Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 13158 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника В.Б.С. срещу
разпореждане от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20169190400874 по описа на
ЧСИ С.А., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането
на длъжника за определяне на разноските по изпълнението за процесуално
представителство на взискателя, съобразно новите положения при представителство
от юрисконсулт, приети с изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017
г./.
Жалбоподателят счита, че разпореждането е постановено
в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и при необоснованост. Посочва, че процесното
изпълнително дело е образувано на 07.10.2016 г., т.е. преди изменението на чл.
78, ал. 8 ГПК от 2017 г. Твърди, че претендираното възнаграждение за
юрисконсулт е в размер повече от предвидения в закона дължим и към онзи момент.
Тоест още от самото начало взискателят е поискал разноски за процесуално
представителство по изпълнителното дело в незаконосъобразен размер. Посочва, е
в случая в ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г. липсва разпоредба, която да
сочи, че новите постановки, създадени със същия, няма да бъдат прилагани към заварените
висящи дела. Поради това счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК след
нейното изменение през 2017 г. следва да бъде прилагана към всички неприключили
към момента на нейното влизане в сила производства. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се отмени отказа на ЧСИ А. да бъдат определени
разноските на взискателя за процесуално представителство в изпълнителното
производство, постановен по молба от 28.08.2020 г. по горепосоченото
изпълнително дело и вместо това да се определи размер на дължимите на
взискателя разноски за същото на 50 лева.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД не подава отговор на частната
жалба.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита, че липсва правно основание за намаляване на
юрисконсултското възнаграждение на взискателя, съгласно молбата за образуване
на делото и действащата към този момент нормативна уредба. Посочва, че по
изпълнителното дело е връчено на основание чл. 47 ГПК на длъжника съобщение за
образуване на изпълнително дело, в което изрично е посочен размерът на приетото
за събиране юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 435,
ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.
В разглеждания случай с разпореждане
от 15.09.2020 г. ЧСИ С.А. е оставила без уважение възражението на длъжника
предвид липса на правно основание за намаляване на юрисконсултското възнаграждение
на взискателя, съгласно молба за образуване на изпълнителното дело от
07.10.2016 г. и действащата към онзи момент нормативна уредба.
С определение от 09.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 460/2021 г. по описа на САС, ГО, 8 състав е отменено постановеното
определение от 15.12.2020 г. от настоящия съдебен състав, с което жалбата,
подадена от В.Б.С. без оставена без разглеждане, като просрочена и делото е
върнато на състава за произнасяне по жалбата.
С оглед задължителните указания
дадени от Софийски апелативен съд следва да се приеме, че подадената жалба е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20169190400874
по описа на ЧСИ С.А. е образувано на 07.10.2016 г. по молба на взискателя „Т.С.“
ЕАД срещу длъжника В.Б.С., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
19.09.2016 г. по гр.д. № 16655/2016 г. на СРС, 41 състав.
Видно е от документите по
изпълнителното дело, че до длъжника е изпратено съобщение изх. № 2184/18.01.2017
г. за образувано изпълнително дело, в което са включени и процесните 390 лева
за юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът В.Б.С. е търсена на
настоящия и постоянен адрес ***, видно от справката ГРАО, лист 19 от делото, но
съобщението се е върнало като непотърсено. След това адресът е посетен от
връчител на 14.03 и на 26.04.2017 г., но длъжникът не е намерен. Също така
адресът е посещаван на 29.07.2017 г., 17.08.2017 г. и 29.08.2017 г., като е установено,
че длъжникът живее на адреса. При последното посещение е залепено уведомление
по чл. 47, ал. 1 ГПК, като по изпълнителното дело липсват данни в
законоустановения 14-дневен срок В.С. да се е явила, за да получи книжата,
поради което съобщението следва да се счита за връчено.
Изпратено е съобщение от 16.03.2018
г. до длъжника за наложени запори, което се е върнало като непотърсено.
Съобщението е връчено на 17.06.2020 г. на адв. Д.С., който е представил
пълномощно за длъжника.
При ново връчване частният съдебен
изпълнител е установил на място на 22.07.2020 г., че длъжникът не живее на
горепосочения адрес по сведение от син и снаха. Извършена е нова справка ГРАО –
лист 136 от делото, от която се установява, че длъжникът има нов регистриран
настоящ и постоянен адрес ***.
С молба от 28.08.2020 г. длъжникът В.С.
чрез адв. Д.С., е възразил срещу приетите по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 390 лева, като е поискал намаляването
на същото на 50 лева.
С обжалваното разпореждане от
15.09.2020 г. възражението на длъжника е оставено без уважение.
Видно е, че процесното изпълнително
дело е образувано на 07.10.2016 г., като претендираните разноски от 390 лева за
юрисконсултско възнаграждение са приети са събиране в поканата за доброволно
изпълнение. Към момента на образуване на изпълнителното дело и приемане за
събиране на разноските е действала редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК, преди
изменението бр. 8 от 24.01.2017 г., съгласно която в полза на юридическите лица
и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Минималният размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно Наредба № 1 и конкретно чл. 10 в приложимата редакция е в размер на
389,94 лева, т.е. претендираното от взискателя е само с 6 стотинки по-високо от
минимално дължимото по наредбата. Неоснователни са доводите на длъжника, че
следва да се приложи новата уредба и да се намали юрисконсултското
възнаграждение до 50 лева, съобразно действащата редакция. Нормата на чл. 78,
ал. 8 ГПК е процесуално и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима по
отношение на всички неизвършени към този момент действия. В този смисъл и
определение № 335/20.06.2017 г. по ч.т.д. № 1186/2017 г. на ВКС, II Т.О. В
случая релевантен момент е искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което е направено към момента на образуване, което в случая е
07.10.2016 г. Приетото по делото юрисконсултско възнаграждение в размер на 390
лева е съобразено с действащата към онзи
момент уредба. Ето защо искането за намаляването е изцяло неоснователно.
Отделно от това следва да се посочи,
че искането за намаляване размера на юрисконсултско възнаграждение като
прекомерно е изцяло преклудирано. В разглеждания случай съобщението за
образуване на изпълнителното дело, в което е инкорпорирано и приетото за
събиране юрисконсултско възнаграждение от 390 лева, е връчено редовно на
длъжника В. С. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като уведомлението е от
29.08.2017 г. Длъжникът е търсен на адрес, който е регистриран като настоящ и
постоянен адрес. Правени са многократни опити лицето да бъде намерено и едва
след това частният съдебен изпълнител е приложил процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК. Връчването на съобщението за образуване на изпълнителното дело, в което се
съдържа и осъждане за разноските от 390 лева за юрисконсултско възнаграждение,
е редовно и от този момент тече срокът за възражение срещу размера на приетото
за събиране възнаграждение. Има също така данни по делото, че длъжникът е имал
достъп до делото на 17.06.2020 г., когато е получил запорно съобщение, но молба
срещу размера на юрисконсултското възнаграждение, прието за събиране при образуване
на делото, е подадена едва на 28.08.2020 г. Да се приеме, че длъжникът може
неограничено във времето да възразява срещу размера на разноските, би създало
правна несигурност, което не е целта на приложимата уредба.
Предвид изложеното и доколкото съдебният
изпълнител е съобразил приложимата към датата на образуване на изпълнителното
дело уредба по определяне дължимия размер на юрисконсулсткото възнаграждение,
както и предвид, че е налице несвоевременното възразяване срещу разноските като
прекомерни от страна на длъжника, то обжалваното разпореждане от 15.09.2020 г.,
с което е отказано да се намали определението възнаграждение за юрисконсулт, се
явява правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от В.Б.С., чрез адв. Д.С., срещу
разпореждане от 15.09.2020 г. по изпълнително дело № 20169190400874 по описа на
ЧСИ С.А., с което частният съдебен изпълнител е оставил без уважение искането
на длъжника за определяне на разноските по изпълнението за процесуално
представителство на взискателя, съобразно новите положения при представителство
от юрисконсулт, приети с изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ, бр. 8 от 2017
г./ в размер на 50 лева, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.