РЕШЕНИЕ
№ 1053
гр. Бургас, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100501049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
на „КП-ПРОФИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
бул.Демокрация № 7, ет.2, офис 6, против решение № 770 от 26.04.2022 г. по гр.д.8254/2021
г. на БРС, с което въззивното дружество е осъдено да заплати на С. И. Д., ЕГН ********** и
Е. Р. Е., гражданин на ***, роден на *** г., сумата 10 000 евро, представляваща неустойка,
дължима съгласно т.7.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и
МПС от 11.09.2020 г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху сумата от
подаване на исковата молба на 24.11.2021 г. до окончателното й плащане, както и съдебни
разноски в размер на общо 2 110,06 лв.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение
на процесуалния закон и необоснованост.
На първо място се твърди, че решението е постановено при допуснати от съда
съществени нарушения на процесуалните правила довели до неизясняване на делото от
фактическа страна. Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че ищците са
изправна страна претърпяла вреди от развалянето на предварителен договор, а ответното
дружество е неизправна страна, която дължи неустойка, е направен от съда на база
произволно избрани доказателства, без да бъдат обсъди в съвкупност всички доказателства,
процесуалното поведение на страните и свидетелските показания, които биха установили, че
ищците по делото са неизправна страна по процесния предварителен договор. Оспорва се
1
изводът на съда, че купувачът бил развалил предварителния договор съгласно чл.7.1 от
предварителния договор. Твърди се, че в случая договорът е бил прекратен от ответната
страна, с оглед нейната защита, тъй като тя до момента на получаване на исковата молба не
е знаела дали изобщо този договор е подписан, дали има платена гаранция по него съгласно
чл.3.1.2 и дали тя се съхранява от адвокат Кличанов. По отношение на гаранцията по
чл.3.1.2 от предварителния договор се твърди, че действително по делото е доказано
постъпването на сумата от 10 000 евро по сметката на адв.Кличанов, преведена на дата
11.09.2020 г. от С. И. Д., но не е доказано, че тази сума е била за имота предмет на
предварителния договор; че сумата е била съхранявана от адв.Кличанов за период от една
година; както и че продавачът е бил уведомен за това плащане.
На следващо място се твърди, че ищецът не е доказал на коя дата е подписан
процесният предварителен договор.
Сочи се още, че по делото не е доказано, че ищцовата страна е изправна страна по
договора, претърпяла вреди от прекратяването му, както и че ответното дружество е
неизправна страна по същия този договор дължаща неустойка, поради което обратният
извод на първоинстанционния съд е необоснован.
По отношение на необосноваността на решението се твърди и, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните, както и неправилно е преценил и фактите по делото.
Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че ищците са изправна страна
по предварителния договор, които са претърпели вреди от несключването на окончателен
договор, тъй като се лишили от ползването на платената по сметка на адвоката им гаранция
в размер на 10000 евро за период от една година, е необоснован. Сочи се, че никой не е
уведомил ответното дружество, че е налице сключен предварителен договор, че по него има
платена гаранция, макар и по сметка на адвоката на ищците. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е съобразил изключително противоречивото процесуално
поведение на ищците. Твърди се, че поради неяснота кога е бил подписан предварителният
договор, той е бил своевременно оспорен от ответника като антидатиран, т.е. че не е
подписан на 11.09.2020 г.
Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че е налице безспорно установено
неизпълнение на договорното задължение на продавача да прехвърли имота на
купувачите. Твърди се, че след като управителят на ответното дружество не е
разполагал с екземпляр от подписания предварителен договор, не би могъл да
изпълни задължението си за прехвърляне на имота, тъй като не е ясно на кого
следва да го прехвърли и срещу каква цена. Твърди се, че обстоятелството, че
адв.Кличанов е ангажирал час за сделка при нотариус, не доказва, че ответното дружество е
знаело за сделката; нито че купувачите по предварителния договор са се явили, а продавачът
е отказал.
Сочи се, че от представеното по делото банково извлечение от банковата сметка
2
на С. И. Д. е видно, че на 17.08.2021 г. по сметката са получени 74 000 евро и 25 000 евро,
а на 31.08.2021 г. (две седмици преди да получи изпратената от управителя на ответното
дружество покана за разваляне на предварителния договор - на 13.09.2021 г.) ищцата е
превела сумата от 98 000 евро към банкова сметка в Белгия.
По изложените съображения се твърди, че ищците не са изправна страна по
договора.
Поддържа се заявеното и в първата инстанция възражение за нищожност на
уговорената в договора неустойка на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД. Твърди се,
че уговорената гаранция не защитава двете страни по договора. От текста на чл.7.2 от
договора следва, че в случай, че ответното дружество желае да претендира претвидената
неустойка, то би следвало да я претендира чрез иск срещу лице, което не е страна по
договора (Адвокатско дружество „Кличеанов и Ко“) и не е задължено по него, докато
купувачът, съгласно чл.7.1 от договора, има право да претендира неустойка от продавача,
който е страна по договора.
Изложени са съображения досежно основанията за нищожност на договорните
клаузи по чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД, цитирана е съдебна практика. Твърди се, че съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 1/2009 г., ОСТК, служебно
правомощие на съда е да следи служебно за съответствието на уговорената в договор
неустойка с добрите нрави, и се произнесе по релевираното с отговора на исковата молба
възражение на ответниците за нищожност на спорната неустоечна клауза.
Алтернативно, в случай, че съдът не приеме, че договорната клауза за неустойка е
нищожна, недължима като неоснователна, се възразява, че размерът на посочената в
исковата молба сума за неустойка е прекомерен се претендира той да бъде намален, на
основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
Твърди се, че доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина
на определяне на неустойката, следва да се счете, че страните са свободни сами да изберат
този начин - като глобална сума или като част (най-често процент) от главното задължение,
както и да преценят дали плащането й да бъде еднократно или с периодично изпълнение, а
съдът, с оглед разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД, ако неустойката е прекомерно голяма в
сравнение с претърпените вреди, може да намали нейния размер. Позовава се на чл.74 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки,
ратифицирана с Указ № 264 на ДС от 13.03.1990 г., и в сила за РБългария от 01.08.1991 г., а
именно, че при определяне разумния размер на неустойката следва да се има предвид, че тя
служи като обезпечение за вредите, които кредиторът ще претърпи при неточно изпълнение
на задължението и като санкция за неправомерното поведение на длъжника. Цитирана е
съдебна практика, като се твърди, че обжалваното решение е в противоречие с нея.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
решение, с което да отхвърли иска. Претендират се разноски. Няма искания по
доказателствата.
3
Претендира се на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, съдът да прогласи
уговорената в договора неустойка за нищожна, евентуално да намали размера й на
основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
В законовия срок против жалбата е подаден писмен отговор от въззиваемите-
ищци С. И. Д. и Е. Р. Е., с който жалбата се оспорва като неоснователна, недоказана.
Поддържа се изложеното в първоинстационното производство по отношение на
добросъвестността на ответното дружеството. Твърди се, че наличието на облигационна
връзка между страните не се отрича или оспорва, а наличието на валидно сключен
предварителен договор е неоспорим факт, който е потвърден от ответника с неговите
действия признавайки, че същия му е изпратен, т.е.налице е предложение, което е било
прието и подписано, налице е и ответното волеизявление по приемане на същия от
ответното дружество, като подписани оригинали от договора са изпратени и предадени на
купувачите. Твърди се, че тези факти се потвърждават и от събраните гласни доказателства,
както и от обстоятелството, че с нотариалната покана, изпратена от ответното дружество на
С. Д. в ***, дружеството прекратява именно този предварителен договор, съществуването
на който впоследствие оспорва. По отношение на датата се твърди, че е била поставена от
ищците, когато са го подписали, и така договорът е предаден на купувачите. Твърди се, че
датата на подписване на договора се установява както и от св.П., така и от нотариалната
покана за прекратяването на предварителния договор, изпратена от ответно дружество, в
която е посочено, че договорът е сключен през месец септември 2020 г. Твърди се, че самият
въззивник и във въззивната жалба твърди, че е прекратил договора като защита, тъй като не
бил го виждал и не знаел дали била платена гаранцията по него, т.е. ако предварителният
договор не е бил предоставян на продавача, защо той не го е поискал писмено с покана,
както го е прекратил или защо не го е взел когато се е провела срещата на която
изпълнението на същия се е обсъждало. Твърди се, че от показанията на св.П. се установява,
че на проведената среща в офиса на адв.Кличанов предварителният договор е бил на
разположение на страните, но не е бил поискан от представителя на ищците.
Твърди се на следващо място, че за плащането на гаранцията въззивникът е бил
известен още през 2020 г., когато същата е била платена, както и, че гаранцията все още е по
сметката на Адвокатското дружество и липсата на банкова сметка на продавача е била
пречката и основанието тази гаранция да се преведе по посочената в договора сметка.
Твърди се, че самият продавач е бил недобросъвестен – поради липсата на
банкова сметка не е имало практическа възможност купувачите, дори и да искат, да
изпълнят, тъй като няма указано къде и по коя сметка това да се случи.
Твърди се, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и аргументирано
доказателствата по делото, като е посочил кои кредитира. Твърди се, че не са налице
противоречия в документите и/или в свидетелските показания.
Сочи се, че прекратяването на договора в настоящия случай е извършено при
нарушаване на изискванията на закона - не е дадено предупреждение и срок за изпълнение,
4
прекратяващият не е изправна страна за да извършва същото законосъобразно, поради което
ответникът следва да носи последствията от своето предприето едностранно и без
основание прекратяване, включително и санкциите и отговорностите предвидени е договора
.
Излагат се съображения, че съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват, а в случая неустойката е била договорена между страните в
чл.7.1 от предварителния договор. По отношение на размера на неустойката - в настоящия
случай 10%, се твърди, че не е прекомерно висок и отговаря на претърпените от купувачите
вреди и на санкционната функция на неустойката. На следващо място се твърди, че
доколкото една от страните е търговско дружество, това прави правоотношението
търговско, а съгласно ТЗ не е допустимо намаляване на такава неустойка поради
прекомерност.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни
разноски за въззивното производство. Също няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на въззиваемите С. И. Д. и Е. Р. Е., за осъждане на въззивника „КП -ПРОФИ“ ЕООД, да
заплати на ищците сумата 10 000 евро, представляваща неустойка, дължима съгласно т.7.1
от сключен между страните предварителен договор от 11.09.2020 г. за покупко-продажба на
недвижим имот и МПС, прекратен едностранно от „КП -ПРОФИ“ ЕООД, ведно със законна
лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 24.11.2021 г. до окончателното й
плащане. Твърди се, че по сключения между страните предварителен договор, ответното
дружество се е задължило да прехвърли на ищците собствеността върху недвижим имот –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.8.69.1.2 по КККР на гр.Созопол, с
адрес: ***, ведно с 286,62/1338 кв.м.ид.части от ПИ с идентификатор 67800.8.69 по КККР на
гр.Созопол, с уговорен срок за сключване на окончателния договор. Твърди се, че ищците
(купувачи по предварителния договор) са пристигнали в България през лятото на 2021 г. с
намерение да сключат окончателния договор, но до сключване на такъв не се е стигнало, а
на 13.09.2021 г. на ищцата Д. е връчена нотариална покана, в която управителят на
ответното дружество е заявил, че прекратява предварителния договор поради
несключването на окончателен договор до 20.12.2020 г., незаплащане на задатък по чл.93
ЗЗД, както и поради неполучаване на уговорената продажна цена в уговорени в
предварителния договор срок. Твърди се, че ответното дружество като продавач по
предварителния договор не е изправна страна по него, поради което няма право да го
прекрати или развали, още повече – при липсата на неизпълнение от страна на купувачите
по договора. Твърди се, че в предварителния договор страните не са постигали съгласие за
5
заплащане на задатък или за изплащане на продажната цена преди сключването на
окончателния договор за прехвърляне на собствеността върху описаните в договора
недвижим имот и МПС, а срокът за сключване на окончателен договор е бил условен и е бил
в зависимост от възможността на двете страни да пътуват зад граница. По изложените
съображения се твърди, че предварителният договор е прекратен от ответното дружество без
основание, поради което то дължи предвидената в чл.7.1 от договора неустойка.
Предявеният иск е в правно основание чл.92 ЗЗД.
Ответникът „КП-ПРОФИ“ ЕООД е оспорил предявения иск като неоснователен,
като в законовия срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Представеният с
исковата молба предварителен договор е оспорен като антидатиран, тъй като не е подписан
на 11.09.2020 г. Не оспорва сключването на предварителен договор с изложените клаузи,
като твърди, че управителят на ответното дружество е получил по електронна поща
процесния предварителен договор, същият е бил разпечатан, подписан във вида, в който е
бил изпратен от купувачите и изпратен на посоченото от тях лице, без да са извършвани
поправки на договора. Оспорва се подписването на договора от самите купувачи на
11.09.2020 г. по съображения, че подписан от тях екземпляр не е бил предоставен на
продавача. На следващо място се твърди, че по делото не е доказано заплащането от
купувачите на задатък, тъй като: не е ясно дали преведената на 11.09.2020 г. от ищцата Д. по
сметката на адв.Кличанов сума от 10 000 евро, представлява именно гаранцията по
предварителния договор; какво се гарантира с тази сума, преведена по сметката на адвоката
на купувачите , а не по сметката на продавача; колко време сумата е стояла по сметката на
адв.Кличанов. Твърди се, че ищците нямат право да претендират неустойка по договора, тъй
като са неизправна страна по него, след като не са заплатили уговорената продажна цена.
Заявено е възражение за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.26, ал.1,
предл.3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави. В условията на евентуалност се
моли за намаляване размера на неустойката като прекомерна, в съответствие с претърпените
вреди.
С обжалваното решение първоинстанционният съд осъдил ответното дружество
да заплати на ищците претендираната неустойка. Съдът е приел, че ищците са изправна
страна по предварителния договор, тъй като са изпълнили задължението си по договора за
заплащане на гаранцията от 10 000 евро по уговорения начин; явили са се пред посочения в
предварителния договор нотариус на 26.08.2021 г. за сключване на окончателен договор,
като не са имали задължение за заплащане на продажната цена по договора преди
сключването на окончателен договор. Съдът е приел, че ответникът като продавач по
предварителния договор е неизправна страна по него, тъй като на 26.08.2021 г. не е изпратил
представител при посочения в предварителния договор нотариус за сключване на
окончателен договор, поради което не е имал право като неизправна страна по договора да
го прекрати едностранно. С така изложените съображения съдът е приел, че на основание
чл.7.1. от предварителния договор ответникът дължи заплащане на договорената неустойка.
По отношение на неустойката и във връзка с направените от ответното дружество
6
възражения, съдът е приел, че клаузата за неустойка не е нищожна поради нарушаване на
добрите нрави, тъй като размерът й отговаря на внесената от купувачите гаранция, на
обезпечителната функция на неустойката – обезпечаваща интереса на купувачите от
закупуване именно на този имот, както и на обезщетителната функция на неустойката. По
отношение на възражението за прекомерност на неустойката съдът е изложил съображения,
че забраната по чл.309 ТЗ следва да се прилага и към търговски сделки, по които страните
или една от тях не е търговец, като е посочил още, че само страна нетърговец може да се
позове на прекомерност на неустойката по чл.92, ал.2 ЗЗД и иска намаляването й.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно
и в пълнота фактическата обстановка и изводите му по фактите са обосновани.
Настоящият състав приема, че по делото не е спорно (с оглед изричното
изявление на въззивника в отговора му на исковата молба, в съдебно заседание – чрез
процесуалния му представител, както и в самата въззивна жалба), че страните са сключили
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - обект с идентификатор
67800.8.69.1.2 по плана на гр.Созопол, и МПС, описани в предварителния договор, като не
се спори, че клаузите на предварителния договор, приложен към исковата молба и към
отговора на исковата молба, отразяват постигнатите между страните договорености относно
предмета на продажбата, цената начина на плащането й, сроковете за сключване на
окончателен договор, заплащането на гаранция в посочения размер и по посочения начин,
отговорност на страните при неизпълнение на предварителния договор и пр.
По отношение на датата на сключване на предварителния договор съдът приема,
че това е 11.09.2020 г., предвид обстоятелството, че предварителният договор е бил изпратен
от ищците на ответното дружество на 04.09.2020 г., представителят на което го е подписал и
изпратил на ищците (по твърдения в отговора на исковата молба) и обстоятелството, че на
11.09.2020 г. ищцата Д. е наредила превод в размер на 10 000 евро по сметката на
Адвокатско дружество „Кличанов и Ко“ с посочено основание за превода: „капаро за
покупка на жилище в Созопол по предв.договор“. С оглед на горното и на основание чл.14
ЗЗД, съдът приема, че предварителният договор е сключен най-късно на 11.09.2020 г., която
дата е посочена и представения към исковата молба екземпляр. На последно място самият
продавач в нотариалната покана, изпратена до купувачите С. Д. и Е. Д., заявява, че
прекратява договора, сключен през септември 2020 г., т.е.в нотариалната покана продавачът
сочи, че е налице сключен предварителен договор между страните, и то – от м.септември
2020 г. По изложените съображения съдът намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че по делото не е доказано на коя дата е подписан процесният
предварителен договор, както и твърдението във въззивната жалба, че ответникът не е знаел
дали договорът, подписан от него, е подписан и от другата страна и дали по него е
7
заплатена уговорената гаранция.
С оглед представения предварителен договор от страните (с идентично
съдържание), съдът приема, че страните са се договорили да сключат окончателен договор
„при възможност да пътуват зад граница … на по-ранна дата – до 20.12.2020 г.“, а „в случай,
че не са сключили окончателен договор на по-ранна дата … на 20.12.2021 г. в 11.00 ч. пред
нотариус Симеон Илиев , рег.№ 699 на НК“ (чл.4.1 от предварителния договор). При така
постигнатата уговорка, съдът приема, че датата 20.12.2020 г. е само първата уговорена
възможност за сключване на окончателен договор, и то – в случай на възможност на
страните да пътуват зад граница, съотв.крайният срок за сключване на окончателния договор
е определен до 20.12.2021 г., поставен е в зависимост от възможността за пътуване, и дори е
уговорена възможност за неговото продължаване – чл.4.3 при обективна невъзможност на
страните да се явят в срока по чл.4.1. В този смисъл съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че не е налице забава от страна на ищците като купувачи по
предварителния договор, изразяваща се в неявяването им на 20.12.2020 г. за сключване на
окончателен договор. Впрочем, по делото няма твърдения на тази дата и самият продавач
(ответното дружество), да е изпратил представител пред нотариуса за сключване на
окончателен договор.
По отношение на продажната цена съдът приема, че съгласно чл.3.1.1
заплащането й е уговорено „в срок до 1 година от сключване на предварителния договор
при сключване на окончателен договор“, т.е.страните не са уговорили заплащане на
продажната цена преди сключване на окончателния договор.
По отношение на уговорената в чл.3.1.2 гаранция съдът приема, че страните са се
споразумели гаранцията да бъде заплатена по изрично посочената в тази клауза от
предварителния договор банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество „Кличанов и Ко“.
С оглед постигната чл.3.1.2 от предварителния договор уговорка и предвид разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД съдът намира, че са ирелевантни и не следва да се обсъждат оплакванията на
ответника в отговора му на исковата молба, какъв е смисълът от превеждане на гаранцията
именно по сметката на адвоката на купувача и какво гарантира платената по този начин
гаранция. По отношение на оплакванията във въззивната жалба (и в отговора на исковата
молба), че по делото не е доказано, че преведената от ищцата Д. по сметката на
адв.Кличанов сума от 10000 евро била именно за имота, предмет на предварителния
договор, съдът намира, че тези оплаквания са неоснователни и недоказани. Както се посочи
по-горе, в платежното нареждане, с което е нареден преводът на тази сума, има достатъчно
данни, които са в подкрепа на извода на настоящия състав (а и на първоинстанционния съд),
че се касае именно за уговорената в чл.3.1.2 от предварителния договор гаранция – размерът
на сумата, съвпадащ с размера на гаранцията по чл.3.1.2; датата на превода – датата на
подписването на предварителния договор от купувачите след изпращането му от продавача;
записаното основание за превода – достатъчно конкретно, за да се приеме, че се касае
именно за плащане по процесния предварителен договор.
По отношение на уговорената в чл.7.1 неустойка, в случай, че продавачът се
8
откаже от сключването на окончателен договор, съдът изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд, че тя не е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Неустойката е уговорена в размер от приблизително 10% от продажната цена, и според
настоящия състав, този размер отговаря както на обезпечителната й функция, така и на
обезщетителната й функция. Предвид заплатената от купувачите още при сключване на
предварителния договор гаранция в същия размер и клаузата по чл.7.2 от договора,
настоящият състав приема, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че
клаузата за неустойка е нищожна поради нарушаване на добрите нрави, тъй като е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, което би довело до нарушаване на
принципа на справедливост и до неоснователно обогатяване.
По изложените съображения съдът споделя изводите на първоинстанционния съд,
че процесният предварителен договор представлява редовен от външна страна частен
диспозитивен документ, който обективира постигнато между страните съгласие относно
поетото с него задължение за сключване на окончателен договор в предписаната от закона
форма за действителност.
По отношение на дължимостта на неустойката, съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че по делото е доказано неизпълнение от страна на ответното
дружество, в качеството му на продавач по предварителния договор, на задължението му за
сключване на окончателен договор. Представените по делото Удостоверение от нотариус
Симеон Илиев, рег.№ 699 на НК и показанията на св.П. установяват, че през лятото на 2021
г. управителката на ответното дружество е пристигнала в Бургас за около месец, била е
проведена среща между страните по договора в кантората на адв.Кличанов, на която среща
са били обсъдени дата и час за сключване на окончателния договор, налични документи,
откриване на сметки, т.е.показанията на св.П. доказват, че ангажираният час при нотариус
Илиев е бил уговорен между страните по договора. Също св.П. установява, че няколко дни
преди датата на сделката е имало „отказ на продавача, че не иска да продава на съответния
купувач“. По изложените съображения съдът намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че по делото е
доказано, че ищцовата страна е изправна страна по договора, претърпяла вреди. По
отношение на претърпените от купувачите вреди от неизпълнението следва да се посочи, че
от една страна, съгласно чл.92, ал.1, изр.първо от ЗЗД неустойката служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а от друга страна по делото е
доказано, че при сключването на предварителния договор, приблизително една година преди
прекратяването му от ответника, ищците са превели уговорената в чл.3.1.2 гаранция от
10 000 евро и по делото не е доказано тази сума да е била върната на купувачите преди
прекратяването на договора. Ето защо съдът намира, че съгласно чл.7.1 от предварителния
договор, ответното дружество като продавач по този договор, дължи на купувачите по него
уговорената неустойка поради неизпълнение на поетото задължение за сключване на
окончателен договор.
Съдът намира за неоснователни твърденията във въззивната жалба, че след като
9
купувачите не са развалили договора (съгласно чл.7.1.), те нямат право на уговорената в
същата клауза неустойка. Действително купувачите по предварителния договор не са
заявили, че го развалят нито преди завеждане на иска, нито с исковата молба. Към момента
на завеждане на иска, ответното дружество като продавач по договора вече е уведомило
купувачите (с представената по делото нотариална покана), че прекратява договора. Ето
защо съдът намира, че не е било необходимо купувачите на свой ред да заявяват, че развалят
прекратения вече от другата страна договор. Съгласно Тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по т.д.№ 7/2013 г., ОСГТК, когато двустранен договор, който не е за
продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на
длъжника, дължима е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението
поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. В настоящия случай
съдът приема, че уговорената в чл.7.1 от предварителния договор неустойка е именно
неустойка „за неизпълнение“, както изрично е посочено в чл.7.1, поради което съдът намира,
че тя е дължима от ответника.
На последно място съдът споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд
за неоснователност на възражението за прекомерност на неустойката, съотв.на искането за
нейното намаляване на основание чл.92, ал.2 ЗЗД. По отношение на размера на неустойката
и на твърдението за нейната прекомерност, съдът вече изложи съображения по-горе. По
отношение на искането за намаляването й, настоящият състав също приема, че процесната
сделка е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ, поради което ответникът – търговец, не може да
иска намаляването й на основание чл.92, ал.2 ЗЗД.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към
които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
С оглед постановения резултат, въззивникът следва да заплати на въззиваемите
направените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 1251,90 лв за
заплатено адв.възнаграждение съгласно представените Списък на разноските и Договор за
правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно заявеното от процесуалния
представител на въззивника възражение за прекомерност на претендираното
адв.възнаграждение, тъй като то е почти в рамките на предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер на адв.хонорар предвид материалния интерес.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 770 от 26.04.2022 г. по гр.д.8254/2021 г. на Районен
съд Бургас.
ОСЪЖДА „КП-ПРОФИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, бул.Демокрация № 7, ет.2, офис 6, да заплати на С. И. Д., ЕГН
10
********** и Е. Р. Е., гражданин на ***, роден на *** г., съдебни разноски за въззивното
производство в размер на общо 1251,90 лв (хиляда двеста петдесет и един лева и деветдесет
стотинки).
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3,
предл.второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11