Присъда по дело №192/2021 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ към ПРИСЪДА по ВНОХД № 192 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2021 год.

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП
гр. Варна срещу решение № 260101, постановено на 26.01.2021г. по НОХД №
4537/2020г. по описа на РС гр. Варна, XXII наказателен състав.
С протестирания съдебен акт Д. П. Д. е бил признат за невинен в
извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК и
оправдан по предявеното му обвинение. С решението съдът, на основание
чл.345а,ал.6 НПК е постановил остатъка от наркотичното вещество
метамфетамин и опаковките, да се отнемат в полза на държавата и да се
унищожат, след влизане в сила на решението.

В протеста се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
иска се неговата отмяна и осъждането на Д. по възведеното му обвинение.
Възприетата в мотивите фактическа обстановка, не се оспорва, но се атакуват
направените изводи на съда за това, че деянието е малозначително, с явно
незначителна обществена опасност и съгласно чл. 9, ал. 2 от НК не
представлява представление. Наведени са твърдения, че
първоинстанционният съд не е отчел правилно степента на обществена
опасност на дееца, с оглед предходното му осъждане за същото престъпление
и целите на наказанието не са били постигнати спрямо него, независимо от
настъпилата реабилитация.
Въззивният съд прие, че пред него делото е изяснено в нужната
пълнота, в хода на първоинстанционното производство.
В хода на съдебните прения представителят на въззивната прокуратура
поддържа протеста и допълнителното писмено изложение към него, като
прави кратък анализ на събраните по делото доказателства. Акцентира
вниманието на обстоятелството, че подсъдимият вече е осъждан за същото
престъпление и макар да е реабилитиран по право, това трябва да бъде
отчетено, като обуславящо по-висока степен на обществена опасност от тази,
приета от първоинстанционния съд.
В последната си дума подсъдимият желае да му бъде наложена глоба.

Въззивният съд, като обсъди направените с протеста възражения,
съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като
извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от
НПК, намери за установено следното:
1

С обвинителния акт на подсъдимия е бил е повдигнато обвинение по
чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.
Настоящият състав на окръжния съд намери въззивния протест за
основателен, като счете, че в хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК , поради което
отмени решение № 260101, постановено на 26.01.2021г. по НОХД №
4537/2020г. по описа на РС гр. Варна, XXII наказателен състав и постанови
присъда, с която го призна за виновен за посоченото престъпление, по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е
положил грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. За да постанови решението си, контролираната
инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства, свързани с
действията на обвиняемия. В атакувания съдебен акт доказателствата са
обсъдени, но изведените правни изводи са изградени в противоречие с
материалния закон. В резултат на проведеното съдебно дирене пред
първоинстанционния съд, ВОС намери за установени следните релевантни
факти:
Д. П. Д. е роден на 10.01.1985 г. в гр. Генерал Тошево, обл. Добрич и
живеещ в гр. Варна, ул. „Кап. Райчо Николов“ № 101, вх. А, ет. 4, ап. 12.
Същият е български гражданин и има средно образование. Не е женен,
работи, и е реабилитиран по право. Притежава ЕГН **********.
На 02.07.2018 г. Д. се снабдил с наркотично вещество – метамфетамин и
отишъл в игрална зала „Мистрал“, находяща се в гр. Варна, ж.к. „Св. Иван
Рилски“. По същото време служебните си задължения изпълнявали
полицейските служители от 03 РУ - Варна - св. Н.В.М. и св. Н.Н.Я., в района
на залата. Контролните органи поискали документите на Д., при което
забелязали, че до документите се намира плик, съдържащ светлокафяво
кристалообразно вещество. Подс. Д. обяснил, че това е наркотик за лична
употреба. Веществото било предадено от подс. Д. на св. Я с протокол за
доброволно предаване. В хода на образуваното по случая досъдебно
производство била назначена и изготвена физико – химическа експертиза №
20/НАР - 536 от 15.06.2020 г. на НИКК, от която се установява, че
предоставения за анализ обект е с нетно тегло 0,19 грама и се е доказва
наличие на метамфетамин в него. Съгласно заключението определеното
съдържание на метамфетамин в обекта на изследване е 60 %.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните в хода
на наказателното производство гласни доказателствени средства: показанията
2

на свидетелите Н.В.М. (л. 45 от ДП) и Н.Н.Я. (л. 46 от ДП), дадени по
досъдебното производство; заключението на физикохимична експертиза (л.
53-54 от ДП) и писмените доказателства: протокол за доброволно предаване
(л. 4 от ДП), приемо-предавателен протокол (л. 5 от ДП), приемо-
предавателен протокол (л. 56 от ДП), характеристична справка (л. 57 от ДП),
справка за съдимост и др.
Фактът на държането на наркотични вещества на инкриминираните дата
и място от страна на подс. Д.Д. е установена от показанията на св. М. и св. Я.
И двамата свидетели са възпроизвели описаните обстоятелства в идентична
хронологична последователност, взаимно се допълват и са житейски
достоверни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Наркотичните вещества
са били приобщени по делото като веществени доказателства и са били обект
на експертиза, безспорно установила, че се касае за високорискови
наркотични вещества – метамфетамин. Заключението ВОС намери за ясно
,пълно и компететно дадено, поради което го кредитира в неговата цялост.
Сходна оценка на доказателствената съвкупност е дадена и от
първоинстанционният съд, но настоящия състав на съда след подробен анализ
стига до различни правни изводи, от тези на районния съд, а именно:
Контролираната инстанция се е позовала на чл. 9 ал. 2 от НК,
посочвайки, че извършеното от подсъдимия деяние, макар и да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност, е с явно незначителна обществена опасност. ВОС в
конкретния случай не споделя посоченото. Обществената опасност е един от
основните признаци на престъпното деяние. Тя се изразява в способността му
да засяга (уврежда или застрашава) обществените отношения. Обществената
опасност е прието да се разглежда като най-важното основание за
криминализация на деянията - за обявяването им за престъпления. За да бъде
криминализирано дадено деяние, то трябва да притежава достатъчно висока
степен на обществена опасност, която да оправдава използването на най-
тежката форма на държавна принуда - наказателната отговорност.
Обществената опасност на деянието има две страни - характер и степен.
Характерът на опасността се определя от засегнатото обществено отношение.
Степента е количествената страна на обществената опасност. Тя се определя
преди всичко от размера на причинената вреда, а и също от способа на
извършване на деянието, условията на мястото, вредите, личните качества на
субекта, както и субективните елементи на неговото поведение - вина, мотиви
и цел.
Не е спорно от фактическа страна, че Д.Д., на 02.07.2018 г. в гр. Варна,
без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества,
както следва: метамфетамин с нетно тегло 0,19 гр., със съдържание на активно
действащ компонент – метамфетамин 60,0 %. Съгласно приложение № 2 към
член единствен от постановление № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени
3

на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн. в ДВ бр.
15 от 06.02.1998 г., изм. с бр. 14 от 18.02.2000 г.) на МС стойността на
метамфетамин със съдържание на активен компонент 60 % и с нетно тегло
0,19 грама е 4,75 лв. Метамфетаминът има наркотично действие, няма легална
употреба, пазар и производство и е поставен под контрол в Списък I –
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” от Наредба за реда и класифициране на растенията
и веществата като наркотични, издадена във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

При преценката на обществената опасност на конкретното деяние и
конкретния деец, предходната инстанция е подходила формално,
омаловажавайки лошите характеристични данни на дееца. Безспорно е, че
количество наркотично вещество, което е държал подс. Д. - 0,19 грама
метамфетамин е малко в рамките на една доза. От тази характеристика е
изведена и ниската обща стойност на наркотичните вещества – 4,75 лв.
Несъмнено е налице и чисто съдебно минало на подсъдимия, с оглед
реабилитицията по право на основание чл. 86, ал.1, т. 3 НК за осъждането му
през 2016 г. Друг акцент е поставен на оказаното съдействие на органите на
реда, изразяващо се в уведомяването им за наличието на наркотични
вещества и доброволно им предаване на полицейските органи, извън
съдебното признание признаване на вината и готовност за понасяне на
наказание. Първите от споменатите обстоятелства обаче са взети предвид от
законодателя при възможността деянието да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 НК. Впрочем ВРС изобщо не е
анализирал дифиренцирането между хипотезите на чл.93,т.9 НК и тази на
чл.9,ал.2 НК. На последно място, районният съд се е позовал на
обстоятелството, че инкриминираното наркотично вещество е било
предназначено за лична употреба, което е ирелевантно съгласно възприетата
правна квалификация с внесения обвинителен акт пред съда. Убегнало е от
вниманието на ВРС, че на практика извод за наличие на „добри
характеристични данни“ /по местоживеене/ не може да бъде направен с оглед
предходната съдимост на лицето и то за същото деяние.
Ето защо въззивният съд намери, че предходната съдебна инстанция не е
оценила правилно степента на обществена опасност на деянието и дееца,
което се е отразило в неправилно изградени изводи за неговата явно
незначителна обществена опасност. Сам ВРС е посочил, че степента на
обществената опасност освен, че се определя от стойността на предмета,
последиците от деянието, характерът на действието или бездействието, така и
от начините и средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието,
условията на време, място и обстановка, при които е осъществено
конкретното деяние, особеностите на субекта на престъплението,
4

особеностите на субективната страна на престъплението. В тази връзка
към посочените по горе обстоятелства за лошите характеристични данни за
дееца, неоспорими в техния отрицателен аспект се явяват и обстоятелствата,
че деянието е осъществено с явна демонстрация и показност, като държането
на наркотичното вещество е било видно за широк кръг лица. Безспорно
вярно е, виждането на ВРС, че обществото ни не е изградило адекватни мерки
за преследване на тези негови членове, които разпространяват наркотичните
вещества, но това не може да е пречка за реализирането на наказателната
репресия, тъй като една от задачите и е личната превенция. В случая тя
очевидно е без особенно добър резултат, с оглед повторяемостта на
действията на Д..
С оглед на изложеното ВОС намери, че Д. е осъществил състава на
престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК.

За престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, са
налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по реда чл. 78а от НК, тъй като за него се предвижда
наказание глоба до хиляда лева, дееца не е осъждан или освобождаван от
наказателна отговорност по посочения ред и от деянието не са настъпили
съставомерни имуществени вреди.
По изложените по горе съображения съдът на основание чл.78а от НК
освободи от наказателна отговорност подсъдимия и му наложи
административно наказание „глоба“. При определяне на нейния размер съдът
взе предвид степента на обществена опасност на деянието; смекчаващите
вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добро процесуално поведение
на подсъдимия; отегчаващите вината обстоятелства – лошите
характеристични данни и престъпна упоритост; имущественото състояние на
дееца и я постанови в такъв на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал. 3 НПК ВОС осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Номер на акта:	26
Дата:	29 март 2021 г.
Съдия:	Марин Цвятков Атанасов

Дело:	20213100600192
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2021 г.

Присъда по дело №192/2021 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите