РЕШЕНИЕ
№ ...73
гр. Самоков, 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО
ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 65 по описа на
съда за
Едноличен търговец „С. с. – С. С.”, гр. София, обжалва
Наказателно постановление № ../20.09.2019 г., издадено от Л. Й. Д. – Началник
на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност. С
жалбата е отправено евентуално искане за намаляване на наложената с
наказателното постановление имуществена санкция.
В съдебно заседание С.Щ. С.,
действаща като ЕТ „С. с. – С. С.”, ЕИК .., заявява, че поддържа жалбата и в
хода на съдебните прения изразява становище за нейната основателност.
В писмено становище, постъпило
преди даване ход на съдебните прения, въззиваемата страна, чрез пълномощника си
юрк. М. Е., оспорва жалбата, заявява становище за нейната неоснователност и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против наказателно постановление (НП), подлежащо на
обжалване пред РС – Самоков.
По съществото на жалбата съдът
намира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За установеното нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106/2006 г.,
отбелязвана по-нататък като Наредба № Н-18/2006 г.), обосновало наложената
имуществена санкция по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения
срок от компетентен орган, оправомощен съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС със
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Наказателното постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против
които в административно-наказателното производство жалбоподателят да не е могъл
да се защитава.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че на 14.03.2019 г. при извършена проверка
в търговски обект, а именно – магазин за дрехи втора употреба, находящ се на
адрес гр. Самоков, ул. „О. П.” № . и стопанисван от жалбоподателя, е
установено, че дневният оборот в обекта съгласно дневен финансов „Х” отчет № ../14.03.2019
г. от монтираното в обекта фискално устройство „D. .-. .” с ИН на ФУ DT .. и ИН на ФП .., притежаващо
функциите „служебно въведени суми” и „служебно изведени суми”, е 35,00 лв. Поради
служебно въвеждане на сумата 30,00 лв. разчетът на касовата наличност по време
на проверката е 65,00 лв., т. е. това е сумата, която е следвало да бъде
налична в касата с оглед регистрираните чрез фискалното устройство операции. Установено
е в хода на проверката, че фактическата наличност в касата на обекта е 70,90
лв., като констатираната разлика от 5,90 лв. между фактическата касова наличност
и разчета на касовата наличност от фискалното устройство представлява въвеждане
на пари в касата и не е отразено на фискалното устройство в момента на
извършването му.
Описанието на обекта и на
неговото предназначение в протокола за извършена проверка, съставен на 14.03.2019
г. от свидетеля Я.Я., на длъжност „инспектор по приходите” в Централно
управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол” (л. 9-11 от делото),
както и приобщеното копие от генерирания в хода на проверката дневен отчет № ../14.03.2019
г. (л. 14) от горепосоченото функциониращо в обекта фискално устройство,
обосновават извод, че стопанисваният от жалбоподателя магазин за дрехи втора
употреба в гр. Самоков е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Посочването в АУАН и в НП, че
функциониращото в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно
въведени” и „служебно изведени” суми и че те са активирани, се установява от
съдържанието на гореобсъдения дневен отчет от паметта на фискалното устройство
за 14.03.2019 г., в който са налице позиции за служебно въведени и за служебно изведени
суми, като срещу тях са отбелязани стойности съответно „30,00” и „0,00”.
Наличието на пари, а именно 70,90
лв. в касата на стопанисвания от жалбоподателя обект към момента на проверката,
както и сумата на наличността на пари от дневния оборот, а именно 65,00 лв.,
отчетена от функциониращото в обекта фискално устройство при увеличаването на
тази наличност с регистрираното служебно въвеждане на суми (35,00 + 30,00 = 65,00)
към същия този момент се установяват по безспорен начин от писмените
доказателства по делото. Обстоятелството, че сумата 5,90 лв., представляваща
положителна разлика между установената касова наличност в размер 70,90 лв. и разчетения
от фискалното устройство оборот от 65,00 лв., не е регистрирана в паметта на устройството
като служебно въведени в касата суми, се установява от съдържанието на
гореобсъдения дневен отчет № ../14.03.2019 г. от паметта на апарата,
съпоставено с изготвения опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката. Съдът отдава на несъществена за предмета на делото
фактическа грешка соченото от св. Я. обстоятелство, че тази разлика е с обратен
знак.
По изложените съображения съдът
намира за установено по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства,
че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира във
функциониращото в обекта фискално устройство въвеждането на пари, а именно на
сумата 5,90 лв. в касата чрез операцията “служебно въведени” суми, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Наредбата е
издадена за приложение на чл. 118 от ЗДДС, поради което неизпълнението на това
задължение формално осъществява съставомерните от обективна страна признаци на
административно нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Не е посочено в НП, а и не
е доказано в настоящото производство, нарушението да води до неотразяване на
приходи. Затова формално е налице основание за налагане на имуществена санкция
на жалбоподателя в диапазона по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която в случая е
индивидуализирана в минималния й размер от 500 лв. в този диапазон.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя – едноличен търговец е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от
състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Това административно нарушение
обаче представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.
11 от ЗАНН.
Съставът на нарушението е
формален, поради което липсата или незначителността на вредни последици от
нарушението не следва да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен.
Независимо от това, налице са
сериозни смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед които
нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Установената положителна разлика
от 5 лева и 90 стотинки между фактическата и отчетената чрез фискалното
устройство в обекта касова наличност, е незначителна. Само за сравнение, тя
представлява около 1 % от минималната месечна работна заплата за страната към
датата на проверката. Наред с това, видно е от протокола за извършена проверка,
че преди легитимацията си като инспектор по приходите, св. Я. е извършил в
обекта контролна покупка на стока на по-висока от тази стойност (1 бр. мъжко
яке на стойност 8,00 лв.) и за нея е издаден фискален касов бон № ../14.03.2019
г., което обосновава извод, че като цяло изискванията на фискалното
законодателство се спазват в обекта. В този смисъл не може да се приеме, че
ниските стойности на оборота в обекта, отчетен от фискалното устройство за
годишен период от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. – 4837,50 лв. и за период от
01.01.2019 г. до 14.03.2019 г. – 1001,00 лв. (също вж. протокола за извършена
проверка) са резултат от неправилно или недобросъвестно отчитане на постъпилите
суми чрез фискалното устройство. Напротив – касае се за малък търговски обект в
гр. Самоков, в който се предлагат за продажба специфичен кръг от стоки на
невисока стойност (дрехи втора употреба), като обектът се стопанисва от жалбоподателя
като едноличен търговец и в протокола за извършена проверка е отразено, че
единствено това лице работи в него като самоосигуряващо се лице. Всички тези
обстоятелства, съпоставени с това, че при проверката не са констатирани други
нарушения на ЗДДС и на подзаконови нормативни актове по неговото прилагане,
както и че до извършването й няма данни жалбоподателят да е санкциониран с
влезли в сила НП за такива предходни нарушения, в тяхната съвкупност
обосновават извод, че нарушението е с отчетливо по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този
вид.
Затова именно в случаи като
конкретния, в който за пръв път е констатирано незначително нарушение на
„буквата” на нормативния акт, обществено-присъщата функция на приходната
администрация като част от изпълнителната власт преди всичко да насърчава
спазването на нормативните актове и да предотвратява извършването на нарушения
и едва след това – да ги наказва, е следвало да бъде реализирана чрез
предупреждение до жалбоподателя, че при следващо нарушение ще му бъде наложено
съответното административно наказание. Това е и действителният смисъл на
разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, която в редакцията й, обн. ДВ, бр.
92/1969 г. е част от действащото обективно право към датата на издаване на НП и
към датата на приключване на съдебните прения и в никакъв случай не следва да
се възприема нито като отживелица, нито като a priori неприложима към нарушения на данъчното законодателство.
Административно-наказващият орган е изложил напълно бланкетни мотиви в обжалваното
НП, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, без да
изложи конкретни съображения за значението на установената положителна разлика
от 5 лева и 90 стотинки между фактическата касова наличност и отчетената такава
чрез фискалното устройство за тежестта на нарушението при обективните
обстоятелства, които са установени при проверката.
По тези съображения и на
основание чл. 28, б. „а“ от ЗАНН административно-наказващият орган е следвало
да не налага на жалбоподателя предвидената за нарушението имуществена санкция,
а да го предупреди, устно или писмено, че при повторно извършване на такова
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на
административно-наказващия орган относно приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
поради маловажност на административното нарушение е елемент от
законосъобразността на НП и подлежи на съдебен контрол в настоящото
производство. Поради това, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона /в т. см. ТР №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС/. В
конкретния случай съдът намира за установено от събраните по делото
доказателства и по изложените по-горе съображения, че извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., формално
съставомерно като административно нарушение по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС,
представлява маловажен случай, за който разпоредбата на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН
е приложима.
Ето защо, като не е приложил тази
разпоредба, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП в
нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ../20.09.2019 г., издадено
от Л. Й. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности” – София в Централно
управление на Национална агенция за приходите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията
до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: