 г., с която е разпоредено незабавно
изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 ГПК,
за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът
следва да провери дали документът по чл. 417 ГПК е
редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение - надлежно
индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение
може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК.
Самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в
частта за разноските – чл.413, ал.1 ГПК.
В случая
представеният със заявлението документ по чл. 417, т. 2 ГПК
е извлечение от счетоводните книги на банката-заявител. Проверката на съда в
настоящото производство включва само дали този акт е редовен от външна страна и
дали удостоверява подлежащо на изпълнение (изискуемо) вземане спрямо длъжника. Съдът намира, че
въпросът за изтекла погасителна давност е въпрос по същество относно
дължимостта на претендираното вземане, който може да бъде разгледан само в
спорното исково производство, а не е въпрос, който следва да се обсъжда от
районния съд в заповедното производство, респ. от настоящия въззивен съд по
подадената във връзка със заповедното производство частна жалба. Проверката
дали документът по чл.417 ГПК удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника е по неговото съдържание. Само ако от това съдържание е видно,
че не се удостоверява такова право, съдът трябва да откаже издаването както на
заповед за изпълнение, така и на изпълнителен лист. В заповедното производство
съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува и дали
действително е изискуемо. За производството по чл.418 ГПК документът по чл.417
има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него
изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа могат да се ползват само в
хипотезата на чл.418, ал.3, която в случая не е налице.
С оглед на горното съдът намира, че процесният
запис на заповед е
документ, който е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, съобразно изискванията на чл. 418, ал. 2 ГПК.
Поради това подадената жалба против
разпореждането за незабавното изпълнение на заповед е неоснователна.
Воден от горните мотиви,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 02.11.2020 г., с
което е допуснато незабавно изпълнение на заповед № 260535 от същата дата, издадена
по ч.гр.д. 4416/2020 г. по описа на Районен съд – С.З..
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: