Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Т. Вутева, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 547 по описа за две
хиляди и деветнадесета година, и за да се
произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №
80 от 14.05.2019 по гр. д. № 472//2018 г. по описа на
РС
– гр. Самоков са отхвърлени предявените от „С.Б.“
ЕООД срещу Т.П.С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 344.01 лева, представляваща обезщетение
за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудов договор № 701064/06.10.2016 г., сключен за длъжността
„готвач, заведение за бързо хранене“, както и сумата от 29.59 лв. – лихва за забава върху тази сума за периода
от 02.03.2017 г. до 05.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2018 г. по
описа на РС– гр. Самоков.
Решението
е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство с оплаквания за материална незаконосъобразност, тъй като
неправилно районният съд достигнал до правния извод, че право на обезщетение за
неспазен срок на предизвестието би възникнало в полза на работодателя, само ако
договорът със срок за изпитване бе се превърнал в такъв, сключен за
неопределено време. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на нов
акт по съществото на спора, с който претенциите да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна не
изразява становище по въззивната
жалба.
Софийски окръжен съд, като обсъди наведените доводи и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното.
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 220, ал. 1 КТ, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо,
но неправилно отчасти.
Съображенията
на съда са следните.
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи при
прекратено трудово правоотношение. То се дължи не при всички възможни прекратителни
основания, а само при тези, изискващи отправяне на предизвестие (за работодателя
– само тези по чл. 328 КТ,
а за работника – по чл. 326 КТ), като предназначението на обезщетението е да замести
неспазения срок на предизвестие.
В разглеждания случай процесното трудово правоотношение e било прекратено от работника на
основание чл. 326, ал. 2, вр. ал. 1 КТ.
Безспорно
е, а и от представените писмени доказателства се установява, че страните са
били обвързани от действието на трудов договор № 701064/06.10.2016 г. със срок
за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, за длъжността
„готвач, заведение за бързо хранене“ при основно трудово възнаграждение от 3.40
лева на час за дневен труд при работно време от 8 часа на ден, като е постигнато
съгласие работникът да получава допълнително трудово възнаграждение за
продължителна работа в размер на 0.6 на сто за всяка година трудов стаж.
Преди
изтичане на 6 – месечния срок, уговорен в полза на ищеца, на 01.03.2017 г.
ответникът депозирал молба с вх. № 414/01.03.2017 г., в която посочил, че желае
трудовият договор да бъде прекратен, считано от 02.03.2017 г., без да отработва
30 – дневно предизвестие. В молбата е посочено, че ответникът дава съгласие да
бъде удържана сума за дължимо към работодателя обезщетение от последното му
трудово възнаграждение, от обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
или от други суми.
На
02.03.2017 г. работодателят издал заповед № 382/02.03.2017 г., с която било
констатирано прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 326,
ал. 2, вр. ал. 1 КТ, като със заповедта е наредено на
работника да се изплати сумата от 44.18 лв.– обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
като същевременно от дължимите към работника плащания да се прихване сумата от
927. 78 лв. – обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ.
С
писмо, връчено лично на ответника на 28.08.2017 г., ищецът поканил работника да
му заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 КТ
в размер на 344.01 лева в 3 – дневен срок от получаването.
В
случая спорният по делото е въпрос е съществува ли право на работника, не в
чиято полза е уговорен срокът за изпитване, да прекрати трудовото
правоотношение с работодателя, отправяйки му предизвестие. Член 326 КТ урежда
основно субективно преобразуващо право на работника да прекрати всеки трудов
договор, по който е страна – както срочния, така и този, сключен за неопределен
срок. В случая волята на работника е
отправена именно до работодателя, в писмена форма, а изявлението е достигнато
своя адресат, поради което са настъпили правните последици на чл. 335, ал. 2,
т. 3 КТ. Тъй като до изтичане на 6 – месечния срок, уговорен в чл. 12 от
договора, остава срок, по-кратък от 3 месеца, размерът на обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ се дължи в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника за 1 месец и 4 дни – 927. 78 лв., съобразно
посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. След
приспадане от тази сума на последното трудово възнаграждение на ответника и
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 44.18 лв. остава
дължим остатък от 344.01 лв., чието съществуване трябва да се признае в
отношенията между страните.
За
изпълнение на задължението за обезщетение за неспазен срок на предизвестие срок
не е установен, поради което това вземане става изискуемо след покана от страна
на кредитора до длъжника. В случая ответникът следва да се приеме за изпаднал в
забава, считано от 01.09.2017 г. (когато изтича 3 –
дневният срок в поканата от работодателя),
от който момент се дължи лихва за забава върху главницата от 344.01 лв., чийто
размер за времето до депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 05.01.2018
г., съдът изчисли с помощта на компютърна програма на (при
условията на чл. 162 ГПК) на 12.14 лева.
Тъй
като окръжният съд достига до прави изводи, различни от тези в обжалваното
решение, последното следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени
предявените от „С.Б.“ ЕООД срещу Т.П.С. искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 344.01 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудов договор № 701064/06.10.2016 г.,
сключен за длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“, както и сумата от
12.14 лв. – лихва за забава върху тази
сума за периода от 01.09.2017 г. до 05.01.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2182018
г. по описа на РС– гр. Самоков, и вместо това следва
да бъде постановен нов акт по същество, с който бъде признато за установено по
предявените от „С.Б.“ ЕООД срещу Т.П.С. искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, че ответникът Т.П.С. дължи на ищеца „С.Б.“ ЕООД сумата от 344.01 лева,
представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудов договор
№ 701064/06.10.2016 г., сключен за длъжността „готвач, заведение за
бързо хранене“, както и сумата от 12.14 лв.
– лихва за забава върху тази главница за периода от 01.09.2017 г. до
05.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.01.2018 г., до окончателното изплащане на дълга, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2018
г. по описа на РС– гр. Самоков.
В
частта, в която искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца
сума над присъдените 12.14 лв. до пълния предявен размер от 29.59 лв. – лихва за забава върху главницата от 344.01
лв. за периода от 02.03.2017 г. до 01.09.2017 г., е отхвърлен, решението следва
да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца
разноските по ч. гр. д. № 2182018 г. по описа на РС– гр. Самоков
в размер на 25.00 лева – за държавна такса, и 360. 00 лева – за адвокатско
възнаграждение, разноските в първоинстанционното
исково производство в размер на 87.00 лв. – държавна такса, 360. 00 лева – за адвокатско възнаграждение,
както и разноските за въззивното производство – 43.75
лв. - държавна такса, и 360. 00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 80 от 14.05.2019 по гр. д. № 472//2018 г. по описа на РС – гр. Самоков
В ЧАСТТА, в която са отхвърлени
предявените от „С.Б.“ ЕООД срещу Т.П.С. искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата от 344.01 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на
трудов договор № 701064/06.10.2016 г.,
сключен за длъжността „готвач, заведение за бързо хранене“, както и сумата от
12.14 лв. – лихва за забава върху тази
сума за периода от 01.09.2017 г. до 05.01.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2018
г. по описа на РС– гр. Самоков, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „С.Б.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление:***, срещу
Т.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т.П.С. дължи на „С.Б.“ ЕООД сумата от 344.01 лева, представляваща
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудов договор №
701064/06.10.2016 г., сключен за длъжността „готвач, заведение за бързо
хранене“, както и сумата от 12.14 лв. –
лихва за забава върху тази главница за периода от 01.09.2017 г. до 05.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г., до
окончателното изплащане на дълга, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2018 г. по
описа на РС– гр. Самоков.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 14.05.2019 по гр. д. № 472//2018 г. по описа на РС – гр. Самоков
В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК
за установяване, че ответникът Т.П.С.
дължи на ищеца „С.Б.“ ЕООД сума над присъдените 12.14 лв. до пълния предявен
размер от 29.59 лв. – лихва за забава
върху главницата от 344.01 лв. за периода от 02.03.2017 г. до 01.09.2017 година.
ОСЪЖДА Т.П.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК:, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 385.00 (триста осемдесет
и пет) лева - разноски по ч. гр. д. № 21/2018 г. по описа
на РС– гр. Самоков, както и сумата от общо 850.75 лв.
(осемстотин и петдесет лева
и 75 ст.) – разноски в първоинстанционното
исково производство и в производството пред въззивния
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.