Решение по дело №65/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260072
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20201870200065
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...73

гр. Самоков, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата година, в състав: 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 65 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Едноличен търговец „С. с. – С. С.”, гр. София, обжалва Наказателно постановление № ../20.09.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност. С жалбата е отправено евентуално искане за намаляване на наложената с наказателното постановление имуществена санкция.

В съдебно заседание С.Щ. С., действаща като ЕТ „С. с. – С. С.”, ЕИК .., заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност.

В писмено становище, постъпило преди даване ход на съдебните прения, въззиваемата страна, чрез пълномощника си юрк. М. Е., оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против наказателно постановление (НП), подлежащо на обжалване пред РС – Самоков.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За установеното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106/2006 г., отбелязвана по-нататък като Наредба № Н-18/2006 г.), обосновало наложената имуществена санкция по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС със заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл да се защитава.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 14.03.2019 г. при извършена проверка в търговски обект, а именно – магазин за дрехи втора употреба, находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „О. П.” № . и стопанисван от жалбоподателя, е установено, че дневният оборот в обекта съгласно дневен финансов „Х” отчет № ../14.03.2019 г. от монтираното в обекта фискално устройство „D. .-. .” с ИН на ФУ DT .. и ИН на ФП .., притежаващо функциите „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”, е 35,00 лв. Поради служебно въвеждане на сумата 30,00 лв. разчетът на касовата наличност по време на проверката е 65,00 лв., т. е. това е сумата, която е следвало да бъде налична в касата с оглед регистрираните чрез фискалното устройство операции. Установено е в хода на проверката, че фактическата наличност в касата на обекта е 70,90 лв., като констатираната разлика от 5,90 лв. между фактическата касова наличност и разчета на касовата наличност от фискалното устройство представлява въвеждане на пари в касата и не е отразено на фискалното устройство в момента на извършването му.

Описанието на обекта и на неговото предназначение в протокола за извършена проверка, съставен на 14.03.2019 г. от свидетеля Я.Я., на длъжност „инспектор по приходите” в Централно управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол” (л. 9-11 от делото), както и приобщеното копие от генерирания в хода на проверката дневен отчет № ../14.03.2019 г. (л. 14) от горепосоченото функциониращо в обекта фискално устройство, обосновават извод, че стопанисваният от жалбоподателя магазин за дрехи втора употреба в гр. Самоков е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.

Посочването в АУАН и в НП, че функциониращото в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми и че те са активирани, се установява от съдържанието на гореобсъдения дневен отчет от паметта на фискалното устройство за 14.03.2019 г., в който са налице позиции за служебно въведени и за служебно изведени суми, като срещу тях са отбелязани стойности съответно „30,00” и „0,00”.

Наличието на пари, а именно 70,90 лв. в касата на стопанисвания от жалбоподателя обект към момента на проверката, както и сумата на наличността на пари от дневния оборот, а именно 65,00 лв., отчетена от функциониращото в обекта фискално устройство при увеличаването на тази наличност с регистрираното служебно въвеждане на суми (35,00 + 30,00 = 65,00) към същия този момент се установяват по безспорен начин от писмените доказателства по делото. Обстоятелството, че сумата 5,90 лв., представляваща положителна разлика между установената касова наличност в размер 70,90 лв. и разчетения от фискалното устройство оборот от 65,00 лв., не е регистрирана в паметта на устройството като служебно въведени в касата суми, се установява от съдържанието на гореобсъдения дневен отчет № ../14.03.2019 г. от паметта на апарата, съпоставено с изготвения опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката. Съдът отдава на несъществена за предмета на делото фактическа грешка соченото от св. Я. обстоятелство, че тази разлика е с обратен знак.

По изложените съображения съдът намира за установено по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира във функциониращото в обекта фискално устройство въвеждането на пари, а именно на сумата 5,90 лв. в касата чрез операцията “служебно въведени” суми, с което е нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Наредбата е издадена за приложение на чл. 118 от ЗДДС, поради което неизпълнението на това задължение формално осъществява съставомерните от обективна страна признаци на административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Не е посочено в НП, а и не е доказано в настоящото производство, нарушението да води до неотразяване на приходи. Затова формално е налице основание за налагане на имуществена санкция на жалбоподателя в диапазона по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която в случая е индивидуализирана в минималния й размер от 500 лв. в този диапазон.

Имуществената отговорност на жалбоподателя – едноличен търговец е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от състава на нарушението не се обсъжда от съда.

Това административно нарушение обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

Съставът на нарушението е формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.

Независимо от това, налице са сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Установената положителна разлика от 5 лева и 90 стотинки между фактическата и отчетената чрез фискалното устройство в обекта касова наличност, е незначителна. Само за сравнение, тя представлява около 1 % от минималната месечна работна заплата за страната към датата на проверката. Наред с това, видно е от протокола за извършена проверка, че преди легитимацията си като инспектор по приходите, св. Я. е извършил в обекта контролна покупка на стока на по-висока от тази стойност (1 бр. мъжко яке на стойност 8,00 лв.) и за нея е издаден фискален касов бон № ../14.03.2019 г., което обосновава извод, че като цяло изискванията на фискалното законодателство се спазват в обекта. В този смисъл не може да се приеме, че ниските стойности на оборота в обекта, отчетен от фискалното устройство за годишен период от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. – 4837,50 лв. и за период от 01.01.2019 г. до 14.03.2019 г. – 1001,00 лв. (също вж. протокола за извършена проверка) са резултат от неправилно или недобросъвестно отчитане на постъпилите суми чрез фискалното устройство. Напротив – касае се за малък търговски обект в гр. Самоков, в който се предлагат за продажба специфичен кръг от стоки на невисока стойност (дрехи втора употреба), като обектът се стопанисва от жалбоподателя като едноличен търговец и в протокола за извършена проверка е отразено, че единствено това лице работи в него като самоосигуряващо се лице. Всички тези обстоятелства, съпоставени с това, че при проверката не са констатирани други нарушения на ЗДДС и на подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, както и че до извършването й няма данни жалбоподателят да е санкциониран с влезли в сила НП за такива предходни нарушения, в тяхната съвкупност обосновават извод, че нарушението е с отчетливо по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Затова именно в случаи като конкретния, в който за пръв път е констатирано незначително нарушение на „буквата” на нормативния акт, обществено-присъщата функция на приходната администрация като част от изпълнителната власт преди всичко да насърчава спазването на нормативните актове и да предотвратява извършването на нарушения и едва след това – да ги наказва, е следвало да бъде реализирана чрез предупреждение до жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено съответното административно наказание. Това е и действителният смисъл на разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, която в редакцията й, обн. ДВ, бр. 92/1969 г. е част от действащото обективно право към датата на издаване на НП и към датата на приключване на съдебните прения и в никакъв случай не следва да се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения на данъчното законодателство. Административно-наказващият орган е изложил напълно бланкетни мотиви в обжалваното НП, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, без да изложи конкретни съображения за значението на установената положителна разлика от 5 лева и 90 стотинки между фактическата касова наличност и отчетената такава чрез фискалното устройство за тежестта на нарушението при обективните обстоятелства, които са установени при проверката.

По тези съображения и на основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция, а да го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН поради маловажност на административното нарушение е елемент от законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/.  В конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., формално съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, представлява маловажен случай, за който разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН е приложима.

Ето защо, като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ../20.09.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за приходите.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: