МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 82/2018 ГОД. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимата Р.А.К. *** за това, че през периода 17.01.2017 г., до 31.01.2017 г. в гр. Хамбург,
Федерална Република Германия, действайки в условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у М.Д. – гражданин на Република Македония, живущ в гр. Хамбург,
ФРГермания, че ще го посети в Германия и ще сключи с него граждански брак и с
това му е причинила имотна вреда в размер на 1 056.15 лева, представляващи
левовата равностойност на 540.00 евра – престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така
както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, както и самопризнанията на
подсъдимата, установяват по безспорен начин авторството й в извършване на
инкриминираното деяние. Пледира на подсъдимата да бъде наложено предвиденото за
извършеното престъпление наказание ориентирано на минимума – една година
лишаване от свобода, което с оглед
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие следва да бъде
намалено с една трета, изтърпяването на което следва да бъде отложено при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК за тригодишен изпитателен срок.
В срока по чл.
85, ал. 3 от НПК пострадалото от престъплението лице М.Д. предявява граждански иск срещу
подсъдимата, претендирайки заплащане на обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на стойността на 540.00 евра, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното плащане.
Подсъдимата Р.А.К.,
както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се признава
виновна в извършване на деянието, за което е обвинена. Признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае събиране на
доказателства за установяване на тези факти, като прави искане за разглеждане
на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Защитникът й заявява, че
събраните на ДП доказателства, както и самопризнанията на подзащитната му
установяват извършването на инкриминираното деяние, поради което пледира за
постановяване на осъдителна присъда, като размера на наказанието лишаване от
свобода, бъде ориентирано на минимума и редуцирано с 1/3. Заявява, че са налице
условията за приложение института на условното осъждане. Счита, че гражданският
иск е доказан по размер.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Р.А.К. е
57-годишна, с българско гражданство, вдовица, неосъждана, с начално
образование, пенсионер по болест.
Към
инкриминирания период – м. януари 2017 г. свидетелят М.Д. е бил гражданин на
Република Македония и живеел в гр.Хамбург, ФРГермания.
Подсъдимата
Р.А.К.
***.
Св.Д. имал
регистрация в интернет сайт за запознанства muslima.com. На 17.01.2017г. чрез
социалните мрежи в интернет в посоченият сайт подс.Р.К. установила познанство
със св.Д.. Никнеймът на подс.К. бил Сабрие.
В
разговорите със свидетеля К. обяснила, че няма баща и че търси честен съпруг; че
живеела в Русе с майка си при бедни условия; че е на 29 години (макар че била на 55
г.). Подсъдимата
и Д.
продължили контактите си през WhatsApp, като К. предоставила на свидетеля
номера
но мобилния си телефон +359*********. Разговорите водели на турски език като
никога не използвали видеокамера. К. споделила, че има
голямо желание да отиде в Германия, за да се запознае със св.Д. и да сключи с него
граждански брак. В действителност тя живеела в село Севар и нямала никакво
намерение да напуска страната и да пътува до Германия. Подс.К. изпратила на св.Д.
снимки на непозната жена, които представила като свои лични. За
пореден път заявила, че има желание да отиде при него, но няма пари за пътни
разноски и поискала от св.Д. сумата от 200 евро. След като подс.К. успяла да
заблуди Д., а той повярвал на думите й, че тя иска да
отиде при него, чрез системата за парични преводи Western Union на 29.01.2017 г.
той изпратил 200 евро за пътни
разноски, с паричен превод MTCN: 536-893-7217. Парите били получени от подс.К. ***.
К. обяснила, че ще пътува със самолет на 31.01.2017 г. ,
когато имало полет София - Франкфурт - Хамбург.
На 31.01.2017 г.
между 10 и 12 часа подс.К. се обадила по телефона на Д. и му казала, че пътува
с автобус към летището в София. Малко след това отново позвънила на
св.Дестановск и плачейки обяснила, че е на летището в
София, но са й необходими 340 евро за пътническа
застраховка. Св.Д. още същия ден посредством „Money Gram“ изпратил
исканата от подс.К. сума - 340 евро с паричен превод с референтен № 48493382.
Парите били получени от подс.К. ***. След като изпратил парите свидетелят
помислил, че с това проблемите на
приятелката му са решени и че тя лети за Хамбург, като
имал намерение да я посрещне вечерта на летището.
Много
скоро след като изпратил втората сума пари, К. отново се обадила на св.Д. и
му казала, че й трябват още 60 евро за пътническата застраховка. Обяснила, че ако не
ги заплати ще бъде арестувана от българската полиция. Св.Д. веднага прекъснал
телефонния разговор, тъй като заподозрял, че е измамен от подс.К..
Още същия ден отишъл на гишето на „MoneyGram“ и попитал, къде е била
изплатена сумата. След като разбрал, че това е станало не на летището в
София, а в гр.Кубрат, позвънил на служител в летището в Хамбург и установил, че
наистина има полет от София до Хамбург, но той бил директен, а не
през Франкфурт. Това окончателно затвърдило убеждението му, че е жертва
на измама и подал сигнал до българските власти.
Реално подс.К. нямала
никакво
намерение да пътува до гр.Хамбург, Германия, но с изявленията си
мотивирала св.Д. да й изпрати два пъти парични суми в евро, които искала под
предлог за пътни разноски и за пътническа застраховка. Именно мотивиран от
неправилните си представи, св.Д. извършил акт на имуществено разпореждане чрез
системата за преводи Western Union на 29.01.2017 г. и чрез „Money
Gram“
на 31.01.2017 г., като по този начин на подсъдимата са й били изпратени от Д. общо 540.00 евро, чиято
левова
равностойност към инкриминирания период възлиза на 1 056.15 лева.
В действителност Р.К.
***, била вдовица и живеела с внучката си, а родителите й били починали -
баща й през 2007 г., а майка й през 2014 г. Не е имала намерение да
напуска страната и да заминава за Германия, а историите, които разказвала
на пострадалото лице, били единствено да набави за себе си имотна облага по незаконен начин.
Разписките за извършените
от пострадалия парични преводи са приложени като доказателства по делото. От
заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза е
видно, че общият размер на изпратените от св.М.Д. суми в евро – 540.00, възлиза на
левова равностойност 1 056.15 лева.
Категорично
от
заключението по изготвената съдебно-графическа експертиза се
установява, че в разплащателни разписки MTCN: 536-893-7217 и с референтен №
48493382 подписите срещу получател са положени от Р.А.К..
По
доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимата самопризнания относно фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и одобреното от съда съгласие да не
се събират доказателства за тези факти, съдът приема за безспорно установена
изложената фактическа обстановка. Това е така, защото самопризнанията на
подсъдимата се подкрепят от доказателствата събрани на досъдебното
производство, а именно – показанията на свидетелите Д., Костов и Ладов, справка за
съдимост, съдебно счетоводна експертиза, съдебно-графическа експертиза,
компютърно-техническа експертиза, оригинал на бланка за получаване на пари с
номер MTCN: 536-893-7217, оригинал на бланка за изпратен паричен превод
посредством „Money Gram“ с референтен № 48493382, веществени доказателства:
ВД № 1- Захранване за рутер модел TP-LINK TL-WR542G, зарядното с надпис „SAFETY“ 220/девет
волта,черно на цвят; ВД № 2 - Рутер модел TP-LINK TL-WR542G със серия номер
09А88804625 и шас адрес 002719ЕАР532; ВД № 3 - Компютър надпис на предния панел
FUJITSU SIEMENS, модел ESPRI№ серия номер YBBS048946, компютърът е иззет без
допълнителните кабели, мишка, монитор, клавиатура; ВД № 4- Мобилен телефон
„АЛКАТЕЛ“, със сим-карта на „ВИВАКОМ“, включена imei
354988043148095, с батерия Алкател, серия номер САВ2170000С1. От вътрешната
страна на капака на телефона /черен на цвят/ има надпис **********, личен код
на к.л. 14556; ВД № 5- Пластична карта, вероятно от мобилен оператор, с надпис
„bConnect и **********, личен код 77505“. Тези доказателства са
събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват годни
доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на инкриминираното
деяние от подсъдимата.
От правна страна:
С действията си
подсъдимата Р.А.К. е осъществила състава на престъпление по чл. 209,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, тъй като през периода 17.01.2017 г., до 31.01.2017 г. в гр. Хамбург, Федерална
Република Германия, действайки в условията на продължавано престъпление, с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у М.Д. –
гражданин на Република Македония, живущ в гр. Хамбург, ФРГермания, че ще го
посети в Германия и ще сключи с него граждански брак и с това му е причинила
имотна вреда в размер на 1 056.15 лева, представляващи левовата
равностойност на 540.00 евра.
От обективна
страна: Подсъдимата Р.А.К. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна
представа у св.М.Д., че е на 29 години и живее в Русе
заедно със своята майка с оскъдни средства, иска да се задоми за честен съпруг,
че желае да отиде при него в Германия и да сключи брак; че за да пътува до
Хамбург са й необходими 200 евра; че е на летището в София и трябва да плати
340 евра за пътническа застраховка. Освен, че създала тези неправилни
представи, подсъдимата и поддържала заблуждението, като посочила къде да й бъдат преведени
парите. Формираните в съзнанието на
свидетеля невярни представи, са повлияли на волята му да извърши разпоредителни
действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без
заблуждението, в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимата
исканите средства, в резултат на което К. установила фактическа власт
върху движимите вещи - пари. В резултат на тези разпореждания, извършени
вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за
пострадалия, която всъщност е била целта на подсъдимата, тъй като има
характер на облага за нея и с това е и довършено престъплението.
Установява се, че
в инкриминирания период - от 17.01.2017 год. до 31.01.2017
год.
е
извършила две деяния, които осъществяват поотделно един и същ
състав на престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. Ето защо извършеното от нея следва да се
квалифицира в условията на продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1
от НК.
От субективна страна подсъдимата е действала при пряк
умисъл – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и видно от действията й, водена от користни
мотиви е искала настъпването на тези последици.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.Р.А.К. за виновна в извършване на
престъплението по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и й наложи наказание
при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: признание за виновност, чисто съдебно минало, съдействие
за разкриване на обективната истина и отегчаващи – няма. Отчитайки
предходното съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума – една година лишаване от свобода, което
на основание чл.58а от НК, предвид разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие намали с 1/3, поради което наложи на подсъдимата наказание
осем месеца лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Гражданският
иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди от престъплението по чл. 209,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК се явява доказан по своето основание. Деянието на подсъдимата представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което същата е длъжна да
репарира вредите, които пострадалото лице е понесло. Общия размер на
изпратените от гражданския ищец суми в евро възлиза на 540.00 евра, чиято
левова равностойност е 1 056.15 лева. Ето защо
подсъдимата Р.А.К. следва да бъде осъдена да заплати на пострадалия посочената
сума, ведно със законната лихва считано от 31.01.2017 г. до окончателното плащане.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, подсъдимата Р.А.К. следва
да заплати, на основание чл.189 ал.3 от НПК, направените по делото разноски: в
полза на ОД на МВР – гр. Разград сумата 416.20 лева – разноски на досъдебното производство и по
сметка на Районен съд – Кубрат сумата 285.04 лева – разноски на съдебното следствие и сумата 50.00
лева – държавна такса върху уважения граждански иск.
С присъдата съдът постанови, на
основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК веществените доказателства по делото: ВД № 1 – Захранване за рутер модел TP-LINK
TL-WR542G, зарядното с надпис „SAFETY“ 220/девет волта,черно на цвят; ВД № 2 – Рутер модел TP-LINK TL-WR542G със серия номер 09А88804625
и mac адрес 002719ЕАР532; ВД № 3 –
Компютър надпис на предния панел FUJITSU SIEMENS, модел ESPRLNk серия номер YBBS048946, компютърът е иззет без допълнителните кабели,
мишка, монитор, клавиатура; ВД № 4 – Мобилен телефон „АЛКАТЕЛ“, със сим-карта
на „ВИВАКОМ“, включена imei 354988043148095,
с батерия Алкател, серия номер САВ2170000С1, от вътрешната страна на капака на
телефона (черен на цвят) има надпис **********, личен код на к.л. 14556, да се отнемат в полза на
държавата, след влизане в сила на присъдата.
Вещественото доказателство по
делото: ВД № 5 – пластична карта, вероятно от мобилен
оператор, с надпис „bConnect и
**********, личен код 77505“, следва да се унищожи след влизане
в сила на присъдата.
В този смисъл съдът постанови
съдебния си акт.
Председател: /П/ Ал. Великова