П
Р О Т
О К О Л
№ 149
гр. Пловдив, 24. 03. 2020 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с
участието на съдебния
секретар ЗЛАТКА СТОЙЧЕВА, в присъствието на прокурора ИВАН ДАСКАЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното от съдия ХР.
КРАЧОЛОВ ВЧНД № 130, по описа
за 2020 година.
Съгласно заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на ПАС, с оглед обявеното с решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение в Република България, предвид ежедневно променящата се обстановка в страната, относно разпространението на коронавирус COVID 19, с цел предпазване и ограничаване разпространението на заразата, е разпоредено делата по този вид производство, когато има задържани лица, да се разглеждат по SKYPE.
Осъществена е видеоконферетна връзка, с помощта на системните администратори на съда – РОСЕН ЕВТИМОВ и ВАЛЕНТИНА НОНЧЕВА с ареста в затвора гр. Пловдив при добър звук и картина. На линията се намира обвиняемия М.В.С..
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За обвиняемия – жалбоподател М.В.С. в залата се явава адв. Д. А. – служебен защитник.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма процесуална пречка.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, като се осъществява видеоконферентна връзка с ареста в П. по SKYPE.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и 275 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам други искания.
Адв. А. – Нямаме други искания.
Обв. С. – Нямам искания.
Съдът, с оглед становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, поддържаме изцяло подадената жалба срещу постановеното определение на Окръжен съд П. от 16.03.2020 г., с което спрямо моя подзащитен бе взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Мотивите подробно сме изложили пред ОС. Ще добавя в настоящото заседание само, че по делото има данни, че адресът, настоящият, на М.С. *** фабрика, така че моля да се възприеме, че той има постоянен адрес по делото.
Както е видно от доказателствата по делото и от свидетелските показания не само неговите и на Д. В., той е живял при нея и затова, че не се е намирал на постоянния си адрес съгласно справката от БДС, не е основание да се счете, че той не може да бъде намерен или че ще се укрие от правосъдието, още по-малко да се направи изводът, че ще извърши друго по-тежко престъпление, поради което моля наложената най-тежка мярка да бъде заменена с друга по-лека.
ОБВИНЯЕМИЯТ ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
Обв. М.В.С.: Поддържам това, което каза адвокатката за адреса, на който съм задържан в гр.С.. Аз там живея с приятелката ми и родителите ми. Не съм го укривал, просто нямам време да направя регистрация. Колкото до извършването на друго престъпление, с оглед на положението не може да се разкарвам свободно.
Домашен арест смятам, че би имал същата адекватна мярка, да мога да се защитавам, само ще моля да ми се уважат правата.
Моля да постановите „домашен арест“ на адреса на приятелката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, ще моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите изцяло определението на ПОС, като правилно и законосъобразно.
На първо място считам, че няма спор относно факта, че мярката за неотклонение е била взета от първоинстанционния съд, след като е било установено по надлежния начин, че е налице обосновано предположение за това, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В тази насока са събраните към момента по делото доказателства.
По отношение на втората, изискуема предпоставка в случая е налице хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК, която е оборима презумпция и с оглед на обстоятелствата, че настоящото престъпление е извършено в условията на опасен рецидив, съгласно тази разпоредба и от доказателствата по делото не се установява нещо противно, би следвало мярката да е задържане под стража.
По делото няма такива доказателства, които да опровергават тази законова презумпция, поради което ще Ви моля да потвърдите изцяло определението на първоинстанционния съд.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обв. М.В.С. – Моля за по-лека мярка, тъй като тази, най-тежка, ми нарушава правата и не мога да се защитавам адекватно по настоящото производство.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След
тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, след тайно съвещание приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 64, ал.8 от НПК.
С протоколно определение № 335/16.03.2020 г. по чнд № 541/2020 г. П. окръжен съд е взел мярка за неотклонение спрямо М.В.С. по ДП № 146/2020г. по описа на Ш. РУ на МВР П., ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Недоволен от така посоченото определение е останал обв. М.С., който го е обжалвал чрез своя защитник, с искане то да бъде отменено и спрямо него се вземе по-лека мярка за неотклонение.
ПРОКУРОРЪТ даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение П. окръжен съд обосновано и законосъобразно е преценил, че макар и да се намира в начална фаза в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно данни от които да се направи извод за наличието на голяма степен на съпричастност на обв. М.С., в деянието за което му е повдигнато обвинение по чл.199, ал.1,т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. В тази насока напълно правилно е акцентирано върху обясненията на самият обв. М.С., на обв.Д. В., протоколите за оглед, претърсване и изземване събрани до момента.
Не може да се сподели доводът на защитата, поради който липсва опасност обвиняемият да се укрие. Първостепенният съд напълно правилно е преценил, че с оглед направената справка от която е видно, че настоящият адрес на обвиняемият е в гр.С., а по делото е установено че същият пребивава в гр.Б.. Ето защо не може да се възприеме възражението за липса на такава опасност обвиняемия да се укрие.
Напълно правилно е преценено че с оглед съдебното му минало е налице реална опасност той да извърши престъпление. Видно от справката за съдимост последното изтърпяно от него наказание лишаване от свобода е м. юни 2019 година.
С оглед на всичко изложено по - горе Пловдивският апелативен съд счита, че целите на мярката за неотклонение визирана в чл.57 от НК може да се постигне единствено чрез най тежката мярка за процесуална принуда към настоящия етап на разследване.
Няма пречки ако в хода на ДП се установят други доказателства и нови обстоятелства въпросът за мярката за неотклонение отново да бъде поставен на вниманието на съда.
Ето защо и Пловдивския апелативен съд ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 335/16.03.2020 г. по чнд № 541/2020 г. по описа на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 10:36 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: