Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Шести тричленен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на прокурора Силвиян Иванов и
секретаря Галина Владимирова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова КАНД
№ 2454/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.П.Д.,
подадена чрез адв. Д. – ВАК против Решение № 1175/01.09.2022 г. постановено по АНД
№ 829/2022 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно
постановление № 433а-251/01.12.2021 г. издадено от директора на ОД на
МВР-Варна, с което на К.П.Д. е наложено администативно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение. Счита, че НП следва да бъде отменено, тъй като е налице процесуално
нарушение от категорията на абсолютните. Посочена е една и съща норма кано
основание и санкция, което е недопустимо. Счита, че не става ясно какво точно е
нарушението, тъй като в диспозитива са посочени всички хипотези на чл.63 от ЗЗ и
чл.63а ал.1 и ал.2. Твърди, че следва да бъдат раздавани безплатно маски при
влизане в автобус, какъвто е и смисълът на чл.63, ал.9 от ЗЗ. Освен това когато
се е качила в автобуса е смятала, че маската й е в джоба, но е установила, че я
е забравила, поради което не е налице умисъл от нейна страна, а сумата от
300лв. е непосилна, тъй като е пенсионер. Моли да бъде отменено решението на
ВРС, както и издаденото НП. Моли случаят да бъде счетен за маловажен.
Ответникът- директорът на ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния
си представител ю.к. Л.-А., оспорва жалбата в представено писмено становище.
Счита, че решението е постановено при пълно и всестранно установяване на
относимите факти, изследвани са и обсъдени всички доказателства, нарушението е
безспорно установено, правилно квалифицирано, като случаят не е маловажен. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен
съд-Варна.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
С обжалваното НП на К.П.Д.
е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, за нарушение на чл.209а, вр. чл.63, ал.1 от Закон за здравето.
Районен съд – Варна е установил от фактическа страна, че на 30.08.2021 г., около 17.20ч. в гр.Варна,
бул.“Владислав Варненчик“, на спирка „Зимно кино Тракия“, по време на
въведеното със Заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г. за допълнение на Заповед
№РД-01-124 от 13.03.2020 г. на Министър на здравеопазването, изискване за
носене на защитни маски на закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, въззивникът К. Д. се намирала в автобус по линия
148 без поставена защитна маска. Нарушението било установено от свидетелите К.
С., А. И. и И. Д. - тримата служители в сектор „Общинска полиция“ при ОД МВР
Варна, като свид. К. С. съставил спрямо нея AУAH №778402 от 13.04.2020 г., в
който било отразено, че на същата дата и място, въззивникът няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, с което не е
изпълнила т.7 от Заповед №РД-01-646 от 29.07.2021 г. на Министър на
здравеопазването.
Към 30.08.2021 г. била в сила т.7 от Заповед № РД-01-646 от 29.07.2021 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в това число транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение №3. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗ. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено
от компетентен орган и в срок, съдържа реквизитите по
чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и на обстоятелствата на
извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по Закон за
здравето (ЗЗ). Приел е, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна. За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е
приел също, че не са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, поради което няма предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове този извод, въззивният съд е
приел, че нарушението е извършено по време на обявено извънредно положение и
създава риск за останалите граждани, свързан с разпространението на животозастрашаващ
вирус.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е
валидно и допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка,
при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 30.08.2021 г. К.Д. не е изпълнила въведени със заповед на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Установено е по делото, че на посочената дата се е намирала в гр. Варна, на закрито обществено място, в
автобус № 148, като не е изпълнила
въведените противоепидемични мерки по т.7 от Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г. на
Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото е
правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, визиращи състава
и наказанието за извършеното нарушение. Въззивният съд е установил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение. От събраните доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние.
Безспорно е установено по делото, че към датата на
извършване на нарушението – 30.08.2021 г., нормативната разпоредба, за нарушението
на която е била наказана Д. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е била в сила, считано от 09.04.2020 г. Тази
разпоредба предвижда наказание глоба в
размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт
на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 4, 7, 10 или 11 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието
не съставлява престъпление. Към датата на извършване на нарушението такива
противоепидемични мерки са били въведени със Заповед № РД-01-646/29.07.2021 г.
на Министъра на здравеопазването. Няма спор, че на посочената в НП дата Д. се е
намирала в закрито обществено място- автобус линия 148 без поставена защитна
маска на лице еднократна или многократна употреба. Тоест безспорно е установено
по делото, че е извършила нарушението, за което е била наказана.
Правилно Районен съд-Варна е приел, че случаят не
е „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за
маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката
за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана
с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
Случаят не
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявена
епидемична обстановка, поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани
с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите.
Наложеното наказание е съобразено със законовия
минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките
на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12
от ЗАНН. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване поради вирус. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената
опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е
установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е
наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО
обществената опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени
противоепидемични мерки.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на Районен съд-Варна е правилно и следва да се остави в
сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане,
съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН
вр. чл.37 ЗПП.
По изложените съображения и на основание чл. 222,
ал.1, предл.1-во от АПК, Административен
съд – Варна, VІ-ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1175/01.09.2022 г. постановено по АНД № 829/2022 г. по описа на
Районен съд-Варна, с което е потвърдено наказателно постановление №
433а-251/01.12.2021 г. издадено от директора на ОД на МВР-Варна, с което на К.П.Д.
е наложено администативно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.