Решение по дело №749/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 769
Дата: 18 октомври 2023 г. (в сила от 18 октомври 2023 г.)
Съдия: Петър Найденов Вунов
Дело: 20237260700749
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

769

Хасково, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИВА БАЙНОВА

Членове:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ канд № 20237260700749 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.Д.Б., чрез адв. Б.К. от САК, против Решение № 132/10.05.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1253-002194 от 16.03.2023 г. на Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Твърди се, че не били налице категорични и несъмнени доказателства за извършването на вмененото му административно нарушение и че автомобилът му бил в изправност.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 132/10.05.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното НП, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 132/10.05.2023 г. по АНД № 11/2023 г. Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 19-1253-002194 от 16.03.2023 г. на Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ - Хасково, с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 181, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на В.Д.Б. е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

За да постанови този резултат, районният съд е приел най-напред, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП не били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, като били посочени елементите от обективна и от субективна страна на нарушението, а неговата правна квалификация била точна с оглед приложената санкционна разпоредба. На следващо място е прието, че от събраните писмени и гласни доказателства процесното нарушение било доказано по безспорен начин, а жалбоподателят бил правилно санкциониран.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод.

Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи. В чл. 181, т. 1 ЗДвП пък е предвидено, че се наказва с глоба 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Следователно, за да се наложи наказанието по чл. 181, т. 1, във вр. с чл. 147, ал. 1 ЗДвП, следва да е налице не само бездействие на субекта на нарушението (собственик или длъжностно лице) да представи съответното превозно средство на годишен технически преглед, но и това да не е било сторено в определения от закона срок. Ето защо, за да е налице надлежно описание на това нарушението съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, следва всеки един от тези елементи да намери своето отражение при описване признаците на деянието.

В случая както в АУАН, така и в НП, не е визирано в какъв конкретен срок е следвало посоченият в тях лек автомобил да бъде представен на годишен технически преглед. Т.е. в оспорения пред районния съд санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от обективната страна на деянието по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП на В.Д.Б. е наложено административно наказание. При това положение неправилно е прието от въззивната инстанция, че така не е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което настоящият касационен състав счита за абсолютно основание за отмяна на процесното НП, доколкото от една страна ограничава правото на защита на наказаното лице, а от друга страна препятства и осъществявания от съда контрол за неговата законосъобразност, поради невъзможност да се установи в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Освен това по делото не са събрани надлежни доказателства, от които да се установява, че действително към датата на проверката автомобилът е трябвало да премине годишен технически преглед и до коя точно дата е следвало да бъде сторено това. Тези обстоятелства не се изясняват от представеното писмо от Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, в което единствено е отбелязано, че лекият автомобил „не е преминавал периодичен преглед за проверка на техническата му изправност“.

След като е пропуснал да установи както посочените по-горе допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения досежно описанието на деянието, така и липсата на безспорна доказаност на същото, контролираният съд е постановил акта си в нарушение на закона.

В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на касационна инстанция, обективирана в Решение № 389 от 12.06.2019 г. по к. а. н. д. № 293/2019 г., Решение № 691 от 21.10.2022 г. по к. а. н. д. № 693/2022 г., Решение № 759 от 13.10.2023 г. по к. а. н. д. № 751/2023 г., всички по описа на Административен съд – Хасково, която настоящият състав споделя напълно и не намира основание да се отклони от нея.

Гореизложеното прави ненужна проверката на обжалваното решение по отношение на другите наведени от касатора доводи за противоречието му с материалния и процесуалния закон, доколкото при обсъждането им и евентуалното им приемане за неоснователни, не би се стигнало до по-различен резултат с оглед констатираното съществено нарушение на процесуалния закон при издаването на НП.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени и процесното НП.

При този изход на спора само касаторът има право на разноски по делото, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 132/10.05.2023 г., постановено по АНД № 11 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково, и вместо него, постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-002194 от 16.03.2023 г. на Началник сектор в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: