Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 794
03.05.2018 година град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХІІІ
граждански състав
На осемнайсети април две
хиляди и осемнайсета година
в
публично заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар: Зинаида Монева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско дело номер 7676 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: Б, област С, (столица), община С, гр. С, 1309, район И, ул. №
, представляван винаги заедно от членовете на управителния съвет А. В. Д. и М.
М, с пълномощник Адвокатско дружество „Г. и П.”, Булстат *********, чрез
адвокат В.П.Г. ***, с адрес град С,, район , бул. вх. , ет. , ап. , срещу П.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. , вх., ет. , ап. , с която
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на ответника, че съществува вземането му по частно гражданско дело № 5966/2017
г. по описа на Районен съд-град Б, по което е издадена заповед № 3585 от 11.08.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданско процесуалния
кодекс/ГПК/, за сумата от 132.49 лв., представляваща задължения по договор за
далекосъобщителни услуги № М 3079212 от 15.02.2012 г., от които: сумата от
43.90 лв.-неплатена далекосъобщителна услуга, в отчетния период от 14.09.2014
г. до 13.11.2015 г. и сумата от 88.59 лв., представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги № М 3079212 от
15.02.2012 г., както и сумата от общо 07.35 лв.-сборна мораторна лихва
върху главницата от 1 лв., по фактура №
*********/17.11.2015 г., начислена за периода от 03.12.2015 г. до 24.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-10.08.2017
г. до окончателното изплащане на вземането. Ангажира
доказателства. Претендира направените по делото разноски.
Установителните искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, чл. 92, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/,
вр. чл. 286-289 от Търговския закон. Предявени са от лице, имащо правен интерес
от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните
реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от ГПК.
Ответникът П.Д., своевременно с отговора на исковата
молба, чрез предоставената по делото правна помощ, оспорва изцяло исковете като неоснователни и
недоказани, с доводи, че към момента на сключване на процесния договор-15.02.2012
г. и анексите към него е бил невменяем, не е можел да разбира свойството и
значението на извършеното и/или да ръководи постъпките си. Това негово
състояние произтича от надлежно констатирано заболяване-параноидна шизофрения,
с непрекъснато протичане, с чести обостряния с параноидно-халюцинаторна
симптоматика, което психично заболяване е установено още през 1985 г., с
параноидни налудности и слухови халюцинации. Заявява от фактическа страна, че
се води официално на диспансерен отчет към ЦПЗ-Бургас от 06.01.1986 г., където
многократно е лекуван, както и че е провел лечение и в ДПБ-град Раднево, за параноидно-халюцинаторната
си симптоматика. Постепенно заболяването приело непрекъснат ход, затруднило
социалната му комуникация, поради която през 1995 г., с решение на ТЕЛК, е
освидетелстван II група инвалидност, която група се потвърждава и в последното
му решение от ТЕЛК с 80% ТНР. Ангажира писмени доказателства. Претендира
направените по делото разноски.
Бургаският районен
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че установителните искове по делото са неоснователни,
поради следното:
Подкрепя се от доказателствата по делото, които в
по-голямата си част са медицински документи, възражението на пасивно
легитимираната страна по делото, че към момента на сключването на процесния
договор за далекосъобщителни услуги № М 3079212 от 15.02.2012 г.
ответникът по делото П.Д. не е можел да разбира свойството и значението на
извършеното и/или да ръководи постъпките си. Заболяването параноидна
шизофрения, с непрекъснато протичане, с чести обостряния с
параноидно-халюцинаторна симптоматика, което е установено още през 1985 г., с
параноидни налудности и слухови халюцинации, засяга пряко волевата му сфера,
поради което не е могъл самостоятелно валидно да изрази правно валидна воля.
Новите медицински документи-медицинско удостоверение № 38/11.01.2018 г.,
издадено от управителя и амбулаторния лекар на ЦПЗ „Проф.Ив. Темков”-Б” ЕООД и експертно
решение № 0437/042 от 01.03.2018 г., издадено от Трети състав на ТЕЛК към УМБАЛ-гр.
Бургас АД, потвърждават диагнозата на предходните-преосвидетелстването
констатира непрекъснато протичане на
параноидната шизофрения, с чести обостряния с параноидно-халюцинаторна синптоматика,
емоционално-волева промяна и значителни затруднения при социалната адаптация,
80% трудова неработоспособност, за срок от 3 г., с оглед проследяване. Документите
са приети като доказателства и не са оспорени от ищцовата страна.
След сключването на процесния договор за
далекосъобщителни услуги, с решение № 196 от 30.05.2013 г. на Окръжен съд-Бургас,
постановено по гражданско дело № 2070/2012 г. по
описа на съда, ответникът по делото П.Д., съобразно степента на страданието, е
бил поставен под ограничено запрещение. Действията му по настоящото дело са
потвърдени от назначения по предвидения в закона ред попечител-М. П. К, с ЕГН **********,***,
ж. к. , бл., ет. , ап..
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема за
неосъществен юридическият факт постигнато между страните по делото съгласие за сключването
на процесния договор за далекосъобщителни услуги № М 3079212 от 15.02.2012 г.,
поради порока във волята на ответника Д.. Договорите, при които липсва съгласие
са нищожни по право, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Следователно, облигационна
връзка не е възникнала, за да се изследва договорното изпълнение. Само на това
основание, обективно съединените установителни искове по делото като
неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на
делото и нормата на чл. 78 ал. 3 от ГПК, активно легитимираната по делото
страна носи тежестта за заплащане на разноски по делото, но към настоящия
момент няма представени доказателства за размера на предоставената по делото
правна помощ, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските.
Мотивирано от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: Б, област С, (столица),
община С, гр. С,1309, район , ул. № , срещу
П.К.Д., с ЕГН **********, с адрес ***
8000, ж. к. , вх. , ет. , ап. , за приемане за установено, че съществува
вземането му по частно гражданско дело № 5966/2017 г. по описа на Районен
съд-град Б, по което е издадена заповед № 3585 от 11.08.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 132.49 лв.,
представляваща задължения по договор за далекосъобщителни услуги № М 3079212 от
15.02.2012 г., от които: сумата от 43.90 лв.-неплатена далекосъобщителна
услуга, в отчетния период от 14.09.2014 г. до 13.11.2015 г. и сумата от 88.59
лв., представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги № М 3079212 от 15.02.2012 г., както и сумата от общо
07.35 лв.-сборна мораторна лихва върху
главницата от 1 лв., по фактура № *********/17.11.2015 г., начислена за
периода от 03.12.2015 г. до 24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението-10.08.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Бургас.
Районен
съдия :/п/ Райна Кирякова
Вярно с
оригинала: З.М.