Р Е Ш Е Н И Е
гр. Плевен, 29.04.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание на 30.03.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело №5598 по описа за 2020г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ.
Делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Т.А.К. ЕГН **********,
от ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М.,*** против „Р.Т."ЕАД ЕИК-***,
със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди следното : ищцата има
положен 30-годишен трудов стаж в ответното дружество. Със заповед №42/4.05.2020
г. трудовото й правоотношение било прекратено поради придобито право на пенсия.
С последното трудово възнаграждение й е изплатено и обезщетение на основание
чл.222 ал.3 от КТ в размер на сумата от
1 877,28 лв., което е възнаграждението й за два месеца.
Счита,че следва да й бъде изплатено
обезщетение за още 4 месеца, което възлиза на сумата от 3 754,56 лв.
Съдът е сезиран с искане да постанови
решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ищцата сумата от 3 754,56 лв., ведно със законната
лихва, представляваща разликата до пълния размер на полагащото й се обезщетение
в размер на 6 брутни заплати и изплатения такъв от 2 брутни заплати.
Претендира разноски по делото.
В срок е депозиран писмен отговор от
ответното дружество „Р.Т.” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от *** - Изпълнителен
член на Съвета на директорите, чрез адв. С.Н.Б., член на СвАК с л.н. ***. от
Адвокатско дружество „***”, ЕИК ***, съдебен адрес ***, тел. ***, факс: ***,
моб.телефон: ***, ел. поща : ***, с който
искът се оспорва изцяло и се твърди следното : ответното дружество „Р.Т."
ЕАД е регистрирано през януари 2015 г. Ползването на сгради, движими вещи и
машини в рамките на Стъкларски завод Рубин е по силата на договор за наем от
2015год., сключен със собственика на активите - „***“ АД през месец май 2015
год., а впоследствие от април 2016 г. и до момента - „***“ АД, ЕИК ***.
Трудовите правоотношения между ищцата и ответното дружество започват на
24.01.2015 г., когато тя подава молба за назначаване и с нея е сключен Трудов
договор №301/ 24.01.2015 г. По силата на същия ищцата се е задължила да
изпълнява длъжност „Обслужващ работник дозаторски и транспортни системи“ с код
по НКП 9329 0017, която длъжност изпълнява до 05.06.2020 г., с оглед връчена й
на 04.05.2020 г. заповед №42/ 04.05.2020 г. за прекратяване на трудовия й
договор на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ. Твърди се, че при спазване на
разпоредбите на Кодекса на труда, работодателят изрично записал в заповедта за
прекратяване, че на лицето се дължи обезщетение по чл.222 ал.3 КТ в размер на 2
брутни трудови възнаграждения. Това обезщетение е заплатено на ищцата.
Твърди се, че не са налице условията
по чл.222 ал.3 КТ за изплащане на обезщетение в размер на 6 заплати. Условие за
заплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в увеличения размер, е работникът
или служителят да е придобил определен трудов стаж при работодателя, при който
са настъпили права за получаване на пенсия за изслужено време и старост. Твърди
се, че за да е основателна претенцията по този текст на закона, изискването
работникът да е работил при същия работодател трябва да се схваща в смисъл, че
той е придобил при този работодател последните си 10 години трудов стаж преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Това изискване в конкретния случай не
е налице, тъй като ищцата работи при ответното дружество от 24.01.2015г. и
оттогава до уволнението - 05.06.2020г., не е изминал период от 10 години.
Твърди се, че тя няма необходимия трудов стаж в дружеството от 10 години и
съответно то не й дължи плащане на обезщетение в максимален размер от 6 БТВ. „Р.Т.
ЕАД не е било ангажирано по никакъв начин с ищцата преди наемането й на работа
през 2015г. и между тях не са съществували трудовоправни отношения преди този
период. Ето защо тя е получила обезщетението в дължимия размер и не й се полага
допълнително претендираното обезщетение
от още 4 БТВ или 3 754.56 лв.
В о.с.з. ищцата се явява
и се представлява от адв.М.М., която поддържа иска и навежда доводи в писмена
защита.
Ответната страна се представлява от адв.Б.,
който оспорва иска и навежда доводи в представена писмена защита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства, разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна :
Искът
е допустим, но по същество – неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно чл.222 ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването,
той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през
последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното
му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може
да се изплаща само веднъж. Страните не спорят, че трудовото
правоотношение на ищцата с ответното дружество е прекратено считано от 05.06.2020год.
със Заповед №Р42/04.05.2020год. на Изпълнителния директор на Р.Т. ЕАД *** /приложена
по делото л.40 / на основание чл.328
ал.1 т.10 от КТ – придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Спорен въпрос е дали към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата работодателят й е
бил длъжен да й изплати обезщетение на основание чл.222 ал.3 от КТ в размер 6
брутни трудови възнаграждения.
Обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ се изплаща при наличието на следните предпоставки: прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо от основанието; прекратяването да е
настъпило, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
изслужено време и старост; работникът или служителят да е работил при един и
същ работодател през последните 10 години от трудовия си стаж. От представеното извлечение от трудовата книжка на
ищцата се установява, че същата е започнала работа като „материалчик“ след сключване на трудов
договор с *** на 01.01.1992год., където е работила /след преназначаване на
други длъжности/ до 16.08.2012год. От
следващото вписване в трудовата й книжка
се установява, че е назначена на
основание сключен трудов договор с ***
като „обсл. работник дозатори“ на 16.08.20122год. и е работила в това дружество
до 25.01.2015год., като трудовото й правоотношение е прекратено на основание
чл.325 ал.1 т.1 от КТ-по взаимно съгласие. С ответното дружество ищцата е
сключила трудов договор на 26.01.2015год., като
е работил също на длъжността
„обсл. работник дозатори“, с прекратено трудово правоотношение на соченото
по-горе правно основание, считано от 05.06.2020год. Ответното дружество е
регистрирано през м.януари 2015год. На страните е указана доказателствената тежест с
постановеното по реда на чл.140 вр. чл.146 от ГПК определение, като на ищцата е указано и за кои твърдения не
представя доказателства. Ищцата не е доказала да е налице хипотезата на чл.123
и чл.123 а от КТ. От назначаването й в
ответното дружество до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение не
е изминал период от 10 години. Няма доказателства за това същата да е работил,
както твърди в продължение на 30 години, при един и същ работодател, т.к.
дружествата, с които е сключвала трудови договори са различни юридически лица, които самостоятелно са наемали работници и
служители по трудово правоотношение. Законодателят е предвидил, че за работа
при същия работодател се считат и случаите на запазване на трудовото
правоотношение при правоприемство на страната на работодателя при условията на
чл.123 от КТ, каквото правоприемство не се доказва по делото от страна на
ищцата. Фактът, че ищцата е работила
през определен период от време на една и
съща длъжност, с едно и също работно място, не доказва основанието на
твърдението й да е работила при един и същ работодател.
С оглед изложеното искът с правно основание чл.222
ал.3 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените
по делото разноски за един адвокат, при редуциране на размера на адвокатския хонорар, т.к. направеното в тази
връзка възражение се явява основателно – предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищцата
следва да заплати разноски на ответното дружество за един адвокат в размер
492,82лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.К. ЕГН **********,
от ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М.,*** против „Р.Т." ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ за заплащане
на сумата 3 754,56лв. - претендирано обезщетение
в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, представляващо разликата
между изплатените й две брутни трудови възнаграждения до претендираните шест брутни трудови възнаграждения/или за още
4 БТВ/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Т.А.К. ЕГН **********,
от ***, със съдебен адрес:***, адв. М.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Р.Т." ЕАД ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, разноски за един адвокат в размер
492,82лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: