№ 55
гр. Тетевен , 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Гражданско дело №
20214330100213 по описа за 2021 година
Предявен е иск за установяване на вземане по заповедно производство,с
посочено основание чл.422 от ГПК.
Ищецът твърди,че по ч.гр.дело №125/2021г по описа на РС-Тетевен е
издадена заповед по чл.410 от ГПК,като в срока по чл.414,ал.2 от ГПК
поделото е депозирано възражение от длъжника.Дружеството е уведомено за
възможността в едномесечен срок да предяви искове срещу длъжника,за
установяване съществуването на вземането.С оглед на това за ищеца е
нали.це правен интерес да предяви исковете по настоящето производство.
Претендираното вземане произтича от договор за издаване и
обслужване на карта „EUROLINE“ от 28.07.2004г,сключен при общи
условия.На 02.08.2004г ответникът е извършил теглене в брой на сума в
размер на 3 000.00 лева,като в срока на действие на договора същият не е
изпълнявал коректно задълженията си за заплащане на дължимите
вноски,поради което към 15.11.2007г-дахтата на прехвърляне на вземането
дължимата сума към нея възлиза на 3162.99 лева.
Вземането е прехвърлено на 15.11.2007г на ищеца по делото. В
съответствие с чл.99,ал.3 от ЗЗД длъжникът В. е уведомена за извършената
1
цесия,както и за новия кредитор,като за погасяване на задълженията в
периода 07.06.2011г до 15.02.2017г са извършени преводи на обща сума в
размер на 1390.00 лева.
На 14.03.2017г между страните по делото е сключено
споразумение,представляващо договор за спогодба по смисъла на чл.365 от
ЗЗД,като ответникът е признал съществуването на дълга си,който към този
момент възлизал на 1772.99 лева,ткато се хе задължила да го изплати в срок
до 20.02.2020 година.
Впоследствие не са извържшвани никакви плащания за погасяване на
признатото със споразумението задължение.
Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 1772.99 лева,представлявагща главница,като сбор на 36
брой неплатени ежемесечни вноски всяка в размер на 49.25 лева и последна
изравнителна в размер на 49.24 лева,с настъпилри падежи до
20.02.2020г.,дължими от ответника на основание сключен между страните
договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗд,сумата от 10.83 лева
мораторна лихва върху главницата от 20.02.2020г до 12.03.2020г,както и
сумата от 104.40 лева-мораторна лихва от 15.07.2020г до 11.02.2021
година,ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране
на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,както и да се
присъдят на ищеца разноските по заповедното и исковото производство.
Позовава се на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника.
От представените по делото писмени доказателства,в т.ч.
доказателствата по приложеното ч.гр.дело №125/2021г по описа на РС-
Тетевен,съдът приема за установено следното:
Приложено е заявление за издаване на кредитна карта от дата
07.07.2004г,подадено от ответникът М. СТ. В. от град Тетевен,Лов.обл.,до
„Българска пощенска банка“-АД-София/с настоящо наоименование на
банката „Юробанк и Еф Джи България“-АД/,в приложението към който е
2
отразено теглене в брой на дата 02.08.2004г на сума в размер на 3 000.00
лева.В заявлението е отразено,че сумата на заявителя е заверена със сумата от
4 000.00 лева,като са отразени брой на вноски 48.
Приложен е договор за прехвърляне на вземания от дата
15.11.2007г,сключен между „Юробанк и Еф Джи България“-АД и „Бългериън
ритейл сървисиз“-АД,от една страна и от друга „Алфа Краедит Адсиц“,по
приложение №1 към договора.В позиция №8692 от приложението фигурира
ответникът,с посочено задължение в размер на 3162.99 лева.
Прилофжено е уведомление за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД/стр.31 от
делото/,без данни за получаване от ответника.
Приложено е споразумение от дата 14.03.2017г,сключено между
страните по делото,в което същите са се споразумели,че съгласно сключен на
15.11.2007г договор за продажба на вземания,към датата на подписване на
същия вземането на ищеца по догжовор от 28.07.2004г за издаване на
кредитна карта „EUROLINE“ възлиза на сума в размер на 3162.99 лева,от
които към 14.03.2017г кредиторът е получил плащания в размер на 1390.00
лева,като остатъкът е с левова равностойност от 1772.99 лева.
Страните са се споразумели остатъкът от задължението да бъде
погасен от длъжника/ответникът по деелото/ на 36 месечни вноски в срок до
20.02.2020 година.
Въз основа на депозирано заявление по чл.410 от ГПК е образувано
ч.гр.дело №125/2021г по описа на РС-Тетевен,като на 12.02.2021г заповедният
съд е издал Заповед по чл.410 от гПК за следното вземане: главница в размер
на 1772.99 лева,законната лихва върху главницата от 12.02.2021г до
изплащане на вземането,за сума в размер на 10.83 лева-мораторна лихва от
20.02.2020г до 12.03.2020г,за сума в размер на 104.40 лева-мораторна лихва от
15.07.2020г до 11.02.2021г,както и за разноски в общ размер на 87.76 лева.
След депозирано възражение по чл.414 от ГПК от длъжника срещу
заповедта,с разпореждане от 25.02.2021г ,заповедният съд е дал указания на
заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземанията си в
едномесемчен срок.На 26.03.2021г заявителят е депозирал молба,с която е
уведомил заповедният съд,че предявява иск срещу длъжника за вземането
3
си,като е приложил и копие от исковата молба.
От проведената съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от вещото
лице Р.Х. се установява,че размерът на вземането на ищеца към
ответника,съвпада с посочуенияу такъв в исковата молба/като главница и
мораторна лихва/,както и съвпада посоченото основание за възникване на
вземането в исковата молба.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване на вземане по заповедно производство
е основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Решаващият състав приема,че ищецът е установил основанието на
вземането си,цедирано с договора от 15.11.2007 година.Сключеното между
страните споразумение от 14.03.2017г.представлява по същество
извънсъдебно спогодба,с която те,чрез взаимни отстъпки,са целели да
разрешат съществуващ правен спор.Целта на спогодбата е да се внесе
определеност и яснота в отножшенията между странвите.При спогодба е
възможно страните да пожертват действителното правно положение,като се
съгласят да считат помежду си,че то е било такщова,каквото го прогласява
спогодбата.В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за
частичен отказ от съществуващото право,респективно за частично поемане на
несъществуващо задължение/чл.365,ал.2 от ЗЗД/.Затова е съгласно съдебната
практика,спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва
предхождащото я правно положение/Решение по гр.д.№2480/1994г на ВКС,V
г.о. на ВКС и др./.Договорът за спогодба има декларативно действие,което се
изразява в това,че страните считат правното положение такова,каквото са
признали в спогодбата,както и регулиращо действиу,състоято ще в това,че
страните се задължават в бъдеще да изпълняват задълженията си така,както
са установени в спогодбата.Договорът има и конститутивно действие, тъй
като съществуващото правоотношение се изменя съобразно уговореното в
договора за спогодба.
Действително,кактто се приема в практиката на върховната съдебна
инстанция/по въпроса Решение №201/29.01.2018г по дело №700/2017г. на
4
ВКС,I т.о. и др./,когато спогодбата е върху непозволен договор,тя е нищожна,
ако страните са се спогодили относно негова нищожност.Под непозволен
договор се разбира не само договор,който изцяло е нищожен на някое от
основанията на чл.26,ал.1 от ЗЗД,но и нищожността на отделна негова клауза
от договора,включително такава в Общите условия към договора,ако
спогодбата ,сключена между страните се основава именно на невалидна
клауза.
В конкретния казус се установява,че спогодбата е сключена на
основание договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“,като от
приложеното заявление/договор подобен извод за нищожност на негови
клаузи,не може да бъде формиран.
Основанието и размерът на вземането е установен и в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,като същите съвпадат с посочуените такива
и в исковата молба.
При този изход на делото и съгласно разясненията,дадени в
Тълкувателно решение №4/2014г по т.д. №4/2013г на ОСГТК на ВКС,на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 470.92 лева,от които в
настоящето производсво разноски в размер на 383.16 лева,в т.ч.р определена
от съда възнаграждение за юристконсултско възнаграждение по чл.37 от ЗПП
в размер на 100.00 лева,както и разноски по ч.гр.дело №125/2021г по описа на
РС-Тетевен/заповедно производство/ в размер на 87.76 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.422,във в-ка с чл.415
от ГПК,съществуване на вземане на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,с
ЕИК:**********,със седалище и адрес на управление в град
софия,1592,бул.“Христофор Колумб“ №43,представлявано от Г. АЛ. Г.-
изпнълнителен директор, срещу М. СТ. В.,ЕГН:********** от град
Тетевен,Лов.обл.,в следния размер:главница в размер на 1772.99/хиляда
5
седемстотин седемдесет и два /лева-главница,предсавляваща сбор от 36 броя
неплатени месечни вноски по сключено между страните споразумение от
14.03.2017 година, законната лихва върху главницата от 12.02.2021г до
изплащане на вземането,за сума в размер на 10.83/десет лева и осемдесет и
три ст./лева-мораторна лихва от 20.02.2020г до 12.03.2020г,както и за вземане
в размер на 104.40/сто и четири лева и четиридесет ст./лева-мораторна лихва
от 15.07.2020г до 11.02.2021 година,за които вземания е издадена Заповед по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №125/2021г по описа на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА М. СТ. В.,ЕГН:********** от град Тетевен,Лов.обл. да
заплати на ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ,с ЕИК:**********,със седалище и
адрес на управление в град софия,1592,бул.“Христофор Колумб“
№43,представлявано от Г. АЛ. Г.-изпнълнителен директор, сумата в размер на
470.92/четиристотин и седемдесет лева и деветдесет и две
ст./лева,представлявляващи сторени разноски по исковото и заповедно
производство по ч.гр.дело №125/2021г по описа на РС-Тетевен.
Раешението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
6