РЕШЕНИЕ
№ 1061
гр. Пловдив, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Мария Анг. Ненова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. Б. П., ЕГН ********** от гр.
***** чрез пълномощника й адвокат С. С. против Решение № 2032 от
08.05.2024 г., постановено по гр.д. № 5555/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, III бр.с., с което на основание чл. 127а от СК е дадено разрешение на
малолетните деца В. Б. В.а, ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН ********** да
пътуват извън пределите на Република България, придружавани от своя баща
Б. К. В., ЕГН **********, в държавите от Европейския съюз, Република
Турция и Кралство Великобритания, неограничен брой пъти в рамките на
определения режим за лични контакти на бащата с децата, без да е необходимо
за тези действия съгласието на майката С. Б. П., ЕГН **********, за срок до
навършване на 18-годишна възраст на децата, като е разрешено на ОДП ****
да издаде паспорти за задгранични пътувания на децата В. Б. В.а, ЕГН
********** и Г. Б. В., ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на
майката С. Б. П..
С въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение по
съображения, че не са отчетени важни индивидуални особености на ищеца и
неговото индивидуално отношение на първо място към децата, но и към
майката, което се проектирало върху децата по негативен начин. В тази насока
се споделя виждането, че и двамата родители трябва да са отдадени в еднаква
степен на децата, но се прави извод, че следва да бъде преценено
1
индивидуално за всеки отделен случай с анализ на конкретните особености на
двамата родители, за да не се стигне до ситуация, в която се нарушават
правата на децата с оглед негативно въздействие върху тях. За тези доводи се
извършва позоваване общо на свидетелските показания и конкретно на цитати
от психологичните експертизи по делото за това, че децата обичат баща си, но
не се чувстват сигурни в негово присъствие. Жалбоподателката не е против
бащата да комуникира с децата, но би желала да поставя техния индивидуален
интерес в приоритет над личното си его, за да се чувстват децата спокойни и
уверени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Р.
М. в качеството й на пълномощник на въззиваемата страна Б. К. В., с който се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното
решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноските по
делото.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените
основания и взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от
закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, която е останала
недоволна от съдебния акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по молба на Б. К. В.
против С. Б. П. с искане да бъде дадено разрешение на малолетните деца на
страните В. Б. В.а и Г. Б. В. да пътуват в страните от Европейския съюз,
Република Турция и Кралство Великобритания, придружени само от баща си с
цел отдих и туризъм, запознаване с чужди култури, обогатяване на езиковите
познания и гостуване на роднини, както и да се издадат необходимите
документи за това без съгласието на майката.
В срока за отговор на исковата молба ответницата С. Б. П. е оспорила
исковата молба, като се е аргументирала с това, че бащата има лошо
отношение към децата и не полага адекватни грижи за тях, а децата от своя
страна не искат да нощуват при него и се страхуват да пътуват извън страната
с него.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че
са родители на малолетните деца В. Б. В.а, родена на *****.2013 г., и Г. Б. В.,
роден на *****.2016 г., като родителските права се упражняват от майката, а
на бащата е определен режим на лични отношения с децата.
От изготвения от ДСП **** социален доклад се установява, че основни
грижи за децата се полагат от майката, която посреща базовите им потребност
от подслон, подходяща храна, дрехи и развлечения. Родителите са трудово
ангажирани. Децата общуват с разширения семеен кръг, като майката не
възпрепятства контакта между бащата и децата. Между майката и децата има
изградена емоционална привързаност. В интерес на децата е да им се разреши
да пътуват извън пределите на Република България с цел обогатяване на
2
мирогледа и опознаване на други култури.
От приетите по делото заключения на съдебно-психологичните
експертизи на майката, бащата и децата се установява, че и двамата родители
имат родителски капацитет, като между тях и децата съществува емоционална
връзка. По-силна и доверителна е емоционалната връзка с майката. Тя е
предпочитаният от децата родител. Липсват белези за родителско отчуждение
по отношение на някой от двамата родители. Децата демонстрират
положително отношение към баща си, но са резервирани към оставането при
него основно поради липсата на майката. Няма данни за проява на агресивно,
грубо, унизително или заплашително поведение от страна на бащата към
децата. Родителите могат да полагат грижи за децата и да задоволяват
базовите им потребност и нужди съобразно възрастта им. Между родителите
липсват добри и уважителни отношения, ефективна комуникация и
родителско сътрудничество по въпроси, касаещи децата, което е следствие на
трайно влошени междуличностни взаимоотношения, неразбирателство и
различни възприятия по отношение на грижите, нуждите, потребностите и
желанията на децата. Влошените отношения между родителите и
неразбирателството помежду им поставят децата в позиция да заемат страна, а
това е страната на майката, която от раждането им присъства трайно и
постоянно в живота им и им дава сигурност, спокойствие и комфорт.
Свидетелят Г. И. Н., без родство със страните, установява, че познава
ищеца от над тридесет години. Виждал е децата в негово присъствие. Те се
чувствали нормално, били весели и общителни. Бащата ги водил на различни
места – в мола и на плаж във Велинград, където били с племенника на
свидетеля. Децата се забавлявали, а те ги контролирали. Бащата успявал да се
справи с грижите и надзора на децата, без те да бъдат излагани на някакъв
риск. Всяка година водел децата на море, а зимата – на ски и на ледената
пързалка в ****. Когато децата били при ищеца, той приготвял храната. В
жилището му имало детска стая. Искал да води децата на почивка в Гърция и
Турция, но срещал отказ от страна на майката и до момента не били
реализирани такива пътувания. Ищецът имал наследствена къща в *****,
която макар и стара била чиста и поддържана. Ищецът бил добър шофьор,
внимателен и прецизен. Имал фирма за *****, като той лично също
извършвал такива. Имало случай, в който В. си наранила брадичката при
престоя при баща си и той се обадил на майката да я заведат заедно на лекар.
Г. все още бил в ниска възраст и не искал да остава сам, като баща му се
съобразявал с това негово желание. Когато били на море с баща си, имало и
други семейства с деца на същата възраст.
Свидетелят И. В. П., без родство със страните, установява, че бащата се
вижда с децата и прекарват време заедно. Когато децата били при баща си,
ходели на почивки заедно. Имали резервация за море в Гърция, но отишли без
него, защото майката не пуснала децата. Децата имали леля в Англия, но и там
не можели да отидат. Миналата години били на море на Елените в 5- или 4-
звезден хотел с други семейства с деца. Някои от децата били набори, имало
3
едно по-голямо дете. Децата се сприятелили и дори се прегръщали, като се
разделяли. В. и Г. изразили желание да летуват с тях в Гърция, затова
свидетелят организирал почивката в Гърция, на която ищецът и децата не
могли да отидат. Ищецът се държал много добре с децата и имал много
отговорно отношение към тях. Когато децата били при него, ги пращал пазара,
но той се намирал наблизо и от терасата имало видимост към него.
Обстановката в жилището му била нормална. Ищецът можел да готви, давал
на децата минерална вода. Децата не се страхували от баща си, а по-скоро от
майка си – когато баща им ги взимал, те чакали да се скрият от погледа й, за да
го прегърнат.
Свидетелката Ю. Л. М., без родство със страните, установява, че се
познава с ответницата от 2008 г. Била свидетел на случаи, в които децата не
искали да ходят при баща си, защото той не се грижил добре за тях, крещял им
и им викал и децата се прибирали разстроени и притеснени. Децата не искали
да ходят на почивка с баща си, защото не знаели къде реално ще ги заведе.
Преди 2-3 години Г. се изгубил, докато бил с баща си в мол в ****. Децата се
прибирали от баща си мръсни и гладни. В. й споделяла, че той ги държи
гладни и жадни и те се страхували да си поискат дори вода, защото той ще им
се разкрещи. Ищецът оставял децата сами в неговото жилище за по 2-3 часа и
ги пращал сами до пазара.
Свидетелката С. И З., сестра на ответницата, установява, че децата
ходели с изключително нежелание при баща си. Обяснявали, че той се държал
грубо с тях. Когато му споделяли, че ги боли главата или гърлото, той казвал,
че това било поредна тяхна прищявка и че ще ги удари и ще преминат
оплакванията им. Дълго време ответницата приготвяла на децата храна, когато
отивали при баща си, защото те се оплаквали, че той не им дава храна. Децата
не искали да пътуват с баща си в чужбина и се страхували да останат за по-
дълго време без майка си, особено на по-далечно разстояние. При по-
продължителни отсъствия на децата, майка им винаги приготвяла лекарства,
но въпреки това бащата не можел да се справи сам и търсил съдействие от
майката. Децата се оплаквали, че баща им се държи унизително с тях, като ги
заплашвал, че ще ги набие, или ги карал да му се молят на колене, за да
направи нещо, което те искат. Хладилникът му бил празен и ги хранел с пици
и дюнери. Оставял ги сам в апартамента или в работеща кола пред магазина.
