Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./10.02.2021
г.
гр. В.В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на петнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното
от съдията гр.д.
№ 20527/2019
г.
Производството по
делото е образувано по предявен от М.Б.М., ЕГН **********, адрес: *** и Т.Б.М.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу В.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, И.И.С., ЕГН **********, адрес: *** и Т.И.Д., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищците са собственици в режим на СИО на
основание давностно владение на 304/904 идеални части
от поземлен имот с идентификатор ***************по КККР на гр. В., одобрени със
Заповед № РД-***************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. В.,
район А., с. о. П., с площ от 904 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, съседи: ***************,
***************, ***************, ***************, 10135.5549.1932.
В депозираната искова молба ищците М.Б.М. и Т.Б.М.
твърдят,
че чрез договор за покупко-продажба, сключен по време на брака им, придобили от
Л.С.И.600 кв. м. идеални части от поземлен имот № 5491792, находящ
се в местност П., землище кв. Г., гр. В., целият с площ 1000 кв. м., при
граници: имот № 5491795 – на Т. Г.Г., имот № 5499524
– територии, заети от улична мрежа на О.В., имот № 5491932 – на Р.С.К.и имот №
54911793 – на наследници на Р.Р., ведно с изграденото
в югозападната част на имота жилище с площ 14 кв. м., състоящо се от входно
антре, стая и сервизно помещение. Поддържат, че
по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-***************г. на Изпълнителния
директор на АГКК, имотът представлява
поземлен имот с идентификатор **************, с площ от 904 кв. м. Ищците
излагат, че още при сключване на горепосочения договор за покупко-продажба
/20.12.2002 г./ Л.И.им предал владението на целия недвижим имот, като до
настоящия момент само те го владеят и ползват. Посочват, че през 2006 г., след
влизане в сила на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ за с.
о. П., трасирали и оградили целия имот. Твърдят, че същият не е заявяван за
реституция по реда на ЗСПЗЗ, за него няма издаден акт за държавна или общинска
собственост, не е отчуждаван и възстановяван по реда на ЗВСНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и
др. /ДВ бр.15/1992г./. Поддържат, че за посочения период единствено те са се
грижили за имота и са го обработвали, като никой не е смущавал владението им.
Поради изложеното считат, че са придобили по давност, в режим на СИО,
собствеността върху непрехвърлените им 304/904 кв. м. идеални части. Заявяват,
че ответниците не са декларирали процесните
идеални части след смъртта на Л.И., не са заплащали местни данъци и такси за
тях и не са посещавали имота. Обосновават правния си интерес от предявяване на
иска с твърдения, че ответниците изрично са възразили
срещу издаването на КНА в тяхна полза, като същите предявяват самостоятелни
права върху процесните идеални части от имота, в
качеството си на наследници на Л.И.. Молят за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците
В.И.А., И.И.С. и Т.И.Д. са депозирали писмен отговор,
в който развиват доводи за неоснователност на иска. Не оспорват, че
ищците са придобили собствеността върху 600 кв. м. идеални части от поземлен
имот № 5491792, находящ се в местност П., землище кв.
Г., гр. В., целият с площ 1000 кв. м. Признават, че по ПНИ и КККР имотът е с
площ от 904 кв. м., като същият съставлява ПИ **************. Оспорват ищците да са придобили 304/904
идеални части от имота по силата на упражнявано давностно
владение в периода от м. декември 2002 г. до настоящия момент, както и
твърдението, че през 2002 г. Л.И.им е предал владението върху целия имот.
Поддържат, че последният до смъртта си редовно е посещавал имота, обработвал го
е и е събирал плодовете. По устно споразумение с ищците ползването на имота
било разпределено, което се потвърждавало от съществуващите в имота и
понастоящем две врати, посредством които всеки осъществявал самостоятелен
достъп до своята част от имота. Ответниците оспорват
ищците да са оградили имота през 2006 г., като заявяват, че към момента на
трасирането имотът бил ограден и трасирането е извършено с цел установяване
местоположението на намалената му площ съобразно ПНИ. Позовават се на протокола
за извършеното трасиране, в който като собственици на 1/3 от имота са вписани
наследниците на Л.И.. Поради изложеното считат, че към онзи момент ищците не са
манифестирали, че са собственици на целия имот. Ответниците
твърдят, че са собственици на 3616/9040 идеални части от имота по силата на
наследствено правоприемство, а ищците – на 5424/9040
идеални части, които квоти са образувани след намаляването площта на имота от
1000 кв. м. на 904 кв. м. Твърдят, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, поради което собствеността върху новообразувания имот може да се
индивидуализира и придобие едва с издаването на Заповед на Кмета на Общината по
§ 4к, ал. 7 от ПРЗ на ЗСПЗЗ. Тъй като такава заповед не е издавана, считат, че придобивна давност не би могла да тече. В отговора са
наведени твърдения, че след смъртта на Л.И.неговата наследница Д. е обработвала
имота до смъртта си, а след нейната смърт ответниците
многократно са посещавали имота, но никога не са виждали там ищците. Съседи
също заявявали, че не са виждали никого в имота. Излага се, че след смъртта на Л.И.имотът
запустял.
Ответниците намират за ирелевантно за спора обстоятелството дали процесните идеални части са декларирани пред данъчната
служба. Посочват, че научили за претенциите на ищците едва след като били
уведомени от О.В., като в предоставения им срок възразили. Заявяват, че не било
необходимо имотът да им бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ, тъй като той
никога не е отчуждаван. Навеждат доводи, че дори ищците да са осъществявали
фактическа власт върху процесиите идеални части, те са ги държали за другите съсобственици,
като никога не са демонстрирали спрямо тях намерение за своене
на целия имот. Молят искът да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
От
събраните по делото доказателства, съдът установява следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 62, том пет, рег. № 6843,
дело № 677/20.12.2002 г. на нотариус с рег. № 237 в НК и район на действие
Районен съд – град В.. От него се установява, че Л.С.И.като продавач продава на
М.Б.М. като купувач следния свой собствен недвижими имот – 600 кв.м. идеални
части от поземлен имот № 5491792 в местност П., землището на кв. Г.при граници
и съседи: № 5491795 – на Т. Г.Г.; № 5499524 –
територии заети от улична мрежа на Община – град В., имот № 5491932 – на Р.С.К.и
имот № 54911793 – на наследниците на Р.Р. ведно с
изграденото в югозападната част на имота жилище с площ 14 кв.м., състоящо се от
входно антре, стая и сервизно помещение за сумата от 5350,30 лева, която
продавачът е получил напълно от купувача.
От удостоверение за сключен граждански брак от 27.10.2003 г., издадено от О.В. се
установява, че М.Б.М. е сключила гражданско брак с Т.Б.М. на 05.03.1978 г. С
оглед този факт следва и изводът, че гореописаният и придобит недвижим имот е закупупен от М.М. по врема на брака й с Т.М..
Като писмено доказателство е приет протокол
за извършено трасиране от 03.05.2006 г. по молба на М.Б.М., с което са
трасирани и координирани граничните точки за поставяне на ограда на имот № 1792
по плана на новообразуваните имоти на сел. образувание „П.”, общна В..
По делото е представен и приет нотариален акт
за собственост на придобит имот по закона за реда на прехвърляне на вещни права
върху някой недвижими имоти от 18.07.1964 г., дело № 2368 на нотариус при
Варненски народен съд. От него се установява, че Л.С.И.купува от Б.И.В.1000
кв.м. хавра, находяща се в землището на село Г., Варненско, местност „П.Т.” при
граници: Д.Т.Г., Н.А., С.К., Т. Г. за сумата от 250 лева, която е изплатена
напълно на продавача.
Като писмено доказателство е прието
уведомление от Областна дирекция земеделие, общинска служба по Земеделие – В.,
от която се установява, че към настоящия момент в регистъра на имотите и
собственици към КВС в ОСЗ – В.няма данни за постановени решения по пар.4 к,
ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, по пар.4 к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
по отношение на 304 кв.м. ид.ч. от поземлени имот № ***************по КККР на
град В., район А., одобрен със заповед № РД ***************г. на ИД на АГКК – С..
От удостоверение с рег. № АУ 103600ВН_ВН,
издадено от О.В. е видно, че по отношение на 304 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор **************, находящ се град В.,
район А., с.о. П. няма съставен акт за държавна собственост и акт за общинска
собственост като няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ,
ЗТСУ и др. Посочено е, че поземлен имот с идентификатор 10135.5549.1794 е
записан на М.Б.М., съгласно нотариален акт от 2002 г. и на Л.С.И., съгласно
нотариален акт от 18.07.1964 г. Отразено е, че по ПНИ на с.о. „П.” № ********е
записан на Л.С. И.. Съгласно таблица за разпределение на площите към ПНИ,
същият е бил със стар № 1136, вписан на неидентифициран собственик – Б.И.В.. По
КП към ПКИ на м. П. 1998 г., поземлени имот 1792 е записан на Л.С.. Отразено е,
че попада в територия с изработен и приет ПНИ по пар. 4, ал.2 от ЗСПЗЗ като е в
границите на селищното образувание „П.”, одобрен със заповед № РД – 1-
7706/412/25.11.2003 на областния управител на град В..
От удостоверение № ОП
18-9400-481/1/11.12.2018 г., издадено от областния управител на град В.е видно,
че по отношение на 304 кв.м. ид.ч. от поземлени имот № ***************по КККР
на град В., район А., одобрен със заповед № РД ***************г. на ИД на АГКК
– С. няма съставен акт за държавна собственост.
Като писмено доказателство по делото е приет
отговор от страна на В.И.А., ЕГН ********** от 02.11.2018 г., изпратен до О.В.,
Дирекция общинска собственост, икономика и стопански дейности. От него е видно,
че същата се противопоставя на придобиването на
304 кв.м. ид.ч. от поземлени имот № ***************по КККР на град В.,
район А., одобрен със заповед № РД ***************г. на ИД на АГКК – С. от М.М..
От възражение от Т.И.Д. ***, Дирекция
общинска собственост, икономика и стопански дейности се установява, че същата
изразява несъгласие относно придобиването по давност на О.В., Дирекция общинска
собственост, икономика и стопански дейности от М.М..
Като писмено доказателство е прието
удостоверение за наследници на Л.С.И.с изх. № 8604/21.11.2018 г., издадено от О.В.,
от което се установява, че негови наследници са В.И.А., И.И.С.
и Т.И.Д. – дъщери на еднокръвния му брат И.С.С..
По делото като писмено доказателство е прието
нотариално дело № 11/2019 г. по описа на нотариус с рег. № 194 на НК с район на
действие Районен съд – град В.. От него е видно, че М.Б.М. и Т.Б.М. са
направили искане да бъдат признати за собственици на 304 кв.м. ид.ч. от
поземлени имот № **************, находящ се в град В.,
с.о. П. въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност, на основание
чл. 587 ал.2 и 3 ГПК. От констативен протокол, с вх. Рег. № 7200/22.08.2019 г.,
том 3, акт № 101, изготвен от нотариус с рег. № 194 в НК и район на действие
Районен съд – град В.е видно, че В. И.А., И.И.С. и Т.И.Д.
считат, че съгласно нотариален акт № 30, том 6, дело № 2368/1964 г. и
удостоверение за наследници на Л.С. И., те са собственици на 304 кв.м. ид.ч. от
поземлени имот № **************, находящ се в град В.,
с.о. П.. В нотариалното дело се съдържа писмени обяснения от страна на А. Г. А.,
Б.Г. Е., К.П.И. и Д.В.В.. От постановление от
08.01.2020 г. на нотариус с рег. № 194 в НК и район на действие Районен съд –
град В.е видно, че свидетелите Б.Г. Е., А. Г. А. и Д.В.В.са
се явили и са потвърдили писмените си показания, но предвид възраженията на Т.И.Д.,
В.И.А. и И.И.С. е отказано да се признае правото на
собственост върху 304 кв.м. ид.ч. от поземлени имот № **************, находящ се в град В., с.о. П. на М.Б.М. и Т.Б.М..
Като писмено доказателство по делото е приета
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот от Д.В.Ч.относно
наследствена земя с площ 400 от 1000 ид.ч. в местност „П.”, град В.с
идентификатор 549.1792, от 22.05.2006 г.
От приетата по делото СТЕ се установява, че процесният
имот с идентификатор ***************е включен в строителните граници на град В.с
решение № 4/29.05.2000 г. на ОС - В.. Вещото лице е посочило, че местността „П.”
е съставна местност на основната местност „П.” и същата се включва в границите
на селищното образувание „П.”. В заключението е посочено, че по кадастрален
план от 1988 г. с попълване 1999 г., одобрен със заповед № Р – ********на кмета
на О.В. процесният имот № ***************попада и е
част от имот № 1792 с площ 1807 кв.м., записан на Л.С. при граници: от две
страни – път; 1795 – без име в регистъра и 1793 – без име в регистъра. По плана
на новообразуваните имоти на с.о. „П.”, одобрен със заповед № РД – *********************г.
на областен управител на област В.процесният имот № ***************е
идентичен на имот 549.1792, записан на Л.С. при граници: № 1932 на Р.С.К.; №
1793 – Р.Р. и № 1795 на Т. Г.Г.
и път. По кадастралната карта на град В., одобрена със заповед № РД – ***************г.
процесният имот ***************е записан на М.Б.М. и Л.С.
И.. За територията, в която попада имота е изготвен ПУП, одобрен с решение №
273-6/28.03.2012 г. на общински съвет – В.. Същият попада в кв.27, а теренът е
с отреждане – отдих и туризъм. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че
имотът не попада под разпоредбите на пар.4, т.е. не е
раздаван на ползватели, тъй като по отношение на същия има съществуваща собственост,
т.е. има издаден нотариален акт по отношение на същия.
По делото са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на четирима свидетели – И.Б.М., К.П.И., Г.Т.Г. и М. И. С.. От
показанията на свидетеля И.Б.М. се установява, че познава М. и Т. М. като знае,
че същите имат имот след Г., който е посещавал многократно. В него има
постройка, която е тухлена и измазана, както и плодни дръвчета и зеленчукови
насаждения. За първи път е посетил имота преди 16-17-20 години като след това
по три/четири пъти в годината ходи и помага, плеви. Посочва, че имотът целият е
ограден като в началото е имал един вход, а в последствие са направили и втори.
Знае, че е имало спор със съсед на име Т., който е навлязъл в имота на ищците.
Твърди, че целият имот е заграден от самото начало. Преди завеждане на делото
никой не е имал претенции относно имота. Заявява, че в имота са ходили само М.
и бащата на М.. Уточнява, че имотът не е разделян на две части като М. да са
обработвали само едната част. Твърди, че за целия период имотът никога не е бил
изоставян. Заявява, че имотът е закупен от Л.като след това последният не го е
работил, тъй като М. са собственици на същия – на целия, а не на част от него.
Посочва, че единствените проблеми са били със съседа Т., който е навлязъл в
имота. Посочва, че в имота са помагали на бащата на М. да го обработва. Помощ е
оказвал и Киро. От 2002-2003 г. е ходил в имота и е помагал, тъй като е близък
с М. и всяка година е ходил по няколко пъти. Според него бащата на М. го е
обработвал за себе си.
Свидетелят К.П.И. посочва, че познава М. и Т.
М. чрез бащата на М., който е бил негов служител. Знае, че са придобили имот в
местността П. от Л.Ж.като това е артистичен псевдоним на последния. Посочва, че
същият се затруднявал да поддържа имота затова го продал, тъй като бил поет, а
не земеделец. Уточнява, че същият е имал племенници
като е живеел с една от тях. Откакто М. са закупили имота е ходил многократно,
тъй като отношенията с бащата на М. са били много близки и се е сближил и с М.М. и съпругът й. Твърди, че заедно са правили ограда на
имота и асма. Посочва, че в него има постройка и насаждения. Заявява, че имотът
се обработва, тъй като лично е участвал и е помагал на М. и Т. и бащата на М..
От страната на морето имало имот, който е бил изоставен и там е нямало ограда и
М. са поставили ограда, за да не се влиза. Това се е случило, когато са го
придобили или през следващата година 2003 г. Посочва, че целият имот е ограден
като не е разделян. От 2002 г. всяка година по 5/6 пъти е в имота и не знае
някой да е предявявал претенции към него и не е виждал никой друг освен М.,
съпругът й и бащата на М., който е имал свободно време и се е занимавал с
имота, но последният го е обработвал за дъщеря си. Уточнява, че в началото
имотът е имал една врата, а в последствие М. са изградили втора врата и са
направили подобрения върху оградата. Имотът никога не е бил изоставян и никога
не е бил неподдържан. Заявява, че от бащата на М. знае, че имотът е бил
трасиран като единият съсед Т. е преместил оградата и е навлязъл с един метър в
имота на М.. Заявява, че този съсед Т. се пада от дясната страна на имота на М.
като се застане с лице към морето. Уточнява, че неговият имот /на съседа Т./ е
обработван и добре поддържан като в последствие след неговата смърт, синът му е
продължил да го поддържа. Посочва, че възприема М. като собственици на имота.
Заявява, че не знае дали М. са закупили от Ж. целият имот или част от него, тъй
като не е виждал нотариалния акт, но знае, че Ж. е искал да продаде целия.
Твърди, че винаги е живял с мисълта, че М. са закупили целият имот. Уточнява,
че бащата на М. е бил посредник при покупката на имота. Посочва, че е ходил
многократно с М. в имота като в него има постройка, която е в същият вид и не е
достроявана. Уточнява, че само една сервизна постройка е направена като и той е
участвал при направата й. Правили са ремонт на покрива два пъти като и при него
е участвал и последният е бил есента на 2019 г. Уточнява, че бащата на М. – Б.е
починал на 18.12.2020 г.
От разпита на свидетеля Г.Т.Г. се установява,
че не познава нито една от страните в настоящото производство. Посочва, че
притежава имот в местността П., Г.като посещава същия през лятото един път
седмично, а зимата – един път на два месеца. Познава Л.С.И.– чичо Ж. като
уточнява, че същият е съсед на неговия имот в местността П.. Уточнява, че
същият е починал преди 15 години като след това някой е купил имота като не
знае дали целият имот или част от него е купена. Посочва, че в имота е виждал
само Б.като не е виждал документ за собственост. От Б.знае, че имотът е купен
за едно от децата му като знае, че последният има дъщеря, за която му е
разказвал. Когато е бил дете е виждал в имота Л. Ж., а след това Б.. Посочва,
че имотът е продаден от Л. няколко години преди да почине. Твърди, че имотът
след като е купен, е поддържан донякъде. Уточнява, че в него има постройка.
Свидетелят уточнява, че баща му е живеел в имота си в местността П. през лятото
преди 10-12 години, но след като здравословното състояние на майка му се е
влошило през последните 6-7-8 години рядко посещават имота. Посочва, че когато Ж.
е бил собственик е нямало ограда и след това след продажбата е довършена
оградата и е направен и втори вход.
От показанията на свидетелката М. И. С. се
установява, че е съседка на Т.Д. и знае от нея, че чичо й Л.има място в посока Ф.,
на което са ходили и дори миналата година са ходили. Уточнява, че за последните
десет години са ходили и през есента и през пролетта и през лятото. Уточнява,
че има къща и дворно място с дървета като не е влизала вътре, а е стояла отвън
тъй като на вратите е имало катинари. Твърди, че мястото е оградено и има
катинари като същото не е поддържано и трудно достъпно. Заявява, че повода, по
който са ходили е било да видят какво е състоянието на имота след като чичото
на Т. и неговата племенница са починали. Заявява, че чичото е починал преди 15
години, а племенницата не я е виждал.
От гореизложеното фактическа обстановка и
при съблюдаване на относимите правни норми, съдът
намира от правна страна следното:
Придобивната давност е един от
регламентираните в чл.77 ЗС способи за придобиване право на собственост върху
вещи. Предвид разпоредбата на чл. 79 ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години,
ако владението е недобросъвестно, а ако е добросъвестно – с непрекъснато
владение в продължение на 5 години.
В нормата на чл. 68 ЗС е дадена легална
дефиниция на понятието владение. Това е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Законът акцентира
върху две обстоятелства – наличието на фактическа власт и факта, че вещта се
държи като своя. Презумпцията относно субективният елемент на владението, т.е.
на намерението за своене на вещта /animus/
е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото
му качество, тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение.
За да е основание за придобиване на един имот
по давност, владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително,
явно и спокойно. По отношение последния признак на владението правната теория
приема, че едно владение е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да
не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. В този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 376/12 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС; решение № решение № 262/ 01.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС и
решение № 88/27.07. 2016 год. по гр. д. № 661/2016 година на 2-ро г.о. на ВКС.
В случаите на
съсобственост, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението
на останалите, намерението му за своене се
предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху целия имот в сроковете по чл.79 ЗС. Когато обаче основанието, на което е
установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. В този са постановките на
тълкувателно решение 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по реда на пълно и главно доказване. Няма спор, че
основното доказателство за установяване на придобивната
давност са гласните доказателства, каквито са ангажирани в настоящото
производство. При позоваване на придобивна давност
следва да се посочи от кого и от кога е установена фактическата власт върху
имота, до кога е продължило владението и на кого е противопоставено.
Съдебната практика безспорно приема, че е
изключено придобиването по давност на имот, правото на собственост, върху който
подлежи на възстановяване по реда на чл. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ до приключване на
административната процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделската
земя. В този смисъл са постановките на Тълкувателно решение № 11/1997 г. на
ОСГК на ВКС. В случая процесната земя не подлежи на
възстановяване по реда на горепосочените нормативни актове, който факт се
установява от приетата по делото СТЕ, която съдът цени като компетентно
изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен
материал. С оглед гореизложеното, неоснователно е твърдението на ответниците, че придобивна
давност по отношение на процесните идеални части не
може да тече.
От съвкупния анализ на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че по време на брака ищците на 20.12.2002
г. са придобили следния недвижим имот 600 кв.м. идеални части от поземлен имот
№ 5491792 в местност П., землището на кв. Г.при граници и съседи: № 5491795 –
на Т. Г.Г.; № 5499524 – територии заети от улична
мрежа на Община – град В., имот № 5491932 – на Р.С.К.и имот № 54911793 – на
наследниците на Р.Р. ведно с изграденото в
югозападната част на имота жилище с площ 14 кв.м., състоящо се от входно антре,
стая и сервизно помещение.
От анализа на събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите И.Б.М., К.П.И., които съдът кредитира, тъй като са взаимодопълващи се и непротиворечащи си, се установява, че
ищците са установили фактическа власт върху целия имот, а не само върху
придобитите идеални части в резултат на покупко –
продажбата. Фактът, че е установена фактическа власт по отношение на целия имот
се доказва и от показанията на свидетеля Г.Т.Г., които сочи, че след продажбата
в имота не е виждал Л.С.И./Л. Ж./, а е виждал бащата на М.М..
От съвкупния анализ на показанията на
свидетеля К.П.И., които са последователни, взаимодопълващи
се и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал се установява, че веднага след придобиването на имота ищците са изградили
оградата на имота, където същата е била компрометирана. Фактът на изграждане на
оградата след придобиване на имота се потвърждава и от показанията на свидетеля
Г.Т.Г.. Тези действия на ищците доказват, че същите са установили изначално
владение по отношение на придобитите с покупко –
продажбата идеални части и владение - фактическа власт с намерение за своене по отношение на процесните
идеални части, а именно че считат и тях за свои. От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се установява, че ищците са установили владение по
отношение на целия имот от 20.12.2002 г., а не владение само по отношение на
придобитите идеални части и държане на останалите непридобити идеални части. Ограждането
на имота представлява действие по упражняване на фактическа власт с намерение
за своене и на процесните
идеални части, тъй като сочи наличие на воля оградената част от земната
повърхност да бъде отделена, опазвана и поддържана, което представлява
отношение на собственик към вещ, която счита за своя. От съвкупния анализ на
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И.Б.М. и К.П.И. се
установява още, че ищците са обработвали същия изцяло, а не само по отношение
на придобитите идеални части. Освен това от същите се установява, че са
направили и втора врата на имота. Тези установени факти се подкрепят и от
показанията на свидетеля Г.Т.Г.. Действията по обработване на целия имот и
изграждането на втора врата допълнително подкрепят достигнатия от съда извод,
че ищците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене,
т.е владение изначално и по отношение на процесните
идеални части, а не са упражнявали държане по отношение на същите. Съдът не
кредитира показанията на свидетелката С. относно изложените от нея факти, че
имотът не е обработван, тъй като същите са противоречащи на останалите събрани
гласни доказателства, установяващи че процесния имот
цялостно се поддържа.
Фактът, че в имота е помагал и го е
обработвал бащата на ищцата не доказва, че същият е упражнявал фактическа власт
с намерение за своене на процесните
идеални части за себе си, а напротив от показанията на свидетел Г.Т.Г. се
установява, че същият се е легитимирал като държател на завладяните
изначално от ищците идеални части и е държал същите в полза на претендиращите
собствеността. Този факт допълнително се подкрепя и от явяването на бащата на М.М., пред нотариус с рег. № 194 и район на действие Районен
съд – град В.по образуваното нотариално дело № 11/16.01.2019 г. От
гореизложеното следва изводът, че у бащата на ищцата не се установява наличието
на субективния елемент – своене на процесните идеални части за себе си, а се установява, че
същият е държател на процесните идеални части, върху
които ищците са установили владение - фактическа власт с намерение за своене изначално още при придобиването на идеалните част от
тях чрез договора за покупко – продажба на 20.12.2002
г. Не представлява пречка владелецът да упражнява фактическа власт и чрез друго
лице, аргумент от чл. 68, ал.1 ЗС. Заключването на имота, което се установява от
показанията на свидетелката С., които съдът в тази част кредитира, допълнително
подкрепя извода на съда за наличието й на субективния елемент у страна на
ищците по отношение на процесните идеални части
спрямо всяко трето лице, включително и ответниците.
С оглед гореизложените мотиви и достигнатия
от съда извод, че ищците изначално са установили владение - фактическа власт с
намерение за своене и на процесните
идеални части, следва, че не са били държатели на същите /като не са събрани
доказателства, оборващи този извод/. Поради това не е необходимо да се доказва,
че ищците са извършили действия, с които са престанали да държат идеалните
части от вещта за другите съсобственици и са започнали да ги държат за себе си
с намерение да ги своят, като тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици, тъй като по делото не се установи съвладение,
а се установи, че ищците са установили изначално фактическа власт с намерение
за своене на процесните
идеални части. В този смисъл са и постановките на Тълкувателно решение № 1/2012
г. на ОСГТК на ВКС.
Осъщественото от тях владение е
необезпокоявано, тъй като в рамките след установяването му не е имало претенции
спрямо същото, което се установява от гласните доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите М. и И.. То е и явно и спокойно, тъй като не е
установено и поддържано по скрит начин и не се осъществява с насилие. Същото е несъмнено,
тъй като се упражнява се с намерение за своене и е постоянно,
тъй като се осъществява се в продължителен период от време след установяването
му от 20.12.2002 г. и изтичането на десет годишен период от време, е
достатъчен, за да ги легитимира като собственици и на процесните
идеални части.
