№ 15779
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110106008 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл.
131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание
чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ...... ООД, ЕИК ******, твърди че в отношенията им с ответницата Г. Я.
Т., ЕГН **********, е налице сключен договор за потребителски кредит №
....../04.12.2018 г., с предмет предоставянето в заем на сума от 2800 лв., от които
1177,11 лв. са били предназначени за вътрешно рефинансиране на задължение на
ответницата по предходно сключен договор за потребителки кредит с дружеството.
Посочва, че възникването на облигационното правоотношение между страните е
обусловено от кандидатстване за кредит чрез попълване на електронна форма за
регистрация и подаване на заявление за отпускане на кредит на интернет страницата на
дружеството. В тази връзка, отбелязва че договора се сключва под формата на
електронен документ при спазване на нормативните изисквания на ЗПФУР и ЗПК.
Твърди, че в изпълнение на договорното си задължение, в качеството му на
кредитодател, е превел на ответницата заетата сума на стойност 1622,89 лв.,
съобразена с извършеното рефинансиране, като за целта е използвал услугите на
лицензирания оператор на парични преводи EasyPay. Поддържа, че след представянето
на документ за самоличност ответницата е получила изплатената сума. Твърди, че
доколкото липсва погасяване на вземането от страна на ответницата, в качеството й на
кредитополучател, то същата се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството.
В тази връзка, моли съда да осъди ответницата да възстанови стойността на заетата
сума в размер от 1622,89 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. Р., е подала отговор на исковата
1
молба. Твърди, че във връзка с претендираното вземане ищецът е депозирал заявление
по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което му е била издадена заповед за изпълнение,
която поради настъпило възражение и непредявяване на последващ установителен иск
за вземанията, съгласно указанията на съда, била обезсилена, като с оглед посоченото
оспорва предявения в настоящото производство иск. Счита претенцията на ищеца с
правно основание чл. 55 ЗЗД за недопустима във връзка с твърденията на ищеца
относно наличието на облигационно правоотношение, като сочи че института на
неоснователното обогатяване е неприложим. В случай, че съдът приеме иска за
допустим, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По
аргумент на посоченото твърдение оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, като релевира възражение за нищожност на сключения договор за
потребителски кредит. Твърди, че правоотношението има характеристиките на
потребителски договор, който съдържа неравноправни клаузи за наличието, на които
съдът дължи служебно произнасяне. Сочи, че ищецът не е обосновал как е формирана
процесната сума, като неясно оставало обстоятелството дали в същата са включени и
разходите по кредита.Твърди, че процесният договор има характера на акцесорен
спрямо предходно сключения, поради което, сочи че целта на извършеното
рефинансиране била да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника. Отбелязва, че по договора липсва ясно посочване
на действителния процент на ГПР, поради което счита, че са налице нарушения на
нормативните изисквания, заложени в ЗПК. Твърди, че в съдържанието на договора
липсват съществени елементи, чието уговаряне е необходимо съгласно приложимата
нормативна уредба. Поддържа, че неспазването на изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК има за последица обявяването на договора за недействителен, по аргумент на чл.
22 ЗПК. В допълнение, сочи че ищецът не е уведомил ответницата, че счита договора
за предсрочно изискуем. Моли съда да отхвърли предявения иск. Обективира искане за
присъждане на разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК
вр. чл. 6 ЗПФУР, с който се иска осъждането на ответната страна за възстановяване на
стойността на сума в размер на 1622,89 лв., предмет на сключен договор за
потребителски кредит.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото,
пълно и главно, наличието на валидна облигационна връзка с ответната страна по
силата на сключен договор за потребителски кредит. В тази връзка, следва да докаже,
че е изпълнил задължението си, произтичащо от договора, а именно предоставяне и
усвояване на заетата сума в полза на кредитополучателя, съответно настъпването на
изискуемостта на вземането му и неговата стойност.
УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже
правоизключващите отговорността й факти, респективно основанията, поради които
счита договора за недействителен.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. №31315/20, СРС, 178-ми с-в.
ЗАДЪЛЖАВА „....“ АД, ....., на основание чл. 192, ал. 1 ГПК, в едноседмичен
срок от съобщението да предостави всички намиращи се в него документи, свързани с
усвояването на сумата, преведена от ...... ООД на 04.12.2018 г. в полза на Г. Я. Т., ЕГН
**********.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответницата с правно основание чл.
183 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото,
като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2023
г. от 9.45 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3