№ 2828
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110130126 по
описа за 2022 година
М. П. С. е предявила срещу „С.К. АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП за обявяване нищожността на чл. 27 от Договор
за потребителски кредит от разстояние № 775824 от 05.01.2022 г. Ищцата твърди, че с
ответното дружество са сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № 775824
от 05.01.2022 г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 1200 лева. Страните
договорили сумата да бъде връщана на 10 месечни погасителни вноски с размер на
годишната лихва от 36 % и размер на ГПР от 42,58 %. Твърди, че на основание чл. 17 от
договора на ищцата бил предоставен срок, в който същата следвало да осигури като
обезпечение гарант, отговарящ на условията, посочени в общите условия, доход или
банкова гаранция в полза на ответното дружество. Тъй като ищцата не изпълнила
задължението да осигури надлежен поръчител или друг вид обезпечение, на същата била
начислена неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоения кредит, възлизаща на
953,73 лева. Излага, че неустоечната клауза, с която било уговорено, че се дължи неустойка
в размер на 0,9 % лева при неизпълнение на задължението за осигуряване в срок на
посочените обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната в Директива
2008/48 ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Заявява, че процесната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и е в противоречие с
добрите нрави, а кумулирането с мораторна лихва е недопустимо. Посочва още, че
процесната неустоечна клауза е неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена.
Счита, че са налице клаузи, целящи заобикаляне на изискванията, посочени в ЗПК, според
които при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Признава обстоятелството, че с ищцата са сключили
Договор за потребителски кредит от разстояние № 775824, по силата на който кредиторът е
предоставил заемна сума в размер на 1200 лева. Излага, че процесният договор е сключен по
инициатива на ищцата, която е попълнила електронна заявка за отпускане на кредит чрез
сайта на дружеството. С изпращането на това заявление и натискането на бутон „Вземи
парите“, се предоставяла възможност за изтегляне проект на договор за потребителски
кредит, като за приемането на неговото съдържание следва да се натисне бутон „подпис“.
Това представлявало недвусмислено волеизявление за съгласие със съдържанието на
договора и неговото сключване. Ответното дружество твърди, че след като одобрило
изпратената заявка за процесния кредит, е изпратило на ищцата Договор за потребителски
кредит от разстояние № 775824/05.01.2022 г. с приложение № 2 – погасителен план към
него, както и Стандартен европейски формуляр и приложимите Общи условия, които
документи съдържали предвидената в закона преддоговорна информация – размер на
кредита, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР,
изискване за предоставяне на обезпечение. Сочи, че ищцата се е съгласила с условията на
ответното дружество, натискайки бутона „Подпис“, като по този начин е изразила и
недвусмислено съгласие за сключването на договора. Счита, че неустойката и нейният
размер отговаряли на всички изисквания на действащото законодателство, тъй като същата
представлявала самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ
документ с договора за потребителски кредит. С тези доводи заявява, че по отношение на
действителността на неустоечната клауза не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива
2008/48, а общите условия на ЗЗД. В отговора на исковата молба се твърди, че размерът на
неустойката е уговорен като процент от заетата сума, като същата се начислява докато не
бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя – ищцата.
Сочи, че неустойката е съразмерна на обезпечителната и обезщетителната функция.
Излага, че предоставяйки необезпечен кредит, кредиторът поема голям риск и е поставен
пред възможност да не може да събере вземането си. Оспорва твърденията на ищцата, че
неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като излага, че няма законово
ограничение на максималния размер. Заявява, че процесната неустойка е предварително
определено обезщетение, с оглед на което е нормално размерът да е предварително
уговорен между страните и включен като част от погасителните вноски. Счита, че не у
ищцата е налице изначална невъзможност да осигури обезпечение в посочения в договора
срок, което да отговаря на посочените изисквания.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143,
ал. 1 ЗЗП в тежест на ищцата е да докаже несъответствието на сключения договор със
законовите разпоредби, което води до неговата недействителност.
Страните не спорят, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит от
2
разстояние № 775824 от 05.01.2022 г., като съдът е обявил това обстоятелство за безспорно,
също и че ответното дружество е предоставило заем на ищцата в размер на 1200 лева.
Видно от представения Договор за потребителски кредит от разстояние № 775824 от
05.01.2022 г. "Стик-Кредит" АД като заемодател е отпуснало в заем на М. П. С. като
заемател сумата от 1200 лева при възнаградителна лихва от 36% годишно, ГПР от 42,58% и
срок за погасяване 10 месеца. Видно от приложения към договора погасителен план
дължимите суми следва да бъдат върнати на десет вноски с падежи в периода 05.02.2022 г. –
05.11.2022 г. Съгласно чл. 1, т. 9 от договора страните са уговорили предоставяне на
обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора в случай
че страните са уговорили предоставяне на обезпечение, то потребителят следва в срок до
три дни от сключване на договора да осигури действието на трето лице (физическо лице),
което да сключи с кредитораответник договор за поръчителство и да поеме отговорност за
изпълнението на всички задължения на заемателя или да предостави банкова гаранция.
Третото лице - поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията,
посочени в общите условия на дружеството и да бъдат одобрени от кредитора. Изрично е
посочено, че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора (заемодателя).
Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора при неизпълние на това задължение заемателят следва да
заплати неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената по кредита сума за
всеки ден, през който не е предоставено обезпечението. Според ал. 2 при настъпване на
дължимостта на неустойката заемателят заплаща периодично начислената такава заедно с
всяка погасителна вноска по кредита. Видно от представения погасителен план начислената
неустойка по кредита възлиза на общо 953,73 лева.
Ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока е неоснователно, още повече, че
видно от сключения между тях договор, той сам определя ищцата като потребител.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
3
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Клаузата от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за недадено обезпечение
(чл. 27) съдът намира за нищожна. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя
е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според
която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в друга база данни,
използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. В
конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на собственото му
задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел неотпускане на
необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-потребител.
Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на длъжника и ако
има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да отпусне
кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщите обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като предвижда
необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, от
което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение) не произтичат
каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в инструмент не за
обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника възниква задължение за
заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме, че по този начин
кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на длъжника.
Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора, който,
изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне
кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С
въвеждането на чл. 27 от договора фактически се създава допълнително обезщетение за
кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи
само лихва върху неплатената част от задължението. Налице е както противоречие с
нормите на закона, така и въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради
което клаузата за неустойка по чл. 27 от договора е нищожна и неустойка не се дължи на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Допълнително следва да се отбележи, че в общите си условия заемодателят е
поставил доста завишени изисквания към личността, трудовата реализация и доходите на
третите лица, които биха поръчителствали за заемателя. Дори и те да отговарят на
поставените условия, обаче, одобрението им се извършва единствено по преценка на
кредиторазаемодател (чл. 17, ал. 2 от договора и чл. 20, ал. 3 от ОУ). Така реално се стига до
положение, при което дори и потребителят да осигури поръчител, кредиторът може да
4
откаже да приеме поръчителството му, т.е. дали ще се осигури обезпечение, а оттам и дали
ще се заплаща неустойка, зависи единствено и само от преценката на кредитора-заемодател.
Изложеното е достатъчно за извод, че процесната сума не се дължи и че предявеният
иск е основателен. Следва да се обърне внимание, че недействителността на клаузата за
неустойка не влече след себе си нищожност на целия договор.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, която е заплатила 50 лева
държавна такса. Същата е била защитавана в производството от адвокат при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, комуто следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата на чл. 27 от Договор за
потребителски кредит от разстояние № 775824 от 05.01.2022 г. по предявения от М. П. С.,
ЕГН **********, срещу „С.К. АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К. АД, ЕИК *********, да заплати на „М. П. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „С.К. АД, ЕИК *********, да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ
*********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 480
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5