РЕШЕНИЕ № 976/8.7.2020г.

                                                           гр. в., 07.07.2020 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На двадесети май                                               Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1126  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Е.“ООД, представлявано от З. З. , в качеството на пълномощник на Л.Б. - управител   против НП № 472127-F508888/23.10.2019  г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на дружеството  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7 ал.3  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.

            В жалбата се излага твърдение, че при извършената проверка от контролните органи е установено, че книгата за дневните финансови отчети се води редовно и хронологично , съотв. разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата такава е една и съща, което сочи, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Поради изложеното, се сочи, че неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 ал.2 от ЗДДС, вместо нормата на ал.1 от ЗДДС. Излагат се съображения за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. И., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано с оглед визираните в жалбата основания.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт Николова, която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства се установява безспорно извършване на нарушението, описано в обжалваното НП. Твърди, че извършеното нарушение безспорно е довело до неотразяване на приходи, доколкото отразяването на същите се гарантира именно от дистанционната връзка между конкретното фискално устройство и сървъра на НАП.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят и свидетелят по акта. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 15.09.2019г. от 13:37 часа е извършена проверка от служители на ТД на НАП-в.  на обект кафе сладкарница м., находящ се в гр. в. бул. в.в. №186 - МОЛ в.. Обекта е стопанисван от „Е..“ ООД с ЕИК *********.

При извършената проверка са установени продажби от въведеното и регистрирано в обекта ФУ с марка D.с рег. № 3042268/12.08.2011 с ИН на ФУ DT353190 и ИН на ФП 02353190 без изградена дистанционна връзка на цитираното ФУ с НАП. Представен е договор за сервизно обслужване № DT353190/13.09.2018r. валиден до 12.08.2019г. Съгласно изведен отчет от фискалната памет № 0360235/15.09.2019г.  е установено, че задълженото лице е реализирало продажби за периода от 12.08.2019 - 14.09.2019г. в размер на 11 901.44лв. Констатирано е, че същото няма актуален договор за сервизно обслужване и същото е работило без дистанционна връзка с НАП, като считано от датата на изтичане на Договора за Сервизно обслужване се прекратява обслужването на Data Sim Карта и не се осъществява дистанционна връзка с НАП - налице е невъзможност за предаване на данни за дневните отчети на ФУ към сървара на НАП.

При така установените факти на дружеството е съставен АУАН за нарушение на чл. 7 ал. 3 Наредба Н-18 на МФ за това, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата се допуска работа с ФУ без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен В случаите посочени в наредбата. Прието е, че чрез дистанционната връзка се осигурява възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към сървър на НАП, като данните от дневният финансов отчет с нулиране се записват в данъчният терминал на ФУ.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 472127-F508888/23.10.2019  г.   е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. По аргумент от противното, изведен от съдържанието на санкционната норма на чл. 185 ал.2 от ЗДДС, един от обективните признаци на извършено нарушение, за което се налага предвидената в цитираната разпоредба санкция, е настъпилия резултат от осъществяването на деяние, в разрез с разпоредбата на чл. 7 ал.3 от Наредбата. Посоченият резултат представлява неотразяване на приходи, в причинна връзка с извършените продажби за съответен период. Видно от съдържанието на обжалваното НП и АУАН, във връзка с който същото е издадено, липсва констатация на административно-наказаващия орган дали извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 7 ал.3 от Наредбата е довело до предвидения в нормата на чл. 185 ал.2 от ЗДДС резултат, а именно неотразяване на приходи, както и неотразените приходи в какъв размер са. Доколкото се касае за различен състав на извършено административно нарушение по чл. 7 ал.3 от Наредбата обусловен  от приложимостта на двете алинеи на санкционната норма на чл. 185 ал.2 от ЗДДС, следва наличието респ. липсата на констатации за неотразяване на приходи да се обективира в конкретния акт, тъй като същият представлява съставомерен признак на процесното деяние. Липсата на обективирани изводи на АНО дали от деянието са последвали неблагоприятни последици за фиска, свързани с неотразяване на приходи и   какъв е техния размер, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право да разбере какво конкретно нарушение е осъществило с посочване на данни за всички негови обективни признаци и лишава съда от възможността да извърши всеобхватна проверка за наличието на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

 Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

Безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че в проверявания обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател в периода от 12.08.2019 г. до 14.09.2019 г. са извършвани продажби,  установени от въведеното и регистрирано в обекта ФУ , което е било без изградена дистанционна връзка с НАП, доколкото Договорът за сервизно обслужване  от 13.09.2018 г. е със срок на валидност до 12.08.2019 г. Липсват обаче доказателства, от които да е видно, че липсата на дистанционна връзка между сървъра на НАП и  конкретното фискално устройство е в причинна връзка с неотразени приходи от конкретните продажби. Това е така, доколкото видно от гласните и писмени доказателства, именно въз основа на извлечението от паметта на  фискално устройство са   отчетени извършените продажби в процесния период.

С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая неправилно е приложен материалния закон като административно-наказателната отговорност на въззивника е ангажирана на основание чл. 185 ал.2 от   ЗДДС, вместо на основание ал.1 от цитираната разпоредба. С оглед на изложеното са налице основания за изменение на НП досежно правното основание за ангажиране на адмиинистративно-наказателната санкция на юридическото лице и съответно по отношение на размера на наложеното административно наказание.

Доколкото обаче са констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  НП № 472127-F508888/23.10.2019  г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на „Е.“ООД  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 7 ал.3  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: