РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Велико Търново, 03.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора Н.О.,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №68 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
В исковата си
молба ищецът Н.И.Т. от гр. Г. Оряховица, чрез своя процесуален представител
адв. Л. П. твърди, че с влязло в сила Решение №625/18.12.2017г. по АНД №1035/2017г.
по описа на Горнооряховския районен съд е било отменено наказателно
постановление №24-0000410 от 13.10.2017г. на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – В. Търново, с което й е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. В съдебното производство
по посоченото дело тя е била представлявана от адвокат, като е направила
разноски за адвокатска защита в размер на 300 лв. Разноски по административнонаказателното
производство не са и били присъдени, тъй като не е имало правна възможност за
това. Поради това счита, че за нея възниква основание да претендира по реда на
чл. 1 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203 от АПК направените разноски в административнонаказателното
производство, представляващи възнаграждение за адвокат. Моли съдът да осъди
ответника да и заплати сумата от 300 лв., обезщетение за вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер. Претендира за присъждане
на разноски по производството.
Ответникът –
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез пълномощника си по
делото в представено писмено становище заявява, че признава иска за
основателен, като моли да се постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК,
а по отношение на претендираните от ищеца разноски да се приложи разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Участващият в
делото прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново дава заключение за
основателност на предявения иск за имуществени вреди.
Съдът като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предявен е иск
за заплащане на претърпени имуществени вреди, които според ищеца произтичат от
издаването на наказателно постановление №24-0000410 от 13.10.2017г. на
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. Търново, отменено
като незаконосъобразно след обжалването му по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Между страните
по делото не е спорно, а и видно от приложеното АНД №1035/2017г. по описа на ГОРС,
с Решение №625/18.12.2017г. по това дело съдът е отменил наказателно
постановление №24-0000410 от 13.10.2017г. на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – В. Търново, с което на Н.И.Т. е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Това решение не е било
обжалвано по реда на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е в сила. От съдържащите
се по посоченото дело доказателства е видно, че в производството ищецът е бил
представляван от адвокат, като в договора за правна защита е посочена сума на
адвокатското възнаграждение от 300 лв., която е била внесена.
По делото от
фактическа страна е безспорно установено наличието на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение между ищеца и неговият процесуален представител по
АНД №1035/2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните
елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл.
203, ал. 2 от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посоченият фактически състав не може да бъде ангажирана
отговорността на държавата на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
След като едно от условията на АПК за
образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е
отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства
гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то
хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго,
освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е
непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход.
В подаденото по делото писмено становище от
надлежно упълномощен представител, ответникът призвана иска за основателен. При
липсата на спор относно фактите и съществуването на притезанието, съдът не
излага допълнителни мотиви в тази насока.
Поради това и
по съображенията, изложени в ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, съдът намира
предявеният иск за имуществени вреди, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, за основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищеца за присъждане на разноски по делото. Позоваването от страна на
ответника на нормата
на чл. 78, ал. 2 от ГПК съдът намира за неоснователно. Цитираната разпоредба, намираща приложение
по силата на чл. 144 АПК разпорежда, че ако ответникът с поведението си не
е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че приложението й е
обосновано от наличието на две кумулативни изисквания – 1. с поведението си
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и 2. ако признае иска. В
случая тези две изисквания не са налице, тъй като независимо, че ответникът
прави изявление за признаване на иска, не е налице първата хипотеза, а именно –
чрез поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.
По мотивите от цитираното ТР №1/15.03.2017г. на ОСС на ВАС, ищецът не разполага с друг способ за
защита, респ. за репариране на претърпените вреди и овъзмездяване за понесените
разноски, освен исковият ред по чл. 203 и сл. от АПК. По друг начин би могло да
се постъпи ако специален нормативен акт уреждаше отделно възможността на ищеца
да получи претендираното, вкл. и по реда на отделно административно
производство. Такъв нормативно признат ред обаче няма, отделно няма предвидена
и друга възможност за уреждане на отношенията между страните по делото
извънсъдебно, която възможност да е била пренебрегната от ищеца. Поради това
единствено посредством предявеният в настоящото производство иск, страната би
могла да предяви своите претенции и обективно да защити правата си. Ето защо настоящият състав приема,
че разноските в настоящото производство, за които има доказателства че са
обективно сторени, следва да се присъдят по общите правила съобразно изхода на
спора.
В случая разноските за ищеца следва да се определят
като сбор от заплатена държавна такса от 10 лв. и адвокатски хонорар в размер
на 300 лв.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” – София да заплати на Н.И.Т. от гр.
Г. Оряховица сумата от
300/триста/лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени
вреди, произтекли от отмененото наказателно постановление №24-0000410 от
13.10.2017г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В.
Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция ,,Автомобилна администрация” – София да заплати на Н.И.Т. от гр.
Г. Оряховица разноски по
делото в размер на 310/триста и десет/лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: