Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
22444
гр.Пловдив, 12.11.2018г.
Николай Голчев – районен съдия при Районен съд- Пловдив, ІV- ти н.с., в качеството си на съдия – докладчик по НОХД № 7088/ 2018г., по описа на съда, след като се запознах с материалите по делото и упражнявайки преценката си, разписана в чл. 247а, ал. 2 НПК, считам следното:
Пред Районен съд- Стара Загора е депозиран обвинителен акт по досъдебно производство № 8245зм1078/ 2016г., по описа на II- ро РУ- Стара Загора, по обвинението на Г.Р.П., привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него в периода от 16.06.2016г. до 15.08.2016г. престъпление по смисъла на чл. 201, вр. чл. 26 НК.
За да прекрати НОХД № 2785/ 2018г. по описа на РС- Стара Загора и изпрати делото на РС- Пловдив, съдията докладчик е приел, че не е местно компетентен да разгледа и да се произнесе по поставеното за разглеждане пред него наказателно дело. Прието, че деянието, предмет на наказателното производство е довършено в гр. Пловдив, където е била получена и последната от сумите, които обвиняемият е следвало да отчете в касата на ощетеното юридическо лице „ЕП Комерс“ ООД, намираща се в гр. Стара Загора. Изложено е разбирането, че за довършеността на длъжностното присвояване, в конкретния случай, е без значение къде е следвало да бъдат предадени сумите, доколкото в обвинителния акт се твърди, че парични средства и вещи са били получавани от обвиняемия само в гр. Пазарджик и гр. Пловдив.
Този извод считам за неправилен, тъй като за местната подсъдност се съди по изложеното в обстоятелствената част на обвинението /арг. чл. 42, ал. 1 от НПК /. В настоящия случай, в обстоятелствената част на обвинителния акт, многократно е споменато, че обвиняемият е следвало да отчете получените от него пари в счетоводството на „ЕП Комерс“ ООД, намиращо се в гр. Стара Загора, но не го е сторил. Именно и с факта на неотчитането на получените суми в счетоводството, държавното обвинение счита, че деянието, предмет на производството е довършено. С факта на неотчитането се счита, че обвиняемият ясно е демонстрирал намерението си да присвои имущество, собственост на „ЕП Комерс“ ООД. Всъщност, представителят на държавното обвинение е отделил и самостоятелен абзац от обвинителния акт ( стр. 5 от същия ), в който развива и съображенията си защо именно счита, че продължаваното престъпление е довършено именно в гр. Стара Загора. Тези изводи на прокурора може да са правилни или неправилни, но това е въпрос по същество на делото и първият съд е следвало да се произнесе с Решение по него, а не да прекратява производството по делото и да го изпраща на РС-Пловдив, където според него е довършено престъплението. Именно изхождайки от обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява, че се твърди престъплението да е довършено в гр. Стара Загора, а не в гр. Пловдив. Допълнително, в заключителната част на обвинителния акт се сочи, че присвоителни действия в гр. Пловдив са извършени на 16.06.2016г. и то само по отношение на вещи на обща стойност 2 599, 20лв. Що се касае до присвоените на 30.06.2016г., 10.08.2016г. и 15.08.2016г. суми, то е посочено, че присвоителните действия са осъществени в гр. Стара Загора. Всъщност, това разбиране на представителя на държавното обвинение може да бъде споделено, доколкото в изпълняваните от обвиняемия трудови функции е влизало задължението „да приема парични суми“. Тоест, със самия факт, че обв. П. е получил суми ( в гр. Пазарджик и в гр. Пловдив), които са били дължими на дружеството- негов работодател, не се налага извод, че с това си действие той ги е присвоил, а оттам и че е консумирал състава на чл. 201 НК. Ясно и категорично намерение да се разпореди с повереното му имущество, обвиняемият е демонстрирал едва с пропуска си да ги внесе в касата на дружеството, находяща се в гр. Стара Загора.
На следващо място, считам че РС- Стара Загора, при произнасянето си, не е съобразил и обстоятелството, че цялото досъдебно производство е водено от РП- Стара Загора и приключило в съдебния район, обслужван от РС- Стара Загора.
Предвид гореизложеното, то налице е спор за подсъдност между РС – Стара Загора и РС – Пловдив относно това кой е компетентният съд да разгледа делото в настоящия случай и следва да бъде повдигната препирня/спор/ за подсъдност пред Върховен касационен съд на Република България. Съобразно това, съдебното производство по НОХД № 7088/18г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти н.с., следва да бъде прекратено на основание чл. 247а, ал. 3 НПК, а делото на основание чл. 44, ал. 1 НПК, да бъде изпратено на ВКС.
Така мотивиран,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 7088/18г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти н. с-в.
ПОВДИГАМ СПОР за подсъдност по настоящото дело пред Върховен касационен съд на Република България.
Да се изпрати делото на ВКС, а
копие от разпореждането да се изпрати на РП- Стара Загора и РС- Стара Загора за
сведение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и
не подлежи на инстанционен контрол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п.
Вярно с оригинала.
Т.К.