№ 899
гр. София, 31.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр. чл.262, ал.3 от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от И. Г. К., с която обжалва
разпореждане от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 810/20 г. по описа на Софийски
окръжен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 264 644 от 14.06.21 г., подадена по гр.д.
№ 810/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
В жалбата се твърди, че счита постановеното разпореждане за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на
процесуалния закон. След като цитира разпоредбата на чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК твърди, че
съдът не е посочил кое от изброените в ал.1 на чл.41 ГПК задължения не е изпълнил, с което
му се нарушава правото му на защита. Твърди, че от друга страна е с известен адрес, на
който получава съобщенията. Твърди, че още повече съобщението, за изготвеното
разпореждане му е връчено на посочения адрес, а той и неговата съпруга са в къщи по цял
ден, тъй като същите са пенсионери. Отделно от това, когато е разбрал за задължението да
внесе държавна такса е внесъл същата, като прилага и вносна бележка. Ето защо моли съда
да постанови определение, с което да отмени атакуваното разпореждане, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото,
че с разпореждане от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 810/20 г. по описа на Софийски
окръжен съд, съдът е върнал частна жалба с вх. № 264 644 от 14.06.21 г., подадена по гр.д.
№ 810/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК.
Не се спори, а се установява и от доказате3лствата по делото, че с решение №
1
260 004 от 08.01.21 г., постановено по гр.д. № 810/20 г. по описа на Софийски окръжен съд,
Гражданско отделение, съдът е оставил без уважение частна жалба на И. Г. К. срещу
разпореждането на частен съдебен изпълнител с рег. № 793, с район на действие Софийски
окръжен съд по изп.д. № 20067930400193 за връщане на жалба срещу постановление за
разпределение на постъпили от публична продан суми; оставил е без уважение жалбата на
Д. С. К. срещу разпределение, изготвено от частен съдебен изпълнител с рег. № 793, с район
на действие Софийски окръжен съд по изп.д. № 20067930400193 по реда на чл.460 от ГПК.
За така постановеното решение частния жалбодател е уведомен на 15.02.21 г., видно от
приложеното по делото съобщение.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. №
261 553/24.02.21 г. настоящият частен жалбодател е поискал от съда да му бъде
предоставена правна помощ за изготвянето на жалба против решението, като с
разпореждане от 25.02.21 г. съдът му е дал указания да представи декларация за материално
и семейно положение. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с
молба вх. № 263 184 от 15.04.21 г. същият е представил декларация за имотно, семейно и
доходно състояние.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 260 341 от 21.04.21 г., постановено по гр.д. № 810/20 г. по описа на Софийски окръжен
съд, Гражданско отделение, съдът е оставил без уважение молбата на И. Г. К. за
предоставяне на правна помощ. Така постановеното определение е връчено на 03.06.21 г.,
видно от отрязъка на съобщението, приложен по делото.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с молба вх. №
264 644 от 14.06.21 г., изпратена по пощата на 10.06.21 г. (установява се от направения
служебен запис върху молбата) настоящият частен жалбодател е обжалвал определението от
21.04.21 г., постановено по същото дело, с което му е отказано предоставянето на правна
помощ. С разпореждане от 14.06.21 г., на частния жалбодател е дадено указание да внесе по
сметка на Софийски апелативен съд сумата от 15 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съобщението
от 16.06.21 г., за разпореждането на съда е върнато на 21.07.21 г. от служителя, с отметка, че
при многократно търсене лицето не е намерено. С разпореждане от 27.07.21 г. съдът е
указал да се изпрати ново съобщение до кмета, чрез който се извършва връчването да посочи
датите, на които е осъществено търсенето.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че съобщението
за указанията от 28.07.21 г. е върнато с отметки, че лицето е търсено на 04.08.21 г., 14.08.21
г. и 23.08.21 г. но не е намерено. Изпратеното съобщение от 01.09.21 г. за връчване на
същите указания на съда за отстраняване на нередовности е върнато с отметки, че лицето е
търсено многократно на 16.09.21 г., 25.09.21 г. и 07.10.21 г.
От правна страна:
2
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно препращащата разпоредба на чл.275, ал.2 от ГПК по отношение на
частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, 261, 262 и
273. Задължение на администриращия съд е след като приеме жалбата е да извърши
проверка, която включва проверката за изпълнение на задълженията да представят
квитанция за внесена държавна такса. Ако жалбата не отговаря на изискванията (не е
представен документ за внесена държавна такса, в конкретния случай) съдът е длъжен да
изпрати съобщение на страната, като и укаже пропуска и й даде подходящ срок за
изпълнение на указанията. В конкретния случай съдът е констатирал нередовност на
частната жалба и е дал указания за отстраняване на нередовността, като се представят
доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на Софийски
апелативен съд. Спорно пред настоящата инстанция е приложението на разпоредбата на
чл.41 ал.2 от ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност на атакувано разпореждане за
връщане на подадената частна жалба, свързани с приложението на чл.41, ал.2 от ГПК, съдът
в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Неизпълнението на това
задължение има за последица приложението на фикцията по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК, според
която всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За да бъде
предпазена от тези неблагоприятни за нея последици поради незнание, страната следва да
бъде предупредена за задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК с първото съобщение по делото
(чл. 41, ал. 2, изр. 2 ГПК). Касае се до фикция за призоваване, предвидена в закона с цел
обезпечаване развитието на производството, когато страната или нейният представител
отсъстват продължително. Прилагането на съобщенията по делото и приемането им за
връчени по смисъла на чл. 41, ал. 2 ГПК предполага наличието на следните предпоставки:
или страната да е посочила адрес за призоваване, или на определен адрес на страната да е
връчено редовно съобщение по делото, в което са указани последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК
и страната да отсъства повече от един месец от този адрес, което практически означава в
продължение на един месец лицето - адресат да е търсено на адреса и поради отсъствието му
призовката да не може да бъде връчена. В настоящия случай предпоставките за прилагане на
последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК не са налице. Частния жалбодател не е уведомен за
задължението си по чл. 41, ал. 1 ГПК и последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК в исковото
производство, тъй като съобщение с неблагоприятните последици не му е връчвано. Видно
от приложените съобщения, в бланката са посочени неблагоприятните последици от
неизпълнението на задължението за уведомяване на съда за промяната на адреса. Налице са
останалите предпоставки за приложението на законовата фикция.
Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК се формира въз основа
на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, който само
3
при сведение, че лицето е напуснало адреса или отсъства от адреса през продължителен
период, е длъжен да отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви
наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил
съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за
продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима само при данни,
че връчителят е посещавал адреса в продължение на един месец най - малко три пъти по
различно време, поне едното от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за
пребиваване на адреса. Такава преценка има извършена в настоящия случай, но същата не
може да санира липсата на предупреждение за неблагоприятните последици от
неизпълнението на това задължение. Това е така предвид заложените в системата бланки за
въззивно обжалване, различаващи се от тези в първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното
разпореждане за връщане на подадената частна жалба е незаконосъобразно, поради което
същото следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за
администриране на подадената частна жалба вх. № 264 644 от 14.06.21 г.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 810/20 г. по описа на
Софийски окръжен съд, съдът е върнал частна жалба с вх. № 264 644 от 14.06.21 г.,
подадена по гр.д. № 810/20 г. по описа на Софийски окръжен съд, на основание чл.262, ал.2,
т.2 от ГПК, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за администриране на частна жалба
вх. № 264 644 от 14.06.21 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4