№ 26
гр. Велико Търново , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000292 по описа за 2020 година
С решение № 315 от 09.04.2020г. по гр.д. № 885/ 2019г. по описа на
Плевенски окръжен съд, е осъден на осн.чл.519 ал.1 вр.чл.557 ал.1 т.2 КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД Гаранционен фонд-гр.София да заплати на В. Ш. Ш. от
с.Горна Митрополия сумата 10000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на причинена смърт на Ф. П. К.,
починал на 04.11.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 04.11.2018г.,
причинено от Б. Ш. А., починал на 04.11.2018г. при управление на л.а.
„Фолксваген Поло“ с рег.№ ЕН 27****, което МПС не е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от 09.10.2019г. до окончателното й изплащане, като за
разликата до претендирания размер от 280000лв. и относно претенцията за
присъждане на законна лихва за периода от 05.11.2018г. до 09.10.2019г. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв.Н.М.,
пълномощник на В. Ш., срещу решението на ПОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата от 10000лв. до 280000лв. Счита, че
1
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по
изложени за това доводи. Моли въззивният съд да отмени решението на ПОС
в обжалваната част и да уважи предявения иск като определи по
справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, в унисон с
константната практика на ВКС. Претендира разноски за двете инстанции
съразмерно на уважената част на иска.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника по жалба Гаранционен фонд.
В законоустановения срок е постъпила насрещна въззивна жалба от
Гаранционен фонд-гр.София чрез юрисконсулт Й.Ш.. Обжалва изцяло
решението на ОС-Плевен, като счита същото за недопустимо, като
постановено по недопустим иск. Сочи, че ищецът Ш. не е предявил претенция
към Гаранционен фонд преди да предяви претенцията си за плащане пред
съда, каквото е изискването на чл.558 ал.5 от КЗ, поради което счита, че
Гаранционният фонд не е пасивно легитимиран, тъй като проведената пред
Фонда извънсъдебна административна процедура е абсолютна процесуална
предпоставка, за да възникне правото на иск срещу Фонда. Излага, че в хода
на процеса не е спорно между страните, че В.Ш. не е предявил претенция към
фонда за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предмет на
настоящото дело, нито преди завеждане на делото в съда, нито към момента.
Моли да бъде отменено решението на ОС-Плевен като бъде отхвърлен
предявеният иск като недопустим, алтернативно-като неоснователен, ако
съдът счете иска за допустим. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната жалба
от ответника по нея В.Ш. чрез адв.Н.М.. Счита жалбата за неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становището
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло. Същото е
2
недопустимо по следните съображения:
Производството е образувано пред Окръжен съд - Плевен по искова
молба на В. Ш. от с.Горна Митрополия, обл.Плевен, чрез адв.Н.М., против
Гаранционен фонд-гр.София, с която е предявен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 280000лв., претърпени в
резултат на причинена смърт на Ф. П. К., починал на 04.11.2018г. вследствие
на ПТП, настъпило на 04.11.2018г., причинено от Б. Ш. А., също починал на
04.11.2018г. при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ ЕН 27****,
като това МПС е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законна лихва от датата на увреждането-05.11.2018г. Твърди се, че
ищецът е биологичен баща на починалото при ПТП дете Ф. К., като макар и
да не го е припознал, е живял и се е грижил за него и към момента
продължава да живее на семейни начала с майката П. К. и с децата си О., А. и
К..
С отговора на исковата молба ответникът Гаранционен фонд-
гр.София е направил възражение за недопустимост на предявения иск, тъй
като не е спазена административната процедура по КЗ, като ищецът не е
предявил преди завеждане на иска пред съда претенцията си пред
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за посочените
неимуществени вреди, каквото е изискването на чл.558 ал.5 от КЗ, поради
което няма възникнало право на иск.
Във връзка с това възражение ОС-Плевен с определението си от
07.02.2020г. е дал указания на ищеца, че не е ангажирал доказателства дали е
спазена процедурата по чл.558 ал.5 от КЗ, предвид липсата на данни по
делото за депозиране на искане от същия до ГФ за присъждане на
обезщетение, съответно-дали е постановен отказ за изплащане.
В съдебно заседание на 10.03.2020г. пълномощникът на ищеца
изрично е заявил, че не е подавано заявление от същия за изплащане на
застраховка пред гаранционен фонд, с довода, че нямало как да докаже, че
той е баща на детето.
С обжалваното решение ОС-Плевен е приел, че този факт-липсата
на спазена процедура по чл.558 ал.5 от КЗ преди завеждане на исковата молба
3
ищецът да е предявил молба-претенция до ГФ за заплащане на обезщетение, е
правно ирелевантен за допустимостта на иска. При това
първоинстанционният съд е разгледал по същество предявения иск и е
постановил атакуваното решение, с което е уважил частично същия.
Така постановеното решение е недопустимо като постановено по
процесуално недопустим иск. Съгласно чл.558 ал.5 от КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният
фонд не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като
се прилага и чл.380. С посочената разпоредба е въведена допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
Гаранционния фонд, който предвижда изтичането на тримесечен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане
на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение. Следователно, за да са допустими и да се
приемат за разглеждане претенциите по чл. 558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 от КЗ, е
необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е
изтекъл срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ, като същият не е платил, отказал е да
плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението. /В този
смисъл-Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г.,
II т. о., ТК, разпоредбата е аналогична на чл.498 ал.3 КЗ). В случая е
установено безспорно, че преди завеждане на делото ищецът не е предявявал
претенция към Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, предмет на претенцията по настоящото дело. Доводите
на същия за причините за това са ирелевантни. Липсата на такава предявена
претенция обаче е релевантен за допустимостта на предявения иск факт, като
обуславящ неговата недопустимост поради неизпълнение на въведеното от
закона изискване за наличието на този факт като абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска по чл.558 ал.5 вр.чл.557 ал.1 КЗ. Липсата
на тази изискуема процесуална предпоставка води до недопустимост на
предявения иск, респективно-недопустимост на постановеното по иска
решение, което налага обезсилване на същото.
С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че следва да бъде
4
обезсилено като недопустимо решението на ОС-Плевен, да бъде оставен без
разглеждане предявения иск като процесуално недопустим и прекратено
производството по делото. Следва на осн.чл.78 ал.8 вр.ал.4 ГПК и чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът В.Ш. да заплати на
ответника Гаранционен фонд-гр.София разноски по делото за двете
инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 600 лв.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № № 315 от 09.04.2020г. по гр.д. № 885/ 2019г. по
описа на Плевенски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от В. Ш. Ш. от с.Горна
Митрополия, обл.Плевен, ЕГН ***********, срещу Гаранционен фонд-
гр.София, ул.**********, ет.4, иск с правно основание чл.558 ал.5 вр.чл.557
ал.1 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на причинена смърт на Ф. П. К., починал на 04.11.2018г. вследствие
на ПТП, настъпило на 04.11.2018г., причинено от Б. Ш. А., починал на
04.11.2018г. при управление на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.№ ЕН 27****,
което МПС не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 05.11.2018г.,
като процесуално недопустим и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. Ш. Ш. от с.Горна Митрополия, обл.Плевен, ЕГН
***********, да заплати на Гаранционен фонд-гр.София, ул.**********, ет.4,
разноски по делото за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в
размер на общо 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6