Разпореждане по дело №27933/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 76138
Дата: 19 август 2022 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20221110127933
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 76138
гр. София, 19.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20221110127933 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418 от ГПК.
Образувано е по заявление на „УБ“ АД срещу СВ. Г. Г., за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК – извлечение от
счетоводни книги, за суми по договор за банков кредит.
С разпореждане от 26.06.2022 г. съдът е указал на заявителя да отстрани
констатирани нередовности в заявлението като уточни заявлението си в частта относно
претенциите за суми за лихви и неустойки. Постъпила е молба за изпълнение на указанията,
в която заявителят е посочил, че претендира сумата в размер на 152,50 лева – лихва върху
просрочена главница за периода от 22.11.2021 г. до 27.05.2022 г на основание т. 4 вр. т. 11.1
и т. 9.4 от договора. Поддържа, че сумата му се дължи поради продължилото ползване на
заеманата сума и след определената дата за връщането й. Уточнил, че лихвата е изчислена
при лихвена ставка съгласно т. 4 от договора като бор на индекса едномесечен SOFIBOR
плюс фиксирана договорна надбавка. Едновременно претендира и сумата 103.33 лева –
неустойка за просрочена главница за периода от 22.11.2021 г. до 27.05.2022 г. като санкция
за договорно неизпълнение, изразяващо се в неплащане на падежа на ползвания кредит, като
неустойката е определена в размер на законната лихва.
Като съобрази депозираното заявление и уточнителната молба на заявителя, съдът
намира, че не следва да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК в частта относно претенцията за сумата в размер на 152,50 лева
– лихва върху просрочена главница за периода от 22.11.2021 г. до 27.05.2022 г на основание
т. 4 вр. т. 11.1 и т. 9.4 от договора. Уговорената в т. 4 от договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока и при условията на договора.
Забавата в изпълнението на поетото задължение за връщане на получената от
кредитополучателя сума на падежите по погасителния план съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от
1
ЗПК, поражда право на кредитора само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото
неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза да е възникнало и вземане за
лихва за забава /претендирана на практика като неустойка за забава в размер на законната
лихва/, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение. На
допълнително вземане вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед
императивната законова разпоредба.
Следва освен това да се посочи, че уговорената договорна възнаградителна лихва
съставлява граждански плод и е насрещната престация на кредитополучателя, срещу която
е задължението на кредитодателя да предостави ползването на сумата за конкретно
определен срок. Поради това и възнаградителната лихва се дължи единствено за уговорения
срок на ползване на сумата и в рамките на уговорените размери. Невръщането на сумата на
уговорените падежи, макар на практика да води до продължило ползване на същата се явява
неизпълнение на поетото задължение на длъжника, за което той следва да обезщети
кредитора. Продължилото „ползване“ на сумата след уговорения падеж не е уговореното
между страните ползване, за което е предвидено възнаграждение на кредитора, а съставлява
неизпълнение, за което по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи
обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго /в случая ограничението на
чл. 33 ЗПК – до размера на законната лихва/. Поради това и съдът не споделя разсъжденията
на представителя на заявителя за възникване на вземане за възнаградителна лихва върху
просрочената главница. В подкрепа на застъпеното становище е и приетото с Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК разрешение, че размерът
на вземането на заявителя като се отчита обявената от него предсрочна изискуемост по
договора за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
Следователно противоречи на закона – конкретно на разпоредбата на чл. 33 ЗПК
искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сума в размер на 152,50 лева –
лихва върху просрочена главница за периода от 22.11.2021 г. до 27.05.2022 г на основание т.
4 вр. т. 11.1 и т. 9.4 от договора върху просрочената главница. Поради това за тази
претенция представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК и искането
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК следва да бъде отхвърлено в тази част.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски следва да бъде
отхвърлено в съответната част.
По изложените мотиви на основание чл. 411, ал. 2, т.2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
2
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 27933/2022 г. на „УБ“ АД срещу СВ. Г. Г. за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК за сумата 152,50 лева – лихва върху просрочена главница за периода от 22.11.2021
г. до 27.05.2022 г на основание т. 4 вр. т. 11.1 и т. 9.4 от договор за банков потребителски
кредит на физическо лице , усвояван чрез разплащателна сметка №235/0134/R2750169 от
19.10.2017 г., както и за разноски в производството за разликата над 45,61 лева до пълния
размер от 48,66 лева за държавна такса и над 46,87 лева до пълния претендиран размер от
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3