Определение по дело №36546/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20595
Дата: 12 юни 2023 г. (в сила от 12 юни 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20221110136546
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20595
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20221110136546 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 36546/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „А.“ АД срещу ЗАД „Б.“ АД, в която се твърди, че
ищецът е застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № 0306Х0236945, за лек автомобил „Тойота“, модел
„Ленд Крузър“, рег. № ......., собственост на В. Н.Д., с период на застрахователно покритие
09.09.2016 г. – 08.09.2017 г. Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр. София, в локалното платно
на ул. „Околовръстен път“ в посока ж. к. „Младост“, водачът на лек автомобил „Рено Клио“
с рег. № ........, внезапно излиза на пътното платно и блъска в дясната част движещият се
направо в локалното платно лек автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, като му
причинява вреди. Твърди, че за настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП №
1685374/04.02.2017 г., като в същия било отразено, че водачът на л. а. „Рено Клио“ е
напуснал мястото на произшествието и е изоставил автомобила си. Излага съображения, че
във връзка с ПТП била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
10017030103320, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от
196,50 лева, като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.
Твърди, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на автомобил „Рено
Клио“ с рег. № ........ е била обезпечена от ответника по сключена застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи, че с плащането на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.
Поддържа, че с писмо от 26.02.2018 г. е поканил ответника да заплати сумата по регресната
претенция, като последният е отказал плащане, вследствие от което е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за забава върху главницата от 211,50 лв. в размер на 64,45 лв. за периода
1
05.05.2019 г. – 05.05.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, но длъжникът по заповедта бил подал възражение, поради което имал правен
интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията. Прави доказателствени
искания за приемане на писмени доказателствени средства, за допускане изслушване
заключението на САТЕ по формулирани в исковата молба задачи, за допускане събирането
на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за
обстоятелства, свързани с механизма на ПТП-то, както и причините и обстоятелствата около
неговото настъпване и причинените вреди, както и за изискване по реда на чл. 186 ГПК на
административно-наказателната преписка, по която е издадено Наказателно постановление
№ 17-4332-018590/26.09.2017 г. Иска да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявеният
иск е оспорен. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обстоятелствата
около настъпването на ПТП-то. Поддържа, че не е заплатил на ищеца сумата по регресната
претенция, тъй като не са били представени доказателства, че срещу виновния водач на лек
автомобил „Рено Клио“ е съставено наказателно постановление, което му е връчено и е
влязло в сила. Оспорва и претенцията в частта за ликвидационни разноски с твърдения, че
такива реално не са заплащани. Прави доказателствено искане за изискване по реда на чл.
186 ГПК на административнонаказателната преписка, по която е издадено Наказателно
постановление № 17-4332-018590/26.09.2017 г. и за конституиране на трето лице-помагач.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявен обратен осъдителен иск от ЗАД „Б.“ АД
срещу Н. М. П.. Твърди се, че ищецът по обратния иск е застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за лек автомобил „Рено Клио“ с
рег. № ........, с период на застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП.
Поддържа, че на 04.02.2017 г. в гр. София, Н. М. П. управлявал лек автомобил „Рено Клио“
с рег. № ........, като внезапно излязъл на пътното платно и блъснал в дясната част движещият
се направо в локалното платно на ул. „Околовръстен път“ в посока ж. к. „Младост“ лек
автомобил „Тойота“, модел „Ленд Крузър“, като му причинил вреди, след което напуснал
мястото на произшествието. Навежда доводи, че е налице основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
за регресна претенция спрямо прекият причинител на вредата и в случай че бъде признато за
установено, че дължи претендираните по главните искове суми в полза на ЗАД „А.“ АД, то
счита, че след заплащането им същите следва да му бъдат възстановени от ответника по
обратния иск Н. П., с оглед на което иска последният да бъде осъден да му заплати сумата
от 211,50 лв. – главница и 64,45 лв. – мораторна лихва, както и разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на обратната искова молба чрез
особения представител, като се оспорват предявените искове. Поддържа, че липсват
доказателства за настъпване на процесното застрахователно събитие и за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с него. Инвокира доводи, че не е доказано
ответникът по обратния иск да е напускал мястото на произшествието преди идването на
органите на МВР, като излага и съображения, че настъпилото произшествие не е изисквало
задължително посещение от полицията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Аргументира, че след като неоснователен е главния иск, то такъв се явява и иска за
мораторна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове.
С оглед твърденията в исковата молба, отговора на искова молба, обратната искова
молба и отговора на нея, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени
положителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
2
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и последващо
евентуално съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
С оглед твърденията на страните, ищецът по главния иск носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
регресното му право, а ответникът по главния иск носи тежестта да докаже, че е заплатил
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу прекия причинител на имуществените
вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1)
наличие на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, имащо за обект управлявания от делинквента автомобил;
2) причинени вреди, вследствие от виновно и противоправно поведение на делинквента; 3)
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е платил
застрахователно обезщетение, лихви и разноски във връзка с настъпилото увреждане на
застрахованата вещ и 4) произшествието да е изисквало задължително посещение от
органите за контрол на движение по пътищата и делинквентът да е напуснал мястото на
настъпването на инцидента преди идването им.
С оглед твърденията на страните, ищецът по обратния иск носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
регресното му право, а ответникът по обратния иск носи тежестта да докаже, че е заплатил
претендираните от ищеца суми. По отношение направеното възражение за погасителна
давност, ответникът по обратния иск следва да установи изискуемо вземане, за което е
изтекла предвидената в закона погасителна давност, а ищецът по обратния иск следва да
докаже, че в периода давността е била спирана или прекъсвана.
Съдът намира, че между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно: 1) че е съставен протокол за ПТП №
1685374/04.02.2017 г., както и че била образувана застрахователна преписка №
10017030103320, по която била изплатена сумата от 196,50 лева на сервиза, извършил
ремонта на автомобила; 2) че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била
сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0236945 с
3
периода на застрахователно покритие от 09.09.2016 г. до 08.09.2017 г.; 3) че към момента на
ПТП-то, гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск
от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на
застрахователно покритие, включващ датата на процесното ПТП; 4) че ищецът е поканил
ответника да заплати претендираната сума.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния
спор предмет на делото.
Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите
поставени от ищеца в исковата молба. Доказателственото искане е допустимо, необходимо и
относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за
изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.
Основателно е доказателственото искане на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателствени средства при режим на призоваване за обстоятелства, свързани с механизма
на ПТП-то, както и причините и обстоятелствата около неговото настъпване и причинените
вреди. Искането е процесуално допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164, ал. 1
ГПК, а с оглед разпределената доказателствена тежест и направените от страните
оспорвания се явява и относимо и необходимо за разрешаването на предмета на правния
спор.
Макар и да е процесуално допустимо, искането по реда на чл. 186 ГПК да бъде
задължена СДВР да представи административнонаказателната преписка, по която е
издадено Наказателно постановление № 17-4332-018590/26.09.2017 г., съдът намира, че
искането е както неотносимо, така и не необходимо, като следва да се посочи, че
наказателното постановление е представено с исковата молба. Следователно
доказателственото искане трябва да бъде оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде конституиран като трето лице-
помагач на страната на ответника Н. М. П., тъй като с оглед твърденията на ответника, че са
налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, то е налице и обоснован правен интерес
от участието на подпомагаща страна, респ. налице е възможност и за предявяване на
обратен иск. А тъй като такъв е предявен, съдът счита, че следва да ги приеме за съвместно
разглеждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 21.09.2023 г. от 11:30 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като на ищеца и ответника се връчи препис от
отговора на обратната искова молба на Н. П., като съдът им указва най-късно до първото по
делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
КОНСТИТУРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната
на ответника – Н. М. П., на когото да се връчи препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане на основание чл. 219, ал. 3 ГПК предявеният
обратен осъдителен иск от ЗД „Б.“ АД срещу Н. М. П..
OБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните:
4
1) че е съставен протокол за ПТП № 1685374/04.02.2017 г., както и че била образувана
застрахователна преписка № 10017030103320, по която била изплатена сумата от 196,50
лева на сервиза, извършил ремонта на автомобила; 2) че към момента на ПТП-то за
увредения лек автомобил била сключена застраховка „Каско“, обективирана в
застрахователна полица № 0306Х0236945 с периода на застрахователно покритие от
09.09.2016 г. до 08.09.2017 г.; 3) че към момента на ПТП-то, гражданската отговорност на
виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с периода на застрахователно покритие,
включващ датата на процесното ПТП; 4) че ищецът е поканил ответника да заплати
претендираната сума.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите, поставени от ищеца
в исковата молба при депозит в размер от 250,00 лева, вносим от ищеца по сметка на
Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й. служ. адрес – гр. ... който да бъде уведомен да
работи по поставените задачи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ищеца
чрез разпит на свидетеля В. И. Н.Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ............, при режим на
призоваване за обстоятелства свързани с механизма на ПТП-то, както и причините и
обстоятелствата около неговото настъпване и причинените вреди, при депозит в размер на
30,00 лева, вносими от ищеца по сметка на Софийски районен съд в едноседмичен срок
от съобщението.
ДА СЕ изготвят справки НБД „Население“ и НАП за свидетеля, като същият бъде
призован на адресите по справките, включително и чрез работодателя, както и на известните
по делото телефонни номера.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца и ответника по
реда на чл. 186 ГПК да бъде задължена СДВР да представи административнонаказателната
преписка, по която е издадено Наказателно постановление № 17-4332-018590/26.09.2017 г.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5