Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,23.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 19.07.2018 г.,в състав:
Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Мария Богданова,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №75 по описа за
Делото
е образувано по предявен на 05.01.2018 г. от ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.София район Оборище ул.”Московска”№19,чрез
юк.Д.М.П.,против Б.С.Ц. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** иск с
правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.
Ищецът
твърди,че съгласно договор за стоков кредит №152334/22.12.2015 г.,сключен между
страните,бил предоставил кредит в размер на 467.12 лв.,със срок на издължавана
Ищецът
бил изпълнил своето задължение,като при погасяването на кредита били допуснати
нередовности и съответно остатъкът бил станал предсрочно изискуем, съгласно
т.12.1 р.VІ ”Отговорности и санкции” от Общи условия и считано от 09.05.2017
г..Длъжникът бил уведомен за предсрочната изискуемост чрез нот. покана.
Ищецът бил подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК,по което било образувано ч.гр. дело №2071/2017 г. на ВРС. Заповедта била
връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК/което
обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда/.
Иска се
да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по
заповедта за изпълнение : 410.97 лв.-главница,дължима по договор за стоков кредит
№152334/ 22.12.2015 г.;120 лв.-заемни такси и
разноски;162.95 лв.-договорна/възнаградителна/ лихва от 23.04.2016 г. до
15.05.2017 г.;9.95 лв.-лихвена надбавка за забава от 23.05.2016 г. до
15.05.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.05.2017 г. до
изплащането на главницата.
Иска се и
присъждане на разноските
в производството.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответницата не е представила отговор.
Съдебният
състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими
доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 16.05.2017
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответницата за : 410.97 лв.-главница,дължима по
договор за стоков кредит №152334/22.12.2015 г.;120
лв.-заемни такси и разноски;162.95 лв.-договорна /възнаградителна/ лихва от
23.04.2016 г. до 15.05.2017 г.;9.95 лв.-лихвена надбавка за забава от
23.05.2016 г. до 15.05.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от
16.05.2017 г. до изплащането на главницата;разноските по делото-25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.Исканите заповед за изпълнение/№1448/ и изп. лист са били
издадени на 18.05.2017 г..Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 20.12.2017 г..
Горното
е видно от представеното ч.гр. дело №2071/
На 22.12.2015
г.,между страните е бил сключен договор за стоков кредит №152334,по силата на
който ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 467.12 лв.. Срокът за
издължаване на кредита е бил определен на
В Общи условия е
залегнало и че при забава на плащанията над 90 дни,целият остатък става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен
процент,увеличен с надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Съгласно
представено извлечение,задълженията по договора възлизат на претендираните
главница и лихви. Просрочени са 12 бр. вноски.Съгласно Тълкувателно решение №4/2013
г. на ВКС,ищецът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и
е обявил на ответницата предсрочната му изискуемост с нотариална покана по реда
на чл.47 ГПК на адреса,посочен в кредитния договор и съвпадащ с постоянния и
настоящ адрес по актуална справка.
Горното
е видно от представени по заповедното производство договор за кредит,Общи
условия,извлечение от сметки и нот. покана.
По
делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,вещото лице по
която е установило следните неиздължения по договора : 410.97 лв.-главница;120
лв.-заемни такси и разноски;121.85 лв.-договорна /възнаградителна/ лихва от
23.04.2016 г. до 15.05.2017 г.;41.10 лв.-лихвена надбавка за забава от
23.05.2016 г. до 15.05.2017 г..
При
тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен
интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.
Съдът е
докладвал делото,като е посочил,че ищецът е следвало да ангажира доказателства
за наличието на договор за кредит,вкл. за усвояването на кредита, просрочието
на вноски и неизпълнението,в рамките на заявеното.
Приел
е,че ищецът е ангажирал годно писмено доказателство-договор за кредит.Вещото
лице е установило плащанията и неизпълнените задължения по договора.
Ответницата
е следвало да докаже изпълнение по договора за кредит.Същата е възприела
пасивно процесуално поведение.
При констатациите на вещото
лице,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца част от претендираните суми,а
именно : 410.97 лв.-главница,дължима по договор за стоков кредит
№152334/22.12.2015 г.;120 лв.-заемни такси и
разноски;121.85 лв.-договорна/възнаградителна/ лихва от 23.04.2016 г. до
15.05.2017 г.;9.95 лв.-лихвена надбавка за забава от 23.05.2016 г. до
15.05.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.05.2017 г. до
изплащането на главницата.
В този смисъл предявеният иск
следва да бъде уважен частично,респ. отхвърлен частично/в останалата му част до
пълния му размер/.
При
този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноските по делата-25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство и 175 лв. държавна такса,150
лв. възнаграждение на вещо лице и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото/Съдът преценява 150 лв.,предвид
ангажираността на юрисконсулта-изготвяне на искова и допълнителна молби и
явявания в с.з. 2 бр./,съразмерно уважената част от претенцията му-съответно 70.62
лв. и 447.26 лв..
Водим
от горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.Ц. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***,че дължи на ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София район Оборище ул.”Московска”№19,част от
сумите
по издадената по ч.гр. дело №2071/2017 г. на ВРС
заповед за изпълнение №1448/18.05.2017 г.,а именно : 410.97
лв.-главница,дължима по договор за стоков кредит №152334/22.12.2015 г.;120 лв.-заемни такси и разноски; 121.85
лв.-договорна/възнаградителна/ лихва от 23.04.2016 г. до 15.05.2017 г.;9.95
лв.-лихвена надбавка за забава от 23.05.2016 г. до 15.05.2017 г.;законната
лихва върху главницата,считано от 16.05.2017 г. до изплащането на главницата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения установителен иск в останалата му част до пълния му размер,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Б.С.Ц. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на ”Банка ДСК”ЕАД,ЕИК *********,със седалище
и адрес на управление гр.София район Оборище ул.”Московска”№19,сумата от 70.62 лв.-деловодни
разноски по ч.гр. дело №2071/2017 г. на ВРС,както и сумата от 447.26 лв.-деловодни
разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :