Мотиви
по НОХД № 3198/2010г. по описа на П.ския
окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия Г.П.П. *** е
повдигнала обвинение за престъпление по чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и "Б" от НК, за
това, че на ***. в гр.П., при условията на опасен рецидив, след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и след като
е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл.66 от НК, е отнел чужди движими вещи – пари, 84 лева от
владението на Д.К.Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.П. поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия П.. Счита, че на същия
следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, определено по размер при условията на чл.58а, ал.4 вр.
чл.55, ал.1, т.1 от НК, което да изтърпи
при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип, като се зачете предварителното му задържане.
Защитникът
на подсъдимия не оспорва правната квалификация на деянието и неговото авторство.
Моли за налагане на минимално наказание,
изтъквайки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Подсъдимият
П. се възползва от процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно
следствие. Признава вината си, както и изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Присъединява се към искането на защитника си и моли
за минимална присъда.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство не е приет предявен граждански иск от пострадалия.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа
и правна страна, следното:
Подсъдимият
Г.П.П. е роден
на ***г***. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Без
образование е. Не е женен, но живее на съпружески начала. Твърди,
че има едно дете /бебе/, както и че работи като общ работник. Осъждан е 15 пъти. Първите шест осъждания за престъпления по чл.195 и чл.196 от НК и последното
по чл.297 от НК не се отразяват върху правната квалификация на престъпната му
деятелност, за разлика от останалите осем.
С
присъда № 250/07.12.2000г., постановена по НОХД № 318/2000г. по описа на ПРС, 2
н.с., влязла в законна сила на 09.01.2001г., е признат за виновен за
престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и „Б” от НК, извършено на 20.03.1999г., и е осъден на три години лишаване
от свобода при първоначален строг режим, изтърпяно на 16.03.2007г.
С
определение №.29/29.01.2001г., постановено
по НОХД № 990/2000г. по описа на ПРС, 5 н.с., влязло в законна сила на
29.01.2001г., за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А”
от НК, извършено на 08.12.1998г., му е наложено наказание пет месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим, изтърпяно на 25.07.2007г.
С определение № 209/11.11.2002г.,
постановено по НОХД № 179/2002г. по
описа на ПРС, 2 н.с., влязло в законна сила на 11.11.2002г., е признат за
виновен за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195,
ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК,
извършено на 29.03.1999г., и е осъден на една
година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С
определение № 63/17.04.2003г., постановено по НОХД № 1513/2002г. по описа на ПРС, 10 н.с., влязло в
законна сила на 17.04.2003г., за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б”
от НК, извършено на 02.12.1998г., му е наложено наказание две години лишаване
от свобода при първоначален строг режим.
С определение № 129/28.05.2003г., постановено по НОХД № 1867/2002г. по описа на ПРС, 3
н.с., влязло в законна сила на 28.05.2003г., е признат за виновен за
престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1
вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК, извършено на 26.09.1998г.,
и е осъден
на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С
определение № 46/05.03.2004г., постановено по НОХД № 830/2003г. по описа на ПРС, 16 н.с., влязло в
законна сила на 05.03.2004г., за престъпление по чл.196, ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и „Б” от НК, извършено
на 28.10.1998г., му е наложено наказание три години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
С определение № 55/15.03.2004г., постановено по НОХД № 35/2003г. по описа на ПРС, 15 н.с.,
влязло в законна сила на 15.03.2004г., е признат за виновен за престъпление по чл.196,
ал.1 вр. чл.195, ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и „Б” от НК, извършено на 09.08.1998г., и е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим.
С
определение № 80/27.02.2006г., постановено по НОХД № 1760/2005г. по описа на ПРС, 08 н.с., влязло в
законна сила на 27.02.2006г., за престъпление по. чл.195,
ал.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено на
15.03.1996г., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при
първоначален общ режим.
С
определение от 12.04.2006г., постановено по ЧНД № 239/2006г. по описа на ПРС, 8
н.с., влязло в законна сила на 28.04.2006г., са групирани наказанията, наложени
на подсъдимия П. по НОХД № 179/2002г.,
НОХД № 1513/2002г., НОХД №
1867/2002г., НОХД № 830/2003г., НОХД № 35/2003г. и НОХД № 1760/2005г., като
му е определено едно общо най-тежко наказание в размер на три години, увеличено
с една година или общо четири години лишаване от свобода, изтърпяно на 22.04.2009г.
На ***. вечерта подсъдимият П.
заедно със свидетеля И.С. *** и пиел бира. Около 18-19 часа в близост до тях
дошъл свидетеля Д.Д., който бил употребил наркотично вещество. Двамата с
подсъдимия се познавали от Затвора гр.П., където изтърпявали наказание лишаване
от свобода. Подсъдимият П. поискал цигара от свидетеля Д.. Последният му
отказал. Виждайки, че същият държи в ръката си мобилен телефон, подсъдимият
поискал да го купи, но отново получил отказ. Тогава подсъдимият П. хванал
свидетеля Д. за потника, с който бил облечен и започнал да го дърпа. Нанесъл му
няколко удара с юмрук, след което бръкнал в джоба на панталона му и взел оттам
сумата от 84 лева. Парите похарчил за храна и алкохол.
Веднага след случилото се пострадалият сезирал
органите на VІ РУП гр.П.. Бил извършен оглед на местопроизшествието /л.5 от
досъдебното производство/.
От заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза /л.90-91 от досъдебното производство/ се установява, че свидетелят Д.
е психично здрав. Не се води на диспансерно наблюдение към ОДПЗС гр.П.. Страда
от разстройство вследствие употреба на опиоиди, хероинова зависимост. Към
инкриминирания период е бил в ясно съзнание, адекватен, с подредено поведение.
Могъл е да разбира и да ръководи постъпките си. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни показания за
тях, може да участва пълноценно в наказателния процес като свидетел.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия П., от показанията на
свидетелите Д., С., К.К., от заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, от
протокола за оглед на местопроизшествие, от приложените по делото писмени
доказателства – справки за съдимост ведно с бюлетините /л.93-98 от дп, л.15-31
от съд.дело/, справка от МП, ГДИН /л.100 от дп/, характеристична справка /л.101
от дп/.
Съдът кредитира показанията на
горните свидетели, тъй като са обективни и логични. Не са противоречиви с
останалите доказателства по делото. Някои противоречия по между им са изяснени
в хода на проведените очни ставки.
Съдът приема заключението на вещото
лице, тъй като е изготвено компетентно,
професионално, с необходимите познания и опит в съответната област.
Следва да се даде вяра на самопризнанията
на подсъдимия, тъй като се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени
доказателства.
При
така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият
П. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”А” и "Б" от НК, за това, че на 27.05.2010г. в гр.П.,
при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел
чужди движими вещи – пари, 84 лева от владението на Д.К.Д. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Подсъдимият
е отнел парите на пострадалия като е използвал принуда под формата на сила. Възползвал
се е от физическа сила, за да отнеме чуждите
вещи.
Деянието е извършено при по-тежко
квалифициращо обстоятелство - опасен рецидив по чл.29,
ал.1, б.”А”
и ”Б” от НК. Тази квалификация се обуславя от осъжданията му по НОХД № 318/2000г.,
НОХД № 990/2000г. и определеното едно общо наказание по НОХД №
179/2002г., НОХД № 1513/2002г., НОХД № 1867/2002г., НОХД № 830/2003г., НОХД № 35/2003г. и НОХД № 1760/2005г., всички
по описа на ПРС. Касае се за тежки умишлени престъпления от общ характер. Наложените за тях
наказания са лишаване от свобода. Изтърпени са реално. Не се изтекли пет години
от изтърпяването им.
Останалите седем осъждания не
влияят върху правната квалификация на деянието по аргумент от разпоредбите на
чл.29, ал.2 от НК и чл.30, ал.1 от НК, тъй като са за престъпление, извършено от дееца като непълнолетен и за
които от изтърпяване на наказанията са изтекли повече от пет години.
От
субективна страна подсъдимият П. е извършил престъплението при пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
При определяне на наказанието задължително следва да
се приложи разпоредбата на чл.58а от НК, тъй като подсъдимият се ползва от
процедурата на съкратено съдебно следствие. Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти.
При така установената правна квалификация на
извършеното, както и като се съобрази с
неговата обществена опасност и тази на дееца, съдът счита, че за постигане
целите на наказанието, на подсъдимия П. следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода, определено при многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изразеното съжаление за
стореното, семейното положение, трудовата заетост, обстоятелството, че не се
касае за престъпна деятелност с голям
интензитет с оглед ниската стойност на предмета на деянието. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са предишните осъждания, който не обуславят квалификацията по
чл.29 от НК.
При така отчетените многобройни смекчаващи и
отегчаващо отговорността обстоятелства, съдът намира, че в случая и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко и е налице хипотезата
на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Деянието се характеризира със значително по-ниска степен на обществена
опасност от характерните за този вид престъпления.
Тъй като едновременно са налице условията на чл.58а,
ал.1 от НК и чл.55 от НК, съгласно чл.58а, ал.4 от НК следва да се приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
тъй като е по-благоприятна за дееца.
Ето защо на подсъдимия П. на основание чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и "Б" от НК вр. чл.58а, ал.4 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1
от НК вр. чл.373, ал.2 от НПК се налага наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът намира, че това
наказание е справедливо. С него ще се постигнат целите на специалната и
генералната превенции.
На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС то
следва да се изтърпи при първоначален „СТРОГ”
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при
изпълнението му се приспада
времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 22.10.2010г. до влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият П. трябва да заплати по сметка на П.ския окръжен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 55 /петдесет и пет/ лева, направени разноски по делото.
Причини за извършване на
престъплението от подсъдимия са ниската му правна култура, незачитането на частната
собственост, стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: