5
С решение № 91 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 135/2008 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Иван Стойчев Динев от гр. Кърджали против Данаил Атанасов Милев иск от гр.Кърджали, с правно основание чл.108 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване владението на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 368 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот е идентичен с имот с идентификатор № 40909.102.7. по кадастралната карта на гр.Кърджали и на ½ идеална част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда със висок призем със застроена площ от 80 кв.м., като неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил предявения от Иван Стойчев Динев против Данаил Атанасов Милев иск, с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, за отмяна като нищожен на нотариален акт № 52, рег.№ 903, дело № 84/99 г. на нотариус Елияна Калайджиева, до размера на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 368 кв.м., съставляващо имот с пл. № 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот е идентичен с имот с идентификатор № 40909.102.7. по кадастралната карта на гр.Кърджали и до размер на ½ идеална част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда със висок призем със застроена площ от 80 кв.м., като неоснователен. Осъдил е Иван Стойчев Динев да заплати на Данаил Атанасов Милев направените по делото разноски в размер на 250 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Иван Стойчев Динев, който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. От събраните по делото доказателства се установило наличието на предпоставките за уважаването на предявените искове – въззивникът се легитимирал като собственик на процесните имоти, които се владеели и ползвали без правно основание от ответника Данаил Милев. Установявало се по делото, че приземния етаж бил с обслужващо предназначение и не представлявал самостоятелен жилищен обект. Моли съда да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да признае за установено по отношение на Данаил Атанасов Милев, че Иван Стойчев Динев е собственик на ½ идеална част от процесното дворно място и на ½ идеална част от приземния етаж, като осъди Данаил Атанасов Милев да отстъпи собствеността и предаде владението на процесните имоти, както и на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ да отмени нотариален акт № 52, рег.№ 903, дело № 84/99 г. на нотариус Елияна Калайджиева, до размера на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 368 кв.м., съставляващо имот с пл. № 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот е идентичен с имот с идентификатор № 40909.102.7. по кадастралната карта на гр.Кърджали и до ½ идеална част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда със висок призем със застроена площ от 80 кв.м. Претендира направените по делото разноски. Въззиваемият Данаил Атанасов Милев, редовно призован, не се явява и не се представлява и не взима становище по жалбата. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното: Пред първата инстанция е бил предявен иск от Иван Стойчев Динев от гр. Кърджали срещу Данаил Атанасов Милев, с правно основание чл.108 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване владението на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 368 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот е идентичен с имот с идентификатор № 40909.102.7. по кадастралната карта на гр.Кърджали и на ½ идеална част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда със висок призем със застроена площ от 80 кв.м. Установено е по делото, че с нотариален акт за покупко – продажба № 132, том І, дело № 243/1955 г. на Кърджалийски народен съдия, Иван Христов Карашлиев и Дялка Иванова Христова са закупили от Ахмед Мустафов Юмеров недвижим имот, представляващ парцел І в кв.22 с пл.№ 33 от 368 кв.м. С нотариален акт за суперфиция от 10.02.1967 г. Иван Христов Карашлиев и Дялка Иванова Христова са отстъпили на Стойчо Спасов Динев правото да построи втори етаж върху съществуващата към този момент едноетажна масивна жилищна сграда в собствения им парцел І в кв.22 по плана на гр.Кърджали, както и да построи вътрешно стълбище в същата сграда за втория етаж, съгласно изготвен и одобрен архитектурен план. От представените по делото – удостоверение за наследници № 211228/30.01.2007 г. и удостоверение за наследници № 391/04.04.2006 г., и двете на Община Кърджали, се установява, че Стойчо Спасов Динев е бил съпруг на Янка Иванова Динева – майка на ищеца Иван Стойчев Динев, починала на 21.11.1969 г., и дъщеря на Иван Христов Карашлиев, починал на 24.04.1989 г. Установено е също така, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 132, том І, дело № 244/1984 г. на Кърджалийски районен съдия, Иван Христов Карашлиев и Деля Иванова Карашлиева са продали на тяхната дъщеря Христина Иванова Райкова ½ идеална част от дворно място, цялото от 368 кв.м., заедно с първият етаж от двуетажната жилищна сграда със висок приземен етаж, със застроена жилищна площ от 80 кв.м., което дворно място съставлява имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали. Видно от представения по делото като доказателство нотариален акт № 52, дело № 84/1999 г. на нотариус № 280, с район на действие Районен съд – Кърджали, Христина Иванова Райкова е продала на Данаил Атанасов Милев /ответник по делото/ следния свой собствен недвижим имот: ½ идеална част от дворно място, цялото от 368 кв.м., и първия етаж от двуетажната жилищна сграда със висок приземен етаж, със застроена жилищна площ от 80 кв.м., което дворно място съставлява имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали. С цитирания нотариален акт Христина Иванова Райкова и Деля Иванова Карашлиева са продали на ответника Данаил Атанасов Милев ½ идеална част от дворно място, цялото от 368 кв.м., ведно с приземния етаж от двуетажна жилищна сграда с висок призем, със застроена площ 80 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, като са си запазили пожизнено правото на ползване. По делото е приета като доказателство преписка по нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 34, том 5, дело № 793/ 2007 г. на нотариус № 020, с район на действие Районен съд – Кърджали, видно от която с цитираният нотариален акт ищецът Иван Стойчев Динев е бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: втори етаж с идентификатор 40909.102.7.1.2 от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 40909.102.7.1, изградена в имот с идентификатор 40909.102.7 по кадастралната картна на гр.Кърджали, на ул.”Иван Вазов” № 84А, представляващ самостоятелно жилище със застроена площ 77.13 кв.м., ведно с подхождащото стълбище на сградата стълбищна клетка с идентификатор 40909.102.7.1.3 от първи към втори етаж, мазе в сутерена и подпокривно пространство с идентификатор 40909.102.7.1.4. В приложените към преписката документи описаният по – горе недвижим имот се е водел както като собствен на Стойчо Спасов Динев /схеми на Службата по кадастъра – Кърджали, така и като съсобствен на Стойчо Спасов Динев и Иван Стойчев Динев /удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 на Община – Кърджали/. По делото е прието като доказа‗елство и заверено копие от препис на саморъчно завещание от 28.12.1978 г., видно от което Иван Христов Карашлиев завещава на дъщеря си Христина Иванова Карашлиева жилище,състоящо се от приземен етаж и първи етаж, заедно с дворно място от 368 кв.м., представляващо парцел І от кв.22, пл.№ 33 по плана на гр.Кърджали. Във връзка с горецитираните доказателства по делото не е спорно, че дворното място от 368 кв.м., представляващо парцел І от кв.22, пл.№ 33 по плана на гр. Кърджали /цитирано в нотариален акт № 132/1955 г. и нотариалния акт от 10.02.1967 г./ е идентично с имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр. Кърджали /цитирано в нотариален акт № 132/1984 г. и нотариален акт № 52/1999 г./ и представлява понастоящем недвижим имот с идентификатор 40909.102.7. Не е спорно също така, че първия и приземния етаж /посочени в нотариален акт № 132/1984 г. и нотариален акт № 52/1999 г./, както и втория етаж, посочен в нотариален акт № 34/2007 г., са изградени в жилищната сграда, находяща се в цитираното по – горе процесно дворно място с идентификатор 40909.102.7. От назначената пред първата инстанция съдебно – техническа експертиза се установява, че застроената площ на приземния етаж е 80 кв.м. и се състои от мазета и обслужващ коридор. Експертизата установява също, че светлата височина на помещенията от призема е 2.10 м. или под минимума, изискуем за жилище. При тека установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, съдът намира предявения иск, с правно основание чл.108 от ЗС, за отстъпване собствеността и предаване владението на ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 368 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр.Кърджали, който имот е идентичен с имот с идентификатор № 40909.102.7. по кадастралната карта на гр.Кърджали и на ½ идеална част от приземен етаж от двуетажна жилищна сграда със висок призем със застроена площ от 80 кв.м., за неоснователен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от гореизложеното се установи, че Иван Христов Карашлиев и Дялка Иванова Христова /Карашлиева/ са били собственици на процесното дворно място от 368 кв.м., представляващо парцел І-33 от кв.22 по плана на гр. Кърджали, впоследствие – имот с пл.№ 1429 в кв.20 по регулационния план на гр. Кърджали, а понастоящем - недвижим имот с идентификатор 40909.102.7. Установи се също, че с нотариален акт за суперфиция от 10.02.1967 г. същите са отстъпили на Стойчо Спасов Динев правото да построи /право на надстрояване/ втори етаж върху съществуващата към този момент едноетажна масивна жилищна сграда с висок призем в собствения им парцел І в кв.22 по плана на гр.Кърджали, както и да построи вътрешно стълбище в същата сграда за втория етаж, съгласно изготвен и одобрен архитектурен план. С други думи, установява се, че към момента на учредяване на правото на надстрояване в процесния имот е била изградена едноетажна жилищна сграда с висок приземен етаж, собственост на Иван Христов Карашлиев и Дялка Иванова Христова /Карашлиева/, които са били и собственици на земята. През 1984 г. с нотариален акт № 132/1984 г. Иван Христов Карашлиев и Деля Иванова Карашлиева са продали на тяхната дъщеря Христина Иванова Райкова ½ идеална част от дворно място, цялото от 368 кв.м., заедно с първият етаж от двуетажната жилищна сграда със висок приземен етаж. Впоследствие, след смъртта на Иван Христов Карашлиев, с нотариален акт № 52/1999 г. Христина Иванова Райкова е продала на ответника Данаил Милев ½ идеална чÓст от дворно място, цялото от 368 кв.м., заедно с първият етаж от двуетажната жилищна сграда със висок приземен етаж, а Христина Иванова Райкова и Деля Иванова Карашлиева, въз основа на саморъчното завещание от 28.12.1978 г. на наследодателя Иван Христов Карашлиев, заедно са продали на ответника останалата ½ идеална част от процесното дворно място, ведно с приземния етаж от двуетажната жилищна сграда със висок приземен етаж. В тази връзка от назначената съдебно – техническа експертиза се установи, че приземния етаж се състои от мазета и обслужващ коридор, като същият няма изискуемата за жилище светла височина. При това положение следва да се приеме, че същият няма самостоятелен правен статут и не може да бъде обект на разпореждане. Независимо от това обаче, към момента на учредяване на етажната собственост /с учредяването на право на надстрояване и построяване на втория етаж/ приземният етаж, предмет на делото, не е представлявал обща част, а е обслужвал първия етаж и е принадлежал към него. Като такъв приземния етаж, състоящ се от складови помещения и коридор, винаги следва правата на собственост на жилището, което обслужва, в случая – първия жилищен етаж. Впрочем, това се установява и от схема № 2825/03.07.2008 г. на служба по геодезия, картография и кадастър – Кърджали, в която процесния приземен етаж от 80 кв.м. е посочен като неразделна част от самостоятелния обект – първи жилищен етаж. В подкрепа на обстоятелството, че приземния етаж обслужва именно първия жилищен етаж е и факта, че ищецът осигурява достъпа си до обитавания от него втори жилищен етаж с отделен вход и външно стълбище. В тази насока са показанията на разпитаните по делото свидетели Райчо Донев, Мария Гълбачева и Атанас Милев. Ето защо следва да се приеме, че с прехвърлянето на първия жилищен етаж се прехвърля и собствеността върху приземния етаж, доколкото същият не е обща част, а неразделна част от първия жилищен етаж. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 2463 от 19.01.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 613/2002 г. При това положение и доколкото приземния етаж не е обща част, реивандикационния иск за собственост на ½ идеална част от същия е неоснователен. Неоснователен е и реивандикационния иск за собственост на ½ идеална част от дворното място. В случая е налице учредяване на право на надстрояване на втори жилищен етаж от собствениците на земята, които към този момент са били и собственици на съществуващата едноетажна жилищна сграда с висок призем, при което суперфициарният собственик придобива единствено собствеността върху обектите, обхванати /посочени/ в отстъпеното право на надстрояване – втори жилищен етаж и стълбище, съгласно одобрения архитектурен план, но не придобива собственост върху земята. Това е така, тъй като с чл.63, ал.2 от Закона за собствеността е дадена възможност на собственика на земята, върху която има построена сграда, да прехвърли собствеността на сградата на друго лице, но да запази собствеността си върху земята. С други думи, в този случай законът допуска създаване на етажна собственост върху сградата, при която собствениците на етажите не са собственици на земята, тъй като същата не е обща част на такава етажна собственост. В този смисъл е и съдебната практика – решение № 154 от 01.12.1964 г. по гр.д.№ 131/64 г., ОСГК. Във връзка с гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че собствениците на земята са се разпоредили /чрез договор и завещание/ с правото на собственост върху нея в полза на ответника Данаил Милев. Що се касае до довода за нищожност на нотариален акт за покупко – продажба № 132/1984 г., с който Иван Христов Карашлиев и Деля Иванова Карашлиева са продали на Христина Иванова Райкова ½ идеална част от дворното място, поради противоречие с чл.33 от ЗС, то същият е ирелевантен доколкото такъв иск не е предявен. Независимо от това този д¯вод е неоснователен. От гореизложеното се установи, че процесното дворно място не е обща част, поради което и ищецът не е собственик на ½ идеална част от него. Тук следва да се посочи, че дори и да се касаеше за обща част, то договорът не е нищожен на посоченото основание, тъй като разпоредбата на чл.33 от ЗС не намира приложение при етажната собственост. С оглед неоснователността на иска с правно основание чл.108 от ЗС относно ½ идеална част от приземния етаж и ½ идеална част от дворното място, неоснователен е и иск за отмяна на нотариален акт № 52/1999 г. до размера на ½ идеална част от приземния етаж и ½ идеална част от дворното място. Ето защо като е приел горното и е отхвърлил така предявените искове, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91 от 15.07.2008 г., постановено по гр.д.№ 135/ 2008 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |