Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

15.01.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

17.12.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мариана Кадиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

318

по описа за

2020

година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Депозирана е жалба от Б.С.Ю. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Счита, че процесната заповед е нищожна, поради неспазване на установената форма, алтернативно незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага съображения, че оспорената ЗППАМ не е мотивирана, като отразеното в акта от фактическа страна: „Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП“, не предоставяло яснота относно фактическите и правни основания за издаването на заповедта.

На следващо място така изложените мотиви били в съществено противоречие с обективната действителност, тъй като на релевантната дата – 14.10.2020 г. жалбоподателят не бил управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, което се установявало от съставения АУАН серия *** от *** г. Освен това бил и правоспособен водач, тъй като притежавал валидно СУМПС № ***.

Въвежда доводи относно наличните в оспорената заповед съществени противоречия, състоящи се в това, че от една страна било отразено, че управлявал ППС без да е правоспособен водач, а от друга било посочено, че цитираният лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на Б.С.Ю., бил управляван от неправоспособен водач.

Сочи, че в ЗППАМ не била посочена в пълнота конкретната правна норма, послужила като основание за налагане на принудителната административна мярка. В тази връзка в оспорения акт било отразено като правно основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП, която норма съдържала б. „а“ и б. „б“, които хипотези съставлявали фактическите състави на основанията за налагане на ПАМ.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв.Л.Б. поддържа жалбата. В допълнение към жалбата си,  жалбоподателят излага съображения, че на посочената дата предоставил автомобила си на С. Т., който познавал много добре и заедно започнали курсовете за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Приятелят му многократно бил публикувал снимка в социалните мрежи как шофира различни автомобили. В предишни срещи С. заявил, че има *** свидетелство за управление на МПС. На процесната дата поискал да ползва за няколко часа автомобила и му показал шофьорската си книжка, поради което му предоставил МПС.

В хода на устните състезания пълномощникът адв.Б. излага доводи, че от събраните доказателства по делото се установявало, че Б. С. Ю. е бил въведен в заблуждение от С. Б. Т., който го е уверил, че е правоспособен водач на МПС и е показал удостоверение за управление на МПС, издадено от ***. Със същото удостоверение С. се е легитимирал и пред органите на „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали, но след извършена задълбочена проверка е установено, че СУМПС е неистинско, поради което е била задействана административно - наказателна процедура спрямо нарушителя С., а автомобилът на Б.Ю. бил спрян от движение. Предвид това и изложеното в жалбата, моли съда да постанови решение, с което да отмени ЗППАМ и присъди разноски на жалбоподателя, за което представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата, *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“ – Р. С. К., се явява лично. Заявява, че оспорва жалбата и моли за решение, съобразено с наличните по делото доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от *** към ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“; Заповед № 292з-467/11.03.2020 г., издадена от директора на ОДМВР - Кърджали; АУАН серия ** № ***/*** г.; Докладна записка рег. № ***/*** г.;  СУМПС № ***, издадено на 15.01.2020 г., се установява, че: Б.С.Ю., с ЕГН ********** притежава валидно СУМПС № ***, издадено на 15.01.2020 г. и валидно до 15.01.2030 г.; Жалбоподателят е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***; На 14.10.2020 г., около 14.30 часа, в ***, на ***, до ***, в посока към ***, С. Б. Т., с ЕГН **********, е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, собственост на Б.С.Ю. от ***. При извършената проверка на водача от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Кърджали се констатирало, че С. Т. е неправоспособен, като представеното СУМПС, издадено в *** е неистинско; На С. Б. Т. е съставен и АУАН серия ** № ***/*** г. за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Актът е надлежно връчен на нарушителя и подписан с възражения; Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, на Б.С.Ю. от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***. В заповедта е отразено, че при издаването е взет предвид съставения серия ** № ***/*** г. и лицето е извършило нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управлявал ППС без да е правоспособен водач.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна, респ. оспорената заповед е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Заповедта е издадена от компетентен орган – *** към ОДМВР - Кърджали, с-р „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 292з-467/11.03.2020 г. на директора на ОДМВР Кърджали (т. 1), приложена по делото/л. 13/. По делото липсват данни и не са въведени възражения, че към посочената дата, издателят на ЗППАМ е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения. С други думи, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., е издадена от компетентния по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП орган – *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция”, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед Рег.№ 292з-467/11.03.2020 г., издадена от директора на ОДМВР – Кърджали, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП въвежда изискването, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, респ. законодателят изрично е въвел изискването за мотивиране на заповедта за прилагане на ПАМ. Съдът счита, че в конкретния случай това изискване на закона не е спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическото основание за издаване на акта, т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането му, т.е. посочването на конкретните фактически основания за неговото издаване, съгласно изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК.

В оспорената ЗППАМ е налице следното словесно описание: „На 14.10.2020 г., до ***, в посока към *** лек автомобил Мерцедес с рег. № ***, собственост на Б.С.Ю. от *** е управлявано от неправоспособен водач. За констатираното нарушение е съставен АУАН серия ** № ***/*** г.“. В 1) е описано: „Управлява без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП“. При така изложените фактически основания за издаването на заповедта се налага изводът, че ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик на МПС, за това, че на 14.10.2020 г. е управлявал процесното МПС без да е правоспособен водач. В този смисъл в оспорения акт липсва конкретизация на лицето, управлявало автомобила като неправоспособен водач, поради което и с оглед въвеждането на нарушението на чл. 150 от ЗДвП, по горепосочения начин, то  същото се явява вменено на именно на Б.Ю. Липсва ясно и недвусмислено описание на нарушението, на лицето извършило административното деяние, обстоятелствата, при които е осъществено, както и отразяване, защо се налага конкретната принудителна административна мярка и се ангажира именно отговорността на адресата на заповедта.

Според настоящия състав, така въведените мотиви в ЗППАМ, не съответстват на изискването за съдържание на акта, но констатираното несъответствие не е до такава степен съществено, че да обоснове нищожност на акта, а съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което доводите на жалбоподателя за нищожност на заповедта са неоснователни.

Безспорно е, че в оспорената заповед не е посочено в пълнота правното основание за издаването й – чл. 171, т. 2а от ЗДвП, без да е посочено по коя от двете букви на горепосочената разпоредба се издава акта, респ. на основание б. „а“ или б. „б“. В конкретния случай, с оглед горепосочените нередности в описанието на фактическите основания за налагането на ПАМ, този пропуск се явява съществен и води до неяснота на волята на административния орган, издал процесната заповед, като евентуално би могло да се приеме, че принудителната мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

Съгласно посочената норма/чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Налагането на принудителна административна мярка на посоченото основание е обусловено от наличието няколко материалноправни предпоставки, едната от които, а именно МПС да е собственост на лицето, срещу което се налага ПАМ, следва задължително да е в кумулативност с някоя от останалите, посочени в горецитираната норма.

В конкретния случай не е спорно, че Б.С.Ю. е собственик на процесното МПС - „Мерцедес“ с рег. № ***. Не е налице обаче посочената от административния орган материалноправна предпоставка – жалбоподателят да е бил неправоспособен. Видно от СУМПС № ***, издадено на 15.01.2020 г., се установява, че: Б.С.Ю., с ЕГН ********** притежава валидно СУМПС № ***, издадено на 15.01.2020 г. и валидно до 15.01.2030 г.

Цялостния анализ на събраните по делото доказателства би могъл да обоснове предположението, че процесната ПАМ е наложена за това, че на релевантната дата и място МПС е било управлявано от неправоспособно лице, респ. Б.Ю. е предоставил собственото си ППС на неправоспособно лице – С. Б. Т. Липсват обаче доказателства, установяващи, че е налице ангажирането на административнонаказателната отговорност на Ю. по реда на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Данни за това по делото не са налични и не се сочат от издателя на оспорената заповед. В този смисъл, съдът не следва и не може по пътя на тълкуването да изведе действителната воля на административния орган, щом същата не е ясно и недвусмислено изложена в оспорения ИАА, предмет на съдебното оспорване.

По изложените съображения и при така въведените фактически основания за издаването на заповедта, съдът намира, че в конкретния случай не е била налице посочената от административния орган материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ, поради което заповедта се явява издадена и  в нарушение на материалния закона по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид гореизложеното, то в конкретния случай не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 150, ал. 1 от , извършено от жалбоподателя.

В този смисъл, принудителната административна мярка е с превантивен характер и съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба от Б.С.Ю. от ***, е основателна, респ. обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, се явява незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото, предвид надлежно въведеното искане за заплащане на деловодни разноски и представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, следва да бъде осъдена ОДМВР-Кърджали да заплати на жалбоподателя деловодни разноски в размер на 490 лв., от които 480 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса при образуване на делото. Съдът намира за доказано по делото, че жалбоподателят е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 480 лв. с ДДС, което се установява от представения Договор за правна защита и съдействие № ***/*** г./л. 22 от делото/. Видно от съдържанието на посочения договор, в същия е налице надлежно отразяване, че договореното възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС е заплатено, като заплащането е брой. С други думи така представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява факта, че между страните е било договорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС. Посоченият договор служи като разписка, удостоверяваща факта на заплащането на възнаграждението, поради което съдът намира, че това обстоятелство е доказано, поради което искането за присъждане на разноски, произтичащи от това основание, е основателно. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и по-конкретно, постановеното в т. 1 от решението и мотивите, в тази част, съгласно които, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Следва да се отбележи, че заплатеното възнаграждение е под минималния размер, визиран в нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

За понесените от жалбоподателя деловодни разноски следва да бъде осъдено юридическото лице – ОДМВР гр.Кърджали, към структурата на което принадлежи административния орган – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали, издал оспорения административен акт.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2-то от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1300-000528/14.10.2020 г., издадена от полицейски инспектор в ОДМВР гр.Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на Б.С.Ю., от ***, с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, при което са отнети 2бр. регистрационни табели с рег. № ***.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Б.С.Ю., от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 490 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

                                                                              Председател: