Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Горна
Оряховица – 10.02.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Горнооряховският районен съд в публично
заседание на 10.02.2020 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.Първанова, като разгледа докладваното
от съдията М.Карагьозова АНД № 33/ 2020г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по жалба на П.В.П. против Наказателно
постановление /НП/ № 19-0268-001835 от 20.11.2019 г.на Началник сектор към
ОДМВР В.Търново, РУ- Горна Оряховица-К.Колев.
С
горното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ № 62351 от 11.11.2019год., на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на П. е наложено наказание глоба в размер на 200
лв. и същият е лишен от право да
управлява МПС за шест месеца.Санкциите са наложени за това, че на 11.11.19г. на
ул.”Иван Момчилов” в гр.Горна Оряховица управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф” с рег.№ *****, като разрешението за временно движение номер *********
било със срок на валидност 10.11.2019г., с което се сочи да е осъществил
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В
законоустановения срок П. обжалва пред ГОРС горепосоченото наказателно
постановление.Моли да се отмени наказателното постановление и наложените с него наказания.Излага съображения в тази насока.
В
хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят се представлява, поддържа се жалбата.
Ответникът по жалбата не заема становище.
Горнооряховският районен съд, като
прецени и обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, както и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 62351
от 11.11.2019год./л.6 от делото/. АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя П., който не е
вписал възражения. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
жалбоподателя. На датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
надлежно удостоверено с разписка, явяваща се неразделна част от акта.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП против
жалбоподателя П..
Поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложените административни
наказания в срок пред РС е обжалвано
издаденото НП.
Разпитан като свидетел актосъставителят
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят посочва относно
нарушението, че водачът е карал с изтекли транзитни номера/табели/.
Съдът кредитира напълно показанията
на актосъставителя, тъй като неговите показания са конкретни, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
посоченото в акта нарушение, а именно- управление на автомобил с монтирани табели
с изтекъл срок на валидност на разрешение за временно движение, което било
изтекло на 10.11.2019г. /денят преди проверката/.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се
произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът
съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими
доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от
лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН
за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване.
Съдът след запознаване със
приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи
притежаващи нужните правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от
приложените към АН писмени доказателства.
Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат от
формална гледна точка изискуемите от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.
Извършвайки служебна проверка за
законосъобразност на наказателното постановление от процесуалноправна страна,
съобразно правомощията си в настоящото производство, съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице, които са основание за отмяна на НП, както и
неправилно прилагане на приложимия материален закон.
Административнонаказателното производство е формален процес, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления, като само редовно съставените такива могат да са основание за
налагане на административно наказание. Поради това както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби,
които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под
конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В случая
е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на
нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в
НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН ги е приповторил в същия вид.
В случая с възведеното в текстови
вид в обстоятелствената част на АУАН и на НП деяние, на жалбоподателя е
вменено, че на инкриминираната дата, време и място е управлявал описаното МПС с
изтекло разрешение за временно движение. В същото време с оглед на възприетата
от актосъставителя и възпроизведена от АНО правна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП, на П. е
вменено административно деяние, а именно: че въпросното МПС въобще не е било
регистрирано, т.е. че е липсвала каквото и да е регистрация при констатирана с
акта временна такава с изтекъл срок.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, която се сочи за нарушена,
предвижда - ”По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.”. Така
цитираното съдържание на сочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП е несъотносимо към
текстовото описание на деянието. Още по-голямо объркване, неяснота и вътрешно
противоречие в текстовото описание на деянието е възвел АНО в НП, посочвайки
словесно, че жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред”, т.е. цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна
норма. Разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН безусловно са
императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото
му да знае точно какво административно нарушение с надлежната му правна квалификация,
се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Нещо повече, въз основа на приетите по
делото доказателства съдът намира, че напълно неприложима в случая е сочената
като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не е спорно, че
управляваният от жалбоподателя автомобил, е бил регистриран с транзитен рег.
номер и при проверката е установено, че
срокът на временното разрешение за движение на МПС е изтекъл. Наличието на
подобен документ само по себе си е доказателство за това, че автомобилът е бил
регистриран. Освен това, както в ЗДвП, така и в Наредба № I - 45 от 24.03.2000
година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС
и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, с която се определят реда и условията за регистрация,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях,
собственост на български физически и юридически лица, е налице разпоредба -
чл.17, ал.4, даваща възможност да се продължи срока на временните
регистрационни табели. Недопустимо е разширително тълкуване на чл.140, ал.1 от ЗДвП, допълвайки закона със
съдържание, което не е предвидено от законодателя.
Коментираните нарушения на процесуалните
правила, неотстраними в съдебната фаза по обжалване на издаденото наказателно
постановление, са винаги от категорията на съществените, тъй като ограничават
правата на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
заставяйки го да се защитава срещу неясни и неточни формулировки. Посочените
пропуски и несъответствия не позволяват да се установи каква е действителната
воля на наказващия орган, респ. да се провери съответствието й със закона.
Поради това наказателното постановление следва да бъде отменено на формално
основание, без съдът да обсъжда дали жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение.
И при редовна процедура по реализиране на
отговорността следва да се приеме, че случаят е маловажен.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира че административнонаказващият орган, при евентуално
липсващи нарушения, е следвало също така да приложи и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на НК на ВКС преценката за
"маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на
съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на
преценката по чл.
28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. За да се установи дали случаят
е маловажен или не, следва да се обсъди степента на обществена опасност на
извършеното нарушение, за да се установи
дали е оправдано да се прибегне до прилагане на административнонаказателната
отговорност. Действително, нарушението е формално по своя характер. В случая
обаче следва да се отчете обстоятелството, че управлението на процесното превозно
средство е осъществено само ден след изтичане на валидността, което се изясни
от свидетелските показания. Поради изложеното съдът намира, че извършеното нарушение и при
законосъобразна процедура за неговото санкциониране е с незначителна степен на обществена
опасност, с оглед на което следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Наказващият орган от своя страна
е преценил, че случаят не е маловажен, като е взел предвид единствено
обществената значимост на отношенията, които регламентира ЗДвП, но не е обсъдил
останалите обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН.
Всичко изложено мотивира извод за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Водим от горното и
на осн. чл.63 ал.1от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0268-001835 от
20.11.2019 г.на Началник сектор към ОДМВР В.Търново, РУ- Горна
Оряховица-К.Колев, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 62351 от
11.11.2019год, с което на П.В.П. за
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
и същият е лишен от право да управлява МПС за шест месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Адм.съд-В.Търново в
14-дн. срок.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: