РЕШЕНИЕ
№ 15225
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110170903 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Б. В. Г. кумулативно обективно съединени
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД
(след връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на исковата молба в частта относно
претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1
226,39 лева, представляваща обезщетение за забава, с влязло в законна сила протоколно
определение от 13.05.2022 г.) за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 2 866,92 лева, представляваща непогасена главница по
договор за заем C.G. № ****-******** от 06.01.2017 г., сключен с [фирма], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
26.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 710,22 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и сумата
от 2 550 лева, представляваща застрахователна премия за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 49440/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 12151/20.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът [фирма] твърди, че на 06.01.2017 г. между [фирма] и ответницата Б. В. Г. бил
сключен договор за паричен заем „C.G. № ****-********, по силата на който [фирма]
предоставило на Г. паричен заем в размер на 3 000 лева, а последната се задължила да го
върне заедно с възнаградителна лихва в размер на 787,56 лева чрез 18 равни месечни
вноски, всяка от които в размер от 210,42 лева. Ответницата предоставила съгласието си да
бъде сключен и договор за застраховка „Защита“ по Групова полица на [фирма] с ползващо
се лице [фирма], като посочила, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща
1
финансиране и разсрочване на застрахователната премия по сключения договор за
застраховка, възлизаща на 2 700 лева, и се задължила да я заплати на кредитора на 18 броя
равни части, всяка в размер от 150 лева. Посочва се, че част от задълженията на ответницата
по договора за кредит останали непогасени, както следва: сумата от 2 866,92 лева,
представляваща главница, сумата от 710,22 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и сумата от 2 550 лева, представляваща
застрахователна премия за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. Изложено, че същите
били прехвърлени с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г.
и Приложение № 1 към него от 09.06.2017 г. в полза на [фирма], ЕИК *********, чийто
правоприемник е ищецът [фирма], ЕИК *********, за което до ответната страна било
изпратено уведомително писмо с изх. № ***-*-***/****-******** от дата 15.06.2017 г.,
получено лично от Г.. Ищцовото дружество твърди, че за посочените суми в хода на
производството по ч. гр. дело № 49940/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 51
състав, в полза на същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, срещу която Б. В. Г. депозирала възражение. С тези доводи обосновава правния си
интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковите претенции.
Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б. В. Г.
оспорва предявените искове. Оспорва твърденията на ищцовото дружество, че е надлежно
уведомена за извършената цесия на процесните вземания. Излага съображения, че
договорът за паричен заем „C.G. № ****-******** е недействителен на основание чл. 22
ЗПК поради нарушаване на нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, чл. 21, чл. 24, чл. 26 и чл. 33,
ал. 2 ЗПК. Твърди, че в договора липсва информация как е изчислена посочента стойност на
ГПР, какво включва тази стойност, както и, че не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПК. Твърди, че реалният ГПК, изчислен съобразно
реалните разходи, които кредитополучателят е следвало да направи, не съответства на
посочения в договора – 49,77 %. Счита, че реалният ГПР е поне 93 %. В отговора на
исковата молба са изложени съображения за нищожност на договора за кредит и поради
обстоятелството, че уговореният лихвен процент надвишава в пъти средните лихвени
проценти на банките по потребителски кредити. Твърди се, че за ответницата не е
възникнало задължение за заплащане на такса в размер на 210 лева, тъй като същата е
определена в нарушение с чл. 10а ЗПК. Сочи се, че срещу тази такса Б. Г. не е получила
услуга. Поддържа се, че сключеният застрахователен договор също е недействителен с оглед
високия размер на комисионната, която кредиторът е получил от сключването му, и е
заявено, че основната цел е същият да увеличи печалбата си, като заобиколи ограничението
за максимален размер на ГПК, предвидено в закона. Ответницата оспорва [фирма] да е
изпълнило задължението си да заплати еднократно на [фирма] застрахователна премия в
размер на 2 700 лева. Поради това счита, че и за нея не е възникнало задължение за
връщането на тази сума. Заявява, че на 06.02.2017 г. е заплатила в полза на кредитора сумата
от 360,42 лева. С възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч. гр. дело № 49940/2021 г.
по описа на Софийски районен съд, 51 състав, Б. В. Г. е навела възражение, че процесните
вземания са погасени по давност. С тези доводи същата отправя искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
между [фирма], в качеството му на заемодател и ответницата Б. В. Г., в качеството и на
заемополучател, е сключен договор за заем C.G. № ****-******** от 06.01.2017 г., по силата
на който на същата бил предоставен паричен заем в размер от 3 000 лева срещу
задължението на заемателя да върне на заемодателя сума в общ размер от 3 787,56 лева чрез
2
18 равни месечни вноски, всяка в размер от по 210,42 лева, с падеж на първата вноска на
06.02.2017 г. и падеж на последната на 06.07.2018 г., при фиксиран лихвен процент от 30,94
% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер от 49,77 %. В договора е отразено, че в
полза на заемодателя е начислена еднократна такса в размер от 210 лева, поради което
сумата за получаване от заемателя възлиза на 2 790 лева. Посочено е, че неразделна част от
последния са Общи условия и погасителен план. В раздел „Допълнителни услуги“ от
договора е отразено, че заемополучателят изразява желание за ползване на допълнителна
услуга, изразяваща се във финансиране и разсрочване на застрахователна премия по
сключен договор за застраховка, която за бъде заплатена на 18 равни месечни вноски, всяка
в размер от по 150 лева. В договора, в табличен вид, е обективирана информация –
погасителен план относно броя на вноските, размера и падежа на всяка от тях.
Съгласно дефиницията, дадена в т. 1 от приложимите Общи условия към договор за
заем C.G. от дата 01.01.2017 г., договор „C.G.“ е договор със съдържание и форма, съогласно
одобрен от [фирма] образец, по силата на който дружеството предоставя определена
парична сума в заем срещу задължение на заемополучателя да върне същата при условията
по договора и ОУ. В раздел III „Искане за C.“ от Общите условия е посочено, че
сключването на договора се инициира от заемополучателя чрез искане за C., отправено до
заемодателя в писмен вид под формата на утвърден от последния стандартен формуляр, за
отпускане на заем, към което се прилагат документи относно кредитоспособността на
заемателя. В раздел IV „Оценка на кредитоспособност и сключване на договор C.“ от
Общите условия е предвидено, че подаденото искане не задължава заемодателя да го
одобри, като последният извършва независим анализ и оценка на кредитоспособността на
заемоискателя, след което [фирма] съобщава своевременно на последния своето решение –
дали е одобрен или не за сключването на договора. В случай на одобряване на искане,
дружеството предлага на заемоискателя различни погасителни схеми и планове, измежду
които последният избира най-подходящото предложение, въз основа на което се изготвя
договорът. Съгласно клаузата на т. 14 от Общите условия един от начините за предоставяне
на средствата по договора е чрез изплащането им по банкова сметка с титуляр
заемоискателят, посочена от последния при сключване на договора. В клаузата на т. 15 е
удостоверено, че с подписването на искане за „C.G.“ заемоискателят се съгласява да заплати
еднократна административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от
подлежащите на предостяване средства по договора в размер, посочен в последния.
Съгласно клаузата на т. 16 основно задължение на заемателя е своевременното заплащане на
погасителните вноски, указани по размер, брой и падеж в договора и в приложения към него
погасителен план, като самите вноски представляват изплащане на главницата и
определената лихва, съответно пропорционално разпределени части на други компоненти, в
случаите, когато има такива (например такси и др.). Съгласно т. 46 от раздел X
„Заключителни разпоредби“ на Общите условия, по желание на заемополучателя
последният може да ползва и пакетна допълнителна услуга, изразяваща се във финансиране
и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен договор за застраховка.
Искането се заявява към момента на сключване на договора, в който случай
заемополучателят се задължава да върне сумата за застрахователната премия на [фирма] на
равни месечни вноски. Предвидено е също, че конкретните условия по застраховката и
пълната стойност на еднократната застрахователна премия се установяват в индивидуална
застрахователна полица, представена на и подписана от заемополучателя. Съгласно
посочената клауза от ОУ направените от заемополучателя плащания към заемодателя ще
погасяват първо дължимите суми по договора за заем и след това дължимите суми по
допълнителни услуги. Посочено е също, че пълният размер на вноските по допълнителни
услуги следва да бъде изплатен заедно със сумата на погасителните вноски, произтичащи от
договора за заем. В клаузата на т. 23 е предвидено, че заемополучателят дава съгласието си
[фирма] да прехвърли по всяко време правата и задълженията си по договора на избрано от
3
него трето лице, без за това да е необходимо получаването на предварително съгласие от
заемателя. Съгласно т. 30 от Общите условия съобщенията и изявленията, адресирани до
заемополучателя се считат за получени и узнати от него, ако бъдат изпратени на адресите,
или на телефонните номера, посочени в договора. В т. 31 е удостоверено, че с подписването
на искането за заем заемополучателят потвърждава, че предварително са му предоставени
настоящите Общи условия, както и, че е получил копие от същите, запознал се е с тях и ги
приема.
Данните по делото сочат, че процесният договор за заем C.G. от 06.01.2017 г. е
сключен въз основа на искане за заем от 06.01.2017 г. от ответницата Б. В. Г. и съдържа
информация относно заемната сума, размерът и броят на погасителните вноски, целта на
заема – за извършване на ремонт, лични данни за заемателя и данни относно трудовата му
заетост. В искането е удостоверено, че заемополучателят желае да ползва допълнителна
услуга – финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по сключен
договор за застраховка, на 18 месечни вноски от по 150 лева.
От представената и приета по делото (в заверено копие) застрахователна полица за
застраховка „Защита“ № ***********-******** се установява, че между третото за процеса
лице [фирма], в качеството му на застраховател и ответницата Б. В. Г., като застрахован
заемополучател, чрез посредничеството на [фирма], е сключен договор за застраховка с
покрити рискове по пакет „Стандарт Злополука – смърт и трайна неработоспособност над 50
% вследствие на злополука“ срещу заплащането на застрахователна премия в размер на
сумата от 2 700 лева. Съгласно договора ползващо се лице е [фирма], а срокът на
застраховката е 18 месеца и касае периода от 06.02.2017 г. до 06.08.2018 г. Според
договорните клаузи застрахованият Б. Г. е изразила съгласие обезщетенията по полицата,
отнасящи се до погасяване на задълженията по кредита, да се изплащат към [фирма] - като
изключително и неотменимо ползващо се лице. В кклузата на раздел V от договора за
застраховка е предвидено, че застрахователната премия се заплаща от застрахованото лице
еднократно при сключване на индивидуалното застрахователно покритие. Установено е, в т.
4 от раздел VIII на договора, че при настъпване на застрахователното покритие
застрахователят изплаща на [фирма] остатъчната стойност на кредита по погасителен план,
към датата на настъпване на събитието. В раздел XIV „Ползващо се лице“ е предвидено, че
дължимите обезщетения се изплащат на дружеството до размера на задължението по
договора за кредит към момента на събитието, а когато размерът на обезщетението
надхвърля задълженията по кредита, остатъчната стойност до размера на предвидената
застрахователна сума се изплаща на застрахованото лице или на законните му наследници.
От приетия като писмено доказателство по делото рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 06.01.2015 г. се установява, че [фирма], в качеството си
на „продавач“, е прехвърлило на [фирма] (чийто правоприемник, съгласно представената
извадка от справка от ТРРЮЛНЦ от 27.04.2022 г. – л. 59 от делото, е ищцовото дружество),
в качеството му на „купувач“, вземанията, произтичащи от договори за заеми и договори за
допълнителни услуги, по предлагани от цедента кредитни продукти, индивидуализирани в
опис – приложение № 1 към договора. Съгласно § 2 от последния страните постигат
съгласие прехвърлянето на вземанията да става регулярно – когато същите са станали
ликвидни и изискуеми, както и, че вземанията ще бъдат индивидуализирани в опис –
приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора от момента на съставянето му.
Съгласно т. 4.4 от рамковия договор цесионерът се задължава от името на цедента и за своя
сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за което цедентът предоставя пълномощно във формата на
приложение № 5.
Видно от материалите по делото е, че с опис – приложение № 1 от 09.06.2017 г. към
рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен между [фирма]
4
и [фирма] от 16.01.2015 г., цедентът прехвърля на [фирма] (като правоприемник на [фирма])
портфейл от вземания с параметри и размери, описани в приложението. Под № 301 в
последното е включено вземане по договор за кредит № ****-******** от 06.01.2017 г., с
длъжник Б. В. Г., с посочени: размер на отпусната главница – 3 000 лева, размер на
договорна лихва – 787,56 лева, общо дължима сума по кредита – 6 487,36 лева, остатък от
главница – 2 866,92 лева, от договорна лихва – 710,22 лева и общо дължима сума към
момента на продажбата от 5 127,14 лева, с дата на последно плащане от 06.02.2017 г.
С пълномощно [фирма] упълномощава [фирма] от негово име да уведоми по
законоустановения ред всички длъжници за сключения на 16.01.2015 г. рамков договор за
цесия (прехвърляне на вземания) между [фирма] и [фирма] (като универсален
правоприемник на преобразуваното с промяна на правната форма и прекратено без
ликвидация [фирма]), по силата на който вземанията към конкретните длъжници,
произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на упълномощеното лице.
С уведомително писмо с изх. № ***-*-***/****-******** ищецът, като пълномощник
на [фирма], уведомява ответната страна Б. Г., за сключения договор за прехвърляне на
вземания, имащ за предмет и вземанията по договор за паричен заем № ****-******** от
06.01.2017 г., както и за общия размер на задължението и, с покана за заплащането му в 5-
дневен срок. От представеното и прието по делото известие за доставяне на уведомително
писмо с изх. № УПЦІП-МКР/****-******** с подател [фирма] и получател Б. Г., следва, че
същата е получила писмото на 22.06.2017 г.
От изводите на вещото лице, обективирани в изслушаните и приети по делото основно
и допълнително заключения по съдебносчетоводната експертиза се установява, че с банкова
референция *************** от 09.01.2017 г. от страна на [фирма] по сметката на Б. Г.,
посочена в договора за заем, е преведена сума в размер от 2 790 лева с посочено основание:
„усвояване на кредит ****.********“. Изяснено е, че по процесния кредит е извършено едно
плащане – на 06.02.2017 г. в размер от 360,42 лева, с която сума е погасена изцяло първата
дължима месечна погасителна вноска, включваща следните вземания: 133,08 лева –
главница, 77,34 лева – договорна липва и 150 лева – застраховка. Неизплатени са останали
погасителните вноски за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г., включващи главница в
общ размер от 2 866,92 лева, договорна лихва в общ размер от 710,22 лева и застраховка в
общ размер от 2 550 лева. Експертизата пояснява, че посоченият в процесния договор ГПР е
в размер от 49,77 %. Изчислението на ГПР е законово регламентирано в Приложение № 1 по
чл. 19, ал. 2 от ЗПК, съгласно конкретна математическа формула. След самостоятелно
извършени изчисления вещото лице достига до извод, че ГПР възлиза на 50 % и е напълно
съпоставим с посочения в договора ГПР от 49,77 %, без отчитане на месечните плащания по
застрахователната премия. В случай, че се добавят месечните плащания от по 150 лева по
застрахователната премия, то ГПР възлиза на 246.7365 %. При изслушването си пред съда
експертът изяснява, че изчислената договорна лихва е върху главницата от 3 000 лева. В
основното заключение е отразено, че съгласно извлечение от разплащателна сметка на
[фирма] с банкова референция 067029970007711 по сметка на [фирма] е преведена сума в
общ размер от 8 669,03 лева с посочено основание: „протокол за съгласие 02/2017 г.“.
Съгласно разчет за новосключени полици за месец февруари 2017 г. на [фирма] на обща
стойност от 8 669,03 лева в последния е включена и застрахователна полица на Б. Г.. В
допълнителното заключение вещото лице достига до извод, че при съобразяване на чистата
стойноста на процесния заем в размер на 2 790 лева, без да бъде калкулирана сумата от 210
лева, удържана като такса – усвояване, както и на уговорените между страните ГЛП от 30,94
%, брой на месечните погасителни вноски – 18, дата на изплащане – 6-то число, и на
платената от ответницата сума от 360,42 лева, останалите непогасени суми по договора
възлизат на сумата от 2 666,24 лева – главница, 645,84 лева – договорна лихва за периода от
06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и 2 550 лева – месечни вноски за застраховка за периода от
06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. в хипотеза, при която част от платената сума бъде отнесена за
5
погасяване на дължимата месечна вноска за застраховка в размер от 150 лева. В случай, че
не се калкулират плащания за месечни вноски за застраховка, дължимите суми са както
следва: 2 570,25 лева – непогасена главница за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и
591,83 лева – неплатена договорна лихва за периода от 06.04.2017 г. до 06.07.2018 г. (в който
случай лихвата по втората погасителна вноска също е погасена изцяло чрез извършеното
плащане в общ размер от 360,42 лева).
Съдът кредитира заключенията, преценявайки ги по реда на чл. 202 ГПК, като
обосновани и компетентно изготвени – въз основа на материалите по делото и
допълнително представени на вещото лице данни и справки от ищеца и от първоначалния
кредитор, даващи подробен отговор на всички поставени задачи и останали неоспорени от
страните.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД (след връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК на
исковата молба в частта относно претенцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 226,39 лева, представляваща обезщетение за забава, с
влязло законна сила протоколно определение от 13.05.2022 г.), при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на
пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 49440/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51 ви състав. Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение, съдържащо
оспорване на процесните вземания, е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда
указания по реда на чл. 415, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото
установяване.
По същество:
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на твърдяното
облигационно отношение с ответницата, предаването на заемната сума на заемополучателя,
уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва в
съответния размер, сключване на договора за застраховка, размера на договорената
застрахователна премия; че [фирма] е превело на застрахователя договорената
застрахователна премия; че ответницата е поела задължение да му заплати
застрахователната премия на разсрочени вноски, както и прехвърляне на вземанията по
процесния договор за кредит от [фирма] в полза на [фирма], ЕИК *********, чийто
правоприемник е [фирма], ЕИК ********* и уведомяване на длъжника за прехвърлените
вземания.
Съдът намира за безспорно установено по делото възникването на облигационно
правоотношение между [фирма], в качеството му на заемодател и ответницата Б. Г., в
качеството и на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за
паричен заем C.G. № ****-******** от 06.01.2017 г. Доколкото се касае за реален договор,
то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и
от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се
спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя,
6
чрез превод по посочената от нея банкова сметка, сумата от 2 790 лева (след удържане на
такса от 210 лева), посочена като сума за получаване по договора, който факт следва и от
изводите на вещото лице в основното заключение на съдебносчетоводната експертиза за
извършен превод по банковата сметка на ответницата Б. Г., вписана в договора за заем, на
сумата, реализиран на 09.01.2017 г. с банкова референция ***************, с посочено
основание за превода номера на договора за заем. Характер на извънсъдебно признание за
сключването на договора и за получаване на сумата е и фактът на извършеното от Г.
частично плащане на задълженията си по договора със сумата от 360,42 лева, реализирано
на 06.02.2017 г. С това, за Б. Г. поначало е възникнало корелативното задължение върне
заемната сума при настъпване на уговорения падеж.
При установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответницата,
съдът съобрази следното:
Процесният договор за заем C.G. № ****-******** от 06.01.2017 г. има за предмет
предоставяне на паричен заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в
сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. В ДВ бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
Изясни се, че в процесния договор за заем е предвидено заплащането от заемателя на
сумата от 210 лева, представляваща еднократна административна такса за оценка на риска,
която се удържа и приспада от подлежащите на предоставяне средства по сключения
договор – арг. т. 15 от приложимите към правотношението Общи условия. Съгласно
заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза тази сума от 210 лева е
била реално удържана от дружеството – заемодател от стойностата на заемната такава в
размер от 3 000 лева, поради което на 09.01.2017 г. на заемополучателя е била преведена
сумата от 2 790 лева.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи, съдът приема, че посочената услуга –
оценка на риска е пряко свързана с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такса за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. Наред
с това, в разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае се за
оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се обвържат от
договорно правоотношение. Извършването на последната е предвидено и в клаузите на
процесните Общи условия, в които изрично е посочено, че тази оценка се извършва от
заемодателя [фирма] преди сключване на договора и за вземане на решение дали да бъде
одобрено искането за отпускане на заема, въз основа на представени от заемоискателя
документи и чрез прилагане на собствени критерии и методики. Изрично е отразено също
така, че въз основа на тази оценка [фирма] взема едностранно и независимо решение
относно одобрението на искането за отпускане на заема – арг. т. 8 от ОУ. Ето защо, съдът
намира за недопустимо за извършването на тази дейност, предхождаща договорната
7
обвързаност между страните и насочена към преценка кредитоспособността на бъдещия
заемополучател и възможността му да връща заемната сума, а с това и към осигуряване
обезпечеността на кредитора, впоследствие да се събира такса от заемополучателя.
С оглед изложеното, съдът намира, че чистата стойност на паричния заем, предмет на
възникналото между [фирма] и ответницата Б. Г. договорно – заемно правоотношение
възлиза на сумата от 2 790 лева, а не на сочената от ищеца сума от 3 000 лева. поради
начисляването на такса в размер от 210 лева в протИ.речие с изискванията на чл. 10а ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Същевременно в чл. 19 ЗПК
е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит и се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
В настоящия случая в договора за заем от 06.01.2017 г. ГПР е посочен във фиксиран
размер – 49,77 %, но липсва конкретизация относно начина, по който същият е формиран и
както и относно основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е
изискването на закона. Такава конкретизация не е налице и в приложимите към
правоотношението Общите условия, към които препраща договорът. Съдът намира, че
формалното посочване на ГПР в процесния договор не изпълва законовото изискване по
отношение на този реквизит и не освобождава съда от проверка на действителния размер на
ГПР.
Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
Последицата, свързана с неспазване на това изискване е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК,
която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 на закона
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и с оглед чл.23 ЗПК -
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, след самостоятелно извършени изчисления на база на основните договорни
параметри, в приетото по делото основно заключение по съдебносчетоводната експертиза
вещото лице достига до извод, че размерът на ГПР по договора възлиза на 50 % и е напълно
съпоставим с посочение в договора ГПР от 49,77 %, като в този случай в същия са включени
единствено месечните плащания на договорна лихва, но не и тези по застрахователната
премия, в който случай ГПР би възлизал на 246,7365 %.
Съдът, съобразявайки характера на вземането в общ размер на сумата от 2 700 лева,
представляващо размер на застрахователна премия във връзка с допълнително предоставена
услуга по процесния договор за заем, характера на последната – финансиране и разсрочване
на застрахователната премия и пряката и обвързаност с договора за заем – чрез разсрочено
изплащане на 18 месечни вноски, толкова, колкото са и погасителните вноски за изплащане
на главницата и лихвата по договора за заем, обстоятелството, че ползващо се лице е
заемодателят [фирма], предмета на договора за застраховка, насочен към изпълнението на
задълженията по договора за заем при настъпване на застрахователно събитие, сключването
им в един и същи момент – 06.01.2017 г., както и предвиденото в клаузата на т. 46 от
8
приложимите Общи условия задължение за погасяване на пълния размер на вноските по
допълнителните услуги заедно със сумата на погасителните вноски по договора за заем,
намира, че застрахователната премия по сключения договор за застраховка на плащанията
представлява разход, пряко свързан с договора за заем, поради което следва да намери
отражение в размера на годишния процент на разходите, наред с уговорената лихва, което в
случая не е сторено и не е съобразено в процесния договор.
По изложените съображения, съдът достига до извод, че процесният договор за заем не
отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно посочване на годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, поради което и на основание чл. 22 ЗПК сключеният
договор е недействителен,, а като такъв потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи – арг. чл. 23 ЗПК.
Самостоятелно основание за недължимост на сумата от 2 550 лева – непогасена част от
вземането от 2 700 лева, представляваща стойност на допълнителна услуга – финансиране и
разсрочване на застрахователната премия по сключен договор за застраховка е и
обстоятелството, че при включването и в съдържанието на ГПР по договора, съгласно
заключението на съдебносчетоводната експертиза, приета по делото, то последният би
достигнал размер от 246.7365 %, което влиза в пряко протИ.речие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, въвеждаща като ограничение за размера му петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България (възлизаща на 10 %) или 50 %. В този случай
съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат
за нищожни, като в случая това е договорната клауза, предвиждаща заплащането на таксата
за тази допълнителна услуга. Наред с това, по делото липсват доказателства и за реалното
постъпване на уговорената застрахователна премия от 2 700 лева по сметката на
дружеството – застраховател [фирма] чрез превод от заемодателя [фирма] съгласно
изискването на чл. 75, ал. 3 ЗЗД, предвиждаща, че когато плащането става чрез задължаване
и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката
на кредитора, за което последно обстоятелство по делото няма анжирани доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че по процесното заемно правоотношение
дължима от заемополучателя Б. Г. е единствено чистата стойност на кредита, в случая
възлизаща на сумата от 2 790 лева. Изясни се, че за погасяване на задълженията си по
договора ответната страна е заплатила сума в общ размер от 360,42 лева чрез извършения
превод на 06.02.2017 г., поради което след приспадането и последната продължава да дължи
сумата от 2 429,58 лева, представляваща непогасена главница по договора.
Съдът намира за неоснователен наведения от Г. с възражението по чл. 414 ГПК довод
за недължимост на сумата поради погасяването и по давност.
При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят
на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да
получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
В настоящия случай вземането за главница по договор за заем не представлява
периодично плащане, доколкото при този вид договори е налице неделимо плащане.
Договореното връщане на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части
(чл. 66 ЗЗД), т. е. частични плащания на едно задължение, поради което приложима е
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД (в този смисъл решение № 38 от 26.03.2019 г.,
постановено по т. дело № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о.). Петгодишният давностен срок
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземанията (погасителните
вноски) по процесния договор с настъпване на определената месечна падежна дата.
9
Задължението, поето от ответницата е да връща заемната сума чрез месечни погасителни
вноски, поради което даността тече отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е
било дължимо по отношение на финансовата институция /в този смисъл сда Решение по гр.
дело № 6629/2013 г. ВКС, IV ГО и Решение по т. дело № 1153/2014 г. на ВКС, II ТО/. При
разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с
настъпване на съответния падеж. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на
26.08.2021 г., което действие води до прекъсване на давностния срок на основание чл. 116
ГПК. С оглед на това и при съобразяване с падежа на останалите неплатени погасителни
вноски по договора за заем първата с падеж на 06.03.2017 г. и последната с падеж на
06.07.2018 г. /съгласно изводите на вещото лице по допълнителното заключение/ съдът
намира, че спрямо никоя вноска не е изтекъл приложимият давностен срок, което прави
неоснователно правопогасяващото задължение на ответницата по отношение на това
вземане и на общо основание същата дължи сумата от 2 429,58 лева, чиято изискуемост е
настъпила към 06.07.2018 г.
Изясни се, че ищецът обосновава активната си материалноправна легитимация в
процеса като носител на вземанията, произтичащи от договора за заем C.G. № ****-
******** от 06.01.2017 г. чрез настъпило частно правоприемство от кредитора и заемодател
[фирма] по силата на договор за прехвърляне на вземания.
С договора за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно
съществуващо облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице. Този
договор е каузален, неформален и консенсуален и има за предмет вземане, което следва да
съществува към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да е
индивидуализирано, както всяко субективно право – чрез своя носител, насрещно задължено
лице, правопораждащ юридически факт и съдържание. Със сключване на договора, т. е. с
постигане на съгласие между страните вземането преминава от цедента (стария кредитор)
върху цесионера (приобретателя на вземането). Именно в този момент във вътрешните
отношения между тях цедентът престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне
договорът се счита за изпълнен.
В конкретния случай по делото се доказа, както сключването на договора за цесия,
така и включването в предметния му обхват на процесното вземане за главница (доколкото
съгласно извадката от приложение № 1 е прехвърлена главница в размер от 2 866,92 лева),
чийто носител е заемодателят по договора за потребителски кредит, което обуславя извода,
че конкретното вземане реално е прехвърлено на ищеца и цесията е породила действие в
отношенията между цедент и цесионер. В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото
по делото се установи, че ответницата дължи по процесното заемно правоотношение сумата
от 2 429,58 лева, то договорът за цесия е от естество да прехвърли вземане до този размер,
тъй като приобретателят не може да стане титуляр на вземане в по-висок размер или на
други вземания, различни от това, което притежава прехвърлителя към датата на цесията.
Ето защо, ищцовото дружество [фирма], като правоприемник на цесионера [фирма], се
явява носител именно на вземането от 2 429,58 лева, представляващо останалата непогасена
главница по договора за заем, но не и на претендираните договорна лихва и застрахователна
премия, доколкото, както вече се изясни, такива вземания не са възникнали в патримониума
на цедента [фирма].
В тази връзка и в отговор на доводите на ответницата за нищожност на договора за
цесия поради неопределяемостта на вземанията, включени в предмета му, съдът намира за
необходимо да отбележи, че в приетия по делото препис от извадка от приложение № 1 от
09.06.2017 г. към рамковия договор от 16.01.2015 г. изрично и ясно са индивидуализирани
прехвърлените вземания чрез посочване номера и датата на сключване на процесния
договор за заем, длъжника по него – ответницата Б. Г., предмета на договора, общо
10
дължимата сума и останалата непогасена такава. Същевременно, в клаузите на рамковия
договор изрично е предвидено, че вземанията ще бъдат прехвърляни регулярно – при
настъпване на тяхната ликвидност и изискуемост и, че ще бъдат описани в нарочно
приложение, какъвто е процесният случай. Наред с това, представената по делото извадка
носи подписите на цедент и цесионер, поради което и с оглед конкретната информация
относно процесния договор, съдържаща се в същата, съдът приема, че се касае за
приложение именно към договора за цесия от 16.01.2015 г., по силата на което ищецът е
станал носител на вземането за главница в размер от 2 429,58 лева.
Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и
цесионера, то, за да породи последната правно действие спрямо него, законодателят, в
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, е предвидил извършването на допълнително
действие – съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на
стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен
изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в
насрещната страна по заемното правоотношение.
В настоящия случай съдът намира за установено, че рамковият договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. с приложение № 1 от 09.07.2015 г. към него са
произвели действие по отношение на ответницата Б. Г.. Събраните по делото доказателства
сочат, че дружеството цесионер, след надлежно упълномощаване от цедента [фирма], е
уведомило с изрично уведомително писмо от 15.06.2017 г. ответницата за извършеното
прехвърляне на вземанията по процесния договор, което писмо е получено от адресата на
22.06.2017 г., а с това и преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение от 26.08.2021 г. (обстоятелство, останало неоспорено от ответната страна).
В тази връзка съдът намира за неоснователно оспорването от ответницата за липсата на
надлежно уведомяване за извършената цесия от цедента, доколкото за изпращане на
уведомителното писмо от негово име, в полза на цесионера има надлежно упълномощаване.
Ето защо, съдът приема, че с прехвърлянето на вземането за главница по процесния
договор за паричен заем и уведомяването за това на заемополучателя Б. Г. прехвърлянето е
породило действие и спрямо нея носител на вземането е ищецът [фирма].
Изложеното дотук обосновава извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД, се явява основателен за сумата от 2 429,58 лева – непогасена главница по договор
за заем CrediGо № ****-******** от 06.01.2017 г., сключен с [фирма] и в тази част следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2 886,92 лева или за сумата от
437,34 лева.
Предявените искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД за признаване дължимостта на вземанията в размер на сумата от 710,22 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и на
сумата от 2 550 лева, представляваща застрахователна премия за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2018 г., се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и двете страни,
както за тези, сторени в настоящото исково производство, така и за тези, направени в хода
на производството по ч. гр. дело № 49440/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51
ви състав, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на
11
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от
исковете, следва да бъде присъдена сумата от 68,42 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 49440/2021 г. и сумата
от 258,75 лева – разноски за държавна такса, депозити за вещото лице и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца – подаване на искова и писмени молби, без
процесуално представителство в съдебните заседания, както и конкретната фактическа и
правна сложност на делото. Съдът определи следващите се разноски при съобразяване с
предмета на делото, извън прекратената част – по отношение на исковата претенция за лихва
за забава. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, в полза на ответницата следва да бъде присъдена сумата от 42,24 лева – разноски
в исковото производство за внесен депозит по съдебносчетоводната експертиза, предвид
липсата на доказателства за направени други разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Б. В. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес] установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, че Б. В. Г.
дължи на [фирма] сумата от 2 429,58 лева, представляваща непогасена главница по договор
за заем C. № ****-******** от 06.01.2017 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 49440/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед №12151/20.09.2021 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 2 429,58 лева до пълния предявен размер от 2 866,92 лева или за
сумата от 437,34 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу Б. В. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес]
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че Б. В. Г. дължи на [фирма] сумата от 710,22 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 06.03.2017 г. до 06.07.2018 г. и сумата
от 2 550 лева, представляваща застрахователна премия за периода от 06.03.2017 г. до
06.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 49440/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед №12151/20.09.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б. В. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма], с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: [адрес], сумата от 68,42 лева, представляваща сторени разноски по ч.
гр. дело № 49440/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, както и
12
сумата от 258,75 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати ва Б. В. Г., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: [адрес], сумата от 42,24 лева, представляваща сторени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13