Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
26.08.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II
- ри въззивен състав, в открито заседание на първи юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.СТЕФАН МИЛЕВ
2. МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Мариана Косачева и прокурора Калина Накова,
като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНОХД 2017/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на XXI
от НПК.
С присъда от 28.11.2018 год., постановена по НОХД
№ 8909/2017 година по описа на Софийски районен съд, подсъдимият А.Г.З. е
признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 151, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, престъпление по чл. 354а, ал.3,т.1
от НК, престъпление по чл. 159, ал.6 от НК,престъпление по чл. 159, ал.4,т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и
престъпление по чл. 159, ал.4,т.1, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1от
НК, като на основание чл. 23 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години и четири месеца, което съгласно
разпоредбата на чл. 24 от НК е увеличено с два месеца, т.е. на две години и шест
месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, както и наказание „глоба“ в
размер на 2 200 лева.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
защитника на подсъдимия, в която се твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, изготвена в нарушение на съдопроизводствените
правила и че наложеното с нея наказание е явно несправедливо. Иска се нейното
изменение с приложение на чл.66, ал.1 от НК, алтернативно се иска отменяването
и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В жалбата не
се правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният
съд, в закрито съдебно заседание, по реда на чл.327 от НПК прецени, че за
изясняване на делото от фактическа страна не се налага разпит на свидетели,
вещи лица, както и събирането на други доказателства.
В проведеното на 01.07.2019 година
открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия моли жалбата и допълнението
към нея да бъдат уважени. Счита, че първоинстанционният
съд е нарушил процесуалните правила при определянето на наказанието и намира
същото за явно несправедливо. Счита, че за постигане целите, визирани в чл.36
от НК, подсъдимият не следва да
изтърпява ефективно наложеното наказание, а такова следва да му бъде определено
при съобразяване с разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Релевира
доводи и за несправедливо наложено наказание „глоба“. В условията на алтернативност, моли присъдата да бъде отменена, а делото
да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Представителят на държавното обвинение намира,
че първоинстанционния съдебен акт страда от
недостатък поради липса на мотиви, по –конкретно не са анализирани и обсъдени
събраните доказателства и на основание чл.335, ал.2 от НПК, следва делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Счита, че така определеното
наказание е правилно и справедливо.
В последната си дума, подсъдимият
изразява съжаление за стореното и моли за справедливост.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите във въззивната жалба, допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК от легитимирано лице, имащо право и
отговаряща на изискванията на чл. 320, ал.1 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото пред първата
инстанция е протекло по реда на глава XXVII /съкратеното съдебно следствие/,
съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК, поради което фактическата
обстановка е изяснена при условията на чл.373, ал.3 от НПК на базата на
направеното от подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят. В настоящия казус и въззивната
инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от
подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
Поради изложеното, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Св. В.Д.И., родена на ***
г., живеела в дом за деца „А. Златарев“,
находящ се в гр. София, ул.
„******. През есента
на 2013 г. св. И.се запознала с подс. А.З.. Тогава тя била на
дванадесет години. Двамата започнали да се срещат
периодично. Подс. З. вземал В.И.с автомобила си марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с per. № *****.
С този автомобил стигали до различни
места в гр. София и в него се съвкуплявали. Това продължило от момента на
запознанството им (есента на 2013 година) до месец
януари 2015 г., когато директорът на дом
за деца „А. Златаров“ изпратил сигнали до различни
институции, във връзка с което по-късно било образувано
наказателно производство.
Отделно от горното,
на 25.02.2015 г. в горепосочения
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, паркиран в гараж, находящ се в гр. София,
кв. Филиповци, ул. „Суходолска“ № 11, без надлежно разрешително
по ЗКНВП, подсъдимият съхранявал коноп с общо нето тегло
0, 54 грама и процентно съдържание на активното
вещество 10 % и амфетамин
0,42 грама с процентно съдържание на активното
вещество 8,7 %.
Освен това подс. А.З. в периода от 20.06.2002 г. до 25.02.2015 г.
в гр. София съхранявал (за себе си) чрез
компютърна система и в карта памет 4001 броя фотофайлове (снимки) - 3934 броя в компютърната система и 67 броя в картата-памет, за създаването на които снимкови
материали са използвани лица, ненавършили 18 години и изглеждащи (с оглед външните им физически
характеристики, видими на снимките) като
такива. Също така на 23.06.2013 г. З. чрез използване на цифров фотоапарат
създал два броя снимки, за
чието създаване използвал лице, ненавършило 18 години и изглеждащо (с оглед външните му физически
характеристики, видими на снимките) като
такова. На 31.08.2014 г. чрез използване на камерата на
мобилен телефонен апарат подсъдимият отново създал един
брой снимка, за чието създаване
използвал лице, ненавършило 18 години и изглеждащо (с оглед външните му физически
характеристики, видими на снимката) като
такова. Още преди това, на
02.08.2009 г., А.З. чрез използване
на цифров фотоапарат също бил създал два
броя снимки, за чието създаване
използвал лица, ненавършили 18 години и изглеждащи (с оглед външните им физически
характеристики, видими на снимките) като
такива, а след тази дата, на
04.08.2009 г., отново чрез използване на цифров
фотоапарат, създал един брой снимка,
за чието създаване използвал лице, ненавършило 18 години и изглеждащо (с оглед външните му физически характеристики,
видими на снимката) като такова.
Визираните в предходния абзац снимки (налични
като разпечатки по делото, съдържащи
се като приложения
към аудиовизуалната художествена експертиза, изготвена по ДП, включително описани подробно в самото заключение на визираната
експертиза) съдържали (съответно) похотливо показване на половите
органи на лица, мастурбация и полово сношение (независимо дали реално или симулирано).
Непълнолетните (и изглеждащи
като такива) лица на някои
от снимковите материали, съхранявани от З. в периода от 20.06.2002 г. до 25.02.2015
г., били на видима възраст значително под 10 години. Физическите характеристики на съответните непълнолетни и изглеждащи като такива лица, видими
на снимките, заради които характеристики
същите изглеждали като непълнолетни (като от тези
характеристики се достига и до извода,
че се касае
за действително непълнолетни лица), са окосмяване, форма и черти на
лицето и др.
Подс. А.З. знаел за малката възраст
на пострадалата И., съзнавал, че се
съвкуплява с нея и искал това, като
също така знаел за обективните
характеристики на горепосочените снимки и вещества, които съхранявал, респективно - изготвял.
Подсъдимият е роден през
1977 г. Осъждан е въз основа на одобрено
от PC - Оряхово на 03.07.2013 г. (в сила от тази дата)
споразумение за решаване на съответното
дело на пробация
за извършено на 16.06.2013 г. престъпление по чл. 3436, ал.
1 от НК, като няма други постановени
срещу него и влезли в сила осъдителни
присъди и съдебни актове по налагане
на наказания по чл. 78а от
НК. Същият е психично здрав и е могъл да разбира (и е разбирал) свойството и значението на така
извършеното и да ръководи (и ги е ръководел) гореописаните си постъпки. Има
съпруга и две деца, родени през
2007 г. и през 2008 г. От
2015 г. трайно реализира трудови доходи в размери над 500 лева месечно, като
от средата на 2016 г. тези доходи са с месечни
размери от около 1000 лева, а от 2017 г., продължавайки и през 2018 г., месечният размер на тези
доходи е над 1000 лева, в някои случаи
над 2000 лева. Заедно с много други лица на
страната на продавача е продал през 2004 г. и през 2005 г. поземлени имоти в гр. София, като
през 2015 г. такъв имот му е възстановен
заедно с още няколко лица - съсобственици. През 2017 г. е придобил автомобил марка „Пежо” с дата на първа
регистрация през 2008 г.
По делото е установено, че свидетелят В.И.е
могла да се ориентира правилно във фактическата обстановка и може да участва
като свидетел в наказателното производство, може да дава адекватни показания по
обстоятелства и факти от съществено значение за производството. Също така, по делото е
установено, че подсъдимият З., е знаел за малолетието на В.И..
От заключенията на СТЕ № 2016/КСМ-08 и №
2015/ИКУ-226 е установено, че изброените файлове са с порнографско съдържание,
като те съдържат снимки на лица на видима възраст под 18 години и изглеждащи
като такива, сниманите лица са голи в различни пози и на снимките се виждат
половите им органи. Файловете са създадени през периода от 20.06.2002 година до
25.02.2015 година.
При съвкупния анализ, който въззивната инстанция направи, и при условие,че описаната
фактическа обстановка не се различава от приетата в мотивите към първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав
достига до извода, че по време на досъдебното производство са събрани
достатъчно доказателства за установяване извършването на престъплението –
предмет на обвинението. Първоинстанционният съд е
провел диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, като е спазил всички
изисквания, като срок, а именно преди даване ход на съдебното следствие,
процедурата е проведена при участието на защитник, разяснени са били правата на
подсъдимия и евентуалните последици от самопризнанието му, като всичко това е обективирано в протоколно определение на съда. Проверени са
всички доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, като не са
установени непълноти в доказателствения материал, в
т.ч., разпитани са всички свидетели, обсъдени са заключенията на вещите лица,
като целият доказателствен материал е установен и
проверен чрез способите на доказване, предвидени в НПК.
Софийски районен съд, обосновано е уважил
искането за провеждане на съкратено съдебно следствие. В конкретния случай не
са били налице основания за отказ от провеждането на диференцираната процедура,
доколкото самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от
доказателствата, събрани в досъдебното производство. Признаването на фактите от
страна на подсъдимия е условие, без което не може да бъде проведена тази
процедура. Подсъдимият З. доброволно, ясно и недвусмислено е изразил съгласие
съдът да не събира доказателства за посочените факти, съдържащи се в
обвинителния акт, а да ги приеме за установени въз основа на събраните в
досъдебното производство доказателствени материали и въз основа на направеното
от него самопризнание. Самопризнанието е направено цялостно, а не частично и
обхваща всички съставомерни факти /обективни и
субективни/ по всички повдигнати обвинения за извършени престъпления, описани в
обвинителния акт. Наред с направеното самопризнание, подсъдимият е направил и
изявление, че разбира последиците от него. Тази своя констатация СРС е отразил
в мотивите на определение по чл. 372, ал.4 от НПК, чиято правилност не може да
бъде предмет на проверка отделно от крайния съдебен акт на първоинстанционния
съд. Поради това, както и с оглед пределите на въззивната
проверка, настоящият съдебен състав се занима и с процесуалната дейност на СРС,
в която е обявена констатацията за съответствието на самопризнането
с фактите, които се извличат от събрания в досъдебното производство доказателствен материал. Споделят се изводите на първата
съдебна инстанция за наличието на съответствие по отношение на всички
релевантни по делото факти, като време, място, начин на извършване на престъпленията.
Обосновано СРС е констатирал, че признатите от
подсъдимия факти се потвърждават изцяло, последователно и безпротиворечиво
от посочените гласни , писмени и веществени доказателства, събрани в хода на посоченото
досъдебно производство. Обясненията на подсъдимия по делото са еднопосочни,
непротиворечиви и непротиворечащи. В този смисъл самопризнанието, направено от
подсъдимия правилно е ползвано и на него се е позовал първоинстанционният
съд.
Въз основа на изводите по фактите, първинстанционният съд е стигнал и до правилни изводи от
правна страна. С деянията си подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, с това, че от
есента на 2013 година до 2015 година, на различни неустановени с точност места
в гр. София, се е съвкупил с лице, ненавършило 14 годишна възраст- В.Д.И., като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Законосъобразно първият съд е приложил
разпоредбата на чл. 26 от НК, тъй като видно от фактическата обстановка по
делото, престъплението е извършено с неустановен брой деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл, първоинстанционният съд законосъобразно е констатирал и
респективно отстранил пропуска на държавното обвинение.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вина- пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал именно тяхното настъпване. Подсъдимият З., знаейки, че
пострадалата е малолетна е желаел да се съвкупи с нея.
По отношение на престъплението от пункт
2 от обвинителния акт, обосновано районният съд е приел, че подсъдимия З. е
извършил престъпление по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, тъй като на 25.02.2015 год., в гр. София, без надлежно
разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал високорискови наркотични
вещества – коноп с общо тегло 0,54 грама и процентно съдържание на активното
вещество 10 % и амфетамин 0,42 грама с процентно съдържание на активното вещество 8,7%, включени в
Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда на класифициране на растенията и
веществата като наркотични – Списък I.
При извършване на претърсване и изземване на автомобила, собственост на
подсъдимия З., на 25.02.2015 година, чрез извършени процесуални действия по
реда на НПК, са намерени горепосочените наркотични вещества, с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредния ефект и злоупотреба с тях и които
са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
Деянието е извършено от подсъдимия
умишлено, като същият е знаел, че държейки наркотични вещества, забранени със
закон осъществява престъпление, макар и в малко количество и на малка стойност,
освен това подсъдимият е съзнавал, предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици.
В съответствие със закона и
доказателствата по делото, подсъдимият е признат за виновен в извършването и на
престъпление и по чл.159, ал.6 от НК, тъй като в периода от 20.06.2002 година
до 25.02.2015 година в гр. София, чрез компютърна система и в карта памет държал
за себе си порнографски материали -4001 броя фотофайлове
/снимки/ -3934 броя в компютърната система и 67 броя в карта- памет, като за
създаването им са използвани лица,
ненавършили 18 години и изглеждащи като такива. В случая резонно контролираният
съд е пояснил в мотивите си, че квалификацията на съответните материали като
порнографски следва от разпоредбата на чл.93, т.28 от НК, приложима преди
редакцията от 2015 година, с оглед момента на довършване на престъплението,
както и правилно е приложен материалния закон при индивидуализацията на
наказанието, а именно без наличието на кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ , при съобразяване, както вече се посочи на уредбата на чл.2 от НК.
Деянието е извършено при форма на вина –
пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си и е искал именно настъпването на общественоопасните
последици, същият е знаел, че държи за себе си, за собствени нужди огромен брой
порнографски материали с непълнолетни и изглеждащи като такива лица и за то
един сравнително дълъг период от време.
Подсъдимият З. е извършил от обективна и
субективна страна и престъпление по чл.
159, ал.4, т.1, вр. с ал. 1, вр.
с чл. 26, ал.1 от НК, тъй като е безспорно установено, че на 23.06.2013
година и на 31.08.2014 година в гр. София, при условията на продължавано
престъпление- с две деяния, които поотделно са осъществили един и същ състав на
едно и също престъпление и са били извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, чрез използване на цифров фотоапарат, на
23.06.2013 година е създал порнографски материал- два боря снимки, за чието
създаване е използвано лице, ненавършило 18 години и изглеждащо като такова, а
на 31.08.2014 год., чрез използване на камерата на мобилен телефонен апарат
създал порнографски материал – един брой снимка, като за създаването на
порнографския материал е било използвано лице, ненавършило 18 години и
изглеждащо като такова.
Изводът за субективната страна на деянието
се извежда от факта, че подсъдимият е съзнавал, че със заснемането на лицата,
при това голи и ненавършили 18- годишна
възраст, създава порнографски материал, като
е искал и желал именно това.
Отново на две различни дати- 02.08.2009
година и 04.08.2009 година в гр. София, при условията на продължавано
престъпление- с две деяния, които поотделно са осъществили един и същ състав на
едно и също престъпление и са били извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се е явило от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, чрез използване на цифров фотоапарат създал
порнографски материали- три броя снимки /от които две са направени на
02.08.2009 година, а третата на 04.08.2009 год./, за чието създаване използвал
лица, ненавършили 18 години и изглеждащи като такива. Чрез посочените действия,
подсъдимият З. е извършил престъпление по чл.
159, ал.4, т.1, вр. ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Извършването на това престъпление е
също, както останалите при форма на вина – пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимият
е бил с ясното съзнание и представи, че снима лица, непълнолетни и голи, както
и, че това е в противовес и разрез с установения правов ред.
Законосъобразно районният съд е приложил
разпоредбата на чл.23 от НК, тъй като горепосочените престъпления са извършени
от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях,
поради което съдът е определил наказание за всяко то тях по отделно, след което
е наложил най-тежкото от тях.
Контролираният съд, в съответствие с
нормите на наказателния кодекс, по- конкретно по реда на чл.54, подробно,
пространно и прецизно е обсъдил всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като е определил наказания за
всяко отделно престъпление, които наказания съобразно чл.58а, ал.1 от НК, съдът
е редуцирал с 1/3, поради което на подсъдимия са наложени съответно наказания:
-
За престъплението по чл. 151, ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 2 години и 4 месеца
-
За престъплението по чл. 354а, ал.3,
т.1, наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца и наказание „глоба“ в
размер на 2 200 лева.
-
За престъплението по чл. 159, ал.6 от НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 месеца
-
За престъплението по чл. 159, ал.4,т.1, вр. ал. 1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година
-
За престъплението по чл. 159, ал.4, т.1,
вр. с ал. 1, вр. чл .26, ал.1 от НК, наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 6 месеца.
При така определените наказания, съдът, на
основание чл. 24 от НПК е увеличил наложеното най-тежко наказание в размер на 2
години и 4 месеца с още 2 месеца, като по този начин общото наказание е 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 2 200 лева.
Настоящият съдебен състав е на
мнение, различно от това на защитата и не се съгласява с доводите на същата, релевирани във въззивната жалба
по отношение на това, че неправилно е бил приложен чл.24 от НК, вместо чл.58а
от НК. Разпоредбата на чл. 58а от НК представлява една премия и привилегия, от
която се възползва подсъдимият при диференцираната процедура по чл. 371, т.2,
тъй като ръководно решаващият орган е значително „разтоварен“, „облекчен“ и не
се извършва съдебно следствие, респективно процесът е улеснен. Няма пречка
съдът да приложи разпоредбата на чл. 24 НК след индивидуализацията на санкциите
за всяко от престъпленията поотделно и определянето на общото най-тежко наказание
по реда на чл. 23 НК.Съображенията са, че бонусът за направеното от подсъдимия
самопризнание и даденото от него съгласие да не се събират доказателства за
фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт се състои единствено в
приложението на чл. 58а НК, като в закона не са предвидени други
по-благоприятни последици. В този смисъл е Решение № 192/2009 год. на ІІ н. о. на ВКС.
Контролиращият съд намира, че Софийски
районен съд е спазил стриктно процесуалните правила, като най- напред е
индивидуализирал поотделно за всяко извършено престъпление наказание, след
което е редуцирал с 1/3, кумулирал и приложил чл.24
от НПК, като увеличеното наказание не
надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за
съответния вид наказание. Ето защо, неоснователни се явяват доводите на защита
на подсъдимия, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, като
съдебният състав на настоящия съд намира така определеното наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 и 6 месеца, както и наложената глоба в размер на
2 200 лв. за адекватни и законосъобразно отмерени.
Проверяващата инстанция намира за
неоснователни и доводите на държавния обвинител, изтъкнати в съдебно заседание
за липсата на мотиви към присъдата,
както и липсата на обсъждане на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е дал категорични и ясни отговори какво приема за установено и въз основа на кои
доказателства, още повече, че производството е протекло по реда на глава XXVII, в което производство оценката на доказателствените материали се свежда до решаване на
въпроса дали заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в
обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, поради което и въззивната инстанция
няма основание да приеме, че е налице твърдяната липса на мотиви.
Въззивният
съд констатира обаче, че искането, направено от защитата за приложението на чл.
66 от НК се явява основателно. Това е така, тъй като са налице всички
предпоставки, предвидени от законодателя: наложеното наказание „лишаване от
свобода“ е до три години, лицето не е осъждано с друго наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер, също така подсъдимият е трудово
ангажиран, баща на две деца, изразява критично отношение и съжаление за
извършеното и за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
така определеното наказание. Съдът намира, че с налагане на института на
условното осъждане, а не ефективно такова, подсъдимият З. ще преосмисли
поведението си и мирогледа и за в бъдеще ще се възпира от извършването на
престъпления. Освен това, така определено наказанието, би въздействало
предупредително и върху останалите членове на обществото.
По всички тези съображения се налага
правния извод, че с оглед най-вече превъзпитанието на осъдения, което е
основната цел на НК, такова би се постигнало и то ефективно и с прилагане на
чл.66 ал.1 НК за общото най-тежко кумулирано
наказание, а именно отлагане изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2
години и 6 месеца за срок от 4 години.
Гореизложеното сочи на извод за
обоснованост, законосъобразност и правилност на атакувания първоинстанционен
съдебен акт, който следва да се измени само в частта относно приложението на
разпоредбата на чл.66 от НК, като изпълнението на така наложеното наказание
бъде отложено за срок от 4 години.
Водим от горното и на основание чл.334,
т.3, вр. с чл. 337, ал.1, т.3, вр.
с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от
28.11.2018 година, постановена по НОХД № 8909/2017 година, СРС, НО, 18-
ти състав, в частта, с която е
постановено ефективното изпълнение при първоначален общ режим на наложеното на
подсъдимия А.Г.З. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца, като вместо това постановява:
ОТЛАГА на основание чл.66 от НК изпълнението
на така наложеното наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 4 години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.