Почти всеки път се прибирали разстроени от някоя случка. Когато били при
баща си, децата не си взимали телефоните, за да не им наруши той личното
пространство, като им рови в телефоните и им чете съобщенията. Контактът
на майката с децата бил само чрез телефона на бащата, а когато тя се обаждала
да провери как са децата, той или не вдигал телефона, или не й позволявал да
говори с децата. Веднъж В. се ударила брадичката и ищецът се обадил на
майката да я попита какво да прави, а след това заедно я завели в Спешно
отделение. Макар свидетелката да живее в С., всяка седмица пътувала до ***
и оставала при ответницата и ежедневно се чувала с децата по телефона.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
4
от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Предмет на делото е иск по чл. 127а, ал. 1 от СК за даване на
разрешение, заместващо съгласието на родителя, за пътуване на деца в
чужбина и за издаване на необходимите лични документи за това.
Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина представлява
спорна съдебна администрация, в рамките на която съдът се произнася по
целесъобразност, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки
предвид фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън
границите на страната, мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава, отражението на промяната върху интересите на детето, върху
неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование,
адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние
и други права и интереси на детето.
Съгласно ТР № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС възможните ограничения, при
които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуване на дете в
чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването
на най-добрия интерес на детето. При даване на разрешение за пътуване
следва изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в
място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от
скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е
препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде
поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността
българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права –
например в държави, с които България няма сключени договори за правна
помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца. При
пътуване на дете в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки,
обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и прочие, съдът
подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за
съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите
на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина,
възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и
правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне,
ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да
търпи това временно ограничаване на правата си.
В конкретния случай се касае за деца на единадесет и осем години,
чиито родители живеят разделени и не могат да постигнат съгласие за
пътуването им в чужбина. Бащата желае да пътува с децата в чужбина
краткосрочно, основно с цел почивка и екскурзия. Безспорно в интерес на
децата е да пътуват с всеки от родителите си, както в страната, така и в
чужбина, тъй като по този начин могат да опознаят света, да се запознаят с
5
културата и обичаите на други народи, да общуват пълноценно с роднините
си, които живеят в чужбина. Естеството на плануваните от бащата пътувания
– семейни ваканции и екскурзии, срещи с близки и роднини, не предполагат
децата да бъдат поставени в стресова среда или при условия, които биха им
навредили. Касае се за кратковременни пътувания с развлекателна и
опознавателна цел в страни, в които няма конфликти, напрежение или
природни бедствия, които да създадат опасност за живота и здравето на
децата или да поставят в риск тяхното нормално психо-физическо състояние.
Майката заявява, включително и пред въззивната инстанция, че
насърчава контактите между бащата и децата и принципно няма против да
пътуват заедно. Причината до момента да не бъдат осъществени пътувания на
децата в чужбина е преди всичко съществуващото между родителите
неразбирателство и липсата на адекватен диалог между тях, установено и от
приетите по делото без възражения от страните и ценени от съда като
компетентно, обективно и обосновано изготвени заключения на съдебно-
психологичните експертизи. Както посочва и вещото лице влошените
отношения между родителите се отразяват изключително негативно на децата,
създават ненужно напрежение и поставят децата в ситуация да избират между
родителите си. В интерес на децата е двамата родители да не поставят на
преден план неразрешените проблеми помежду си, а да положат усилия да
преодолеят разногласията си и преди всичко да подобрят комуникацията си,
като насочат вниманието си към грижите за децата и тяхното благоденствие,
за да могат децата да растат в сигурна и спокойна среда, каквато им дължат и
двамата родители. Само по този начин на децата ще бъдат осигурени
необходимите условия за пълноценно психо-емоционално развитие и
създаване на здрава връзка родител-дете.
Възраженията на жалбоподателката срещу пътуването на децата в
чужбина са продиктувани преди всичко от недоверието й в способностите на
бащата да се грижи адекватно за децата и нуждата тя непрекъснато да е близо
до тях, за да може да реагира във всеки момент, както и от опасенията й от
грубо и унизително отношение на бащата спрямо децата. Тези нейни
притеснения са лесно обясними с майчината й загриженост за децата, но не са
основателна причина да се отрече възможността на бащата да прекарва време
с децата извън страната. Все пак бащата от години има установен режим на
лични отношения с децата, по време на който грижите за децата се
осъществяват изключително от него. Освен това по делото е установено – с
гласни доказателства и посредством експертно заключение, че той има добър
родителски капацитет и разполага с възпитателски качества и умения, които
му позволяват да се грижи и възпитава децата и да задоволява базовите им
потребности и нужди. По делото няма данни бащата да не е способен да
отглежда децата и с поведението си до момента да им е навредил. Наличните
по делото данни за инциденти с децата (претърпени злополуки или изгубване
в мола), дори и да са притеснителни от майчина гледна точка, не са пречка
децата да пътуват в чужбина, тъй като такива ситуации не са нещо
6
необичайно за деца на тяхната възраст и е възможно да се случат в присъствие
на всеки от родителите. Голямата загриженост на майката към децата е
следствие от силната й емоционална връзка с тях, която обаче по мнението на
вещото лице-психолог леко преминава здравословната привързаност родител-
дете. С оглед на това е необходимо да се намери балансът между желанието на
жалбоподателката непрекъснато да е до децата и да ги обгрижва и
естествената нужда на децата да бъдат самостоятелни и да имат свободата да
придобиват собствени впечатления от света около тях, в т.ч. и с активното
участие на бащата. Майката също така не би трябвало да допуска дори и
несъзнателно проектиране на собствените си страхове върху децата и
внушаване на чувство на вина, страх или притеснение от присъствието на
бащата, тъй като това би могло да попречи на хармоничното развитие на
децата.
Останалите доводи на жалбоподателката, свързани с твърдяното от нея
безотговорно и грубо отношение на бащата към децата, са категорично
опровергани освен от гласните доказателства по делото – показанията на
свидетелите Н. и П., които са незаинтересовани, логични и последователни и
пресъздават техните непосредствени впечатления от начина, по който бащата
се държи с децата, така и от заключенията на съдебно-психологичните
експертизи, които не потвърждават бащата да е имал агресивно, унизително
или заплашително поведение към децата. От своя страна показанията на
свидетелките М. и З. (последната заинтересована в полза на майката предвид
близката си родствена връзка с нея) не съдържат преки и лични наблюдения
върху поведението на бащата, а преразказват споделеното им от децата, и като
цяло остават изолирани от останалия доказателствен материал по делото,
поради което не следва да бъдат ценени от съда.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че искането на
бащата да му бъде дадено разрешение да пътува с децата извън страната и да
се снабди с необходимите за целта лични документи на децата е основателно и
правилно е било уважено от първоинстанционния съд. Пътуванията до
държави-членки на Европейския съюз или бивши такива – Кралство
Великобритания, както и до съседни държави като Република Турция,
съответстват на интереса на децата, тъй като във всяка от тези държави
Република България може да гарантира изпълнението на собствените си
съдебни решения, свързани с мерките за осъществяване на лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад
граница. В случай на неправомерно отвличане или задържане на дете в друга
държава-членка на Европейския съюз, компетентността на съдилищата е
уредена подробно в Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019 г.
относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по
брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност и относно
международното отвличане на деца, а по отношение на Кралство
Великобритания и Република Турция е приложима Хагската конвенция от
1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, която
7
представлява едно от най-важните международни споразумения в областта на
закрилата на децата. Пътуванията в чужбина ще се осъществяват в рамките на
установения режим на лични отношения на бащата с децата, като по този
начин правата и интересите на майката, както и контактите й с децата няма да
бъдат засегнати по никакъв начин. Неограниченият брой на пътуванията няма
да навреди на интересите на децата предвид естеството и времетраенето на
пътуванията, а срокът на разрешението – до навършване на пълнолетие на
всяко от децата, е съобразен с възрастта на децата, която е достатъчно висока,
за да предполага един по-активен и социално-ангажиран живот на децата.
Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2032 от 08.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 5555/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с.
ОСЪЖДА С. Б. П., ЕГН ********** от гр. ***** да заплати на Б. К. В.,
ЕГН ********** от гр. ***** разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 1 200 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8