МОТИВИ :
РП – Плевен е повдигнала обвинение против подсъдимия С.Б. С. ***, ЕГН ********** е за това, че:
На 09.10.2012 година в град Плевен, Плевенска област, причинил на Ж.Н.Й. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на страничната сухожилна връзка в резултат на хиперекстензия
/преразтягане/ на десен палец, довело до трайно
затрудняване движението на горния десен крайник -
престъпление по чл.129, ал.ІІ във вр. с ал.І от Наказателния кодекс на Република България.
В хода на производството е било изменяно обвинението,
като последното допуснато и предявено на
основание чл.287, ал.1 от НПК, ново обвинение срещу С.Б. С. е затова, че на 09.10.2012
година в град Плевен, Плевенска област, причинил на Ж.Н.Й. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в руптура /вътрешно разкъсване/ на
ставна връзка, а именно на колатерална улнарна връзка на метакарпофалангеална
става на палеца на дясната ръка, довела до трайно затрудняване на движението на
горен десен крайник - престъпление по чл.129, ал.ІІ във вр.
с ал.І от Наказателния кодекс на Република България.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия С.Б.С..
Пледира за осъдителна присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде наложено наказание към средата на предвиденото в закона за това
престъпление, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Повереникът на гр. ищец и частен обвинител Ж.Й. в
лицето на адв. Б. Й. поддържа обвинението и пледира
за осъдителна присъда. Предлага
наказанията на подс. С. да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, изпълнението на което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок. По отношение на гражданския иск,
счита че следва да бъде уважен в пълен
размер.
Защитникът на подсъдимия адв. И.М. пледира по
отношение на подзащитния му да бъде постановена
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението. Развива подробни
съображения, че не са събрани
доказателства, установяващи по безспорен и несъмнен начин извършване на
престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Б. С. разбира в какво
се състои повдигнатото срещу него обвинение, не се признава за виновен, не дава обяснения по случая.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият С.Б.С. е роден на *** ***,
Плевенска област. ЕГН **********. Българин. Български гражданин. С висше
образование. Неженен. Работи – ЕТ „ С.С.”***. Адрес
за призоваване в страната: град Плевен, Плевенска област, ***. Неосъждан.
Подсъдимият С.С.,***. На същия адрес пострадалият
Ж.Н.Й. притежавал наследствен апартамент. Към апартамента имало и прилежащ
гараж. Между двамата често възниквали конфликти във връзка с ползването на
гаражите и дворното място.
На 09.10.2012 година пострадалият Ж.Й. посетил горепосочения адрес в гр.
Плевен, заедно със свидетеля П.В.. Двамата започнали да разтоварват и пренасят
багаж към апартамента на Й.. В това време пред жилищната сграда слязъл и подс. С.С.. Отново възникнало
пререкание. Подсъдимият С. издърпал ръката на Й. и извил силно палеца на
дясната му ръка.
Свидетел на инцидента станал П.В., а непосредствено след него на място
дошъл и свидетелят Н.К.. Последният забелязал кървяща рана на лицето на Ж.Й.,
който му се оплакал и от болки в десния палец.
Малко след това Ж.Й. забелязал, че палецът на дясната му ръка стои
неестествено, поради което потърсил спешна медицинска помощ. При клиничното изследване направено от д-р ***, в деня на
инцидента е била поставена диагноза „лезио лигаменти колатерале улнаре артикулацио карпометакарпеа I манус декстра“. Диагнозата от д-р *** е била поставена чрез физикален
преглед и рентгеново изследване.
Извършена е имобилизация за три
седмици, но след изтичане на този срок стабилността на ставата не се е
подобрила.
На 11.10.2012г. Ж.Й. бил освидетелстван в съдебна медицина от д-р Д.Д., който издал
медицинско свидетелство за пред съда №755/2012г. Според заключението на д-р Д.
при прегледа на Ж.Й. били установени: охлузване по лицето, разкъсване на
страничната връзка на палеца на дясната ръка. Уврежданията са резултат от тъпи
травми и могат да се получат по съобщения
от пострадалия начин, срок и обстановка. На настоящия етап и при тези данни се
приема, че описаните травми са
разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Тъй като
състоянието на палеца на дясната ръка не се възстановило на 30.10.2012 год. Ж.Й. се консултирал с ортопед д-р Г. *** И..
При прегледа д-р И. му поставил диагноза с друга локализация на
увреждането – руптура на медиалния колатерален лигамент на първата метакарпофалангеална става, с уточнение, че става въпрос за
разкъсване, а не за лезия. Установена била нестабилност
в ставата на дясната ръка, което водело до абнормно
движение на палеца към гривнената става, нарушение на
върховия захват на ръката и нарушена опозиция на
палеца. На 21.12.2013 год. Ж.Й. отново посетил специалист ортопед д-р И.Д.,
който му поставил диагноза „Стара руптура
на дигаментум колатерале медиале МКФС I декс.
Нестабилност“, като е описана същата физикална
находка. Д-р Д. обяснил на Ж.Й., че единственото възможно лечение на получената травма е оперативно.
През 2014 год. работел и живеел във Федерална Република
Германия. Отишъл на преглед в Университетска клиника Гийсен,
където отново бил насочен към оперативно лечение.
На 06.06.2014 год. Ж.Й. представил изследване от
ядрено-магнитен резонанс и е бил опериран в Университетска клиника Гийсен, но поради неуспешност на операцията е извършена
втора на 16.10.2014 год. След проведеното оперативно лечение ръката била
обездвижена с гипсова шина, обхващаща палеца за срок от 6 седмици.
В резултат на сбиването на Ж.Й. било причинено охлузване на лявата скула
и навяхване на дясната ръка с руптура /вътрешно
разкъсване/ на колатерална улнарна
ставна връзка на метакарпофалангеална става на палеца
на дясната ръка
На 30.01.2014 година Ж.Й. подал
сигнал до РП гр. Плевен.
Горната фактическа обстановка се изяснява от показанията на гр. ищец и частен обвинител Ж.Н.Й.
– дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство,
прочетени в съдебно заседание на осн. чл. 281, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2 от НПК; показанията на св. П.В.В. – дадени
в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в
съдебно заседание на осн. чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията на Н.К. – дадени в
съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание на осн.
чл. 281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК; показанията
на *** В.В., Г.Г.И., И.Г.Д.
и Е.А.Й. – дадени в съдебно заседание; Заключението на вещите лице д-р Г.С. и доцент д-р П.Л. по назначените в
хода на съдебното следствие съдебномедицинска експертиза и допълнителна съдебно
медицинска експертиза; писмените доказателства: медицинско удостоверение за
пред съда №755/2012; копие от Журнал за рентгеново изследване на Ж.Н.Й. към
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД-Плевен /лист 111 по
делото/; копие от Журнал на спешен ортопедичен кабинет към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД-Плевен /лист 112 по делото/; оригинал на
Амбулаторен лист №2044/30.10.2012г., издаден от д-р Г.И. на Ж.Н.Й. /лист 115 по
делото/; оригинал на Амбулаторен лист №4370/21.12.2013г., издаден от д-р И.Д.
на Ж.Н.Й. /лист 116 по делото/; оригинал на Искане/назначение за образна
диагностика на Ж.Н.Й. от 09.10.2012г., издадено от д-р *** /лист 117 по
делото/; оригинал на Доклад от извършена операция на Ж.Й. на 16.10.2014г.
от Университетска клиника Гийсен и Марбург, Германия /лист
124 по делото/, ведно с превод от немски на български език /лист 132-133 по
делото/; оригинал на Медицински доклад /писмо/ от 06.06.2014г. относно Ж.Й. от
Университетска клиника Гийсен и Марбург,
Германия /лист 120-121 по делото/, ведно с превод от немски на български език
/лист 24 по делото/; 2 бр. копия на рентгенови снимки /лист 122-123 по делото/;
медицински документ /служебно писмо/ от 28.02.2014г. от д-р Б. *** от Здравна
мрежа Гийсен, Германия относно Ж.Н.Й., ведно с превод
от немски на български език /лист 142-143 по делото/; оригинал на писмо от
24.10.2014г. от Университетска клиника Гийсен и Марбург, Германия относно платени разходи за извършена
операция на 16.10.2014г. /лист 118-119 по делото/, ведно с превод от немски на
български език /лист 147-148 по делото/; диагноза от 02.05.2014г. от
Университетска клиника Гийсен, Германия – направление
за операция от д-р *** /лист 202-203/, документ за планувана операция от 06.06.
2014г. на д-р *** /лист 200-201/, доклад за операция от 06.06.2014г. /лист
199/; направление за стационарно лечение от домашния лекар 28.05.2014г. /лист
197/198/; анамнеза от операцията от 16.10.2014г. и доклад за протичането на
операцията от 16.10.2014г. /лист 192-194/; документ от 10.09.2014г. за реруптурата на поставения анкар и
назначаване на нова операция с присаждане на сухожилие /лист 195-196/; копие на
лицева страна на диска и диск за образно изследване от 05.11.2014г.,
13.08.2014г., 23.04.2014г. и 17.03.2014г.
справка за амбулаторни листове /л.252-260 по делото/ от НЗОК и Столична здравноосигурителна каса, както и свидетлество за съдимост
на подсъдимия.
Съдът възприе показанията на гр.
ищец и частен обвинител Ж.Н.Й., който твърди, че живее и работи в Република
Германия. Заявява, че притежава наследствен имот – апартамент с гараж и идеална
част от дворно място, находящ се в гр. Плевен на ***. Твърди, че на 09.10.2012г. се върнал в Република България. Вечерта около 20:30
часа се прибрал в гр. Плевен и започнал да си разтоварва багаж от автомобила.
При разтоварването на багажа му помагал св. П.В.. По едно време от терасата на
третия етаж се показал подс. С.С.
и започнал да вика нещо. Малко след това подс. С.С. слязъл в двора и започнал да му пречи да си разтоварва багажа. Упрекнал
го, че автомобилът му пречел да си ползва собствения гараж. Той му отговорил,
че сега се връща в България и по никакъв начин не му е пречил. В един момент С.
го нападнал. Нанесъл му удар с ръка в областта на лицето, при което той изпуснал кашон,
който държал и го подпрял с дясната си
ръка. Тогава С. му издърпал ръката и му извил палеца на дясната ръка. Двамата
се сдърпали, след което С.С. си тръгнал. Св. П.В. му казал, че има кръв по лицето, а
той забелязал, че палеца на дясната му ръка висял в неестествено положение на
една страна. Посочва, че на двора
излязъл св. Н. К. – студент по
медицина и го посъветвал да отиде до спешна помощ. Доразтоварил
багажа и посетил ЦСМП- гр. Плевен,
където му промили раните на лицето, направили му рентгенова снимка на палеца.
Гипсирали му ръката като му сложили лонгета. На 11.10.2012г. отишъл до съдебно медицина – гр. Плевен,
където бил освидетелстван и му било издадено удостоверение за причинените му телесни
увреждания. След три седмици си свалил лонгетата.
Направило му впечатление, че не е се е възстановил напълно. Когато се върнал в Федерална Република Германия
отишъл при домашния си лекар в
гр. Оснабрюк, който го прегледал и му казал, че
трябва да се консултира с ортопед. След прегледа му било обяснено, че трябва да
си направи изследване чрез ядрено магнитен резонанс за да може да се прецени какво е състоянието на меките тъкани и какъв вид операция да се направи. Твърди, че на 22.12.2013г. отново отишъл в съдебна медицина гр. Плевен, където бил освидетелстван от д-р Д.Д.. Тогава бил с гипсовата лонгета
и д-р Д. му обяснил, че прегледа не може да бъде пълен при наличието на лонгетата. Обяснил му още, че след като свали лонгетата може да се направи допълнителен преглед.
В съдебно заседание Ж.Н.Й. допълва,
че първоначално, състоянието на палеца
му не му пречело да изпълнява служебните
си задължения, тъй като бил вокалист, но впоследствие
забелязал, че не може да държи предмети с дясната си ръка и отишъл на
преглед при престоя си във Федерална Република Германия. Било му обяснено, че
трябва да си направи хирургическа операция, в противен случай състоянието на
палеца не можело да се нормализира. Посочва, че на 06.06.2014г. година му била
направена операция, но след рехабилитацията се оказало, че трябва да се направи втора операция с трансплантация на сухожилие.
На 16.10.2014г. последвала втора операция, при която му било взето
сухожилие от друго място на ръката, което било трансплантирано
на десния му палец. Едва след това получил пълно възстановяване на захвата на десния
палец и имал стабилност при странично захващане на предмети. Сочи, че няколко
месеца след инцидента не можел да управлява МПС, да се бръсне и бил в отпуск по
болест.
Съдът кредитира изцяло показанията
на Ж.Й., тъй като същите са последователни, изчерпателни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства
по делото, а именно показанията на
свидетелите П.В.В., Н.К., заключението на вещите лица
и писмените доказателства приложени към делото. Действително показанията му
следва да се преценяват и в светлината на обстоятелството, че Ж.Н.Й. може да
бъде заинтересуван от изхода на делото, тъй като е конституиран като страна в
процеса, но настоящият съдебен състав приема, че не съществуват основания,
които да пораждат основателни съмнения. Относно достоверност на заявеното от
него както и поради това, че намират опора в другите доказателства така и
поради собствената им последователност и взаимна връзка. Показанията на Ж.Й. са
логически издържани и в контекста на останалите факти по делото образуват една
непрекъсната верига от събития, която води ди несъмнени изводи относно автора
на деянието и механизма не неговото извършване.
Съдът възприе и кредитира показанията на св. П.В.В.,
дадени на досъдебното производство, от които се установява, че в началото на
месец октомври 2012г. по телефона му се обадил Ж.Й., с когото били в приятелски
отношения. Помолил го да му помогне при разтоварването на мебели. Вечерта около 21:00
часа отишъл на улица „Дойран” . Докато
разтоварвали мебелите дошъл подс. С.С., който започнал
да се кара на Ж. Й., че вдигат шум. Твърди, че Ж.Й. се опитал да избегне разправията, като отговорил, че не правят нищо нередно. В един
момент подс. С.
С. започнал да удря Ж.Й. по
лицето. Тогава от входа излязъл свидетелят Н.К., за който знаел, че е студент.
След това двамата с Ж.Й. отишли до 02 РУП –Плевен, където Й. подал
сигнал. Заявява, че освен рани по
лицето Ж.Й. получил и травма на ръката, но в тъмното не можал да
види в какво точно се състои.
Съдът прецени, че свидетелят П.В. добросъвестно изложи
възприятията си относно действията на подсъдимия. Показанията му са пълни,
точни, логични и непротиворечиви.
Показанията на св. Ж.Н.Й. и П.В. В. не са единственият
източник на преки доказателства
относно механизма на осъществяване на
деянието от 09.10.2012г.
Техните показания се потвърждават и от показанията на св. Н.К., дадени на
досъдебното производство, по време на
което е заявил, че от началото на 2008г. до юни 2013г. живеел на квартира в гр.
Плевен, ***, ет.1, ап.1. На 09.10.2012г. вечерта си бил в къщи. Подготвял се за
изпит, когато чул викове под неговия апартамент, като разпознал гласовете на подс. С.С. и Ж.Й..
Излязъл навън, за да види какво става. По стълбите се разминал с подс. С.С., който се качвал към
апартамента си на третия етаж. В двора на кооперацията заварил свидетелите Ж.Й. и П.В.. Забелязал, че по лицето на Ж.Й.
имало разкъсно-контузна рана на дясната скула, която
кървяла. Пред него Ж.Й. се оплакал, че изпитва силни болки в десния палец.
Веднага го изпратил в центъра за спешна помощ.
В съдебно заседание свидетелят Н.К.
уточнява, че пипнал палеца на Ж.Й. и
възприел, че прави неестествени движения и го посъветвал да отиде на лекар.
Съдът възприе и кредитира показанията на св. Г.Г.И.,
който заявява, че през 2012 год. Ж.Й. е
бил негов пациент. Сочи, че в
амбулаторен лист №2044/30.10.2014г. е отразил – травматично скъсване на
връзките на първи пръст на нивото на метакарпофалангеалната
става. Установил нестабилност в метакарпофалангеалната
става, абнорно движение на палеца към гривнената става и нарушен захват
с нарушена функция на палеца. Предписал
като терапия оперативно лечение и възстановяване в планов порядък на увредата.
Посочва, че установил уврежданията чрез клиничен преглед. Анамнестично
страданието датирало от 20 дни, когато при битов инцидент Й. получил торзионна травма – извиване на палеца на дясната ръка с
обективно състояние – нестабилност на първата метакарпофалангеалната
става и абнорно движение на палеца, и липса на върхов
захват. Относно предявения му в с.з. амбулаторен лист № 2044/10.10.2012г. пояснява, че не е представен на касата, защото Ж.Й. не е бил здравно
осигурен. Сочи, че в края на месеца,
когато се изготвял електронния отчет на касата, пациентите, които не са
отчетени като номера, сестрата ги запълвала с вторични или първични, за да се
запълнят и се допускали грешки в хронологията.
В случая под същия номер сестрата е
вкарала друг пациент, който не отговаря хронологично и затова в касата под този
номер фигурирал друг пациент, който е здравно осигурен. По този начин се практикували
години наред, тъй като отчетът е електронен и не трябвало да има пропуски в
номерата, които пропуски се запълвали с други пациенти и било възможно да се допусни грешки в
хронологията.
Съдът възприе и кредитира
показанията на св. И.Г.Д., който твърди, че Ж.Й. е ходил на преглед при него.
Състоянието му обективирал в амбулаторен лист, в
който описал, че друго лечение освен оперативно
на тази травма няма. Обяснява, че е имало тотална руптура/разкъсване/
на колатерална връзка, която отслабва и нарушава трайно функцията на палеца, ако не
се оперира. Посочва, че палецът е най-важният пръст на ръката и ако не е
функционално годен ръката губи 40 % от трудоспособността. Посочва, че е
поставил диагнозата само с преглед. Обяснява, че руптура
е прекъсване на връзката, закрито, без
да има рана. Сочи, че друго, което се включва в лезия
е частично разкъсване на връзката. Травмата е получена, така както обяснява Ж.Й. с издърпване – ротация в една или в
друга посока. Когато връзката е скъсана е необходимо да се зашие веднага, но
когато мине известно време остава известна нестабилност на контузеното място,
но операцията в Република Германия е била успешна. В съдебно заседание беше
предявен на св. И.Д. приложения на лист 167 от делото амбулаторен лист №
004370/21.12.2013г., който потвърди, че е издаден от него. Заявява, че в НЗОК се отчитат само болничните листи, а амбулаторния
лист се изпраща на личния лекар.
От показанията на св. Е.А.Й. се
установява, че на 09.10.2012г. около
20:30 часа с Ж.Й. пристигнали в гр. Плевен.
Заявява, че по време на пътуването съпругът й
се разбрал с негов познат да дойде и да му помогне при разтоварването на
багажа. Заявява, че се качила в апартамента, включила бойлера и след около
половин час влязла в банята. Сочи, че
чула викове отвън. След като Ж.Й. се качил забелязала, че има следи от кръв по
лицето и по ризата. Оплакал се, че го боли и палеца на дясната ръка. Възприела,
че палецът му се движел неестествено настрани. Твърди, че Ж.Н. се върнал късно
през нощта, като носел рентгенова снимка и казал, че на другия ден ще отиде за
да му поставят гипсова мобилизация. Твърди,
че бил с лонгета около 20 дни, но след като я
свалил ставата продължила да се движи неестествено. Лекарите в България и в
Германия му разяснили, че за да има
пълно възстановяване е необходимо да се направи операция. Посочва, че му били направени две операции Твърди,
че през това време Ж.Й. изпитвал
трудности при самообслужването си – къпане, бръснене, писане, управление на
МПС и т.н.
От показанията на свидетеля *** В.В. се
установява, че помагал известно време на
Ж.Й., тъй като последният имал проблеми с пръстта. Свидетелят дава показания,
че подс. С.С. и пострадалия
Ж.Й. не били в добро отношения и често между тях възниквали конфликтни
ситуации, при които се стигало до намеса на ораните на МВР.
От показанията на св. Я.П. се установява, че заема длъжността зам. Изпълнителен дикектор на филма „Контракс”. Твърди,
че програмата „Хипократ” е собственост и се поддържа от фирма „Контракс”. Посочва, че лекарите и медицинските сестри,
когато работят с програмата на компютъра
въвеждат необходимите данни за всеки преглед и на края на месеца
програмата генерира цялостен отчет, който отчитал всички прегледи направени за
месеца. Посочва, че не може да каже, дали в отчетите към Здравната каса
фигурират амбулаторните листи и на нездравно осигурените лица, тъй като
здравната каса няма да ги изплати. Разяснява, че програмата е направена така,
че да не забранява никакви действия на лекаря, а само да го подсеща, кое нещо е редно или нередно, спрямо правилата
на Здравната каса. Лекарят имал право да направи всякакви корекции в програмата, стига да се е съобразил
с правилата на Здравната каса. Заявява, че лекарите не са задължени да си пазят
архива, а единственото, което ги задължава е да си направят отчета в края на
месеца.
В съдебно
заседание съдът изслуша заключението на вещите лица Д.П.Д. и Д.В.В. по назначените на досъдебното производство комисийна двойна съдебно медицинска експертиза по документи
и материали №73/14 на лист 64 -68;
допълнителна комисийна двойна съдебно медицинска експертиза
по документи и материали на лист 70-75 и допълнителна комисийна
двойна съдебно медицинска експертиза по документи и материали на лист 115-119,
чиито заключения съдът не кредитира, поради собствената им неяснота, непълнота
и неточност относно
даването на категоричен и еднозначен отговор на въпроса каква е
точната локализация и характера на причиненото увреждане на палеца на дясната
ръка на пострадалото лице. Нещо повече, в съдебно заседание вещите лица Д. и В. заявиха,
че не поддържат изготвените от тях
заключения.
В съдебно
заседание по искане на защитата на подс. С.С. съдът назначи и
изслуша заключението на съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещите лица
доц.д-р П.И.Л. /съдебен лекар/ и д-р Г.И.С. /ортопед/. На базата на специални знания из областта на науката – медицината и ортопедията, вещите
лица по дават следните отговори на поставените им от адв.
М. въпроси:
Въпрос № 1:
Нараняванията, които се установяват и които са довели до операциите, направени
на пострадалия Ж.Й., в причинно-следствена връзка ли са с инцидента, който се
описва в обвинителния акт и те по своето същество представляват ли състояние,
което да води до трайно затруднение на движението на горния десен крайник на
пострадалия?
При проведените прегледи и изследвания на Ж.Й. е
установено разкъсване (руптура) на сухожилна връзка на палеца на дясната ръка.
Първото клинично изследване е направено на 09.10.2012
год. от д-р ***, в деня на инцидента, като е поставена диагноза „лезио лигаменти колатерале улнаре артикулацио карпометакарпеа I манус декстра“. Диагнозата е
поставена чрез физикален преглед и рентгеново
изследване. Не е извършен ЯМР, с което да се уточни характера и локализацията
на мекотъканните увреждания.
По данни от делото, увреждането е получено при битов
инцидент, при който палецът на пострадалия е бил огъван или извиван, което е
обичайния механизъм на причиняване на това разкъсване.
Извършена е имобилизация за три
седмици, но след изтичане на този срок стабилността на ставата не се е
подобрила.
При проведеният преглед на 30.10.2012 год. от д-р И. е
поставена диагноза с друга локализация на увреждането – руптура
на медиалния колатерален лигамент
на първата метакарпофалангеална става, и с уточнение,
че става въпрос за разкъсване, а не за лезия.
Установена е нестабилност в ставата на дясната ръка, което води до абнормно движение на палеца към гривнената
става, нарушение на върховия захват на ръката и
нарушена опозиция на палеца. При преглед на 21.12.2013 год. е поставена
диагноза „Стара руптура на дигаментум
колатерале медиале МКФС I декс. Нестабилност“, като е описана същата физикална находка. Препоръчано е оперативно лечение, което
е единственото в такива случаи.
През 2014 год. Ж.Й. е опериран в Университетска клиника Гийсен и Марбург в Германия,
където е представил изследване от ядрено-магнитен резонанс, извършено през
месец октомври 2013 год., на което е видно старо разкъсване на улнарната странична връзка със сублуксация
в метакарпофалангеалната става. При физикалния преглед е установена находка като описваната
по-горе – значителна разгъваемост в областта на метакарпофалангеалната става на палеца в областта на улнарната странична връзка и пълна нестабилност в метакарпофалангеалната става.
На 06.06.2014 год. е извършена операция. Поради
неуспешност на операцията е извършена втора на 16.10.2014 год. В делото няма
данни за състоянието на увредения пръст към този момент.
Видно е, че увреждането е в областта на един и същи пръст
(палеца на дясната ръка), с един и същ характер – разкъсване на връзка, с една
и съща клинична картина, проследена във времето при медицинските изследвания. В
делото няма данни за други травми в описвания период.
Разликата в диагнозите може да се свърже с липсата на ЯМР
изследване веднага след травмата.
Механизмът на причиняване на разкъсването на сухожилните връзки на палеца е един и същ – огъване,
усукване или разтягане.
На Й. е причинено трайно затрудняване на движението на
ръката (независимо от локализацията на увреждането).
Въпрос № 2:
Диагнозата „Лезио легменти колатерале улнаре артикулацио кар пометакарпеа I манус декстра“ една и съща ли е с диагнозата „Руптура
дигаме нтиум колатерале медиале МКФС I декст инветерата. Инстабилитас“?
Диагнозата „Лезио лигаментум колатерале улнаре артикулацио кар по- метакарпеа I манус декстра“ (лезия на колатералната улнарна връзка на ставата между първата дланна
кост и костите на китката на първи пръст на дясна ръка) не е една и съща с
диагнозата „Руптура лигаментум
колатерале медиале артикулацио метакарпо- фалангеа I декстра“ (разкъсване
на вътрешната колатерална връзка на ставата между дланната кост и първата фаланга на първи пръст на дясната
ръка).
Въпрос № 3: Двете
диагнози, описани в т.2, за една и съща стаена връзка ли се отнасят или са две
различни ставни връзки?
Двете диагнози, описани в т.2 се отнасят до две различни
стави по хода на палеца на дясната ръка.
Въпрос № 4: Има
ли разлика между скъсана стаена връзка и скъсано сухожилие?
Има разлика между скъсана ставна връзка и скъсване на
сухожилие. В конкретния случай става въпрос за разкъсване на ставна връзка.
Ставните връзки укрепват самата става, сухожилните връзки свързват костите на пръстите с различни
мускули, които осигуряват движението им.
Въпрос № 5:
Диагнозата, дадена от д-р *** на 09.10.2012 г., с каква медико-биологична
квалификация е според НК?
Според диагнозата, поставена от д-р *** на 09.10.2012 г.,
на пострадалия е причинено „лезио лигаменти
колатерале улиаре артикулацио карпометакарпеа I манус декстра“.
Диагнозата „лезио“ обичайно се
възприема като увреждане (преразтягане, частично
разкъсване), но не и като пълна руптура. При такава диагноза лечението включва обездвижване
за около 3 седмици (каквото е извършено).
Подобно увреждане, без пълно разкъсване, води до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Въпрос № 6:
Диагнозата, дадена от д-р И.Д. в амбулаторния лист на 21.12.2013 г., с каква
медико-биологична квалификация е според НК?
Увреждането, съгласно диагнозата, поставена от д-р И.Д. в
амбулаторния лист от 21.12.2013 г. (руптура лигаментум колатерале медиале МКФС 1 декс. инветерата. Инстабилитас),
обуславя трайно затрудняване на движението на десния горен крайник.
Въпрос № 7:
Възможно ли е без ЯМР само по рентгенова снимка и по външен преглед да се
установи по безспорен начин описаните две диагнози, дадени от д-р *** пот д-р И.Д.?
Характера на увреждането на мекотъканната
връзка не може да се установи със сигурност при рентгеново изследване – то дава
информация за състоянието на костите.
Категорично диагнозата може да бъде поставена чрез
ядрено-магнитен резонанс.
Физикалният преглед може да даде основание да се постави диагнозата,
но не винаги може да прецени степента на увреждане на ставната връзка.
Въпрос № 8:
Възможно ли е по представените медицински документи да се установи точната дата
на скъсването на ставните връзки, описани от д-р *** и от д-р И.Д.?
Съгласно данните от делото на Ж.Й. са проведени прегледи
и изследвания на същата дата след инцидента, при което е поставена диагноза, че
има увредена ставна връзка.
Датата на инцидента съвпада с нанесената травма по
механизъм и време. В делото няма данни за други травми, в различно време от
посоченото.
Въпрос № 9: След
като се запознаете с медицинските документи от първата и втората операция
извършени в Университетска болница Гийсен и Марбург Германия да отговорите – оперативната намеса на
пръста на Ж.Й. съвпада ли с увреждането, установено от д-р *** на 09.10,2012г.?
Оперативните интервенции, извършени на пострадалия Ж.Й.,
съответно в Гийсен и Марбург
Германия са върху ставата между дланната костица и първата фаланга (метакарпофалангеална),
и не съвпада с диагнозата на д-р ***, поставена на 09.10.2012 г., съгласно
която увреждането е в областта на друга става – между дланната
кост и първата редица кости на китката (карпометакарпеа).
Въпрос № 10: Защо
се е наложило втора операция на пострадалия Ж.Й. в Германия от 16.10.2014 г. ?
Поради персистиращата
нестабилност на палеца и затруднени движения на същия след първата оперативна
интервенция, извършена в Гийсен (вторичен шев на
връзката) се налага втората оперативна интервенция от 16.10.2014 г. в гр. Марбург (пластика на връзката и фиксирането й с анкери).
Въпрос № 11: При
тотална нестабилност на медиалната колатеративна
връзка и тотално нарушен върхов захват може ли
пострадалият да държи химикал и да пише с него непосредствено след у вредата?
При това увреждане, макар и с наличие на тотална
нестабилност на медиална колатерална връзка и нарушен
върхов захват, пострадалия може да държи химикалка и
да пише с нея, но това е свързано с нестабилност, затруднение и болки.
Въпрос № 12:
Възможно ли е скъсаната връзка, описана от д-р И.Д., да е станало на по-късен
етап от 09.10.2012 г.?
При извършените прегледи на Ж.Й. е установено увреждане
на ставните връзки на една става, а не на две с различна локализация. При
първия преглед не е определена течната локализация поради липса на по-прецизно
изследване (ЯМР) и сходство на клиничните прояви на двете увреждания по
отношение на движението на пръста.
При всичките проведени прегледи и изследвания става
въпрос за една увредена ставна връзка, с проследено развитие на заболяването от
прясна към завехнала руптура и съответните медицински
действия.
И по-горе сме посочили, че в делото няма описания на друг
травматичен момент, с който да се свърже увреждането.
Въпрос № 13: Тези
две ставни връзки, описани в двете диагнози, свързани ли са помежду си с
някаква тъкан и скъсването на едната ставна връзка автоматично водили до
скъсване па другата ставна връзка, т.е. има ли причинно следствена връзка между
двете ставни връзки по повод тяхното скъсване?
Поставената диагноза от прегледите при ортопедите д-р ***,
д-р И. и д-р Д., ядрено-магнитния резонанс и впоследствие двете оперативни
интервенции говорят недвусмислено за у вреда на една единствена връзка,
уточнена като колатерална улнарна
връзка на метакарпофалангеална става на палеца с
установена руптура на същата (вътрешно разкъсване).
Въпрос № 14:
Възможно ли е скъсването на ставната връзка, установена от д-р И.Д., да е
вследствие на несвоевременната оперативна намеса на скъсаната ставна връзка,
установена от д-р *** на 09.10.2012 г.?
Поставените диагнози от д-р Д. и д-р *** са обсъдени
по-горе – става въпрос за увреждане на една става, а не последователно
увреждане на две стави на пръста. Не извършва нето на оперативна корекция няма
отношение към руптурата на ставната връзка.
Лечението на връзкова увреда на палеца може да започне с консервативен метод на
лечение (гипсова имобилизация), а впоследствие при персистиране на болковия синдром
и нестабилност на палеца се прилагат оперативните техники, както в посочения
случай.
Заключението на вещите лица доц.д-р *** Л. и д-р Г.С., не беше оспорено от страните в съдебно
заседание и съдът го приема като обективно, вярно и компетентно.
Съдът кредитира заключението на вещите лица доц.д-р П.И.Л.
/съдебен лекар/ и д-р Г.И.С. /ортопед/ по назначената в хода на съдебното
производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза, прието и неоспорено от
страните в съдебно заседание, от което е видно, че представените графии и резултати от ядрено магнитен резонанс потвърждават
поставените в Германия диагнози – старо разкъсване на улнарната
странична връзка на палеца на дясната ръка (метакарпофалангеална
става) със сублуксация в същата става и хронична
нестабилност, както и извършената оперативна интервенция на 06.06.2014 год. На Й.
е причинено трайно затрудняване на движението на десния горен крайник.
Неоснователно е
възражението на защитата, че в хода на съдебното следствие не са събрани
доказателства, от които да се установява по несъмнен и категоричен начин
авторството на деянието, в което е обвинен подс. С.. По същество с това възражение защитата излага доводи
за необоснованост на обвинителната теза като се твърди, че тя почива само и единствено на показанията на
частния обвинител Ж.Н.. Както беше вече аргументирано, показанията на Ж.Н. не
съставляват единствено основа за
формиране на фактически изводи, а те се извеждат след внимателна проверка на
всички възприети обстоятелства и тяхната опора в други доказателствени източници
– показанията на св. П.В. /очевидец/, Н.К. /очевидец/, писмените доказателства
и експертни заключения. От друга страна по делото не са налице други доказателства,
които да опровергаят изложените вече
изводи от фактическа страна.
Неоснователно е
възражението и за липса на причинно следствена връзка на извършеното на
09.10.2012г. деяние и причиненото увреждане на колатерална
улнарна връзка на метакарпофалангеална
става на палеца на дясната ръка на Ж.Й., тъй като се базирало на „фалишив” амбулаторен лист №2044/30.10.2012г., издаден от д-р Г.И. и
Амбулаторен лист №4370/21.12.2013г., издаден от д-р И.Д. на Ж.Н.Й. /лист 116 по
делото/. Посочените амбулаторни лист бяха предявени в съдебно заседание на д-р Г.И.
и д-р И.Д., които бяха разпитани в качеството на свидетели, като и двамата по
категоричен начин заявиха, че са издадено от тях, поради което, не може да се
направи извод, че те са неистински документи. Обстоятелството, че те не са отчетени на здравната каса, не дават
основание да се приеме за грешно поставени от тях диагнози, при извършените
прегледи. В тази връзка защита се позовава на издаденото от д-р Д.Д. медицинско удостоверение за пред съда №755/2012г., при
първия преглед на Ж.Й., където е удостоверено, че причиненото му травматично
увреждане е довело до разстройство на здравето временно и неопасно за живота /лека телесна повреда/и
на първата представена експертиза от д-р Д.Д. и д-р Д.В.,
като явно се има предвид тази приложена на л.64-68 от ДП. Тук следва да се
отбележи, че д-р Д., който е
освидетелствал Ж.Й. е стъпил на заключението си върху диагнозата на д-р ***
при извършения първи преглед на пострадалото лице в деня на инцидента, която е
била поставена чрез физикален преглед и рентгеново
изследване. Поради спецификата и
естеството на самото увреждане, извършеното рентгеново изследване не е било достатъчно прецизно, поради което не е определена
точната локализация и се е стигнало до
колебания в поставената диагноза между скъсване на ставна връзка или сухожилие.
На следващо място следва да се
посочи, че в открито съдебно заседание на 02.06.2015г., поради съмнение от страна на защитата относно правилността и обективността на
заключенията на вещите лица д-р Д.Д. и д-р Д.В. и по
нейно изрично искане по делото беше назначена и изслушана повторна съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещите лица доц.д-р П.Л. и д-р Г.С. – ортопед.
Отговаряйки на всички поставени от страна на защитата въпроси, вещите лица
дадоха и отговор на въпроса защо при първия преглед не е определената точна
локализация и характера на увреждането
на палеца на дясната ръка на пострадалия.
Съгласно заключението на вещите лица, характера
на увреждането на мекотъканната връзка не може да се
установи със сигурност при рентгеново изследване – то дава информация за
състоянието на костите.
Категорично диагнозата може да бъде поставена чрез
ядрено-магнитен резонанс.
Физикалният преглед може да даде основание да се постави диагнозата,
но не винаги може да прецени степента на увреждане на ставната връзка.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимия С.Б.С. ***, ЕГН ********** е осъществил от
обективна и субективна страна състава на чл.129, ал.2, във вр.
с ал.1 от НК, като на 09.10.2012г. в гр. Плевен причинил на Ж.Н.Й. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в руптура /вътрешно
разкъсване/ на ставна връзка, а именно на колатерална
улнарна връзка на метакарпофалангеална
става на палеца на дясната ръка, довела до трайно затрудняване на движението на
горен десен крайник.
От доказателствата по делото, анализирани поотделно и в
съвкупност по-горе, безспорно се установи по несъмнен и категоричен начин, че
на 09.10.2012г. подс. С.С.
е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението по чл.129, ал.1 от НК, изразяващо се в това, че посредством извиване /извъртане/ на палеца на дясната ръка на Ж.Н.Й. му е причинил на руптура /вътрешно разкъсване/ на колатерална улнарна връзка на метакарпофалангеална
става на палеца на дясната ръка. Настъпилото увреждане е довело до
нестабилност в ставата на дясната ръка и
за пълното му възстановяване не е имало друго алтернативно лечение освен
оперативното. При последвалите две
хирургически интервенции във Федерална Република Германия състоянието на палеца
е било напълно възстановено. С това увреждане на Ж.Й. е било причинено трайно
затрудняване на движението на ръката. Всичко това дава основание на съда да направи
извода, че на пострадалия Й. е била причинена средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2 от НК. От
субективна страна подсъдимият С.С. е действал с
евентуален умисъл като форма и вид на вината
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е, че е извивал пръстта на
пострадалия, предвиждал е, че това извиване /въртене/ може да доведе до
някаква телесна повреда /без да предвижда конкретния й вид/ и е допускал това,
без пряко да го цели.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия С.Б.С., съдът прецени сравнително невисоката степен на обществена
опасност обществената опасност на деянието с оглед времето, мястото и начина на
извършването му.
От данните по делото е видно,
че степента на обществена опасност на подсъдимия не разкрива степен на обществена опасност
по-висока от обичайната.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия С.Б.С. съдът прецени като
смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало, доброто процесуално поведение, добрите характеристични данни на
подсъдимия – същият е със завършено висше образование и е трудово ангажиран, както и че от момента на извършване на деянието до
настоящия момента е изминал един
значителен период от време. Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват.
При така анализираните обстоятелства съдът счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, когато и най-лекото в закона
наказание са оказва несъразмерно тежко. В този смисъл съдът намира, че наказанието лишаване от свобода следва на
основание чл.55, ал.1, т.1, т.2, б.”б” от НК да бъде заменено с “Пробация”, при следните пробационни
мерки: по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с чл.42а, ал.2,
т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от 6 /шест/
месеца, която на основание чл.42б, ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и
подписване пред пробационен служител в ОПС-Плевен два
пъти седмично и по чл.42а, ал.3, т.1, във вр. с
чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително-възпиращо
и предупредително-възпитателно на подсъдимия.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
По отношение на предявения граждански иск срещу подсъдимия С.Б.С. от пострадалия Ж.Н.Й. *** съдът прие,
че същите са доказани по основание. Гражданската отговорност на подсъдимия С.Б.С.
спрямо пострадалия е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е на
плоскостта на непозволеното увреждане. Безспорно деянието, имащо характер на
престъпление, е виновно и противоправно извършено.
Установено е по категоричен начин и наличието на вредоносен резултат, както и
причинната връзка между него и поведението на подсъдимия. Ето защо са налице
предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия.
От обсъдените доказателствата по делото се установи, че Ж.Й. е претърпял
болки и страдания, както към момента на травмата, така и в последствие, поради
усложнения в оздравителния процес, като болките и страданията са продължителни
и свързани с допълнителен дискомфорт, поради руптура /вътрешно разкъсване/ на ставна връзка, а именно на
колатерална улнарна връзка
на метакарпофалангеална става на палеца на дясната
ръка, което е довело до неудобства свързани с възможността да се самообслужва.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
Съдът счита, че за описаните по-горе неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от деянието справедливо би било обезщетение в размер
на 5000 /пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждането – 09.10.2012г. до окончателно й изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Б.С. да заплати
по сметка на РС-Плевен направените по делото разноски в размер на 1139,25
лв. и 540 лв. по сметка на ОД на
МВР-Плевен, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в
размер на 200,00 лева.
Съдът осъди подсъдимия С.Б.С. да заплати на гр. ищец Ж.Н.Й. ***, ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 500,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: