РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
158 / 26.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател : Явор Колев
Членове : Здравка Диева
Недялко Бекиров
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Ат.Янков, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 3231 / 2020г.,
взе предвид следното :
Касационно производство по реда на чл.208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63 ал.1 от ЗАНН.
РЗИ
– Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт М.Т. обжалва Решение №
1399/14.10.2020г., постановено по АНД № 5187 по описа за 2020г. на Пловдивски
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № РД - 04 – Х – Б - 126/22.07.2020г., издадено от
Директора на РЗИ-Пловдив, за наложено на Н.И.К.,***, административно наказание
– глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.63 ал.4 от Закона за здравето
/ЗЗдр./, на основание чл.209а ал.1 от ЗЗдр..
Касаторът
счита решението на ПРС за незаконосъобразно и моли да бъде отменено с
потвърждаване на НП. Оспорена е преценката на ПРС за неправилна правна
квалификация по отношение на доказано нарушение. Поддържа се, че съгл. чл.63
ал.11 от ЗЗдр. – заповедите по чл.63 ал.4 ЗЗдр., са общи административни
актове, които се издават по реда на чл.73 АПК. В тази вр., нормата на чл.63
ЗЗдр. овластява Министъра на здравеопазването да издава актове, с които да
задължава лицата да спазват определени правила за поведение, а именно –
противоепидемичните мерки. Една от тези заповеди е цитираната в АУАН и в НП
като нарушена – Заповед № РД-01-353/22.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, като с т.2 от нея е установено изискване към лицата да
спазват конкретно поведение: при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо разстояние по-малко от 1,5м., е задължително да използват защитна
маска за лице или предпазен шлем. Това задължение не е изпълнено от Н.К. и при
посочване на правната квалификация на нарушението са изписани заповедта на
Министъра на здравеопазването, съответно – неизпълнената точка от нея, във вр.
с чл.63 ал.4 ЗЗдр., който придава задължителен характер на правилото за
поведение, обективирано в заповедта. Съответно – разпоредбата на чл.209а ал.1
ЗЗДр. определя размера на глобата за нарушението.
Ответникът
Н.И.К.,***, представлявана от адв.Ат.А. оспорва касационната жалба в писмен
отговор. Счита я за неоснователна и поддържа правилен извода на ПРС за
необходимост от единство между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и
подвеждането й под съответстващата правна норма. Заявено е, че съображенията в
касационната жалба не могат да санират пропуските при съставяне на АУА и
издаване на НП. Поискано е решението на РС – Пловдив да бъде оставено в сила с
присъждане на направените съдебни разноски. Отговорът се поддържа в съдебно
заседание от адв.А., ведно с искането за присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив изрази становище за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която
то е неблагоприятно и е процесуално допустима.
1.
НП № РД – 04 – Х – Б – 126/22.07.2020г. е издадено от Директора на РЗИ -Пловдив
за нарушение на чл.63 ал.4 от Закона за здравето във вр. с т.2 от Заповед №
РД-01-353/22.06.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а
ал.1 от Закона за здравето /ЗЗДр./.
Според
обстоятелствената част на НП : При проверка на 25.06.2020г. в 12.30ч. в магазин
за хранителни стоки – закрито обществено място по см. на §1А от ДР на ЗЗДр. и
т.7 от Заповед № РД-01-353/22.06.2020г. на Министъра на здравеопазването,
намиращ се в с.Труд, е констатирано, че Н. И.К. на длъжност – продавач, не
изпълнява въведените със Заповед № РД-01-353/22.06.2020г. – т.2 на Министъра на
здравеопазването противоепидемични мерки – лицето не е поставило защитна маска
или друго средство, покриващо носа и устата, като същата обслужва клиенти на
витрина за колбаси и млечни продукти, на която няма поставена механична
преграда и при подаване на закупения продукт няма физическа дистанция от 1,5 м.
от продавача до клиента. Н.К. няма поставена защитна маска за лица или друго
средство, покриващи устата и носа при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо и налагащо разстояние по-малко от 1,5 метра.
Фактическата
установеност е квалифицирана за нарушение на чл.63 ал.4 от Закона за здравето
във вр. с т.2 от Заповед № РД-01-353/22.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗДр./.
В
НП са посочени доказателства, потвърждаващи нарушението, приети по делото на
ПРС – Протокол от извършена проверка от 25.06.2020г.; фискален бон от
25.06.2020г. и трудов договор № 33/01.12.2014г.
ПРС
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила – не са изпълнени изискванията на чл.42 т.4
и т.5, чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН : посочената за нарушена норма – чл.63 ал.4
ЗЗдр. не поставя изискване за определено поведение, с което К. е следвало да се
съобрази, а регламентира правомощието на Министъра на здравеопазването при
определени обстоятелства. Неправилното квалифициране на деянието – обвинение по
текст, който не може да бъде нарушен от който и да е гражданин или ЮЛ, защото
няма предписано поведение, води до нарушение на материалния закон. Ведно с това
е констатирано отсъствие на единство между текстовото описание на нарушението и
неговата цифрова квалификация – в текстовата част на НП е посочено, че не се
спазва т.2 от Заповед № РД-01-353/22.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването, с която се въвеждат противоепидемични мерки на територията на
страната, а при изписване на правната квалификация на деянието е посочена
разпоредбата на чл.63 ал.4 ЗЗдр. Според РС – Пловдив коректната правна
квалификация изисква посочване и на разпоредбата на чл.209а ал.1 ЗЗдр., която
като бланкетна – препраща към други нормативни актове, в случая заповед на
министъра на здравеопазването, която също задължително е следвало да бъде
посочена при правно квалифициране на нарушението, вкл. и какви са въведените противоепидемични мерки, които са нарушени,
както и не е отразена нормата на чл.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявен с решение на НС от 13 март 2020г.,
който създава правна основа изобщо за издаване на заповедите на министъра на
здравеопазването и който е единствено обнародван в ДВ.
2. Касационната жалба не е
основателна.
В случая
административно - наказателната компетентност на органа, издал отмененото НП и
правомощията за съставяне на АУАН за нарушения по ЗЗДр. произтичат пряко от
закона – чл.209а ал.3 и ал.4 ЗЗДр.
Правилно ПРС е посочил, че нормата на чл.63
ал.4 ЗЗдр. не поставя изискване за определено поведение, дължимо и несъобразено
в конкретния случай от Н.К., а регламентира правомощия на Министъра на
здравеопазването при определени предпоставки : „При обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“. От
посочената норма произтича пряко правомощие на Министъра на здравеопазването –
при доказано обстоятелството по ал.1 от чл.63 ЗЗдр. В тази вр. обосновано РС –
Пловдив е отбелязъл, че е необходимо в НП да бъде отразено съответното
обстоятелство – тоест данни от обхвата на чл.63 ал.1 ЗЗдр. Според чл.63 ал.11
ЗЗДр. – „Заповедите по ал. 4 и 7 са общи административни актове, които се
издават по реда на чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс, публикуват се
на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, съответно на
интернет страницата на регионалната здравна инспекция и подлежат на
предварително изпълнение.“, който характер на административния акт по чл.63
ал.4 ЗЗДр. е възприет от ВАС и отсъстват възражения за оповестяване на
заповедта по предвидения в закона ред.
Правилни са съображенията на ПРС за правната
квалификация на осъщественото без съмнение административно нарушение и
последиците при неправилна правна квалификация – незаконосъобразност на НП.
Според чл.209а ал.1 ЗЗдр. : „Който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“. Съставът на чл.209а ал.1 ЗЗДр.
няма самостоятелно приложение и изисква привързване към конкретна норма, тоест административно-наказващият
орган дължи прецизно определяне на правната квалификация на деянието и е
необходимо да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното
нарушение. Ведно с това, за да е обосновано вменено нарушение, следва да е посочена конкретната
противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена – цифрово и текстово,
тъй като когато с един акт са въведени няколко противоепидемични мерки,
посочването на акта не е достатъчно, а следва да е посочена конкретната част от
акта, с който е въведена твърдяната като нарушена мярка – вкл. текст на
конкретната част, като се съблюдава и срокът, за който е въведена мярката,
когато има такъв, както е в конкретния случай.
Според изхода от спора се присъждат разноски
на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от
15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при отсъствие на възражение по чл.63 ал.4 ЗАНН
/в приложимите редакции/.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.221
ал.2 АПК , АС - Пловдив
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 1399/14.10.2020г., постановено по
АНД № 5187 по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд.
Осъжда
РЗИ – Пловдив да заплати на Н.И.К.,***, ЕГН
**********, съдебни разноски в размер на 350лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател
: /п/
Членове :/п/
/п/