Р Е Ш Е Н И Е № 15
гр.Кюстендил, 17.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 343 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Г.К.Г. *** е подал касационна жалба
срещу решение № 317 от 27.09.2019г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 638/2019год., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0348-000216/27.03.2019год., издадено от
началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил. Изложени
са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния
закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорват се
решаващите изводи на въззивната инстанция за липса на съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН, който няма вписана дата. Сочи се, че датата на съставяне на АУАН е задължителен
реквизит от съдържанието му съобразно
изискването на чл. 42, т.2 от ЗАНН, което е абсолютно. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго за отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна – Районно управление – Дупница при ОД на МВР –
Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност
на касационната жалба.
Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за основателна. Съображенията
са следните:
Предмет на касационно оспорване е решение на районния
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0348-000216/27.03.2019год., издадено от
началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР – Кюстендил за налагане на
касатора Г.К.Г. на административно
наказание “глоба” в размер на 50,00лв., на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП във вр. с чл.104а от ЗДвП.
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за
това, че на 16.03.2019г., около 15,15ч в
гр. Дупница, на ул. „Самоковско шосе“, като водач на автобус по време на движение използва
мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му.
За деянието е съставен АУАН № 216, който няма вписана
дата – актосъставителят е посочил само годината 2019год., т.е. липса ден и
месец. АУАН е връчен на нарушителя на 16.03.2019г.
В производството пред РС са разпитани служителите при ответника, които
са извършили проверката и които
потвърждават обстоятелствата по АУАН като сочат, че акта е съставен в
присъствието на нарушителя и му е връчен препис.
При изложените фактически
обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по
съображения за законосъобразност. Приема се, че описаното административно
нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, а в
административнонаказателното производство не се допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Отречена е характеристиката като съществено
процесуално нарушение на липсващата дата на съставяне на АУАН, доколкото е
прието, че същата е установима с оглед датата на извършване на нарушението
и датата на връчване на акта на
нарушителя.
В пределите на касационната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните от жалбоподателя касационни
основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
въззивна жалба. Същото обаче е неправилно. Съображенията за това са
следните:
Правните изводи за
законосъобразност на оспореното НП са в
противоречие с доказателствата по делото
и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване
на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите в
съответствие с процесуалните норми на ЗАНН и в отговор на релевираните от
жалбоподателя доводи.
Основателно касаторът възразява срещу изводите на районния съд за
валидност и процесуална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство. Безспорно е от съдържанието на АУАН, че същият няма дата на съставяне, с
което е нарушено изискването на чл.42, т.2 от ЗАНН. Изискването е от значение
за преценката относно материалната и териториалната компетентност на
актосъставителя към датата на съставяне на акта; спазването на давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН; спазването на изискванията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Това изискване е от категорията на
абсолютните, доколкото се свързва със създаването на гаранции за ефективното и
пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя в производството. Пропускът
да се посочи дата на съставяне на акта или пък непълното и посочване, както в
случая, дори и да се дължи на грешка /технически пропуск/, всякога е
неотстранимо и съществено процесуално нарушение и основание за
незаконосъобразност на наказателното
постановление. Правната доктрина приема, че това е така дори когато датата на
съставяне на акта би могла да се изведе от съдържанието на акта (например при
съвпадение между датата на извършване на нарушението и датата на връчване на
акта на нарушителя, както в случая), тъй като е недопустимо изводите на
решаващия орган относно това обстоятелство да се извеждат по тълкувателен път,
а още по-малко – да почиват на предположения. Липсата на дата на съставяне на
АУАН опорочава съществено неговата валидност. Правните изводи в оспореното
решение на въззивния съд, обратни на изложените, са необосновани и незаконосъобразни.
Налице е касационното основание за отмяна на въззивното решение по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, като при усл. на чл.
222, ал.1 от АПК настоящата инстанция дължи произнасяне по същество.
Във връзка с горното и след извършена проверка относно приложението на
закона с оглед релевираните от касатора доводи, касационният съд приема, че в
производството по издаване на процесното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения, рефлектиращи върху неговата законосъобразност. Следва
решение за отмяна на НП.
Водим от горното и на осн.
чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,
Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 317
от 27.09.2019г. на Районен съд – Дупница по НАХД № 638/2019год., и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0348-000216/27.03.2019год., издадено от
началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР
– Кюстендил, с което на Г.К.Г.,
ЕГН **********,***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50,00лв.,
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП във вр. с чл.104а от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.