Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 15.07.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юли, през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
При секретаря С. В., като разгледа докладваното от
М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 274 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от юриск. М. – Л., пълномощник на ЗАД „ АРМЕЕЦ“, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „ Стефан Караджа“, № 2 против решение № 1352/26.11.2019 г. по гр.д. № 1582//2019г.
на Сливенския районен съд, в частта с която на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/
отм./, вр. с § 22 КЗ въззивникът е бил осъден да заплати на С.И.С., ЕГН **********,***
сумата от 12 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания от настъпилата смърт на К. Т. К. при
ПТП от 29.08.2015г. настъпило между лек автомобил „ КИА“, с рег.№ СТ …. АН и мотоциклет „Хонда“ с
рег.№ СН …. В,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.03.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. Решението е обжалвано и в частта, с
която въззивникът е осъден да заплати деловодни разноски на С. в размер на
720.00лв., както и в частта, с която не са му присъдени деловодни разноски в
пълния претендиран размер.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно , необосновано,
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.
На
първо място се посочва, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация
за да предяви иска. Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, с
което се разширявал кръга на лицата, които могат да предявяват искове за
неимуществени вреди било прието след датата на настъпване на деликта – 29.08.2015г.,
поради което ищецът не можел да влезе в кръга на лицата притежаващи активна
процесуална легитимация за предявяване на иска.
При
условията на евентуалност въззивникът счита, че неправилно съдът бил приел, че
са изпълнени условията за застрахователното събитие. Когато била сключвана
застраховката не е можело да се вземе предвид, че с тълкувателното решение ще
се разшири кръга на лицата, които имат право на обезщетение.
При
условията на евентуалност въззивникът счита, че неправилно и необосновано
първоинстанционният съд бил приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е
доказан по основание и размер. По делото не било установено да е налице трайна
и дълбока емоционална връзка между починалото лице и легитимираното лице нито
особено близка връзка между тях. Според жалбоподателя особено близки отношения
са такива, които изключват обикновеното, нормалното. По делото не боло
установено наличието на емоционална връзка присъща между родителите и децата.
При
условията на евентуалност въззивникът счита, че неправилно и необосновано
първоинстанционният съд е счел, че е налице противоречие между разпоредбата на
§ 96 от ЗИДКЗ и чл. 9 ал.1 б. „а“ от Директива № 2009/103/ЕО. Разпоредбата на §
96 ал.1 и 2 от ЗИДКЗ се явявала специална по отношение на чл. 51 и 52 от ЗЗД,
доколкото се прилагали по отношение на настъпила смърт вследствие на ПТП с
участие на МПС. Съдът следвало да се съобрази с приетия максимум на
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5000.00лв. Страната счита , че
на § 96 от ЗИДКЗ не е в противоречие с Директива № 2009/103/ЕО.
При
условията на евентуалност въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че в
процесния случай е неприложима разпоредбата на § 96 от ЗИДКЗ. Съдът бил
обвързан с предвидения в нея максимален лимит на обезщетение от 5000.00лв.
При
условията на евентуалност въззивникът счита, че съдът е нарушил принципа на
справедливост и чл. 52 от ЗЗД. Съдът бил приложил неправилно материалния закон.
На
последно място отново в условията на евентуалност въззивникът намира, че съдът
неправилно е определил степента на съпричиняване от страна на пострадалия
Кинчев и следвало да се приеме, че неговият принос е повече от 40 %.
Моли
се в обжалваните части решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявените искове да се отхвърлят като недоказани.
Претендират се разноски за първа и за въззивна инстанция.
Страната
не е направила доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от адв. Т., пълномощник на С.И.С., с който въззивната жалба е
оспорена като неоснователна. В отговора се посочва, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът бил обсъдил всички
относими доказателства и правилно приложил материалния закон. Правилно съдът
бил приел, че макар въззиваемият да не е бил роден баща на пострадалия Кинчев
между тях съществували отношения като между истински родител и дете.
Пострадалиятт се обръщал към въззиваемия с „ татко“. Между тях съществувала
трайна, силна, емоционална връзка. Дълго време живели в едно домакинство и
въззиваемият разчитал на грижите от К.. Страната
намира, че съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при
определяне на размера на дължимото обезщетение и на процента на съпричиняване. Моли
се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.
Страната не е направила нови доказателствени или процесуални искания.
В с.з. въззивната страна не се представлява. Процесуалният и
представител юриск. М. – Л., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната
жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
В с.з. въззиваемата страна редовно
призована не се явява . Представлява се от адв. Т., който заявява, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят
разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Главният
иск предявен от ищеца е с правна квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм./, вр. § 22
КЗ. Иска е от увредено лице против застраховател за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от застрахован
по договор за застраховка
„ Гражданска отговорност на автомобилистите“.
С разпоредбата на
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ е дадена възможност на увреденото от застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” лице да иска пряко от застрахователя
обезщетение за причинените му вреди. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка “Гражданска
отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на
застрахования – пряк причинител на увреждането.
В случая, ищецът в
първоинстанционното производство е съпруг на майката на увреденото лице – К. К., починал в резултат на
застрахованото събитие – настъпилото на 29.08.2015г. ПТП.
На първо място
следва да се отбележи, че тълкувателните решения на ВКС не създават правни
норми. Те само дават насока, в която съдът да постановява своите актове. В този
смисъл няма значение, в кой момент е постановено ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.
д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС. От момента па приемането му, съдилищата
са задължени при прилагане на правните норми да съобразят актовете си с него - независимо
дали правоотношенията са възникнали преди приемането му или след него.
Тълкувателното решение „ тълкува“ вече съществуващи правни норми. Основанието
за постановяване на дадено решение не е приемането на тълкувателно решение от
ВКС, а наличието на правна норма към момента на възникване на правоотношенията
между правните субекти. Предвид изложеното, съдът намира че възраженията на
въззивника в тази насока са неоснователни.
По смисъла на ТР №
1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. №1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС кръга от
лица, които имат право да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на близък включва лицата, посочени в Постановление №4 от
25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Съдът намира за неоснователни и възраженията
на въззивника за липса на активна процесуална легитимация у ищеца. По делото са
събрани убедителни данни за това, че ищецът е отглеждал пострадалия Кирчев от
ранна детска възраст 3,5г. като свое собствено дете. Между тях са съществували
силни емоционални отношения на доверие, уважение и обич като между родител и
дете. Отглеждането на едно дете от ранна детска възраст – 3,5г., възпитаването
му, участието ежедневно в живота му несъмнено води до създаването на трайна и
дълбока емоционална връзка, нещо което е по - силно и по – специално от
обичайните отношения между деца на един родител и доведения съпруг. За
наличието на такава връзка красноречиво говори фактът, че при наличието на
биологичен баща, пострадалият се е обръщал именно към ищеца с обръщението
„татко“.
По делото е
установено, че към датата на настъпване на ПТП 29.08.2015 г. е била налице
сключена застраховка “Гражданска отговорност” – полица № 11114002878677 валидна
до 30.12.2015г. за л.а. „Киа Спортидж“ с ДКН СТ 3407 АН в
ответното дружество ЗАД „Армеец“, гр.София.
Тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования, то следва да се установят елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и причинената вреда и вина.
Безспорно по
делото е установено извършването на деянието и противоправността му
/задължителната за съда сила на Присъда №5/03.03.2017г. по НОХД №52/2017г. на
СлОС/ – причинено от водача на застрахования автомобил Т. Г. Д. на 29.08.2015г., като водачът
на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на К. Т. К. / и на Б. Д. Ш./ от гр.Сливен.
От посочената присъда
по НОХД №52/2017г. на СлОС, ползваща се със задължителна доказателствена сила
/чл.300 от ГПК/ се установява вината на водача на застрахования автомобил и
причинната връзка между деянието и вредоносния резултат – настъпилата смърт на К. К..
Следващият основен елемент на
непозволеното увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори
за непозволено увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение,
накърняване и унищожаване на благата на човека, представляващи неговото
имущество, права, телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че в
резултат на деянието, извършено от застрахования Т. Д. - причинено пътно-транспортно произшествие на 29.08.2015г. е настъпила
смъртта на К. К. – доведен син на ищеца С.С..
Както бе
посочено по-горе, съгласно ТР№ 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1 по описа на
ОСНГТК на ВКС освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, по изключение и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва
да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Възраженията
на застрахователя, наведени с въззивната жалба, са основно в тази насока –
неустановяване на изискуемата достатъчно дълбока и трайна емоционална връзка
между ищеца и починалия му доведен син, обуславяща визираното в тълкувателното
решение изключение за обезщетяване на неимуществени вреди. Съдът намира тези
оплаквания за неоснователни.
От събраните по делото гласни
свидетелски показания ( на св. С. и П.) се установява, че между пострадалия Кинчев и ищеца С. е била налице много
силна емоционална привързаност, тъй като ищецът отгледал пострадалия от ранната
му детска възраст – 3.5г. Той се грижел за него като за свое дете. Осигурил му
дом, издръжка, прехрана, образование. Лично го водел и прибирал от детска
градина и училище, живели заедно в едно домакинство дълги години – почти до
настъпване на ПТП. Въпреки, че в последните години преди настъпване на ПТП
ищецът и пострадалият да живеели отделно те продължавали да разчитат на взаимна
подкрепа и грижи. Ищецът редовно помагал на пострадалия, а самият пострадал
посещавал ищеца почти всеки ден. Поради тези причини отношенията между
пострадалия и ищеца били като между биологичен баща и син. Ищецът понесъл много
тежко смъртта на пострадалия.
С оглед
изложеното, съдът е мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане. В случая увреденото
лице – ищецът в първоинстанционното производство е насочил претенциите си за
обезвреда пряко срещу застрахователя. Застрахователят отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Той следва да покрие отговорността на
застрахования за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане /чл.223, ал.1 и
ал.2 от КЗ /отм./, в случая – неимуществени вреди.
Обезщетението за
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя съобразно претърпените увреждания, като целта на законовата разпоредба
е да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение не намира приложение разпоредбата на § 96,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), с която е определен
максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица (по ал.
4 на чл. 493 а от КЗ. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226
от Кодекса за застраховането (отм.). Съгласно § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането (в сила от
01.01.2016 г.) към случая е приложима част
четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г. ), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
КЗ, каквито данни по делото няма. §
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложим само по
отношение на ПТП, настъпили при действието му по застраховки, сключени след
01.01.2016 г. В случая застрахователния договор е сключен на 30.12.2014г. и
спрямо него е приложима част четвърта на отменения КЗ, непредвиждащ подобна
ограничителна разпоредба.
Ответното застрахователно дружество с
отговора на исковата молба е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Калоян Кирчев. Съдът намира това възражение за
основателно и доказано и споделя правните изводи на СлРС в тази насока, в т.ч.
и приетия от него процент на съпричиняване – 40%, поради което няма да
излага подробни мотиви в тази насока. Следва да се отбележи, че макар
пострадалият също да е нарушил правилата за движение като се е движел с по –
висока от разрешената скорост, тежестта на извършеното от него нарушение е по –
малка от тази на водача на автомобила, който не е пропуснал движещите се по
пътя МПС при включването си в движение и по този начин по непредпазливост е
причинил смъртта на К. К.. Ето защо, съдът намира че приетото от РС съпричиняване от страна на
пострадалия К. в размер на 40 % е правилно
определено.
С оглед приетото съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определения процент на същото – 40%, то дължимото обезщетение за
причинените на ищеца вреди, определено от съда на 20000лв. следва да се намали
с 40%, като на ищеца следва да се
присъди сумата от 12000лв. В останалата част исковата претенция е
неоснователна.
Като е присъдил сумата от
12000лв., а отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 20000лв.
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се потвърди.
По отношение за присъдената законна лихва
за забава върху главницата, считано от 25.03.2016г. /районният съд е
съобразил 3-годишният давностен срок с оглед своевременно направено възражение
на застрахователя/ въззивна жалба няма, поради което и в тази част решението на
СлРС следва да се потвърди.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството
в полза на въззиваемия следва да се присъдят деловодни разноски в размер на
720.00 лева за въззивна инстанция, които с оглед разпоредбите на чл.7 ал.2 т. 4
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не
се явяват прекомерни. Съгласно цитираната разпоредба минималното възнаграждение
е в размер на 870.00 лв.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1352/26.11.2019
г. по гр.д. № 1582//2019г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ЗАД „ АРМЕЕЦ“,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Стефан Караджа“, № 2
да заплати на С.И.С., ЕГН **********,*** деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 720.00 ( седемстотин и двадесет ) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.