РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85205
гр. София, 14.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Н. Ч.
като разгледа докладваното от Н. Н. Ч. Частно гражданско дело №
20241110131167 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С. К.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
срещу А. С. Г. за вземане в размер на 864,42 лв. главница по договор за кредит, 49,38 лв.
възнаградителна лихва, 103,17 лв. мораторна лихва, 166,20 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение и 250 лв. еднократно начислена неустойка при забава на плащане.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, възнаградителна и
мораторна лихва, както и за разноските съобразно уважената част от вземанията.
По отношение на претендираната неустойка за неизпълнение на задължение.
Същата предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за
непредставяне в срок на обезпечение /поръчители или банкова гаранция/ на задълженията
му по чл. 6.1 от договора и чл. 33 от ОУ към договора за кредит. Такава уговорка се явява
нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства.
Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на
1
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение.
Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на
чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната
лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да
бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и
иск за реално изпълнение, което е недопустимо.
Изложеното се отнася и за еднократно начислената неустойка в размер на 25 % от
главницата съгласно тарифа на таксите за допълнителни услуги, предоставени от С. к.
Видно от тарифата се касае за такса 25 %, която се начислява при необслужване на кредита
във връзка с разходи за събиране на просрочените задължения.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга/услуги очевидно няма.
Срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това
вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи.
Наименованието му прикрива истинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди
от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗПК обаче при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Такова обезщетение за забава в случая е лихвата за забава, за която се издаде
заповед за изпълнение. Процесната клауза преследва забранена от закона цел, а именно да се
присъди още едно обезщетение за забава. Същата противоречи на императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и е нищожна. Тази наказателна клауза е и в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите й от закона функции, което също влече нищожността й.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 23.05.2024 г. на „С. К.“ ООД срещу А. С. Г., с която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за
неустойка в размер на 166,20 лв. за неизпълнение на договорно задължение и 250 лв.
2
еднократно начислена неустойка при забава на плащане по договор за кредит № 872201 от
31.05.2023 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3