№ 8
гр. Кула, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20221330200083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е жалба от М. М. П. от гр. Г. против Наказателно
постановление №22-0291-000489 от 27.10.2022г. на Началник на Районно
управление на полицията гр. Кула, с което на жалбоподателя е наложена
глоба по чл.174 ал.3 предл.1 от ЗДвП в размер на 2000 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за това, че на 08.10.2022 г., в
16:00 часа в гр. Г. на ул. ..... като водач на лек автомобил БМВ 318 И с рег.
№...., отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и отказва да даде кръв за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Твърди се, че не е извършено нарушението, допуснати са процесуални
нарушения.
В съдебно заседание с писмени бележки се сочи, че АУАН не е
подписан от актосъставителя, което е съществено процесуално нарушение, не
е удостоверен надлежно отказът на нарушителя да подпише акта с подписа на
един свидетел, на който следва да е посочен адреса. Освен това се твърди, че
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, въпреки, че на
мястото на нарушението е имало доста хора. НП е необосновано, тъй като тъй
1
като от събраните доказателства не се установява безспорно извършване на
нарушението, налице ли е умисъл за нарушението, предвид факта, че
нарушителя е искал само да провери може ли да запали автомобила си,
понеже имал проблем с акумулатора.
Излага, че има противоречие в показанията на свидетелите Д. и Й., а
именно; в момента когато всеки от тях е чул форсиране на двигателя (в
магазина или извън него), начина по който е подаден сигнал за спиране на
автомобила (пред автомобила с почукване по капака или по стъклото), кой от
двамата свидетели е казал, че ще бъде извършена проверка и да слезе от
автомобила, колко пъти жалбоподателя е ходил до полицейския автомобил
(според Й. един път, според Д. два пъти), сядал ли е на масата или не след
започване на проверката.
Налице е и противоречие между отразеното в АУАН и НП от една
страна, че водачът е лъхал на алкохол и отразеното в ФСМП Кула на
08.10.2022г от д-р Г., че водачът не е миришел на алкохол.
Излага, че единия оригинал на акта, който е изискан от съда след
отмяна определението за даване ход на делото по същество, е същия като
копието и не е подписан от актосъставител, а втория оригинал на акта, който е
изискан допълнително от съда в съдебно заседание се различава от първия
оригинал и счита, че актосъставителя, който бил разпитан повторно в
последното заседание, е подписал акта преди да се донесе в съда, защото
личи, че подписа е поставен на различно място срещу реквизита
„актосъставител“.
Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващия орган, Началника на Районно управление
на полицията гр. Кула, не се явява в съдебно заседание за изразяване
становище по жалбата, но в придружителното писмо, с което изпраща
административнонаказателната преписка моли да се остави жалбата без
уважение и да се потвърди наказателното постановление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
2
На 08.10.2022г., след обяд, свидетелите М. Й. и Д. Д., служители на РУ
Кула, били в магазин Старата къща в гр. Г.. В същото време пред магазина на
една масичка седели и жалбоподателя и свидетеля С.Н.С. При излизане от
магазина Свидетелите Й. и Д. чули форсиране на двигател на автомобил и
бързо излезли на пътя. Видели, че се форсира двигателя на автомобил БМВ
318 И с рег № .... и че автомобила потегля на заден ход, при което задната
дясна гума се покачила на бордюра. Свидетелят Й. застанал пред автомобила
и устно разпоредил на водача да спре автомобила, и да слезе. Свидетелите се
усъмнили, че водача е употребил алкохол и го извикали при служебния
полицейски автомобил да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотици,
като му наредили да си представи и документите. Водач на автомобила бил
жалбоподателя, който свидетелите познават, като лице от гр. Г.. Когато
отишъл при полицейския автомобил жалбоподателя отказал да бъде тестван
за алкохол и заявил, че не знае колко ще отчете уреда. Отказал да даде
каквито и да е документи и отишъл и седнал на маса пред магазина, където
бил седял преди това със свидетелите С.С. и М. И.. Полицейските служители
Д. и Й. задържали жалбоподателя и го отвели в РУ Кула за установяване
самоличността му по документи. След това го отвели в центъра за спешна
медицинска помощ в гр. Кула за даване на кръвна проба за алкохол, но
жалбоподателя отказал да даде кръвна проба, което било отразено в протокол
и в талона за изследване на кръвта.
В протокола за медицинско изследване е отразено, че М. М. П. има
запазена координация, мирис на алкохол – не, съзнание ясно, поведение
адекватно и ред други обстоятелства, без значение за делото.
След това жалбоподателя бил откаран в РУ Кула където му е съставен
АУАН за това, че отказва да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол. Акта е съставен от свидетеля М. Д. Й. и е подписан от
него и от свидетеля Д., като свидетел на нарушението. Акта е предявен на
жалбоподателя, който отказал да го подпише, което е удостоверено с подписа
на свидетел И.В. И., за който е посочен ЕГН и че е служител на РУ Кула.
Възражения срещу акта не са направени.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Фактическата обстановка се установи от разпитите на свидетелите Д.,
3
Й. и С., които са видели, че жалбоподателя е запалил двигателя на
автомобила, че е отказал да си даде документи за проверка. В този смисъл
свидетеля С. е заявил пред съда, че жалбоподателя отказал да си даде
документите, за да се легитимират полицаите. Свидетелите Й. и Д. са
установили, че жалбоподателя отказва да бъде тестван за алкохол при
проверката в гр. Г., като им е казал, че не знае колко ще отчете уреда. Тези
свидетели са установили и че в бърза помощ в гр. Кула жалбоподателя също
е отказал да даде кръвна проба, което се доказва и от писмените
доказателства – протокол за медицинско изследване и талон за изследване.
Свидетеля С. установява, че жалбоподателя е бил бира, без да сочи какво
количество. В съдебно заседание свидетелите Д. и Й. са дали образци от
подписите си в приложение, неразделна част от протокола от последното
съдебно заседание, и са потвърдили, че актосъставителя е подписал акта, като
е очертал от къде започва изписването на подписа.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното:
От правна страна:
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи и в законовите срокове и
при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, нарушаващи
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно чл.174 ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ Водач
на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв.
От редакцията на разпоредбата е видно, че е административно
нарушение, както отказа да бъде извършена проверка с техническо средство
употребата на алкохол, така и неизпълнението на предписанието за
медицинско изследване на кръвта за наличие на концентрация на алкохол.
По делото се доказа, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Също така се доказа
и че е отказал даване на кръвна проба в центъра за спешна медицинска
4
помощ в гр. Кула, с което е осъществил състава на предвиденото в
цитираната разпоредба административно нарушение.
Като е приел за установена описаната фактическа обстановка и е
наложил предвидените в разпоредбата административни наказания
административно-наказващия орган е издал законосъобразно наказателно
постановление, което следва да бъде потвърдено.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни, тъй като не се доказа да
са допуснати процесуални нарушения. Акта е подписан от актосъставителя.
Това е видно от оригинала, където като се вгледа човек се вижда, че горния
подпис на актосъставител не е част от подписа на свидетеля по акта. Освен
това от втория оригинал, дори и впоследствие да е подписан от
актосъставителя, си личат същите подписи, както и в първия оригинал. От
представените образци от подписи също личи начина на подписване на
актосъставителя и свидетеля по акта и че съвпадат с тези положени в акта.
Това, че акта е съставен в присъствието само на един свидетел не е
нарушение на закона. Закона изисква поне един свидетел, а не всички
свидетели. Актосъставителя решава кой да впише като свидетел. Не
посочването на адреса на свидетеля, удостоверил отказа на нарушителя да
подпише акта също не е процесуално нарушение, тъй като целта на адреса е
да се идентифицира този свидетел. В акта е записан единния му граждански
номер и, че е служител на РУ Кула, което в максимална степен е достатъчно
за идентифициране.
Дори и да има противоречие в показанията на свидетелите Д. и Й.,
относно в момента когато всеки от тях е чул форсиране на двигателя (в
магазина или извън него), начина по който е подаден сигнал за спиране на
автомобила (пред автомобила с почукване по капака или по стъклото), кой от
двамата свидетели е казал, че ще бъде извършена проверка и приканил
жалбоподателя да слезе от автомобила, колко пъти жалбоподателя е ходил до
полицейския автомобил (според Й. един път, според Д. два пъти), сядал ли е
на масата или не след започване на проверката, тези противоречия не са
съществени. Те се дължат на изминалото време от проверката до момента на
даване на показания, което е в рамките на нормалното всеки да
възпроизвежда детайли от обстоятелствата по различен начин. Същественото
е, че е доказано и от показанията на свидетеля С., доведен от жалбоподателя,
5
че последния е отказал да бъде изпробван за алкохол, като основанията за
отказа са, че служителите на полицията не са се представили.
Дори и да е налице противоречие между отразеното в АУАН и НП от
една страна, че водачът е лъхал на алкохол и отразеното в ФСМП Кула на
08.10.2022г от д-р Г., че водачът не е миришел на алкохол, това не води до
извод, че отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол не
е нарушение.
Не на последно място налице е умисъл у жалбоподателя да извърши
нарушението, тъй като е съзнавал, че трябва да бъде проверен за употреба на
алкохол, че отказва да даде проба, за да не покаже устройството наличие на
алкохол, предвиждал е, че след като откаже няма да се установи дали има
алкохол и е искал да не бъде тестван.
Това дали жалбоподателя е искал само да провери дали автомобила му
ще запали не само, че не е доказано да е така, дори напротив от показанията
на свидетелите М. И. и С.С. се доказва, че е трябвало жалбоподателя да ги
закара да гледат футболен мач. Освен това всяко лице, което се намира на
шофьорската седалка още повече при запален двигател на автомобила е водач
на този автомобил и следва да спазва всички изисквания към водачите на
превозни средства, по-конкретно да бъде изпробван за употреба за алкохол.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0291-000489 от
27.10.2022г. на Началник на Районно управление на полицията гр. Кула.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин
в 14 дневен срок от деня на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
6