№ ________
Варна, ______________
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание
на десети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДАНИЕЛА НЕДЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1865/2020г. |
||||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от „ТРИНИТИ МЕРИТАЙМ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.В., представлявано от управителя В.Г.В., против Решение №
995/09.07.2020г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1505/2020г. по
описа на същия съд, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0012519,
с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.чл.638, ал.1,
т.2, вр.чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. и в полза на ОДМВР-Варна е
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че от приложените по административнонаказателната преписка доказателства досежно техническото средство, с което е установено нарушението - № SD2D0024, е видно, че същото представлява система за разпознаване на регистрационни номера, поради което с нея не може да се установи факта на липсваща застраховка „Гражданска отговорност“. Още повече в писмо от АНО до ВРС е посочено, че нарушението е установено не с АТСС, а след извършена проверка в интернет страницата на Гаранционен фонд. По изложените съображения твърди, че електронният фиш е издаден в разрез със законовите изисквания на чл.637, ал.3 КЗ. Навежда доводи и че в електронния фиш липсва описание на нарушението, не е описано нито едно действие, което се твърди да е извършено с автомобила, а наказващият орган се е ограничил само до това да отрази, че е установено нарушение на КЗ. Не споделя изводите на ВРС, че от приобщената по делото снимка, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените дата, място и час е осъществено посоченото административно нарушение. Неправилно е определена и датата на извършване на нарушението - 12.12.2019г. Отговорността на дружеството е ангажирана за несключване на застраховка „Гражданска отговорност“, поради което следва да се установи, кога е възникнало задължението. За да се приеме, че датата на нарушението е 12.12.2019г. следва отговорността на жалбоподателя да е ангажирана за управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО, каквото обвинение в електронния фиш липсва.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., която поддържа
касационната жалба. Моли за отмяна на решението и на потвърдения с него
електронен фиш. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък.
Ответникът – ОДМВР-Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор С.д. № 10798/04.09.2020г. Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, детайлно са обсъдени относимите доказателства и доводите в жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, от фактическа
страна
РС-Варна е установил, че ЕФ серия Г № 0012519 е съставен от ОДМВР-Варна за
това, че на 12.12.2019г. в 23,03 часа, в гр.Варна, по бул.***, на място с GPS координати 43.221397,
27.877802 било установено управление на МПС регистрирано в България и неспряно
от движение - л.а. ***, с рег.№ В **** ВА, за което няма сключен действащ
договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Нарушението било
заснето с АТС № SD2D0024.
Установено било, че собственик на автомобила е „Тринити Меритайм Сървисез“
ЕООД, на което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.чл.638,
ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 КЗ била наложена имуществена санкция в размер на
2000лв.
За да потвърди електронния фиш ВРС е приел, че административнонаказателното производство е проведено без процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Анализирани са разпоредбите на чл.483, ал.1, т.1, чл.638, ал.1, ал.4, чл.647, ал.3 от КЗ, както и дефиницията за „електронен фиш“ в §1, т.1 от ДР на ЗАНН и §6, т.63 от ДР на ЗДвП, и е прието, че по своята същност електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, който се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. В случая ЕФ съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДВП - посочена е структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, посочени са мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока, сметката и начините за доброволно плащане. ЕФ съдържа и описание на нарушението, което в пълна степен дава възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. По същество е прието за установено, че на 12.12.2019г. в 23,03 часа с АТСС - система за автоматично разпознаване (идентификация) на регистрационни номера (САИРСН), е заснето движение на л.а. **с рег.№ В****ВА в гр.Варна, че това МПС е собственост на „Тринити Меритайм Сървисез“ ЕООД, както и че към посочената дата за това МПС не е имало валидно сключена застраховка ГО - в който смисъл са приложените към преписката снимка от АИС „Трафик“, справка по кретерии с точни координати, разпечатка от „АИС КАТ Регистрация на ППС и собствениците им“. Липсата на сключена застраховка ГО е установена от ВРС и при служебна справка в Регистъра на Гаранционен фонд. С оглед изложеното е прието, че към 12.12.2019г. е било налице нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, т.к. към посочената дата собственикът на МПС не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка ГО и автомобилът е бил засечен в движение. Без значение за съставомерността на деянието е кога е възникнало задължението за сключване на ГО, като към 12.12.2019г. е безспорно, че това задължение не е било изпълнено. Доколкото нарушението е установено и заснето от АТСС, то може да се приложи разпоредбата на чл.638, ал.4 КЗ. Доколкото в случая отговорността е ангажирана в хипотезата на чл.638, ал.4 КЗ, оплакването за неправилно определяне на датата на нарушението е прието за неоснователно. ВРС е приел, че релевантна в случая е датата на управлението на МПС, а не датата на която е следвало да се сключи договор за задължителна застраховка ГО. По арг. от чл.83 ЗАНН и изричната разпоредба на чл.638, ал.1 от КЗ е прието за неоснователно оплакването, че разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП предвижда само налагане на наказание „глоба“. Прието е и че предвид разпоредбите на чл.647, ал.3 и чл.638, ал.4 и ал.6 КЗ правилно е определен субекта на нарушението - собственикът на автомобила, което позволява този вид нарушения да се установяват с АТСС, докато извършителят на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ може да се установи само чрез пряка проверка от контролните органи. Изложени са и подробни доводи за това, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН, т.к. управлението на МПС е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск, както за самия водач, така и за пътуващите с него и останалите участници в движението, а с оглед размерите на фиксираните в закона високи санкции за формално нарушение, очевидно е възприето от законодателя като такова със завишена опасност.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението и законосъобразност на електронния фиш.
Съгласно чл.461, ал.1 КЗ, Гражданската отговорност е задължителна застраховка, която е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение - чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, което се санкционира по реда на чл.638, ал.1 КЗ - с глоба от 250лв. за физическите лица и с имуществена санкция от 2000лв. за юридическите лица и еднолични търговци. Съгласно чл.638, ал.4 КЗ в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.
Не се констатира твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуални норми. В електронния фиш се съдържа точно и пълно описание на обстоятелствата, от които е направен извод за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ, а именно, че на 12.12.2019г. е установено управление на л.а. „***“ с рег. № В****ВА - собственост на касатора, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, и за което към посочената дата няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Издаването на електронния фиш следва изцяло процедурата по чл.647, ал.3, вр. чл.638, ал.4 от КЗ, в която с АТСС е предвидено установяване на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за това, че доколкото система SD2D0024 представлява система за разпознаване на регистрационен номер, със същата не може да се установи факта на липсваща застраховка ГО. Със системата е заснето и установено управлението на автомобила на посочената дата, а липсата на застраховка ГО е установено след справка в регистъра на Гаранционния фонд - каквато служебно е извършил и ВРС. От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.чл.638, ал.4, вр.ал.1, т.2, вр.чл.461, т.1 от КЗ.
Относно доводите за неправилно определена дата на извършване на нарушението, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на ВРС, към които препраща в съответствие с чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. С разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ законодателят не предвижда санкция за липсата на сключен застрахователен договор сам по себе си, а именно за случаите на управление на МПС без сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Като е стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав, на основание чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
995/09.07.2020г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД № 1505/2020г.
ОСЪЖДА „ТРИНИТИ МЕРИТАЙМ СЪРВИСЕЗ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя В.Г.В., да заплати на Областна дирекция МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.