Р Е Ш Е Н И Е № 870
гр. Пловдив, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
гр. състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13542 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Т.Ц.К., ЕГН **********,
с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че в периода
от 18.02.2016 г. до 07.02.2017 г. ищецът е предоставил на ответника услуги по доставка
на питейна вода за обект: ***, в размер на 283,63 лв., като по периоди дължимите
суми са посочени в табличен вид в исковата молба. Сочи се, че били издадени фактури
за посочените суми, които не са заплатени в срок, поради което ответникът дължи
мораторна лихва върху главницата в размер на 36,94 лева за периода от
30.04.2016 г. до 28.02.2018 г.
Твърди се, че съгласно чл.198 от Закона за водите, предоставянето
на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по
реда на ЗРВКУ, в тази връзка в базата данни ответникът Т.К. фигурирал като потребител
с № ***, а отношенията между дружеството
и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Посочва се още, че ответникът имал качеството
потребител съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ за предоставяне на ВиК услуги
от ВиК оператор гр. Пловдив, тъй като бил *** на ОП „Жилфонд“ и облигационната връзка
между страните е възникнала в момента на възникване на наемното правоотношение между
Т.Ц.К. и ОП „Жилфонд”. В тази връзка се съдържа позоваване на чл. 60 и чл. 61 от
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-027/09.06.2006 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите
„Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване
на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон – неизправни длъжници, носят
отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаването
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК, независимо от размера
на задължението”. Твърди се, че за начислената по този ред количество питейна и
отведена канална вода е подадено заявление срещу длъжника за издаване на заповед
за изпълнение, но последният бил възразил своевременно срещу издадената заповед
по образуваното ч. гр. дело № 4978/2018 г., VI гр. с-в, поради което е предявен
настоящият иск.
Предвид изложеното е направено е искане за постановяване на
решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 283,63 лв. за периода от 18.02.2016 г. до 07.02.2017 г., както и мораторна
лихва към главницата, за периода от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г. в размер на
36,94 лв., за обект, находящ се в ***. Претендира се и законната лихва от депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата, както и направените разноски в производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
на ответника особен представител – *** С.К., с който оспорва претенцията по основание
и размер. Счита, че ответникът не следва да отговаря за тези задължения. В случай
че се приеме наличието на наемно правоотношение, се оспорва техническата изправност на уредите за отчитане на вода, редовността на
показанията им и счетоводното отразяване. Оспорва се истинността на представените
с исковата молба документи – справка за неплатени задължения на абоната, справка
за водомерите на абоната, опис на фактури, както ѝ авторството/истинността/
на представените от ищеца карнети.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна страна:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК
услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1
точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира
няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно
право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й.
В чл.2, ал. 3 от общите условия, действащия към исковия
период, приети с Решение на ДКЕВР № ОУ – 09 от 11.08.2014 г. , е предвидено, че
потребител по смисъла на общите условия, може да е и *** на имот, за който се
предоставят ВиК услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично
декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с
нотариална заверка на подписа му, това лице (***) да бъде потребител на ВиК
услуги за определен срок.
Неправилно ищецът се позовава на Общи условия, приети с
Решение № ОУ- 027/09.06.2006 г., доколкото за процесния период действат
горепосочените общи условия, приети през 2014 г. Не може да се приеме, че
общите условия от 2006 г. са действали към датата на възникване на наемното правоотношение,
като видно от приетите доказателства същото е възникнало през 1999 г., когато
отношенията с ищцовото дружество са били уреждани с писмени договори. Но дори
да се приеме, че са действали Общите условия от 2006 г. в тях също качеството на ***я на потребител на ВиК
услуги не произтича единствено и само от наемното правоотношение, като е
предвидено подаване на писмена декларация – съгласие от собственика, който се
задължава солидарно с ***я за времето на наемното правоотношение.
Особеният представител на ответника изрично оспорва
качеството потребител на ответника.
От приетата по делото налична документация, съхранявана в
общинското предприятие, която касае наемното правоотношение с ответника Т.Ц.К.
за общинско жилище, находящо се в *** се установява (л.82-167), че ответникът е
сключил договор за наем на общинското жилище на 01.10.1999 г. Съгласно
сключения договор за наем ***ят е длъжен да заплаща всички консумативни разноски
за ток, вода, телефон в определените срокове, както и такива във връзка с
местата за общо ползване. Съгласно НАРЕДБА
№ 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(отм.), действаща към датата на сключване на договора за наем, абонати по смисъла
на тази наредба са юридически или физически лица, които са собственици на съответния
водоснабдяван имот; отделните собственици на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващи я на други абонати след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води.
В Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 1998 г.) е предвидено, че ползването на води от водоснабдителните системи
и включването на отпадъчни води в канализационните системи се извършва въз основа
на писмен договор за водоснабдяване, който се сключва между експлоатационното предприятие
"В и К" и собственика на имота по негова писмена молба; пълномощник на
собственика на водоснабдявания имот, който може да бъде управителят или председателят
на управителния съвет на етажната собственост, ползвателят, ***ят или друго упълномощено
лице. В ал. 5 е предвидено, че ***ят или ползвателят на водоснабдяван имот може
да заплаща изразходваното количество вода от името на абоната, като е длъжен да
спазва изискванията на тази наредба и договора за водоснабдяване.
В настоящия случай
в приетата по делото документация липсва договор с ищцовото дружество по смисъла на цитираната
наредба.
На 24.03.2003 г. при действието на горецитираната Наредба
№ 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(отм.) е сключен отново с ответника договор за наем на процесния имот – частна
общинска собственост. Договорът е безсрочен.
С последващи допълнителни споразумения от 02.02.2004 г.,01.03.2008
г., 01.02.2010 г., 19.03.2011 г., 28.04.2011 г., 01.06.2018 г., 25.06.2018 г. и
23.08.2018 г. е променяна наемната цена по сключения договор за наем, но
липсват както твърдения, така и доказателства същият да е прекратен.
От приложените към документацията от ОП „Жилфонд“ жалби,
констативни протоколи и покани към ответника е видно, че същият е обитавал
имота през процесния период от 18.02.2016 г. до 07.02.2017 г. На 11.04.2016 г.
е съставен констативен протокол, в който е удостоверено, че по данни от
ответника, той живее сам в имота, като е предупреден да си плати задълженията
за наем, ток и вода. Впоследствие на
17.05.2016 г. и на 27.01.2017 г. наемодателят ОП ЖИЛФОНД Пловдив е изпращал
покани до ответника за заплащане на задължения към ВиК ЕООД. На
24.01.2017 г. ответникът е депозирал Жалба до началника на Жилфонд за
съдействие във връзка със спешна авария, която е необходимо да бъде оправена в
банята, на тръбите и крановете в общинското жилище. Във връзка с така получения
сигнал са предприети действия по отстраняване на аварията.
На 03.02.2017 г. е съставен констативен протокол, в който
е удостоверено, че е извършена съвместна проверка от представители на ОП
Жилфонд Пловдив, като ответникът е заварен в общинското жилище, като е
предупреден да си заплати задълженията към ВиК.
На 27.02.2017 г. е съставен констативен протокол, в който
е удостоверено, че ответникът представя подписано с ищцовото дружество
споразумение за разсрочено плащане на задължения към ВиК.
В приетата по
делото документация от ОП „Жилфонд“ – гр. Пловдив във връзка с наемното
правоотношение за процесния имот е приложено заявление – декларация за продажба
на електрическа енергия, подадено от ***я, който изрично е заявил, че приема
Общите условия, както и че е потребител на доставяните услуги от ЕВН България
Електроразпределение ЕАД за процесния имот.
Прието е като доказателство и споразумение от 27.02.2017
г. за разсрочено плащане на задължения за процесния имот за периода от
09.08.2006 г. до 07.02.2017 г., като същото се сочи, че е подписано от
ответника.
Видно от допълнителните споразумения, подписани от
ответника към процесния период, през който действат Общите условия на ищцовото
дружество, приети през 2014 г., същият е бил *** на водоснабденото жилище,
находящо се на ул. „Златорог“ 22. В приетата по делото като писмено
доказателство документация, съхранявана в общинското предприятие, която касае наемното
правоотношение с ответника Т.Ц.К. за общинско жилище, находящо се в *** се установява
(л.82-167) липсват документи, удостоверяващи качеството потребител на
ответника. Съгласно действащите към процесния период Общи условия, ***ят потребител
по смисъла на общите условия, може да е и *** на имот, за който се предоставят ВиК
услуги – за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това
лице (***) да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. Аналогични са и
разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, действаща към датите на
последващите договори за наем. Съгласно чл.8, ал. 9 от наредбата „***ят на водоснабдяван
имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора. Когато ***ят не спазва задълженията
съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.“
В приложените по делото общи условия на В и К оператора е
предвидена хипотеза – чл.2, ал.3, в която по обща договореност между оператора,
собственика и ***я, е допустимо последният да придобие качеството потребител. В
нея е предвидено, че ***ят може да бъде потребител, ако е налице съгласие на наемодателя
– дадено лично или с нотариално заверена декларация пред В и К оператора. В конкретната
хипотеза такова съгласие не се установява. Не се доказва собственикът на имота чрез
своя законен или упълномощен представител да е изявявал съгласие пред ищцовото дружество
относно това ответникът, като ***, да фигурира като потребител на услугите и страна
по правоотношението с ищеца. Въобще не става ясно по какъв начин и на какво основание
партидата се води на името на ответника, при условие, че липсва лично
депозирано или с декларация с нотариална заверка на подписа съгласие от
титуляра – собственик на имота. В случая не може да се приеме, че с подписване
на споразумение за разсрочено плащане от страна на ответника е налице соченото
в общите условия заместване в дълг, което съгласно изискванията в тях, следва
да отразява общата воля на оператора, собственика и ***ят.
Изводите на съда за липса на доказателства за качеството
потребител на ответника не се променят и от уговореното между страните по
наемното правоотношение задължение на ***я да заплаща консумативни разходи,
доколкото ищцовото дружество не е страна в това правоотношение, поради и което ако
консумативите не са платени от ***я, той ще отговаря пред наемодателя за това си
неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото дружество отговорност носи потребителят
– собственик на имота.
След като по делото не се доказва да е налице заместване в
дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от Общите условия на ищеца, то приложима е нормата
на чл.8, ал.9 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и в случаите,
когато ***ят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен
за тях следва да е наемодателят.
Освен горното, ищецът не доказа, че е бил изправна страна
по твърдяното правоотношение, респективно, че е доставял твърдените услуги за посоченото
в исковата молба жилище. Според общите условия, приложени по делото, количествата
доставена вода се отчитат посредством показания на водомер в присъствието на потребителя
или негов представител, който подписва показанията. Подобна е разпоредбата на в
чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004г., съгласно която отчетените данни по ал.2
и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител,
освен в случаите на отчитане по електронен път. Между страните по делото няма спор,
че в представените по делото „карнети“ няма подпис на ответника. Това се установява
и от показанията на разпитания свидетел – св. З.С., според която карнетите са подписвани
от друго лице, живущо на адреса, когато е била допускана до имота, като си
спомня, че в имота са живеели „някакво момиченце и майка му“. Не се доказва подписите
да са на представител
на ответника. Представителството може да бъде законно или да произтича от упълномощителна
сделка, а по делото не се установява лицето, живущо на адреса, да е законен или
упълномощен представител на ответника. Ето защо вписванията в приложените по делото
карнети не могат да обвържат с доказателствена стойност ответника. Ищецът претендира
заплащане на реално доставени услуги,
като тази доставка не се установява и от приетите по делото заключения на
съдебно – счетоводната експертиза и съдебно техническата експертиза.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно –
счетоводна експертиза, която е изготвена въз основа на едностранни документи,
издадени от ищцовото дружество и неподписани от ищеца, а именно – фактури,
както и копия от карнети, които не се установява да са подписани от ответника,
се установява единствено редовното осчетоводяване на описаните задължения и
съответствието им с приетите документи.
От заключението на съдебно – техническата експертиза съща
не може да се направи извод за доказаност на потреблението на претендираните
като доставени услуги, като предмет на същата е установяване на отражението на
констатираните течове. Вещото лице установява, че течът не се е отразил на
отчетеното количество, съгласно копия от карнети, които обаче, както беше
посочено по – горе не се установява да носят подписа на ответника или на
упълномощен негов представител, както и не се доказва ответникът да има
качеството потребител на ВиК услуги.
В обобщение исковете
са изцяло недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 против
Т.Ц.К., ЕГН **********,*** искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 283,63 лв. – главница, представляваща
консумирана, но незаплатена питейна и отведена канална вода за периода от
18.02.2016 г. до 07.02.2017 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва
към главницата, за периода от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г. в размер на 36,94 лв.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 27.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 4978/2018 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