В настоящия случай не са представени и
събрани доказателства, съобразно които да се приеме, че е налице предприето
действие водещо до прекъсване на давността, на основание чл. 116 ЗЗД във връзка
с чл. 84 ЗС. Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е
осъществило такова действие, което е попречило на владелеца да упражнява
занапред установената от него фактическа власт върху имота като тези действия
следва да са довели до отстраняване на владелеца от имота за повече от 6
месеца, аргумент от чл. 81 ЗС. В този смисъл са и решенията на ВКС – решение №
39/25.04.2016 г. по гр.д. № 3611/2015 г. на второ г.о. на ВКС; решение №
330/28.11.2011 г. по гр.д. № 1519/2010 г. на второ г.о. на ВКС, решение №
92/21.06.2013 г. по гр.д. № 327/2012 г. на второ г.о. на ВКС и решение №
170/11.04.2012 г. по гр.д. № 961/2011 г. на първо г.о. на ВКС.
Неоснователни са твърденията на ответниците, че до смъртта си Л.И.е посещавал и събирал
плодовете от имота, тъй като такива доказателства не се събраха. Не се
потвърдиха и твърденията им, че в имота са налице две врати, за да осъществяват
поотделно достъп съсобствениците. Напротив установи се, че втора врата е
направена с цел по – доброто използване на имота от страна на ищците, което
доказва изначално упражняване на владение - фактическа власт с намерение за своене и на процесните идеални
части. От събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М., П.и Г.
се установява, че вторият вход е изграден от ищците след като са закупили имота
и само и единствено те са го използвали. Не се доказаха и твърденията на ответниците, че след смъртта и на племенницата на Л.И., те
са посещавали имота многократно. Показанията на свидетелката С., в частта, с
която се посочва, че е ходила заедно с Т.И.Д. до имота, са непоследователни и
противоречиви, поради което съдът не ги кредитира. Наличието на деклариране на
имота от страна на Д.В.Ч.не обуславя извод за манифестиране на владение с
намерение за своене. В този смисъл решение №
195/28.06.2011 г. по гр.д. № 86/2011 г. на второ г.о. на ВКС. По делото не се
събраха доказателства установяващи, изложените от ответниците
твърдения, че
след смъртта на Л.И.неговата наследница Д. е обработвала имота до смъртта си.
На основание достигнатите правни изводи, предявената
искова претенция е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
По отношение на разноските: Предвид изхода на
спора, разноски се следват на ищците. Същите претендират заплащането на сумите
както следва: 89.46 лева – заплатени държавна такса за исковото производство,
за заверени преписи и вписване на исковата молба; 300 лева – депозит за изготвяне
на СТЕ и 630 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да се
възложат разноски в размер на 1019.46 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между М.Б.М.,
ЕГН **********, адрес: *** и Т.Б.М., ЕГН **********, адрес: *** от една страна и
В.И.А., ЕГН **********, адрес: ***, И.И.С., ЕГН **********,
адрес: *** и Т.И.Д., ЕГН **********, адрес: *** от друга страна, че М.Б.М., ЕГН
********** и Т.Б.М., ЕГН ********** са собственици в режим на СИО, на основание
давностно владение, на 304/904 идеални части от поземлен
имот с идентификатор ***************по КККР на гр. В., одобрени със Заповед №
РД-***************г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. В., район А.,
с. о. П., с площ от 904 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, съседи: ***************,
***************, ***************, ***************, ***************.
ОСЪЖДА В.И.А., ЕГН **********,
адрес: ***, И.И.С., ЕГН **********, адрес: *** и Т.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на М.Б.М., ЕГН **********, адрес: ***, Т.Б.М.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 1019.46
лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок то връчването му на страните пред Окръжен съд –
град В. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: