ОПРЕДЕЛЕНИЕ № .....
гр. Пазарджик, 20.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря М.К. , като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело №1509
по описа за 2014г., за да се произнесе, прие следното:
В
исковата си срещу С. З. К. с ЕГН **********,
Г.З.К. с ЕГН ********** и М.Г.К. *** Л.К.К. с ЕГН **********
и Л.Д.К. с ЕГН ********** *** твърдят, че страните са съсобственици на УПИ V-775 в кв.45 по действащия ЗРП на село
Мало Конаре община Пазарджик. Ищците твърдят, че са собственици на двуетажна
масивна жилищна сграда, застроена върху 80 кв.м. , построена в източната част
на УПИ V-775 и са собственици на ½ идеална част от
дворното място. Твърдят, че с нотариален акт №179, том II, н.д.№1253/1997г ответникът Г.К. е признат за собственик на
масивна жилищна сграда , застроена върху 50 кв.м. с масивна надстройка,
застроена върху 72 кв.м., гараж, застроен върху 18 кв.м., лятна кухня,
застроена върху 36 кв.м., стопански навес, застроен върху 10 кв.м. и ½ ид.част от УПИ V-775 в кв.45 по плана на село Мало
Конаре, като жилищната сграда и допълващото застрояване са изпълнени в
северната и северозападната част на имота. Твърдят, че с нотариален акт №192,
том XIV,
н.д.№4485/1997г Г.К. и съпругата му- ответника М.К. са дарили на ответницата С.К.
300 кв. м. идеални части от УПИ V-775 в кв.45 по плана на село Мало Конаре, ведно с лятна
кухня , застроена върху 36 кв.м.Твърдят, че ответниците
осъществяват съвместно реално ползване върху съсобствения
недвижим имот. Твърдят, че на място в съсобствения
имот е материализирана ограда. Твърди се, че по искане на страните , поради
възникнало съмнение, кой каква реална част от съсобствения
имот ползва е извършено геодезическо заснемане в съсобствения имот и при това заснемане било установено, че площта на УПИ V-775 е 1 618.66 кв.м., а данните по
действащия план на село мало Конаре , площта на имота
е 1 640 кв.м. При тези данни е констатирана и собствеността на страните в
актовете им за собственост. Разликата от около 20 кв.м. е в рамките на
допустимото отклонение, тъй като имота е с голяма площ. Имотът е ограден спрямо
съседните имоти. Твърди се, че при заснемането на имота се установява, че ответниците владеят с около 20 кв.м. повече от общо
притежаването от тях ½ ид.ч. Твърди се, че
ищците са изпратили до ответниците нотариална покана, връчена им на 04.03.2014г
чрез нотариус Хантова, с която са направили
предложение доброволно да се извърши уравняване ползването върху съсобствения имот, като разликата от 20 кв.м.ищците да
ползват по калканната стена на собствената си жилищна
сграда. Границата, по която се осъществява реалното ползване, тангира по жилищната сграда, собственост на ищците. По този
начин те ще имат достъп до западната стена на жилищната си сграда. Твърди се,
че от години страните осъществяват ползването на имота по този начин, но това
създава неудобство за ищците, тъй като нямат достъп до жилищната си сграда от
западната и страна. Ищците желаят да извършат саниране на сградата, но поради
липса на достъп не могат да го осъществят. Моли се съда да постанови решение, с
което да се определи начин на реално ползване на съсобствения
между страните недвижим имот V-775
в кв.45 по действащия план на село Мало Конаре, съответстващ на правата на
страните.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника М.К. е постъпил писмен отговор, с който не
се оспорват правата на страните като съсобственици на процесния
имот. Твърди се, че още през 1977-79 г. наследодателите им са уредили
отношенията си по повод на ползването на съсобствения
имот. Поради това и в нотариалните им актове е отразено, че ответниците
ще ползват тази част от имота, находяща се в
северната и северозападната част на процесния имот, а ищците другата и всяка от страните има
вход за влизане в своята част от имота. Твърди, че е неоснователно твърдението,
че ответниците ползват с 20 кв.м. повече от ищците. Твърди
се, че зидовете, които са направени при построяване на оградата и част от
сградите на ищците са значително по-големи от техните и оттам се намалява
тяхната квадратура. Поддържа се в писмения отговор, че когато се търси
разпределение на ползването то трябва да
се съобрази в най-пълна степен с действителните права на страните в
съсобствеността и това разделение да дава възможност на съсобствениците за
най-целесъобразно ползване на имота. Твърди се, че липсва каквато и да било
промяна в обстоятелствата и начина на ползване на съсобствения
имот. Не са извършени каквито и да било фактически действия в имота, които да
съставляват основание за ново разпределение на ползването на дворното място.
Твърди се, че искането на ищците да ползват калканната
стена на собствената им сграда е реално невъзможно, тъй като оттам е
единствения им вход и нямат друг достъп до имота си докато ищците имат голяма
врата и допълнителен вход. Твърди се, че е налице разпределение на ползването
на съсобственото дворно място
от много години и всеки до настоящия момент се съобразява с това
ползване..
В
съдебно заседание ищците ,чрез пълномощника си,поддържат предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответниците, чрез пълномощниците си, поддържат заявеното оспорване. Поддържат
довод, че предявеният иск е недопустим, основан на изложените в отговора съображение.
При условията на евентуалност поддържат довод , че искът е неоснователен.
Подробни съображения са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено
следното:
Не
е спорно обстоятелството, а това се установява и от приложените по делото
нотариални актове- нотариален акт №23, том I, дело№23/1998г и нотариален акт №22,
том I,
дело№22/1998, нотариален акт №179, том II, дело №1253/1997г и нотариален акт
№192, том XIV
дело №4485/1997г. всички по описа на нотариус при Пазарджишкия районен съд,че ищците
са съсобственици на ½ идеална част от УПИ V-775 в кв.45 целият с площ от 1640 кв.м.
по плана на село Мало Конаре, община Пазарджик. Ищецът Л.К. е собственик на втори жилищен етаж, а
ищцата Л.К. е собственик на първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 80 кв.м., построена в
източната част на УПИ-то. Съсобственици на останалата ½ идеална част от процесното УПИ са ответниците Г.К.
и М. К., ведно с масивна жилищна сграда с площ от 50 кв.м., с масивна
надстройка , застроена върху 72 кв.м., гараж, застроен върху 13 кв.м., лятна
кухня, застроена върху 36 кв.м.и стопански навес , застроен върху 10 кв.м. Ответниците Г. и М. Караминови са
дарили през 1997г. на ответника С.К. 300кв.м. идеални части от собствената си
½ идеална част от процесния имот, ведно с
лятна кухня с площ от 36 кв.м. Съсобствеността между
ищците и ответниците по отношение на процесния поземлен имот е учредена през 1997-1998г.
За
изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебно-техническа
експертиза, по която са изготвени и
представени основно и допълнително
заключения. Според основното заключение,
депозирано на 17.06.2015г. източната
част на на процесния имот,
който се ползва от ищците е застроен с
двуетажна жилищна сграда на основно застрояване и още шест сгради на допълващо
застрояване. Достъпът им до имота от
улицата се осъществява чрез проход от
242 см до 228 см. вещото лице е констатирало, че жилищната сграда на ищците е с
калканна стена към имота на ответниците.
Експертизата установява, че западната
част на процесния имот , която се ползва от ответниците, е застроена с двуетажна жилищна сграда на основно застрояване и още
пет сгради на допълващо застрояване . Жилищната сграда и масивния гараж са
застроени на уличната регулация. Достъпът до имота откъм улицата се осъществява
през проход от 206 до 168 см. Вещото лице е констатирало, че между така
обособените части съществува ограда, който е масивна от северната имотна
граница до края на застрояването и от там до южната граница оградата е
паянтова. Вещото лице е дало площта на целия имот както следва : по документи
за собственост: 1640 кв.м., по геодезическо заснемане
1618.67 кв.м. и по огради -1588.15 кв.м. В основното заключение вещото лице е
дало варианти на реално ползване като западната част на имота е
отразена като дял „А“/ оцветена в жълто/ , а източната част на имота е отразена
като дял „В“ / оцветена в зелено/. Според вещото лице първият вариант е този, отразяващ фактическото положение и начина на ползване
на съсобствения имот от много години. Ищците ползват площ от 799.55 кв.м. оцветена в зелено на
скицата-проект, а ответниците ползват площ от 819.11
кв.м., оцветена в жълто на скицата. В съдебно заседание вещото лице даде
разяснения, че между така обособените части с оглед разпределеното между
страните ползване на процесния имот – източна и западна част е изградена ограда, която ограда от северната граница на УПИ-то на юг до края
на застроените сгради е масивна, с бетонна шапка отгоре, след което продължава
до южната граница на имота като паянтова
ограда. Вещото лице констатирало
разлики в площта: по нотариалните актове
1 640 кв.м., по геодезическо заснемане 1618.67
кв.м.
Преди да разгледа иска по същество, съдът следва да прецени неговата допустимост.
В
съдебната практика и в доктрината е изяснено, че производството по чл.32, ал.2
от ЗС не е исково, а съставлява спорно производство за съдебна администрация на
гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползване на общата вещ. Това
производство приключва с решение, което замества липсващото съгласие на мнозинството от съсобствениците за начина на ползване на общата вещ и макар да има
изпълнителна сила, въпросът за начина на ползване на общата вещ от
съсобствениците може да бъде пререшаван при настъпило изменение на фактическото
положение, което е предпоставка за допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от
ЗС.
Със
задължителната съдебна практика, постановена по чл.290 от ГПК- решение №224
/28.06.2012г на ВКС погр.д.№694/2011г, както и
практиката по ГПК/ отм/- решение №676/05.04.1976г по
гр.д.№290/76г, решение №771/22.07.1999г по гр.д.№537/98г., решение
№945/06.05.1996г по гр.д.№299/95г., решение №721/12.03.1979г. по.гр.д.№3026/1978г.,
решение №423/21.07.2009г по
гр.д.№3084/2008г всички на ВКС/ са дадени хипотези на изменение на
фактическото положение, а именно- последващ приобретател на идеална част от съсобствения
имот, намаляване на площта на имота поради регулационни промени, изграждане на
нова постройка в имота или премахване на стара такава и т.н./. Промяната на обстоятелствата
предполага промяна на квотите в съсобствеността или други елементи от правото
на собственост, което да обоснове промяна и в режима на реално ползване на съсобствен имот.
Безспорен между страните е факта, който се
установи и от представените от ищцовата страна писмени доказателства, че процесното УПИ,
ползването на което се иска да бъде разпределено , е съсобствено
между страните при равни права като
съсобствеността е учредена през 1997-1998ги от този момент до настоящия няма последващ приобретател.
Категорична е позицията на ответниците,която позиция
не бе оборена, че дворното място се
ползва от години по така разпределения начин, като такива са констатациите и на вещото лице и
това ползване на място е разпределено, чрез поставена от преди години ограда,
масивна в по-голямата си част. Нито има твърдения за последващо
застрояване в имота, нито се ангажираха
данни в тази насока. Ищците основават
иска си на твърдения за констатирана разлика в площта на имота по
титулите им за собственост с ответниците и направено геодезическо
заснемане, която разлика е 20 кв.м. и според
самите тях е в рамките на
допустимото отклонение.Ищците твърдят,
че при
геодезическото заснемане на съсобствения имот е
установено, че ответниците владеят с 20 кв. м. повече
от общо притежаваната от тях ½ идеална част. Тук е момента да се
отбележи, че различното отразяване на площта на имота по нотариалните актове и
по геодезическото му заснемане с разлика от 20 кв.м., която разлика е в рамките на допустимата грешка не съставлява фактическо изменение, което да
обосновава необходимостта от провеждане на съдебно производство по спорна
администрация чрез предявяване на иск чл.32,ал.2 от ЗС.
Според
установената съдебна практика/ решение №291/29.11.2011г по гр.д.№212/20111г на II г.о. на ВКС/, когато съсобственик
ползва площ по-голяма от правата му в
съсобствеността за сметка на по-малката площ , разпределена за ползване на
другия съсобственик , неравенството следва да бъде изравнено чрез присъждане на
парично обезщетение при условията на чл.31, ал.2 от ЗС.
В
този ред на мисли съдът счита, че предявеният иск е процесуално недопустим. Ето
защо съдът следва да отмени протоколното си определение от 20.10.2015г., с
което е даден ход на устните състезания като следва предявеният иск да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 от ГПК ищците следва да бъдат
осъдени а заплатят на ответниците разноски в размер
на 300 лв. / адвокатско възнаграждение/.
Воден
от горното Пазарджишкият районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколно
определение от 20.10.2015., с което е даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Л.К.К. с ЕГН **********
и Л.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу С. З.
К. с ЕГН **********, Г.З.К. с ЕГН ********** и М.Г.К. *** иск с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС като процесуално недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1509/2014г по описа на
Пазарджишкия районен съд
ОСЪЖДА Л.К.К. с ЕГН ********** и Л.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплатят на С. З. К. с ЕГН **********, Г.З.К. с ЕГН **********
и М.Г.К. *** сумата от 300 лв. разноски
по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ПОС
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: