Присъда по дело №918/2014 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 99/02.12.2014г. по НОХД № 918/2014 г. по описа на ПОС

 

Спрямо подс.Д.Е.К. е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.І, т.6, пр.ІІ и т.7 от НК за това, че през периода 01.06.2009 г. - 13.07.2009 г. в гр.П. като управител на „А.” ООД гр.П., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения от „А.” ООД гр.П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 12 400 лв., като е потвърдил (на 13.07.2009 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр.П. справка декларация по ЗДДС с вх.№ 16001320788/13.07.2009 г. за данъчен период по ЗДДС м.юни 2009 г. (относно размера на данъчната основа с право на пълен данъчен кредит /кл.31/, размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/, декларирайки както следва: данъчна основа с право на пълен данъчен кредит в размер на 924 195,45 лв. при действителна в размер на 862 195,45 лв., ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 184 839,08 лв. при действителен в размер на 172 439,09 лв. и ДДС за внасяне в размер на 29 846,11 лв. при действителен в размер на 42 246,11 лв.), а също и като е използвал документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период юни 2009 г., включвайки в него фактури с № 70/24.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 000 лв., № 72/25.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 400 лв. и № 74/26.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 000 лв. с посочени в тях доставчик „К.Т.86” ЕООД гр.С., без да е налице действителна доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС) и неистински документи (фактури с № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г. с посочени доставчик „К.Т.” ЕООД гр.С. и получател „А.” ООД гр.П. – в частта им за „съставил” и договор за посредничество от 28.02.2009 г. с посочени страни „А.” ООД гр.П. като възложител и „К.Т.” ЕООД гр.С. като посредник – в частта му за посредник) при воденето на счетоводството (в периода 01.06. – 30.06.2009 г.) и при представяне на информация (на 13.07.2009 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр.П.) и като е приспаднал (на 13.07.2009 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 12 400 лв.

 

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-П. поддържа обвинението, което намира, че се подкрепя от събраните в досъдебната фаза доказателства, надлежно приобщени по реда на НПК и направеното от подсъдимия самопризнание. В този смисъл се иска, съдът да признае подсъдимият Д.К. за виновен по повдигнатото му обвинение, но с оглед събраните в съдебното производство доказателства за плащане на задължението, ведно с лихвите към бюджета, счита, че деянието следва да бъде квалифицирано по привилегирования състав по чл.255, ал.4 от НК и да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК, като подс.К. се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. Изразява становище, че при определяне на административната санкция, следва да се отчетат смекчаващи отговорността обстоятелства, но без да се проявява прекалено снизхождение спрямо подс.К., предвид данните за санкционирането му по друго дело за сходно престъпление.

Обвиняемият Д.К. се явява в съдебно заседание, като признава вината си, както и фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт.  Представя доказателства за плащане на данъчното задължение, ведно с лихвите в бюджета и поради това моли съда да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи минимално по закон наказание.

Защитникът му-адв.Т., изразява становище, че с оглед събраните в досъдебното производство доказателства обвинението се явява доказано, но предвид събраните в настоящото производство писмени доказателства, удостоверяващи плащане към бюджета на пълния размер на данъчното задължение, моли извършеното да бъде преквалифицирано по по-леко наказуемия състав на чл.255, ал.4 от НК и да се отчете наличието на предпоставките по чл.78а от НК, като на подс.К. бъде наложено административно наказание „глоба”. Предлага същата да бъде в минимален размер, предвид изключително добрите характеристични данни на подсъдимия. Излагат се и доводи за липса на настъпили щети към бюджета.   

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установена следната фактическа обстановка:

В края на 1996 г. подс. Д.К. и свид. С. Б. регистрирали  „А.” ООД в гр. П., вписано в Търговския регистър  с решение на Окръжен съд гр. П., чийто основен предмет на дейност била продажба на резервни части за селскостопанска техника и продажба на различни селскостопански машини и извършване на услуги с тях. Дружеството било регистрирано по ЗДДС  в ТД на НАП гр. П. на 15.01.1997 г. Макар като съдружници и управители да фигурирали и двамата-подсъдимият и св.Б., фактически с цялата дейност на търговския субект бил ангажиран основно подс.К., вкл. с реализацията на сделките и със съставянето на съответните документи.

Дружеството счетоводно било обслужвано от свид. Ж.Х.. Във връзка с тези й ангажименти тя изготвяла справките декларации по ЗДДС и придружаващите ги отчетни регистри, като в тях включвала произтичащите от фактурите сведения, предоставяни й изключително от подс. К.. Свидетелката освен това  и подавала/фактически/  по електронен път посочените документи пред  органите на данъчната администрация.

Като регистрирано по ЗДДС лице за „А.” ООД съществувало, по смисъла на чл. 125 ал.1 от посочения нормативен акт, задължение за всеки данъчен период (който съгласно чл. 87 ал.2  от закона е едномесечен и съвпада с календарния месец), да подава справка -декларация, съставена въз основа на съответните отчетни регистри – дневника за покупките и дневника за продажбите, които следвало да съдържат информация за всички издадени и получени  данъчни документи и отчети (чл. 113 ал.1 от ППЗДДС). Съобразно чл. 125 ал.5 от ЗДДС визираните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

През м. юни 2009г. у подс.Д.К. се формирало намерението  за данъчния период, обхващащ този месец (01.06-30.06.2009 г.), да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и представлявано от него дружество, като за целта решил да ползва неистински документи, удостоверяващи  привидно реализирани сделки, по които  „А.” ООД е получател на услуга. Ролята им била  чрез имитирането на облагаема доставка, т.е. реализирана от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ал.1 от Закона, а именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера на данъчните си задължения. В резултат на това, следвало  да се преобразува финансовият резултат на дружеството, като  за сметка на изчисления  по тези симулативни сделки данъчен кредит, се намали размерът на данъка върху добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения данъчен период.

В изпълнение на намисленото през периода 01.06-30.06.2009 г. подсъдимият К. се снабдил с договор за посредничество с  посочена дата на съставянето му 28.02.2009 г.  (том 6, л. 2-5), съобразно който „А.” ООД, представлявано от К., възлагало на „К.Т.” ЕООД гр. С., представлявано от М.С., в качеството му на посредник  да проучи условията  за сключването на договори с клиенти за покупка на селскостопанска техника и прикачен инвентар (т.1 ал.1). Според договорните клаузи, посредникът се задължавал да изпълни горната задача до 23.12.2009г., а в т.5 било предвидено, че при успешно изпълнение на задачата по т.1 посредникът имал право на възнаграждение в размер на 3 % от общия обем на продажбите, реализирани чрез неговата посредническа дейност. Наред с този документ, в посочения период – юни 2009 г., К.  се сдобил  и с три фактури  - под № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г. (том 6, л. 6-8), издадени от „К.Т.” ЕООД като доставчик, удостоверяващи направени авансови плащания от получателя „А.” ООД.  Във фактурите от 24 и 26.06.2009 г.  били отразени плащания в размер от по 20 000 лева  и съответно с начислен и в двата случая ДДС от по 4 000 лева, докато във фактурата от 25.06.2009г.  било посочено  авансово плащане по споменатия договор, възлизащо на 22 000 лева, и начислен ДДС в размер на 4 400 лева.

Всички тези документи били подписани от подс.К. в качеството му на представител на „А.” ООД - като възложител (по договора от 28.02.2009 г.) и получател (по фактурите), докато подписите от името на представителя на контрагента – свид. М.С. – не били изпълнени от титуляра, с което  в тази им част описаните документи придобили характеристиките на неистински документи.

Дружеството „К.Т.” ЕООД гр. С., всъщност представлявало типична фирма фантом – формално съществуваща по документи, но реално не извършваща никаква търговска дейност. Тя не разполагала с търговски помещения, с транспортни средства, с какъвто и да било финансов и човешки ресурс за участие и изпълнение на търговски сделки. Управителят й към м. юни 2009 г. - свид. М.С. също бил фиктивен – той бил с начално образование, като наред с ангажиментите си като общ работник, си докарвал доходи и с това, че на негово име се регистрирали или прехвърляли различни фирми, за което еднократно му се плащало между 100 и 200 лева. С тях той не извършвал дейност, а и  нямал представа дали развиват някакво занимание и с какви активи и пасиви разполагат. По подобен начин, той се сдобил през м. февруари 2009 г. и със статута на управител на „К.Т.” ЕООД , за което бил мотивиран от негов познат с прякор „Д.” за сумата от 200 лева. Дейност с това дружество обаче не извършвал, като не се ангажирал и със съставянето и подписването на документи от счетоводен характер.

За да се придаде външна форма на функционираща фирма, пред органите на НАП към м.юни 2009 г. – съгласно справката от ТД на НАП гр. В.Т. (том 1, л.22) – били регистрирани 10 трудови договора с различни лица, седем от които са били установени в хода на разследването по настоящото дело.  Част от тях – свидетелите  Е.У., Д.Д., К.С., Н.П. и М.Д. – всъщност нямали никакви отношения с дружеството, като дори не били чували за него. Единствено двама от свидетелите -  М.Х. и С.А.  имали трудови правоотношения с търговеца, но те били само формални: св.Х. дори не знаела къде се намира офисът, а св.А., макар и да се водел шофьор, не знаел с какъв транспорт се занимава дружеството, нито с какъв разполага.

Въпреки ясното знание за симулативност на отношенията между „А.” ООД и „К.Т.” ЕООД , поради липса на действителни контакти  между дружествата и техните представители, както и на каквото и да било изпълнение и доставка  на услугата  по договора от 28.02.2009 г. , а също и на реални плащания  във връзка с изпълнението му, подс. К. представил  фактурите с № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г. на свид. Ж.Х. за тяхното осчетоводяване. Първоначално в тях било отразено, че е извършено плащане по сметка, на което  Х. възразила, понеже  документи  за превод на суми по банков път не й били представени. Тогава, след няколко дни, К. й донесъл касови бележки, удостоверяващи плащания в брой, макар в действителност такива да не били направени.  При това положение и съобразявайки  донесените й от подсъдимия документи, счетоводителката включила въпросните фактури  в дневника за покупки (том 2, л. 6-7) на „А.” ООД за месец юни 2009 г., като съответно  техните резултати  намерили отражение и повлияли на съдържанието на справката декларация по ЗДДС за този период.  Същевременно с отразяването в него  на фактурите с доставчик „К.Т.” ЕООД, дневникът за покупките  придобил вид на използван при воденето на счетоводството документ  с невярно съдържание, понеже отразявал  информация  за сделки, които всъщност не са осъществени.

Като последица от това в посочената справка -декларация, в която като упълномощено лице фигурирал именно подс. Д.К., като управител на дружеството,  залегнали / поради предоставянето от негова страна пред счетоводителя Х. на документи за „кухи сделки”(т.е. такива, които поради фиктивния им характер не са реализирани въобще) – редица неверни обстоятелства: в кл. 31 от документа била посочена данъчна основа с право на пълен данъчен кредит в размер на 924 194,45 лева  при действителна в размер на  862 195,45 лева, в кл.41- ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на  184 839,08 лева при действителен в размер на 172 439,09 лева и в кл. 50 - ДДС за внасяне  в размер на  29 846,1 лева при действителен в размер на 42 246,11 лева. Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит, чрез включването в счетоводните отчети на коментираните фактури, автоматично довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък, занижавайки го с 12 400 лева.

Гореописаната справка- декларация (т.2, л.2 от д.п.), отнасяща се за данъчния период по ЗДДС- м. юни 2009 г.,  фактически била подадена от свид. Х.  на 13.07.2009 г. по електронен път в ТД на НАП в гр. П., заведена с вх. № 16001320788, с което и посочените по-горе неистински сведения били потвърдени от управителя на  данъчнозадълженото лице „А.” ООД –Д.К. пред органите по приходите. Съответно това довело до избягване от негова страна на установяването и плащането на данъчни задължения от представляваното от него дружество, възлизащи на 12 400 лева. Заедно със справката -декларация съобразно изискванията на  чл. 125 ал.3 от ЗДДС по електронен път на 13.07.2009 г. от Х. били подадени и съответните  отчетни регистри, включително и дневникът за покупки за периода, с което пред ТД на НАП гр. П.  - при представянето на произтичащата  от подадените документи информация, подс. К. фактически използвал  (поради предоставянето именно от него на сведенията, въведени в тези книжа) документ с невярно съдържание – споменатият дневник за покупките на дружеството, поради включването в него на недействителни сделки, произтичащи от фактури с № 70/24.06.2009 г.  с начислен ДДС в размер на 4 000 лв., № 72/25.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 400 лв. и № 74/26.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 000 лева с посочен доставчик „К.Т.” ЕООД гр. С., както и неистински документи – цитираните фактури, в частта им за „съставил” и договора за посредничество от 28.02.2009 г. в частта му за „посредник”. 

Впоследствие данъчният период по ЗДДС- месец юни 2009 г. бил обхванат от ревизионно производство,  провеждано от служителите на ТД на НАП гр. П. -Р.Т. и Н. П. по отношение на „А.” ЕООД , което през м. март 2011 г. придобило тази форма на функциониране и управление, предвид придобиването на всички дружествени дялове от К., който продължил да бъде негов управител. В хода на ревизията, обект на анализ станали и фактурите с № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г., издадени от „К.Т.” ЕООД. По този повод  били изпратени искания за извършване на насрещна проверка на доставчика до ТД на НАП гр. В.Т..  При насрещните проверки  контакт с представител  на „К.Т.” ЕООД не могъл да бъде осъществен, като и при извършени посещения на адреса в гр. В., документирани  с протоколи  от 17.11.2011 г. и 25.11.2011 г. (т.3, л.7 и л.8 от д.п.)  от служителите  на ТД на НАП гр. В.Т.. Актуалният управител на фирмата  - свид. А.А. (придобил през септември 2009 г. формално дружеството по същия механизъм като  свид. М.С.) или някое друго лице, упълномощено да получава съобщения, не били открити.

В крайна сметка, ревизиращият екип при ТД на НАП гр. П. излязъл с ревизионен доклад № 1200703/22.03.2012 г. (т.2, л.45-53), оспорващ реалността  на доставката на услугите, описани в горецитираните фактури. Като последица от това бил изготвен и ревизионен акт под № *********/31.05.2012 г. (т.2, л. 8-21 от д.п.), в който било направено заключение, че реално доставки на услуги от „К.Т.” ЕООД към „А.” ЕООД по тези фактури не са били извършвани и е прието, че е налице хипотезата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС, като е било отречено правото на данъчен кредит за данъка по тях, който е начислен неправомерно.

В рамките на наказателното производство подсъдимият  К. предал доброволно на разследващите оригиналите на договора за посредничество с посочена дата 28.02.2009 г. между „А.” ООД и „К.Т.” ЕООД  и фактурите с № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г., издадени от последното дружество.

Тези документи са били обект на графически изследвания, първото от които (в т.6, л.11-15 от д.п.)  установява, че подписите за „възложител” в договора  и за „получател” във фактурите, положени от името на Д.К., са изпълнени именно от него. Според експерта, подписите за „съставил” във фактурите и за „посредник” в договора, не са изпълнени от М.С..  Вещото лице също така е констатирало, че не може да се отговори дали те са изпълнени, или не от Д.К., поради различието им по съдържание от представените сравнителни образци от неговите подписи.

По делото е била изготвена още една графическа експертиза (в т.6, л.19-21 от д.п.), според която в изследваните фактури ръкописните текстове „К.”, са изпълнени от Д.К., като останалите ръкописни фрази не са изпълнени от някое от лицата Д.К., М.С., Ж.Г. и Ж.Х..

От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно счетоводна експертиза (в т.6, л.31-35 от д.п.),  е установено, че в случай на елиминиране и невключване  в дневника за покупки за данъчния период м. юни 2009 г. на фактурите № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г., данъчната основа  с право на  пълен данъчен кредит за периода следва да бъде 862 195,45 лв. вместо декларираните 924 195,45 лв., ДДС с право на пълен данъчен кредит следва да е в размер на 172 439,09 лв. вместо отразените 184 839,08 лв., а ДДС за внасяне следва да е в размер на 42 246,11 лв. вместо декларираните 29 846,11 лв.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели, от приложените писмени  доказателства-протокол за доброволно предаване, ревизионен акт и ревизионен доклад, заповед за възлагане на ревизия, искания за насрещни проверки, протоколи от проверки, договор за посредничество, фактури, справка-декларация по ЗДДС за м.юни 2009г., дневници за покупки и продажби, удостоверения за актуално състояние, свидетелство за съдимост и характеристична справка, както и от изготвените съдебно-счетоводна експертиза и графологични експретизи.  

Съдът кредитира при постановяване на съдебният си акт изцяло събраните, съгласно изискванията на НПК, в досъдебното производство доказателства, които кореспондират на направеното от подс.Д.К. самопризнание, като приема, че не съществуват противоречия относно релевантните факти, включени в предмета на доказване. Показанията на свидетелите Т. и П. установяват участието при извършената данъчна проверка, при което е установено, че за ревизирания период реално доставки на услуги от „К.Т.”ЕООД към „А.” ЕООД, по представените фактури не са били извършвани, като е отречен право на данъчен кредит по тях, като свидетелките се позовават и данните събрани от св.С. и св.Д.. От разпита на свидетелите М.С., А.А., Е.У., Д.Д., К.С., М.Х., Н.П., М.Д. и С.А. се установява фиктивността на съществуващото по документи дружество „К.Т.”ЕООД. В показанията си св.Ж.Х. потвърждава изготвянето на справка –декларация от името на подсъдимия и въз основа на документи, представени й от подс.К., като управител на търговското дружество. В крайна сметка, посочените гласни доказателства, изцяло кореспондират на множеството приложени писмени такива във връзка с отразеното в счетоводните документи, декларираните доходи и установеното данъчно нарушение. В тази връзка не съществува и спор между страните. Съдът възприема и изготвените счетоводна и графалогични експертизи, които са обективни и са изготвени от лица с необходимите познания в съответните области.

При изграждане на изводите си, съдът изцяло възприема приетите в хода на съдебното производство писмени доказателства, установяващи нови обстоятелства, извън посочените в обвинителния акт и признати от подсъдимия.  От тези доказателства категорично се установява, че на 19.09.2014г. по сметка на ТД на НАП гр.П. от подс.К. е постъпила сума в размер на 12 400 лева за погасяване на главница по ревизионен акт № **********/31.05.2012г., а на 20.10.2014г. –сума в размер на 6 671 лева за погасяване на лихви по същия РА. В писмо изх.№ 11-02-169/20.11.2014г. от ТД на НАП-П. изрично е отразено, че така платената сума от 6 671 лева представлява пълния размер на дължимата лихва върху главница от 12 400 лева, начислена от датата, на която е следвало да се плати-15.07.2009г. до датата на погасяване на самата главница-19.09.2014г.

При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото, съдът счита, че подсъдимият Д.Е.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.255,ал.4 вр. ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.І, т.6, пр.ІІ и т.7 от НК за това, че през периода 01.06.2009 г. - 13.07.2009 г. в гр.П. като управител на „А.” ООД гр.П., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения от „А.” ООД гр.П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 12 400 лв., като е потвърдил (на 13.07.2009 г.) неистина в подадена пред ТД на НАП гр.П. справка декларация по ЗДДС с вх.№ 16001320788/13.07.2009 г. за данъчен период по ЗДДС м.юни 2009 г. (относно размера на данъчната основа с право на пълен данъчен кредит /кл.31/, размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/, декларирайки както следва: данъчна основа с право на пълен данъчен кредит в размер на 924 195,45 лв. при действителна в размер на 862 195,45 лв., ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 184 839,08 лв. при действителен в размер на 172 439,09 лв. и ДДС за внасяне в размер на 29 846,11 лв. при действителен в размер на 42 246,11 лв.), а също и като е използвал документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчния период юни 2009 г., включвайки в него фактури с № 70/24.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 000 лв., № 72/25.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 400 лв. и № 74/26.06.2009 г. с начислен ДДС в размер на 4 000 лв. с посочени в тях доставчик „К.Т.” ЕООД гр.С., без да е налице действителна доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС) и неистински документи (фактури с № 70/24.06.2009 г., № 72/25.06.2009 г. и № 74/26.06.2009 г. с посочени доставчик „К.Т.” ЕООД гр.С. и получател „А.” ООД гр.П. – в частта им за „съставил” и договор за посредничество от 28.02.2009 г. с посочени страни „А.” ООД гр.П. като възложител и „К.Т.” ЕООД гр.С. като посредник – в частта му за посредник) при воденето на счетоводството (в периода 01.06. – 30.06.2009 г.) и при представяне на информация (на 13.07.2009 г.) пред органите по приходите (ТД на НАП гр.П.) и като е приспаднал (на 13.07.2009 г.) неследващ се данъчен кредит в размер на 12 400 лева, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд  необявеното и неизплатеното данъчно задължение е било внесено в бюджета, заедно с лихвите.

От обективна страна е безспорно установено, че в  периода 01.06.2009 г. - 13.07.2009 г. в гр. П. подс.Д.К., в качеството му на управител на „А.”ООД-гр.П., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения – данък върху добавената стойност в размер на 12 400 лв., като това е извършено чрез потвърждаване на неистина в декларация, подадена пред ТД на НАП-гр.П. с вх. № 16001320788/13.07.2009 г. за данъчния период по ЗДДС-м.юни 2009г, а също и чрез използване на документ с невярно съдържание/дневник за покупките за данъчния период –юни 2009г./ и неистински документи/посочените по-горе 3 бр. фактури с доставчик „К.Т.”ЕООД , при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, и като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 12400 лева.

Установено е още, че подсъдимият К. е лицето, което е подало необходимата на св.Х. информация за изготвянето на справката-декларация и дневника за покупки. Физическото подаване на документите от св.Х. не я идентифицира като относим към обвинението субект, тъй като задължението за деклариране  от една страна не е нейно, а на управителя К., който фигурира като упълномощено лице. От друга страна, отразеното в документите е било определено въз основа на представени именно от подс.К. документи и информация. Точният размер на  декларирания и действително установения ДДС за внасяне, е определен от изготвената в досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че избегнатото данъчно задължение от 12 400 лева, е в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК. Безспорно установено е от обективна страна и това, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и неизплатеното данъчно задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите. Това е безспорно установено от представените по делото писмени доказателства -платежни нареждания от 19.09.2014г. и 20.10.2014г., както и от изричната информация в тази връзка от ТД на НАП/уведомителни писма на л.49 и л.52 от делото/.  Поради това настоящата инстанция счита, че е реализиран по-леко квалифицирания състава на престъплението по чл.255, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, т.2 от НК, даващ основание за преквалификация на деянието.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл със съзнавани и целени обществено опасни последици.

С оглед на възприетата правната квалификация на деянието, като взе предвид и данните за личността на подсъдимия Д.Е.К., съдът намира, че в конкретния случай са налице кумулативно предвидените  в хипотезата на чл.78а от НК предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност на подс.К. с налагане на административно наказание за извършеното от него престъпление, тъй като за същото законодателят в разпоредбата, действаща към инкриминираната дата е предвидил наказание до три години лишаване от свобода  и глоба до 1000 лева. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимият не е бил осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, а причинените имуществени вреди са възстановени, за което по делото са налице безспорни доказателства. Предвиденото за престъплението по чл.255, ал.4 вр. ал.3 от НК наказание лишаване от свобода следва да се замени при условията на чл.78а от НК.

Ето защо, съдът определи наказанието воден от правилото на чл.2, ал.2 от НК, като прие, че следва да се приложи най-благоприятна редакция на закона, действаща към момента на извършване на деянието-2009г., в редакцията на ДВ бр.75 от 2006г., предвиждаща наказание от петстотин до пет хиляди лева.  Определяйки наказанието в тези граници, настоящата инстанция прие, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК на подсъдимият Д.К., следва да се  определи административно  наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.  За  определяне размера на административната санкция,  съдът отчете значителен превес на смекчаващи вината обстоятелства, като чисто съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, съдействие на разследването за разкриване на обективната истина, признание на вината и изразено съжаление, добри характеристични данни и семейно положение. При определяне на наказанието съдът отчете и обстоятелството, че въпреки трудните икономически обстоятелства подсъдимият е положил необходимите усилия да плащане на данъчното задължение, ведно с лихвите, което говори за това, че същият е осъзнал вината си за извършеното и е възстановил дължимото към бюджета. Факта, че към настоящия момент е санкциониран с административно наказание за друго подобно престъпление, извършено през 2007г., не променя горните изводи, тъй като това не се отразява от една  страна на неговите данни за съдимост, а от друга –предвид предприетото и в двата случая погасяване на задължението, говори за отношението на подсъдимия към извършеното, осъзнатата от него вина и стремеж да не ощетява фиска.  Съдът не констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, извън съставомерните. По изложените съображения, съдът определи  административното наказание в размер ориентиран към минимума, а именно 1000 лева, като съобрази и материалното състояние на  подс.К. към настоящия момент. С оглед на изложеното, така определеното наказание според настоящия състав ще изиграе в достатъчна степен целите на индивидуалната и генерална превенции.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия и направени разноски в хода на делото/ по досъдебното производство/ в размер на 250 лева, произходящи от платени възнаграждения на вещи лица, които следва да заплати по сметка на ОД на МВР-П..

По отношение на веществените доказателства, приложени по делото, а именно- договор за посредничество от 28.02.2009г., фактура 70/24.06.2009г. с издател „К.Т.” ЕООД, фактура № 72/25.06.2009г. с издател „К.Т.” ЕООД и фактура № 74/26.06.2009г. с издател „К.Т.” ЕООД, всички находящи се в том 6, лист 2-8 от досъдебното производство, съдът прие, че след влизане на присъдата в сила същите следва ДА ОСТАНАТ по делото.

Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата   си.

 

                                         

                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: