РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500801 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЯВ. М. КХ. против решение №
260067/17.01.2022г. по гр.д.№ 7322/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., в частта, с която същият е
осъден да заплати на А.А. Д. А.- М. сумата от 2500 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на деликт, осъществен на 07.11.2018г. Във въззивната
жалба се сочи, че решенето в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно,
необосновано. Неправилен бил изводът на РС, че извършването на въпросният деликт е
доказано. Такива доказателства липсвали. Освен това се твърди, че безкритично е възприето
заключението по СМЕ относно механизма на причинените увреждания. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част.
От ищеца по първоинстанционното дело А.А. Д. А.- М. е подадена въззивна жалба
против горепосоченото решение на ПдРС, в частта, с която е отхвърлен искът му за
обезщетение за неимуществени вреди в резултат от деликта от 07.11.2018г. за разликата над
2500 лева до пълния претендиран размер от 5000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен
изцяло искът му за обезщетение в размер от 5000 лева за неимуществени вреди от деликт,
осъществен на 21.03.2019г.. Сочи се, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно. По отношение на решението, с което искът за обезщетение е отхвърлен
за разликата между 2500 лева и 5000 лева, се сочи, че неправилно е преценена тежестта на
претърпените от жалбоподателя болки и страдания. По отношение на решението, с което
изцяло е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от деликт,
осъществен на 21.03.2019г., се сочи че не са обсъдени в пълнота всички събрани
доказателства, като погрешно РС е приел този иск за недоказан по основание. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на исковете.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
В исковата молба по гр.д.№ 7322/2020г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. се сочи, че страните са
студенти в Медицински университет- гр.**** и са живели в квартира на ул.“*****. В тази
1
квартира те се наненсли на 07.11.2018г.. В същия ден Я. М. К. обвинил А.А. Д. А.- М., че не
е почистил предишната им квартирата. Последният отговорил, че е изпълнил своята част от
работата. Я.К. настоял, че съквартирантът му трябвало да почисти цялата квартира. А. А.- М.
тръгнал да излиза от квартирата. Я.К. го настигнал, ударил го с юмрук в областта на носа,
след което го съборил по стълбите, в резултат от което А.- М. изкълчил десния си глезен.
Я.К. го ударил още два пъти в областта на лицето, хванал го с двете ръце за шията и крещял,
че ще го убие. На следващия ден А. А.- М. се опитал да подаде жалба във ІІ РУП- гр.****,
но му обяснили, че не разполагат със служител, който да владее английски език. Бил
посъветван да се снабди със съдебно- медицинско удостоверение.
На 21.03.2019г. се били събрали с приятели в квартирата им. Я.К. започнал да се
заяжда със съквартиранта си, като му казал „Ти си *****“. А. А.- М. на шега му отвърнал
„Питай сестра си“, при което Я.К. го съборил на земята и започнал да го души. След това
хванал една чаша от масата и заплашил, че ще я счупи в главата му и ще го заколи. След
този инцидент А. А.- М. напуснал квартирата. Постоянно изпитвал страх от евентуална
среща с бившия си съквартирант. Страхувал се да ходи и в университета, което се отразило
на успеха му. Наложило се да ползва помощта на психотерапевт.
С отговора на исковата молба, подаден от Я. М. К. исковете по чл.45 от ЗЗД са
оспорени като неоснователни. Твърди се, че на 07.11.2018г. действително между страните
възникнал спор по причина на това, че А. А.- М. бил отказал да участва в почистването на
предишната им квартира. Двамата се карали на висок тон. В един момент А.- М. сграбчил
Я.К. и се опитвал да го събори на пода. В последвалото боричкане двамата загубили
равновесие и паднали надолу по стълбите. След като се изправили, А.- М. отново се опитал
да събори съквартиранта си на пода, но последният успял да го хване през врата със
сгъвката на ръката си. Пуснал го, когато А.- М. извикал „Стига“. С отговора изрично се
отрича Я.К. да е ударил ищеца с юмрук или въобще да го е нападнал по някакъв начин. На
21.03.2019г. се били събрали с приятели в квартирата. Играели на плейстейшън. В един
момент А. А.- М. казал нещо обидно по адрес на сестрата на Я.К.. Всички присъстващи чули
репликата и не я възприели като шега. Отново се скарали, но техните приятели се намесили,
за да ги успокоят. По отношение на твърденията в исковата молба за претърпени от ищеца
страх, болки и страдания се сочи, че след 21.03.2019г. страните по делото многократно се
били срещали в университета и извън него. С общи приятели били посещавали заведения и
партита. Още от началото на следването си А. А.- М. не посещавал редовно лекциите в
университета и имал нисък успех.
Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства се
потвърждава, че страните са студенти в Медицински университет- гр.***** и към
07.11.2018г. и 21.03.2019г. са обитавали обща квартира на адрес: гр.****, ул.“*****.
Безспорно е също така, че на посочените дати между тях са възникнали конфликти, при
първия от които се стигнало до употреба на физическа сила. Спорно е, кой от двамата е
нападнал другия, дали Я.К. е заплашил съквартиранта си с убийство и дали при втория
инцидент го е повалил на пода и отново го е заплашил, че ще го убие.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Р. А. А. А.- М. / *****
гражданин, без родство със страните/, А. М. А.- Д. / ***** гражданин, без родство със
страните/, А. И. М. А. /***** гражданин, без родство/, С. Д. / ***** гражданин, без родство
и Ф.Ф. / ***** гражданин, без родство/. Първият свидетел сочи, че през месец март 2019г. са
били заедно със страните по делото в тяхната квартира. Присъствали и други техни
приятели. В едни момент А. А.- М. казал нещо обидно по адрес на сестрата на Я.К..
Последният се ядосал, но не нападнал съквартиранта си. Поискал му обяснение, защо си
позволява да говори за сестра му. Свидетелят застанал между двамата, за да не стигне до
физическа разправа. Завел с друг техен приятел А.- М. в стаята му, а други двама извели
Я.К. от жилището, докато да се успокои. След този случай страните продължили да живеят в
квартирата още около една- две седмици. А. А.- М. знаел, че съквартирантът му има сестра,
а общоизвестно било, че са недопустими шеги по адрес на членове на семейството.
Свидетелят А. М. А.- Д. разказва за същия инцидент. Спомня си само, че в един момент
2
между Я.К. и А. А.-М. възникнал конфликт. Те повишили тон, псували се. Присъстващите
техни приятели не допуснали между тях да има физически досег. Разделили ги и нямало
размина на удари. След този случай отношенията на свидетеля със страните останали
нормални. Между самите тях нямало проблеми. Свидетелят А. си спомня, че при
въпросното събиране в квартирата на страните А. А.- М. казал нещо лошо за сестрата на
Я.К.. Двамата започнали да крещят и приятелите им ги разделили, за да се успокоят.
Свидетелят и останалите присъстващи реагирали още щом като чули репликата по адрес на
сестрата на Я.К., защото подобни изказвания по адрес на близък роднина били абсолютно
недопустими. Между страните въобще не се стигнало до физическо насилие. Свидетелят С.
Д. познава страните още от 2017- 2018 година. През месец септември 2018г. той забелязал,
че глезенът на А. А.- М. е подут. На едната ръка имал хематом. Свидетелят не е сигурен
дали е нямал и следи от наранявания по лицето. Имало някаква неразбория със
съквартиранта му Я.К. по повод на предишната им квартира. А. А.- М. споделил със
свидетеля, че има намерение да се оплаче в полицията. На свидетеля не му е известно дали
той действително е ходил в полицията. С. Д. не е присъствал на втория инцидент и не му е
известно какво се е случило. Той е приятел и с двамата - Я.К. и А. А.- М.. След случилото се
се обадил поотделно на всеки от тях и ги поканил на кафе. Срещата преминала нормално.
Свидетелят Ф.Ф. е приятел с А. А.- М. от първи курс в университета. Я.К. познавал като
негов бивш съквартирант. Докато още двамата били съквартиранти, свидетелят забелязал
промяна в поведението на А. А.- М.. Не ходел на изпити. Имал проблеми със съня. Странял
от приятелите си. Споделил, че имало два инцидента с Я.К., при първият от които имало
упражнено физическо насилие над него. Имал намерение да подаде оплакване пред
компетентните власти. Споделил също така, че ходил няколко пъти до полицията, но не му
оказали съдействие, защото имало проблем с езика. Бил стресиран и ходил при психиатър.
При съпоставка между показанията на последните двама свидетели, които не се
опровергават от тези на останалите свидетели, и приетото по първоинстанционното дело
съдебномедицинско удостоверение от 09.11.2018г. се налага изводът, че на 07.11.2019г. на
А. А.- М. действително са били причинени описаните в удостоверението травми- охлузване
на челото, кръвонасядане на шията, дъговидно охлузване на шията, охлузвания на дясната
предмишница и дясната гривнена става, оток Като причина за травмите пред съдебния
медик А. А.- М. е посочил, че е била ударен от познат за него мъж с юмрук в носа, след
което го бутнал по стълбите, а след това за кратък период от време го душил. Тези данни са
в пълно съответствие с тези, отразени в сигнала от 28.05.2019г., както и в исковата молба.
Самият Я.К. признава в отговора на исковата молба, че на 07.11.2018г. е имало употреба на
физическа сила между него и съквартиранта му, в резултат от което последният е паднал по
стълбите. Всички налични данни навеждат на извода, че констатираните в
съдебномедицинското удостоверение травми, освен тези по шията на А. А.- М., са пряка и
непоследствена последица от инцидента, случил се на 07.11.2018г.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. От събраните в производството по обективно
съединените искове по чл.45 от ЗЗД не се установява при инцидента от 07.11.2018г. Я.К. да е
бил нападнат или предизвикан от съквартиранта си А. А.- М. и в частност последният с
поведението си да е станал причина за настъпване на претърпените от него увреждания,
болки и страдания, т.е. не се установяват обстоятелства, които да изключват вината на Я.К..
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията му за боричкане с пострадалия, при което
по скоро по случайност те и двамата да са загубили равновесие и да са паднали по стълбите.
Ето защо е налице достатъчно основание за ангажиране на деликтната му отговорност. При
определяне на размера на обезщетението следва да се отчете обстоятелството, че не се
установява А. А.- М. да е била заплашен с убийство, а още по- малко, ако и да е била
отправена такава заплаха, тя да е била достатъчно сериозна, за да предизвика у пострадалия
обоснован страх за живота му. Не се установява пряко, а и индиректно той да е бил удрян с
юмрук в носа. В съдебномедицинското удостоверение са отразени травми по шията на А.
А.- М., характерни за душене, а не при падане по стълби. Тези травми не са възприети от
свидетелите, но с оглед на установената цялостна фактическа обстановка при инцидента на
3
07.11.2018г. следва да се приеме, че е имало някакъв не особено сериозен опит за душене
или по- скоро стискане с ръце в областта на шията на А.- М. от страна на Я.К.. Самият
пострадал при освидетелстването му от съдебния медик е заявил данни за стискане за шията
за кратък период от време. Най- тежката физическа травма- дифузен оток, с кръвонасядане и
силни болки при движение в областта на дясната глезенна става, се характеризира като лека
телесна повреда, а за останалите травми в съдебномедицинското удостоверение е отразено,
че са причинили болки и страдания, без разстройство на здравето. Що се отнася до
моралните вреди, изразяващи се в страх, притеснение и чувство на унизено достойнство,
съдът намира, че и те не са с особен интензитет, като основание за това дава от една страна
характера и тежестта на физическите травми и начина на причиняването им- бутане по
стълбище, което може и да не е причинено умишлено, а от друга страна фактът, че и след
07.11.2018г. през един относително продължителен период от време страните са имали едни
като цяло нормални отношения. Следва от друга страна да се отчете и споделеното от А. А.-
М. с последните двама свидетели обстоятелство, че е търсил съдействие от полицията, което
дава основание да се счита, че не е възприел инцидента като напълно безобиден. Загубата на
желание за посещаване на лекции и изпити, за срещи с приятели, лошите резултати в
обучението, проблемите със съня, както и консултациите с психолог не могат пряко и
категорично да се свържат с въпросния инцидент от 07.11.2018г., тъй като не е изключено
наличието на причинно- следствена връзка между самите тях / например загубата на
настроение да е резултат от затрудненията в следването/, а и като цяло поради липсата на
преки доказателства за това тези негативни промени да са настъпили непосредствено след
07.11.2018г.. Ето защо, съдът намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер от 2500 лева е достатъчно да овъзмезди пострадалия от деликта А. А.-
М. за претърпените от него болки и страдания.
От показанията на първите трима свидетели Р. А. А. А.- М., А. М. А.- Д. и А. И. М.
А., които са очевидци на случая от месец март 2019г., при която А. А.- М. е споменал нещо
обидно по адрес на сестрата на Я.К., пряко и категорично се установява, че макар
последният да е бил силно раздразнен от думите на съквартиранта си и да е считал, че е
длъжен да защити честта на семейството си, включително и чрез физическа саморазправа,
до такава не се е стигнало. Между двамата въобще не е имало физически контакт. От друга
страна не се установява Я.К. да е отправил спрямо А. А.- М. заплахи за живота и/или
здравето му. За пълнота на мотивите следва да се отбележи, че по делото на ПдРС са приети
заверени копия от материали по преписка № 435000- 8816/2019г. по описа на ІІ РУП-
гр.****, а именно заявление от А. А.- М., сведение от същия, писмо за приключване на
преписката и докладна записка. Приети са в оригинал и дневници за прием на граждани на
ІІ РУП- гр.*****. От тези писмени доказателства не се установява нищо, което да е от
значение за изясняване на спора по делото. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено и в частта, с която е отхвърлен искът по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за
претърпени болки и страдания в резултат от извършен на 21.03.2019г. деликт.
Съобразно с решението по делото, съдебни разноски не следва да се присъждат, като
същите ще следва да останат в тежест на страните, както са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260067/17.01.2022г. по гр.д.№ 7322/2020г. на
ПдРС, ХVІІІ гр.с., както в обжалваната по въззивна жалба от Я. М. К. част, с която същият е
осъден да заплати на А.А. Д. А.- М. сумата от 2500 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на деликт, осъществен на 07.11.2018г., така и в частта, с
която е отхвърлен изцяло предявеният от на А.А. Д. А.- М. иск по чл.45 от ЗЗД против Я. М.
4
К. за обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат от извършен на 21.03.2019г.
деликт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5