Решение по дело №159/2021 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 02.08.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 159 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.К.Й. ЕГН ********** срещу НП № 1717а - 186 от 26.01.2021г., издадено от Директора на ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение на т. 7 от Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването /издадена на основание чл. 63 ал. 1 от ЗЗ/, на основание  чл. 209а от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, като прави искане наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, не се представлява.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения седемдневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 22.01.2021г. около 14.30ч. в гр. Д., при влизането си в ПУ – Б. гр. Д. в закрито обществено място Й., не използва защитна маска за лице или друго средство прикриващо носа и устата.

Така на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение за това, че не изпълнява въведената противоепидемична мярка с т. 7 на Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването – нарушение по  чл. 209а ал. 1 от ЗЗ.

Впоследствие било издадено и процесното НП, в което цитирайки описаната в АУАН фактическа обстановка административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по т. 7 от Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването /издадена на основание чл. 63 ал. 1 от ЗЗ/.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, както и от приобщените по делото писмени доказателства.

При установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на жалбоподателя и съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 ал. 1 т. 5 от ЗАНН.

В АУАН липсва посочена, каквато и да било нарушена разпоредба.

Атакуваното НП също е издадено, в нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН.

Като нарушена разпоредба в НП е посочен  чл. 209а от Закона за здравето /без конкретно посочена алинея, а чл. 209а съдържа четири алинеи, обхващащи различни хипотези/. Тази разпоредба обаче съдържа състав на административно нарушение, но е бланкетна и следва да бъде запълнена със съдържание чрез посочване на друга разпоредба, съдържаща описание на мерките.  В случая е следвало да бъде посочен чл. 209а ал. 1 във връзка с чл. 63 ал. 4 ЗЗ, във връзка с т. 7 от Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Нито в АУАН, нито в НП се упоменава чл. 63 ал. 4 ЗЗ, според който при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, като чл. 63 ал. 1 ЗЗ се цитира единствено в описанието на нарушението в НП, сочещо, че цитираната заповед е издадена на това основание.

Подвеждането на описаното в АУАН и в НП поведение на дееца под различни правни норми /в АУАН липсва посочена, каквато и да било нарушена разпоредба/ съставлява съществено процесуално нарушение, което води до накърняване правата на нарушителя в производството, респ. правото му на защита – да разбере в какво точно деяние е обвинен и да реши как да се защитава срещу него и обуславящо цялостната отмяна на наказателното постановление.

Правилната квалификация на деянието е  чл. 209а ал. 1 във връзка с чл. 63 ал. 4 от ЗЗ във връзка с т. 7 от Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Посочване на правната квалификация на нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие. Отделно от това следва квалификацията на нарушението да е една и съща в АУАН и НП.

Производството по налагане на административно наказание е строго формален процес, който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от съда нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен материал, настоящата инстанция приема, че е налице основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно и отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 63 ал. 1 от ЗЗ. Като основание за този правен извод е преценката на съда за неправилно приложение на материалния закон при подвеждане на приетата в АУАН и НП фактическа установеност на нарушението към уреждащата състава правна норма. Разпоредбата на чл. 63 ал. 1 от ЗЗ /в редакцията й относима към датата на нарушението/ предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въведе противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Видно от съдържанието на правната норма, същата не въвежда конкретно дължимо поведение от страна на правните субекти, а регламентира правомощието на министъра на здравеопазването при определени обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В случая вменената за нарушена норма от ЗЗ не предвижда каквото и да било задължение за санкционираното лице. Конкретното деяние от страна на жалбоподателя, което в разглеждания казус се състои според доказателствата по делото в неизпълнение към 22.01.2021г. в 14.30 часа в гр. Добрич на въведена в т. 7 от акт на министъра на здравеопазването /Заповед № РД-01-675/25.11.2020г./ противоепидемична мярка за задължително поставяне на закрито обществено място /ПУ - Б./ на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата, съставлява според настоящата инстанция административно нарушение по смисъла на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, а не нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 63 ал. 1 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ /в редакцията й към процесната дата – 22.01.2021г./, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63 ал. 4 или 7 и чл. 63а ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

Изложеното, както вече бе посочено представлява неправилно приложение на Закона, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП относно подвеждане на фактическите обстоятелства на нарушението към приложимата правна норма, уреждаща състава на процесното административно нарушение. Неправилното приложение на Закона винаги съставлява неотстранимо в настоящата въззивна инстанция съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава производството по ангажиране административнонаказателната отговорност на санкционираното лице и води до отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода от спора, следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на направените разноски по делото от страна на жалбоподателя в размер на 300 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. От доказателствата по делото се установява, че е заплатена сумата от 300 лева за адвокатски хонорар, липсва възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, поради което и следва да бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателя и да бъде осъдена въззиваемата страна за заплащането й.

С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, поради което и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ НП № 1717а - 186 от 26.01.2021г., издадено от Директора на ОД на МВР гр. Добрич, с което на М.К.Й. ЕГН ********** за нарушение на т. 7 от Заповед с peг. № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването /издадена на основание чл. 63 ал. 1 от ЗЗ/, на основание  чл. 209а от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Добрич да заплати на М.К.Й. ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: