РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Русе,
09.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, ІІ
състав, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СПАС СПАСОВ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия СПАСОВ адм. дело № 300 по описа за 2022 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП.
Образувано е по жалба от В.С. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0290-000096
от 30.05.2022 г., издадена от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Кубрат, с
която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ
"временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". В
жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Излагат се подробни
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН – липса на посочване на фабричния номер на техническото средство „Дръг
тест 5000“; не предоставяне на холограмни стикери към издадения талон за
медицинско изследване; липса на предпоставки по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техните аналози (Наредба № 1/2017 г.) за
извършване на проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества.
Излагат се и съображения, касаещи образуваното с АУАН
административнонаказателно производство.
Иска се заповедта да бъде отменена с
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата, в представени
по делото писмени бележки, поддържа становище за неоснователност на жалбата
като излага подробни мотиви за това. Моли съда, жалбата да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски.
Русенският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На жалбоподателя е съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 611006/28.05.2022 г. (л. 3
от преписката) за това, че на 28.05.2022 г. в 18:06 часа в гр. Кубрат по ул. „Витоша"
управлява лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. № Р8282КК, като
отказва да му бъде извършена проба с техническо средство "Дръг Тест
5000", установяващ употребата на наркотични вещества или техни аналози в
слюнкотоделянето. Издаден е талон за медицинско изследване № 083543 (л. 4 от
преписката). Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП. Нарушителят е подписал акта, както и талона за медицинско изследване без
възражения.
Предвид съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0290-000096 от 30.05.2022 г. (л.2
от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП "временно
отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца".
Видно от талона за изследване, същият
е връчен на 28.05.2022 г. в 18:30 часа. В него изрично е отбелязано, че
жалбоподателят отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство "Дръг Тест Дрегер", което е
удостоверено с подписите на полицейския служител и на водача. Според
показанията на св. Н., жалбоподателят още при връчването на талона заявил, че
няма да се яви в спешния център в гр. Кубрат, за да даде кръв, а щял да стори
това в гр. Русе. По делото няма данни на жалбоподателя да е извършено
предписаното с талона медицинско изследване.
По искане на жалбоподателя по делото са
разпитани свидетелите М.Р.И. и Н.Р.Н. – полицейски служители, извършили
проверката на жалбоподателя на процесната дата. В показанията си св. Н. посочва,
че на процесната дата 17.09.2022 г. жалбоподателят бил спрян за извършване на
рутинна проверка, при която е решено да му бъде направена и проверка за
употреба на наркотични вещества. За извършването на такава проверка
жалбоподателя бил отведен от мястото, на което е спрян до районното управление
в гр. Кубрат, където отказал проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“ и
му бил съставен АУАН.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Русенският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на
ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. (л. 12-13 от преписката) министърът на
вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като служби за контрол
по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 330з-1/04.01.2022 г., т. 1.7.,
директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил началниците на групи „Териториална
полиция“ и „Охрана на обществения ред“ в РУ Кубрат да прилагат принудителни
административни мерки по ЗДвП. Оспореният акт е валидно издаден от началник
група към ОДМВР – Разград, РУ Кубрат, в условията на законова делегация.
Оспорената заповед е в необходимата
форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК.
Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано
ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време,
място и начин на извършване. Разпоредителната част също е ясно, точно и
конкретно формулирана.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила, противно на твърденията на
жалбоподателя.
На първо място съдът намира за неоснователен
довода за допуснато процесуално нарушение на чл.
5, ал. 1 от Наредба № 1/2017 г., съгласно който при наличие на външни
признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат
за медицинско изследване. Нормата определя критерии за предприемането на
проверката (наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на
МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози), като преценката за
тяхното наличие е изцяло в прерогатив на контролните органи, а не на водачите,
защото контролните органи са тези, които по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 и 7 ЗДвП контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението и извършват превантивна дейност за ограничаване на
пътнотранспортните произшествия и последиците от тях. Съгласно ал. 2 на чл. 5
от Наредба № 1 резултатът от проверката за употребата на наркотични вещества
или техни аналози с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра
по образец съгласно приложение № 2, като първият екземпляр остава за органа,
извършил проверката, вторият се прилага към талона за изследване, а третият се
предоставя на водача. Видно от образеца на протокола по Приложение № 2 към чл.
5, ал. 2 от Наредба № 1, в него се вписва състоянието на водача (поведение,
реакции и др. външни признаци) по време на проверката. Такъв протокол се
изготвя обаче само когато проверка бъде извършена и в него се вписва резултатът
от нея. В случая жалбоподателят е отказал извършването на проверка, поради
което не се и изисква съставяне на протокол, респективно отразяване на
обстоятелствата, станали причина, за да се изиска такава проверка. Контролният
орган няма задължение да описва в АУАН конкретния повод за проверката, нито
административният орган е длъжен да го посочва в заповедта за прилагане на ПАМ.
Поради това съдът възприема като напълно неиздържани от правна страна
възраженията на жалбоподателя, че не били налице материалноправни предпоставки
да му бъде наложена ПАМ при условията на чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП,
тъй като липсвала необходимост по смисъла на чл. 5, ал. 1 от наредбата да му
бъде извършвана проверка за употребата на наркотични вещества и техни аналози.
На следващо място съдът намира за
неотносими към настоящия спор възраженията на жалбоподателя, основани на
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН, т.е. в административнонаказателното производство. Производството по
издаване на индивидуален административен акт за налагане на принудителна
административна мярка стартира след установяване на нарушение, респективно
опасност от извършване на нарушение (при превантивните ПАМ). Самото
установяване на административно нарушение се извършва в административнонаказателно
производство, което е самостоятелно и различно от административното
производство по налагане на ПАМ. С оглед на това в случая административният
орган, издал заповедта за налагане на ПАМ, е длъжен в производството пред него
да установи релевантните за случая факти като не е обвързан от правилата на
ЗАНН за установяване на административни нарушения. По тези съображения съдът не
намира за нужно да коментира възраженията на жалбоподателя, основани на
твърдения за наличие на нарушения на ЗАНН във връзка със съставяне на АУАН. В
случая установяването на релевантните за това производство факти е сторено чрез
позоваване на съставения на 28.05.2022 г. АУАН № 611006, в който се съдържат
установени от актосъставителя факти и обстоятелства за това, че на посочената в
АУАН дата, час и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил, отказал е да
бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните
аналози и че му е издаден талон за медицинско изследване. В административното производство
по издаване на заповед за налагане на ПАМ актът за установяване на
административно нарушение не играе ролята на акт, с който се повдига обвинение
за извършено нарушение, а има единствено характер на доказателствено средство,
относно установеното с него нарушение и се преценява наред с всички останали,
събрани от административния орган, доказателства.
Принудителните административни мерки,
по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, не са санкция за установени административни
нарушения, а имат за цел да предотвратят или преустановят извършването на
такива нарушения или да предотвратят или отстранят вредните последици от тях.
Съгласно чл. 171 от ЗДвП, предвидените в тази разпоредба ПАМ се прилагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, т.е. ПАМ се налага с оглед недопускане на бъдещи
нарушения, като установеното нарушение, във връзка с което се издава заповедта
за ПАМ всъщност създава единствено презумпцията, че е възможно водачът отново
да извърши нарушение, след като вече е установено, че е извършил такова. С оглед на това за налагането на ПАМ е
необходимо да са налице доказателства за наличие на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата, уреждаща правомощието да бъде наложена ПАМ,
като такова доказателство не е само съставения АУАН (когато има съставен
такъв), а всички допустими от АПК доказателствени средства.
Административният орган е приложил
правилно и материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б", предл.
трето ЗДвП принудителна административна мярка "временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Видно от цитираната разпоредба,
отказът на водача да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози е основание за прилагане на процесната ПАМ.
Жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози – факт, който е признат от
него и е доказан както от писмените доказателства (АУАН и талон за изследване),
така и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Отказът на водача да му бъде извършена проверка с тест за употреба на
наркотични вещества е самостоятелно нарушение, за което може да бъде съставен
АУАН. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че заповед за налагане
на ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП при заявен отказ да се
извърши проверка с техническо средство за употреба на наркотици, може да бъде
издадена единствено ако впоследствие с медицинско изследване бъде установена
такава употреба. Както отказът да се извърши тест с техническо средство, така и
отказът да се извърши медицинско изследване на отделни самостоятелни хипотези
за прилагане на ПАМ от процесния вид, като законодателят единствено е
определил, че при извършено медицинско изследване, неговите резултати са
определящи.
При наличието на отказ за тестване с
техническо средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози, в
условията на обвързана компетентност, административният орган е длъжен да
наложи ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца".
Този вид ПАМ се прилага под
прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача, но
не повече от 18 месеца. Срокът е ясно установен в ЗДвП и административният
орган не разполага с правомощие да го определи с друга продължителност.
Наложената ПАМ изпълнява предвидената
в закона цел – да преустанови евентуално противоправно поведение на водача и да
осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.
С оглед изхода на спора, на ответника
се следва присъждането на своевременно заявените разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв. Разноските следва да се
присъдят в полза на ОДМВР – Разград – юридическото лице, в чиято структура е
административният орган издал оспорения административен акт.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0290-000096 от 30.05.2022
г., издадена от Началник група към ОДМВР – Разград, РУ Кубрат, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена ПАМ "временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца".
ОСЪЖДА В.С.Н. ***, ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР гр. Разград сумата от 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: